№ 48
гр. Момчилград, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Административно
наказателно дело № 20255150200041 по описа за 2025 година
Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба против
Наказателно постановление № 25- 6110- 000006/ 17.02.2025г. на ВПД
Началник на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, с което на И. Ю. М. с ЕГН-
**********, на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 предл.5-то от ЗДвП е била
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева- за нарушение на чл.44 ал.1
от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са били наложени наказания
„глоба“ в размер от 100 лeва и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 1 месеца- за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
В своята жалба наказаното лице изразява недоволство от процесното
наказателно постановление, и намира същото за незаконосъобразно, като
посочва, че не е допуснал посочените нарушения, а при съставянето на АУАН
и НП са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Материалният закон не е бил приложен правилно. Заявява, че не е участвал в
ПТП на посочената дата и не е причинявал материални щени на друго МПС.
Иска отменяването на нак.постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
като от адв.Н. М. от АК- Кърджали е постъпило писмено становище, с което
поддържа жалбата и иска отмяна на процесното нак.постановление.
1
Претендира разноски.
Ответната страна- АНО, Началник на РУ- Джебел към ОД на МВР-
Кърджали, не се явява и не се представлява, като е постъпило становище по
жалбата, в което се иска оставяне в сила на нак.постановление. Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 28.01.2025г. св.М. М.- мл.автоконтрольор в РУ-Джебел, в
присъствието на св.Е. М.- също пол.служител в РУ- Джебел/, е съставил АУАН
сер.№ G 1270481, против жалбоподателят И. Ю. М., за това, че последният на
28.10.2025г. в 08,15 часа в гр.Джебел, ул.“Васил Левски“, по посока на
движение от ул.“Еделвайс“ към ул.“Васил Левски“, е управлявал собственият
си товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 311 ЦДИ“ с рег. № *******,
като преминавайки покрай паркиран автомобил не оставя достатъчно
странично разстояние, вследствие на което блъснал в предната част на л.а.
„БМВ 320 Д“ с рег. № К 11 17 ТМ, собственост на Х. Н. М. с ЕГН- **********
от гр.Джебел. Настъпило е ПТП с материални щети. Водачът И. М. не е спрял
и не е установил последиците от ПТП, и същият е бил установен в 11,00 часа
на 28.01.2025г. в гр.Джебел.
В акта е посочено, че по този начин жалбоподателя е нарушил
разпоредбите на чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Актът е бил
връчен на нарушителя срещу собственоръчен подпис, и не са направени
възражения.
Въз основа на посочения по- горе акт, Началникът на РУ- Джебел към
ОДМВР- Кърджали е издал процесното Наказателно постановление № 25-
6110- 000006/ 17.02.2025г. на ВПД Началник на РУ- Джебел към ОДМВР-
Кърджали, с което на И. Ю. М. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2
вр.ал.1 т.5 предл.5-то от ЗДвП е била наложено наказание „глоба” в размер на
200 лева- за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП, и на основание чл.175 ал.1 т.5
от ЗДвП са били наложени наказания „глоба“ в размер от 100 лeва и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца- за нарушение на
чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП- като в същото е описана горната фактическа
обстановка.
НП е връчено на 25.02.2025г.
Като писмени доказателства са приложени процесните НП и АУАН, както
и Докладна записка от пол.служител, в която е посочено, че екип на РУ-
2
Джебел е посетил местопроизшествие в гр.Джебел, и било установено на
място, че л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № К 11 17 ТМ, собственост на Х. Н. М. с
ЕГН- ********** от гр.Джебел, е било паркирано неправилно пред
баничарница на ул.“Васил Левски“ №5 от водача Н. Х. М. с ЕГН- **********-
и този автомобил е бил ударен в предната част от товарен автомобил
„МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 311 ЦДИ“ с рег. № *******, управляван от
жалбоподателя И. М.. В докладната записка е посочено, че И. М. не е оставил
достатъчно странично разстояние, и затова при разминаване е ударил
предната част на другият автомобил, както и е напуснал ПТП, и е бил
установен към 11,00 часа на същият ден.
Като доказателство е представено и копие на Протокол за ПТП от
28.01.2025г. от 11,47 ч., съставен от пол.служител М. М., и касаещ
настъпилото ПТП- предмет и на обжалваното НП, и в който са описани
участниците, техните МПС, застрахователни полици и др., и който е подписан
от участниците в ПТП водачи- посочените по-горе.
Хода на съдебното производство са представени допълнителни писмени
доказателства; АУАН сер.№ G 127048/28.01.2025г. и НП № 25- 6110-
000005/17.02.2025г., против Н. Х. М. с ЕГН- **********, за това, че
последният на 28.10.2025г. в гр.Джебел, ул.“Васил Левски“ №5, като водач на
л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № К 11 17 ТМ, собственост на Х. Н. М. с ЕГН-
**********, паркира на места, създаващи опасност и пречки за движението, и
представляващо нарушение по чл.98 ал.1 т.1 от ЗДвП, и на осн.чл.183 ал.2 т.1
от ЗДвП му наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лева.
В хода на съдебното производство като свидетели са разпитани
актосъставителят М. М. /пол.служител/ и св.Е. М. /пол.служител/, както и
водачът на водачът на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № К 11 17 ТМ- Н. М., със чиито
показания се установява горната фактическа обстановка.
От техните показания се установява, че действително на посочените по-
горе дата и място л.а. „БМВ 320 Д“ с рег. № К 11 17 ТМ, собственост на Х. Н.
М. с ЕГН- ********** от гр.Джебел, е било паркирано неправилно пред
баничарница на ул.“Васил Левски“ №5 от водача Н. Х. М. с ЕГН- **********-
и този автомобил е бил ударен в предната част от товарен автомобил
„МЕРЦЕДЕС СПРИНТЕР 311 ЦДИ“ с рег. № *******, управляван от
жалбоподателя И. М.. С техните показания се установява, че жалбоподателят
3
И. М. не е оставил достатъчно странично разстояние, и затова при
разминаване е ударил предната част на другият автомобил, както и е напуснал
ПТП, и е бил установен по-късно към 11,00 часа на същият ден.
В показанията си пол.служители сочат, че са изгледали записи от
охранителни камери от обекти, намиращи се в близост и по този начин
установили водач на товарният автомобил, който след като се блъснал в
другият автомобил е спрял, слезнал и огледал автомобилите и след това е
продължил. Свидетелите заявяват, че по л.а. „БМВ“- горният е имало
драскотини по бронята.
Предвид така събраните доказателства съдът намира, че
жалбоподателят е нарушил правила за движение по пътищата,
регламентираните в чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП- при
управление на описаното по- горе МПС, не е осигурил достатъчно странично
разстояние при разминаване, вследствие на което е причинил ПТП, както и не
е спрял за да установи последиците от ПТП.
Нормата на чл.44 ал.1 от ЗДвП при разминаване водачите са длъжни
да осигуряват достатъчно странично разстояние между ПТП. Видно от
кредитирания доказателствен материал, жалбоподателят не е изпълнил това
си задължение.
Съставомерният общественоопасен резултат, описан в чл.179 ал.2 от
ЗДвП, се състои в причиняването на ПТП. Съгласно т. 30 от § 6 на ДР на ЗДвП
ПТП е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети". По делото е безспорно доказано, че ПТП между двата автомобила се е
осъществило, като от него са причинени повреди по бронята на удареният
автомобил. В АУАН актосъставителят е описал общо, че се касае за
произшествие с материални щети. Тъй като съгласно легалната дефиниция
материалните щети са общото понятие, включващо в себе си и повреда на
ППС /какъвто е настоящият случай/, то според съдебния състав
актосъставителят не е допуснал особено съществено нарушение, че не е
описал достатъчно конкретно вида и размера на щетите и че те касаят именно
участващите в произшествието МПС.
Между изпълнителното деяние и противоправният резултат е налице
4
причинно-следствена връзка, тъй като ако жалбоподателят не бе допуснал
нарушението по чл.44 ал.1 от ЗДвП, то е нямало да се стигне и до
допускането на ПТП.
Деянието е осъществено от жалбоподателя и от субективна страна с
небрежна форма на вината, доколкото обективно е бил длъжен осигури
достатъчно разстояние между управляваното от него МПС и това на св.Н. М.
и субективно, при полагане на дължимата грижа, е бил в състояние и е могъл
да избегне извършването на административното нарушение.
Поради изложеното дотук съдът намира, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна административно нарушение
по чл.179 ал.2 във връзка с ал.1 т.5 пр. 5-то във връзка с чл.44 ал.1 от ЗДвП.
АНО е наложил фиксираното от законодателя наказание глоба в
размер на 200 лева. Поради това, анализирането и съпоставянето на
отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства на тази плоскост
се явява безпредметно.
По отношение на второто нарушение- по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП;
Разпоредбата на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП установява задължение на
водач на МПС, който е участник в ПТП, без да създава опасност за движение
по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.
Нормативно предписаното поведение е спиране на МПС от водача, който го
управлява, а установяването на последиците от произшествието е визирана от
закона цел на това поведение. Дали тази цел ще бъде пълноценно
осъществена при спирането на водача на МПС, който е участник в ПТП, е без
правно значение за естеството на неговото задължение по чл.123 ал.1 т.1 от
ЗДвП, което задължение е да спре на мястото на произшествието.
От фактическа страна с АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че на
горепосочените дата и място не е спрял и не е установил последиците от ПТП.
Актосъставителят/ а и свидетелят по акта донякъде, при разпита му, в
показанията си заявява точно обратното, а именно, че жалбоподателят–
водачът на МПС – е спрял и е излязъл от автомобила си и отишъл до другият
автомобил, а след това отново се е качил в него и е потеглил. В тази връзка
следва да се отбележи, че оставането на място на ПТП /каквото изискване не е
вменено на водача/ е фактическо поведение, различно от спирането; не може
логически да се приеме, че онзи, който е напуснал мястото на произшествието,
5
преди това не е спрял на това място.
Следователно описаното в АУАН и в НП деяние на жалбоподателя не
е извършено от него, именно защото не се доказа по делото той да не е спрял и
излязъл от автомобил за да огледа обстановката и дали има и какви щети са
причинени, напротив доказа се извършването именно на такива действия от
страна на водача.
Съставът на административното нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
е бланкетен, той се изпълва с конкретно съдържание при неизпълнение на
конкретно задължение на водача на МПС като участник в ПТП, поради което
задължението за определено поведение и правната норма, която го
установява, са неотменна част от фактическата и правна рамка на
административно наказателното обвинение. Така евентуален извод на съда, че
жалбоподателят е нарушил друго свое конкретно задължение като водач на
МПС, който е участник в ПТП, не може да доведе до изменение на НП на
основание чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, изразяващо се в преквалификация на
нарушението с прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, защото за неизпълнение на други негови задължения са
съставомерни и други факти, които не са му вменени в административно
наказателното производство.
Поради това, и в частност с оглед показанията на актосъставителя, е
неясно защо същият е приел, че жалбоподателят не е спрял и не е установил
последиците от ПТП. Ясна е обаче причината защо в обжалваното НП същото
това твърдение е налице, а именно защото наказващият орган механично е
възпроизвел съдържанието на акта без да провери съдържанието на записа от
видеокамерата, който е основен източник на доказателствата, за да провери
констатациите, които е възприел актосъставителя, т. е. действал е в
нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН, като не са посочени доказателствата, които
потвърждават нарушението така, както изисква разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН.
Предвид горното съдът приема, че жалбоподателят е допуснал
нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП и правилно е бил санкциониран за същото по
реда и с предвиденото наказание в нормата на чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5
пр.5 от ЗДвП със „глоба“ в размер на 200 лева, която стойност е дадена като
абсолютна величина.
6
В същото време се установи, че жалбоподателя не е допуснал нарушение
на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, поради и което наложените административни
наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец се явяват
незакосъобразни следва да се отменят.
Съдът приема, че неправомерното поведение на водач на „БМВ“- а
именно св.Н. М. представляващо неправилно паркиране не води до извод, че
жалбоподателя не е нарушил своето задължение по чл.44 ал.1 от ЗДвП. В тази
насока са горните писмени и гласни доказателства.
Съдът приема, че АНО е съобразил с принципа за индивидуализация на
наказанието, съобразил е техните размери с заложеното от законодателя,
поради и което обжалваното нак.постановление в частта за наложено
наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП вр.
чл.179 ал.2 вр.чл.179 ал.1 т.5 пр.5 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно,
следва да бъде потвърдено.
В същото време наказателното постановление в частта, с която на
жалбоподателя административни наказания по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП,
„глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 1 месец, се явяват незаконосъобразна, поради и което тези наказания следва
да се отменят- защото не е допуснато нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Според съда не е налице основание за квалифицирането на случая
/нарушението по чл.44 ал.1 от ЗДвП/ като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като дори и причинените по участващите в ПТП МПС повреди да
не са със значителни размери, то поведението на жалбоподателя като участник
в движението, разкрива по-висока от обичайната в подобни случаи
обществена опасност.
Не са налице условията за присъждане на ю.к. или адвокатско
възнаграждение, т.к. обжалваното наказателно постановление не е отменено
изцяло, а е само изменено в едната част.
Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25- 6110- 000006/
7
17.02.2025г. на ВПД Началник на РУ- Джебел към ОДМВР- Кърджали, в
частта, с която на И. Ю. М. с ЕГН- **********, на основание чл.179 ал.2
вр.ал.1 т.5 предл.5-то от ЗДвП е било наложено наказание „глоба” в размер на
200 лева- за нарушение на чл.44 ал.1 от ЗДвП, и ОТМЕНЯВА същото в частта,
с която на И. Ю. М. с ЕГН- ********** на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
са били наложени наказания „глоба“ в размер от 100 лeва и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месеца- за нарушение на чл.123 ал.1 т.1
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Кърджали в 14 дневен срок.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8