№ 4089
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110146278 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А П П“ ЕООД срещу А. Г. В. за признаване за
установено, че А. Г. В. дължи следните суми: сумата 1100,00 лева, представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 558938 от 17.08.2021г., сключен със "С К" ООД,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 05.04.2023г., ведно със законна лихва за период от 02.05.2024г. до изплащане на
вземането, сумата 166,70 лева, представляваща договорна лихва за период от 17.08.2021г. до
17.02.2022г., сумата 137,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2022г.
до 20.04.2024г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №
26601/2024г. по описа на СРС, 25-ти състав.
Ищецът твърди, че на 17.08.2021г. А. Г. В. е сключил Договор за потребителски
кредит № 558938 със „С К“ ООД, по силата на който е получил сумата от 1100 лева, която се
е задължил да върне на 6 броя вноски по 336 лева в срок до 17.02.2022г. Бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и годишен лихвен процент на
разходите в размер на 47,89 %. Сочи, че договорът бил действителен като сключен според
повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 ЗПК. Поддържа, че в чл. 31, ал. 3 от ОУ било
уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху забавената сума за всеки ден забава. Твърди, че ответникът не бил изпълнил в
срок задълженията по договора. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 05.04.2023г. „С К“ ООД като цедент бил прехвърлил своите вземания на ищеца.
Вземането срещу ответника било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за
цесия. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на
1
10.04.2023г., както и със СМС на посочения от него телефонен номер. Искането към съда е
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че договорът за кредит е
нищожен. Твърди, че договорената възнаградителна лихва е прекомерна. Поддържа, че в
посочения в договора ГПР не била включена дължимата неустойка за непредоставяне на
поръчителство. Счита, че в настоящия случай липсвала ясно разписана методика на
формиране на ГПР- кои компоненти били включени в него и как е формиран същия. По този
начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на
оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Твърди, че съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК
всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона, била нищожна. Оспорва предявените искове, тъй като водели
основанието си от един нищожен договор. Признава единствено дължимостта на сумата от
1100 лева, неизплатена все още главница. Всички останали претенции следвало да бъдат
отхвърлени изцяло. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Признава иска за
главница в размер на 1100 лева. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно
съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.06.2024г. по ч.гр.д. № 26601/2024г.
по описа на СРС, 25 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличие на
валидно правоотношение по договор за заем, предоставянето на заетата сума, размера на
претендираните главница, възнаградителна и мораторна лихва, както и че вземанията са му
прехвърлени с договор за цесия.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземанията.
В конкретния случай с определението от 06.01.2025г., в което е обективиран проектът
за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 27.02.2025г., съдът е
обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между А. Г. В. и „С
К“ ООД е бил сключен Договор за потребителски кредит № 558938 от 17.08.2021г., както и
че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 05.04.2023г., както и че на ответника е била предоставена в заем сума в
размер на 1100 лева.
Освен безспорния характер горните обстоятелства се установяват и от приетия
препис от Договор за предоставяне на паричен заем кредирект № 558938, сключен на
2
17.08.2021г. със „С К“ ООД, както и от разписка № 2000000266256087 от 17.08.2021г. – л. 17
от делото.
От договора за паричен заем № 558938 се установява, че страните са договорили
размер на отпуснатия заем в размер на 1100 лева; при погасителна вноска 2х36,71 лева и 4х
298,32 лева; дата на плащане- петък; вид на вноска- месечна; ГПР- 47,89 %; брой вноски- 6;
фиксиран годишен процент- 40,05 %; обща сума за плащане 1266,70 лева.
Съгласно чл. 6.1 от договора заемателят се задължава в срок от три дни, считано от
усвояването на заемната сума, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо
на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. В чл. 6.2
от договора е посочено, че при неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължи на заемодателя
неустойка в размер на 749,30 лева. Посочено е, че неустойката се начислява автоматично от
заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното
начисляване. Начислената по тази точка неустойка се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ когато това е предвидено за съответния продукт, за
обезпечаване изпълнението по договора за заем, при сключване на договора страните могат
да уговорят предоставяне на следните обезпечения: поръчителство на едно или две
физически лица, които отговорят на следните условия: имат осигурителен доход общо най-
малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама
поръчители, размерът на осигурителния доход за всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други
договори за заем, сключени от заемодателя; да не са заематели по сключени непогасени
договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени
задължения, съгласно данни от ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход;
предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от лиценцизирана в БНБ търговска
банка, за период, включващ от сключването на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в
размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ заемодателят си запазва правото еднолично и
без да се мотивира да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема
и да откаже сключването на договор за заем, докато не бъде предоставено исканото
обезпечение или да откаже сключване на договор за заем при непредставяне на исканото
обезпечение.
Съгласно чл. 37, ал. 3 от ОУ в случай, че заемодателят поиска, а заемателят не
предостави каквото и да е годно обезпечение на договора за заем съгласно общите условия,
в срок до 3 дни, считано от подписване на договора за заем, същият дължи на заемодателя
неустойка, индивидуализирана в договора за заем. В чл. 37, ал. 4 от ОУ е посочено, че
неустойката по горната алинея важи и за всички случаи, в които при сключване на договора
3
за заем е сключен и договор за поръчителство, обезпечаващ изпълнението му, поръчителят
не отговаря на установите в настоящите общи условия изисквания и в срок до 3 дни,
считано от сключването на договора за заем не се предостави друг поръчител, отговарящ на
изискванията на общите условия.
Като съобрази съдържанието на цитираните клаузи, съдът намира, в случая че не е
спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като уговорената в процесния договор
неустойка представлява разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите. Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/,
което към 2021г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 %
от заетата сума. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и
всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни
на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е обусловено от
заплащането на неустойката. Това е така на първо място, защото изискването за
предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова гаранция съдържа множество
ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид характера, броя и
изключително краткия срок за предоставяне, правят задължението за предоставяне на
обезпечение изключително трудно изпълнимо. Тридневният срок за предоставяне на
обезпеченията е прекомерно кратък и това създава значително затруднение за потребителя-
заемател, както за предоставяне на обезпечение чрез поръчител, тъй като същият следва да
отговаря на критерии, чието изпълнение подлежи на удостоверяване пред заемодателя чрез
предоставяне на официални документи, така и относно безусловната банковата гаранция, за
учредяването на която също е необходимо набавяне на документи и одобрение от кредитна
институция.
Същевременно в договора и общите условия липсва клауза, която да предвижда
освобождаване на заемателя от задължението за плащане на неустойка, ако предостави
обезпечение на заема, макар и извън уговорения тридневен срок. Напротив, тридневният
срок е уреден като краен и преклузивен, и с неговото изтичане се поражда задължението на
заемателя за плащане на неустойката, независимо от неговите последващи действия.
Следователно от значение за интереса на кредитора при определяне на неустойката не е
4
обезпечаването на кредита, а спазването на краткия тридневен срок. Дори спазването на
срока, обаче, не е достатъчно, за да се освободи потребителят от задължението за плащане на
неустойка, защото в чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че кредиторът еднолично и без да се
мотивира може да прецени дали предложеното му обезпечение е годно да обезпечи заема,
дори когато обезпечението е предоставено в срок и отговаря на всички условия, поставени в
чл. 33, ал. 1 от ОУ.
Показателно е и обстоятелството, че компенсаторната неустойка санкционира
неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да
върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите
погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма
самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното
задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при
липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от
обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката
изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се
дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не.
Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля 68% от
размера на заетата сума. Касае се за вземане, което, ако беше включено в размера на
годишния процент на разходите, той при всяко положение би надхвърлил законоустановения
размер от 50%. Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка прави
възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката.
От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на
въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез
кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и
уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя
към погасителните вноски.
Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно
възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на
договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това
възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по
заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 47,89 % годишно. При това положение
посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е
предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето
предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК – непосочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери
нормата на чл. 22 ЗПК, а не тази на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
5
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В този смисъл е и практиката на съдилищата,
намерила отражение в Решение № 2643 от 22.05.2023г. на СГС, IV- A въззивен състав,
постановено по гр. дело № 5772/2022г.; Решение № 50056 от 29.05.2023г. на ВКС по т.дело
№ 2024/2022г. на Първо ТО; Решение № 2199 от 11.08.2022г., постановено по гр. дело №
12160/2021г. по описа на СГС, IV- Б въззивен състав; Решение № 3869 от 13.07.2023г.,
постановено по гр. дело № 8634/2022г. по описа на СГС, II -Е въззивен състав; Решение №
1749 от 05.04.2023г., постановено по гр. дело № 12443/2021г. по описа на СГС, II -Е въззивен
състав.
Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 422
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл и Решение
№ 50174 от 26.10.2022 г. по т. д. 3855/2021 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГO, Решение № 60186
от 28.11.2022 г. по т. д. 1023/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Решение № 50259 от
12.01.2023 г. по гр. д. № 3620/2021 г. по описа на ВКС, ГК, III ГО, и Решение № 50056 от
29.05.2023 г. по т. д. 2024/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO, Определение № 50508 от
18.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК, Определение № 298 от 12.02.2024 г.
на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК.
Поради гореизложеното и предвид установената недействителност на процесния
договор за кредит на основание чл. 23 ЗПК съдът следва да определи размера на чистата
стойност на кредита. В конкретния случай това е сумата от 1100 лева, от която следва да
бъдат приспаднати извършени от ответника плащания. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства от страна на ответника да са извършени плащания. Напротив,
ответникът е признал иска за сумата от 1100 лева.
С оглед гореизложеното основателен е предявеният иск за сумата от 1100 лева, като
доколкото съдът прие, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
чл. 22 ЗПК останалите искове за вземания по договора за сумата от 166, 70 лева,
представляваща договорна лихва за период от 17.08.2021г. до 17.02.2022г., както и за сумата
от 137,38 лева, мораторна лихва за периода от 17.02.2022г. до 20.04.2024г. са неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските в производството.
6
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Заявителят /сега
ищец/ е сторил в заповедното производство разноски в размер от общо 54,45 лева /държавна
такса в размер на 28,08 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 26,37 лева/, като
с оглед уважената част от исковете следва да му се присъдят разноски в размер на 42,66
лева.
В исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
118,67 лева и претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на
основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева, тоест общо 218,67
лева. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
от 171,31 лева.
Ответникът не е сторил разноски, в производството е бил представляван безплатно от
адв. Л. Б. съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 26.06.2024г. /л. 46
от заповедното дело/ и Договор за правна защита и съдействие от 07.11.2024г. /л. 86 от
исковото дело/. Предвид което на адв. Б. следва да се присъди възнаграждение на основание
чл. 38 ЗАдв. При определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе
предвид изводите в Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с
оглед горепосоченото решение на СЕС следва да откаже приложението на националната
правна рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи
размер на адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото.
Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно заседание без
изслушване на свидетели и без изслушване на вещо лице, както и че се касае за дело с
обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното съдебно заседание не са
присъствали представители на страните. С оглед на което съдът намира, че възнаграждение
в размер на 400 лева отговоря на фактическата и правна сложност на делото, както и на
извършените от процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на
отговор на искова молба и молба-становище. С оглед отхвърлената част от исковете на адв.
Б. следва да се присъди възнаграждение в исковото и в заповедното производство в размер
на по 86,63 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 23 ЗПК, че А. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул.
„....., дължи на „А П П“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
........, сумата 1100,00 лева, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски
кредит № 558938 от 17.08.2021г., сключен със "С К" ООД, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 05.04.2023г.,
ведно със законна лихва за период от 02.05.2024г. до изплащане на вземането, за която сума е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 26601/2024г. по описа на СРС, 25-ти
7
състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата от 166,70 лева, представляваща
договорна лихва за период от 17.08.2021г. до 17.02.2022г., както и предявения иск за сумата
от 137,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 17.02.2022г. до 20.04.2024г.
ОСЪЖДА А. Г. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „....., да заплати на „А П
П“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ........, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,66 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете и сумата от 171,31 лева,
представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А П П“ ЕООД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ........, да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН **********, с адрес на упражняване на дейността:
гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет. 3, офис 311, на основание чл. 38 ЗАдв. сумата от 86, 63
лева, представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство в заповедното производство на А. Г. В., както и сумата от 86, 63 лева,
представляваща възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в
исковото производство на А. Г. В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8