РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. гр. Димитровград, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20255610101246 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД и положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на правото на собственост на
ищците върху недвижим имот.
Ищците С. Х. К. и Н. Х. С. твърдят в исковата си молба, че са
наследници на Х. С. Х., починал на 30.09.2016 г. Ответницата Т. Д. Х. била
негова съпруга, а ищците са деца от първия му брак със З.Р.Г..
Наследодателят им Х. С. Х. заедно със З.Р.Г. /майка им/ придобили
слединя недвижим имот като СИО: апартамент в гр. Димитровград, ******* ,
с идентификатор 21052.1015.79.1.5 по КК и КР на Димитровград, находящ се в
жилищна сграда блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, жилищната сrрада построена върху
държавна земя в кв.75, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет и баня с
обща квадратура 90 кв.м. при съседи по КК: на същия етаж имот
21052.1015.79.1.6, имот 21052.1015.79.1.4, под обекта няма, над обекта-имот
21052.1015.79.1.13, по нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К., В.Д.К. /по нот.акт/, ведно
с избено помещение №76 при съседи:Ц.Т.И., К.Т.Г., и ТЕЦ Марица 3, както и
1
2.84% идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж
закупен с нот.акт 81 от 30.12.1971 г.
Със съдебно решение № 172 от 03.05.1984 г. по гр.д. №733/1980 г.на РС
– Димитровград, влязло в сила на 04.07.1984 г. след потвърждаването му с
окончателно решение № 215/04.07.1984 г. на ХОС след развода на родителите
им имотът бил възложен на баща им Х. С. Х., като със самото решение е
определено сумите за изравняване на дела на З.Р.Г., да се заплатят от баща им
за една година на равни месечни вноски, като З.Р.Г., станал изключителен
собственик след изплащането на сумите след една година. След изплащане на
сумата изпратил нотариална покана на 05.03.1985 г. на З.Р.Г. /бившата си
съпруга/ да освободи имота, тьй като сумата за уравнение на дяла й била
изплатена.
Х. С. Х. сключил брак с втората си съпруга Т. Д. Х. на 13.07.1984 г. -
няколко дни след възлагането на имота и преди изплащане на паричната сума
за уравнение на деля на бившата му съпруга.
Твърдят, че сумата за уравнение на дела на З.Р.Г. бил изплатен по време
на втория брак, поради което придобиването на половината от процесния имот
бил СИО с втората съпруга, ответница по делото.
Наследодателят им приживе прехвърлил процесния имот на съпругата
си към онзи момент Т. Д. Х., по време на брака срещу задължение за гледане и
издръжка, като сделката била обективирнна в нотариален акт № 181 т.7, peг.
№ 10792, дело1680 от 27.12.1999 г.
Считат, че тази сделка е нищожна /сключена в противоречие със закона/
по отношение на възложения дял, изплатен по време на брака и придобит като
СИО с Т. Д. Х. /настоящата съпруга/, а именно 1/2 идеална част от имота.
Придобитата като СИО бездялова част от имота не може да бъде предмет на
разпоредителна сделка по силата на закона и то между съпрузите, като в тази
1/2 идеална част от процесния имот придобита като СИО двамата съпрузи
имали равни дялове. Делът на починалият съпруг и наследодател на ищците
относно придобитата като СИО част била 1/4 ид.част от целия имот и той се
наследявал по равно от съпругата му и двете деца. Така ищците притежавали
по 1/12 идеална част за всеки от тях от целия имот, а преживялата съпруга
10/12 идеални части.
Т. Д. Х. през 2020 г. прехвърлила целия имот на ответника Т. Д. Е.,
2
заедно с наследствени 2/12 идеални части на ищците, срещу гледане и
издръжка, като сделката била обективирана в нотариален акт № 188 т.10, peг.
№ 1244 от 2020 г.
Не са постигнали добровлно уреждане на спора.
Искането до съда е да се бъде прогласена нищожност на продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективирана в
нотариален акт № 181, т.7, peг. № 10792, дело 1680 от 27.12.1999 г. На
нотариус Росен Стоименов с рег. № 096 при НК, с район на действие РС –
Димитровград до размера на 1/2 идеална част от апартамент в гр.
Димитровград, ******* , с идентификатор 21052.1015.79.1.5 по КК и КР на
Димитровград, находящ се в жилищна сграда блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
жилищната сrрада построена върху държавна земя в кв.75, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, клозет и баня с обща квадратура 90 кв.м. при съседи по КК:
на същия етаж имот 21052.1015.79.1.6, имот 21052.1015.79.1.4, под обекта
няма, над обекта-имот 21052.1015.79.1.13, по нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К.,
В.Д.К. /по нот.акт/, ведно с избено помещение №76 при съседи: Ц.Т.И., К.Т.Г.,
и ТЕЦ Марица 3, както и 2.84% идеални части от общите части на сградата и
на правото на строеж закупен с нот.акт 81 от 30.12.1971 г.
Искането до съда е да постанови решение, с което да признае за
установено спрямо ответниците Т. Д. Е. и Т. Д. Х., че ищците С. Х. К. и Н. Х.
С. са собственици на 2/12 идеални части, в качеството им на наследници на Х.
С. Х., починал на 30.09.2016 г. на недвижим имот: апартамент в гр.
Димитровград, ******* , с идентификатор 21052.1015.79.1.5 по КК и КР на
Димитровград, находящ се в жилищна сграда блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
жилищната сrрада построена върху държавна земя в кв.75, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, клозет и баня с обща квадратура 90 кв.м. при съседи по КК:
на същия етаж имот 21052.1015.79.1.6, имот 21052.1015.79.1.4, под обекта
няма, над обекта-имот 21052.1015.79.1.13, по нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К.,
В.Д.К. /по нот.акт/, ведно с избено помещение №76 при съседи: Ц.Т.И., К.Т.Г.,
и ТЕЦ Марица 3, както и 2.84% идеални части от общите части на сградата и
на правото на строеж закупен с нот.акт 81 от 30.12.1971 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК Т. Д. Х., и Т. Д. Е. са подали
отговор на исковата молба.
Същите вземат становище, че исковата молба е допустима, но
3
неоснователна.
Оспорват твърдението, че ищците са собственици на 2/12 идеални части
от процесния имот, като заявяват, че имотът първоначално е бил лична
собственост на Т. Д. Х., след което същата е придобила целия имот.
С нотариален акт за покупко-продажба от 27.12.1999 год.
наследодателят Х. Х. прехвърлил на Т. Д. Х. процесния имот —негова
индивидуапна собственост, придобит преди брака на Х. Х. с Т. Д. Х. срещу
задължение за издръжка, гледане до края на живота му без запазено право на
ползване.
Не оспорват, че бракът на Т. Д. Х. с наследодателя билсключен на
13.07.1984 г.
Не оспорват, че с решение по гр.д. № 733/1980 г. на РС-Димитровград
имотът бил поставен в дял на майката на ищците-първа съпруга на
наследодателя, с прекратен с развод граждански брак с решение по гр.д. №
1030/1978 г. на РС-Димитровград и тя е следвало да заплати на наследодателя
сумата от 6 383,70 лева. Това решение било обезсилено, поради неплащане и с
решение № 172/3.05.1984 год. по гр.д. № 733/1980 г. на РС-Димитровград в
дял на наследодателя на ищците бил поставен процесния имот, като същия
следвало да заплати на майката на ищците сума за уравнение на дяловете.
Решението е влязло в законна сила на 04.07.1984 г., преди сключването
на брака на Т. Д. Х. с наследодателя на ищците и имотът станaл негова
индивидуална собственост.
Това решение не било обезсилено, нито имоът бил изнесен на публична
продан, а още по-малко е имало претенция за получаване на сумата от майката
на ищците, което означавало, че сумата по уравнение на дяловете била
платена и съответно имотът бил придобит от наследодателя на ищците преди
сключването на брака му с Т. Д. Х. и представлявал негова лична собственост.
Потвърждение за това била представената от ищците нотариална покана
до тяхната майка, в която наследодателят е посочил ясно, че парите били
преведени и тя била в имота без правно основание като изтекъл и срока за
доброволно предаване от съдебен изпълнител.
Считат, че имотът бил придобит на лично основание от наследодателя
преди сключването на брака му с Т. Д. Х..
4
Евентуална претенция на майката на ищците за сумата по уравнение на
дяловете и съответно претенция за обезсилване на възлагателното решение
била погасена по давност, тъй като решението е влязло в сила на 4.07.1984
год. и едногодишният срок за изплащане на вноски по ал. 6 бил изтекъл на
4.07.1985 г., съответно срокът за обезсилване е 5 годишен, изтекъл е на
4.07.1990 год.-почти 10 години преди сделката между ответницата и
наследодателя на ищците.
Затова и имотът бил придобит на лично основание от наследодателя на
ищците и не бил придобит в режим на СИО при прехвърлителната сделка през
1999 год.
Липсата на съсобственост между ищците и ответницата Т. Д. Х. по
отношение на този имот обуславяла неоснователността на предявения от тях
иск.
Отделно от това до сделката 1999 г. наследодателя на ищците владял
лично имота, заедно с ответницата Т. Д. Х. от сключване на брака им -
13.07.1984год., като ответницата Т. Д. Х. живеела и досега в същия имот.
Никой не им е пречил, нито на ответницата след смъртта му и не е
предявявал претенции за имота.
Ответницата Т. Д. Х. прави възражение за изтекла в нейна полза
придобивна повече от 10 години /25 години/, като е налице присъдяване на
владението на наследодателя на ищците след 04.07.1990 год.,
Сочи, че винаги тя плащала всички данъци, такси и ремонти още от
1999 год., тъй като била собственик.
Съпругът и починал през 2016 год. И нито преди смъртга му, нито след
това ищците са имали някакви претенции към този имот.
Ответницата Т. Д. Х. прави възражение за изтекла в нейна полза 5
годищна давност, като владението било добросъвестно, тъй като не знаела, че
не била собственик.
След като наследодателят се разпоредил приживе с имота си, нямало как
имота да е станал съсобствен между ответницата Т. Д. Х. и наследодателя.
Твърдят, че ищците не са съсобственици, тьй като наследодателят им се
разпоредил приживе с имота в полза на ответницата. Сделката през 1999 г. не
била нищожна, породила своя транслативен ефект, поради което искът за
5
нищожност е неоснователен.
От влизане на възлагателното решение в сила, наследодателят придобил
собствеността и това е станало преди сключването на брака. Вещноправния
ефект настъпва с влизане в сила на съдебното решение по възлагателното
решение, а именно на 04.07.1984 г. Цитира съдебна практика - решение 31 от
22.03.2017год.по гр.д. 2746/ 2016год.на ВКС. Това е така и защото съгл.т.10 от
ТР 1/2004год.на ОСГТК следва да се прилагат разпоредбите, действащи към
момента на възлагането. Правният режим на обезсилването на възлагателното
решение по чл. 288, ал. 2 и ал.3 от ГПК /отменен/ е уредено като
самостоятелно производство до изменението на ГПК с ЗИДГПК / ДВ
бл.64/1999год.
Молят съда да отхвърли предявените искове.
Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
Страните не спорят, че са наследници на Х. С. Х., починал на 30.09.2016
г. Ответницата Т. Д. Х. била негова съпруга, а ищците са деца от първия му
брак със З.Р.Г..
Не е спорно и, че наследодателят им Х. С. Х. заедно със З.Р.Г. придобили
следния недвижим имот като СИО: апартамент в гр. Димитровград, ******* ,
с идентификатор 21052.1015.79.1.5 по КК и КР на Димитровград, находящ се в
жилищна сграда блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, жилищната сграда построена върху
държавна земя в кв.75, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет и баня с
обща квадратура 90 кв.м. при съседи по КК: на същия етаж имот
21052.1015.79.1.6, имот 21052.1015.79.1.4, под обекта няма, над обекта-имот
21052.1015.79.1.13, по нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К., В.Д.К. /по нот.акт/, ведно
с избено помещение №76 при съседи: Ц.Т.И., К.Т.Г., и ТЕЦ Марица 3, както и
2.84% идеални части от общите части на сградата и на правото на строеж
закупен с нот.акт 81 от 30.12.1971 г.
Не е спорно, че с решение по гр.д. № 733/1980 г. на РС-Димитровград
имотът бил поставен в дял на майката на ищците-първа съпруга на
наследодателя, с прекратен с развод граждански брак с решение по гр.д. №
1030/1978 г. на РС-Димитровград и тя е следвало да заплати на наследодателя
6
сумата от 6 383,70 лева, като решението е обезсилено, поради неплащане.
Не е спорно, че с решение № 172/3.05.1984 год. по гр.д. № 733/1980 г. на
РС-Димитровград, влязло в законна сила на 04.07.1984 г., в дял на
наследодателя на ищците бил поставен процесния имот, като същия следвало
да заплати на майката на ищците сума за уравнение на дяловете.
Не е спорно, че че бракът на Т. Д. Х. с наследодателя бил сключен на
13.07.1984 г.
С нотариална покана № 10/06.03.1085 г. на районен съдия при РС –
Димитровград Х. С. Х. е помолил З.Р.Г. да освободи имота, тъй като сумата за
уравнение на нейния дял е заплатена и същата е в недвижимия имот без прано
основание.
С нотариален акт № 181, т.7, peг. № 10792, дело1680 от 27.12.1999 г. на
нотариус Росен Стоименов – нотариус в гр. Димитровград наследодателят на
страните прехвърлил на съпругата си Т. Д. Х. процесния недвижим имот
срещи задължение за издръжка и гледане.
С нотариален акт № 87, т. 2, peг. № 1886, дело 269/2020 г. от 11.09.2020
г. на нотариус Румяна Велева, с рег. № 398 на НК, с район на действие РС –
Димитровград за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане Т. Д. Х. е прехвърлила процесния недвижим имот на Т. Д.
Е..
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Както бе отбелязано и при изложението на фактическата обстановка по
делото, страните не спорят относно фактите.
Спорът се свежда до това, дали така извършената продажба е нищожна,
като противоречаща на закона по отношение на възложения дял, изплатен по
време на брака и придобит като СИО на Х. С. Х. с Т. Д. Х. /настоящата
съпруга/, а именно 1/2 идеална част от имота. както твърдят ищците.
Разпоредбите на чл. 288, ал. 6 ГПК и на чл. 288, ал. 7 ГПК (от 1952 г.
отм.), които определят условията и сроковете, при които следва да бъде
изплатена дължимата за уравнение на дяловете сума, правата и задълженията
на съделителя, на когото имотът е поставен в дял, последиците от
неизпълнението на тези задължения и момента, в който съделителят, на когото
7
имотът е поставен в дял придобива собствеността, са материално-правни.
Съгласно приетото в мотивите към т.10 от ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на
ВКС относно обезсилването на съдебните решения по възлагане (на жилищен
имот): Правният режим на обезсилването на основание чл. 288, ал. 7 ГПК до
последните законодателни изменения - ЗИДГПК, приет с ДВ, бр. 64 /1999 г.,
регламентира обезсилването на възлагателни решения по чл. 288, ал. 2 и ал. 3
ГПК като самостоятелно исково производство. С влизане в сила на
възлагателните решения по чл. 288, ал. 2 и ал. 3 ГПК настъпва вещноправният
ефект на конститутивното решение. Съделителят, комуто е възложен имота,
става собственик с влизане в сила на възлагателното решение. Съделителят,
комуто е присъдено паричното уравнение на дял, е кредитор по вземането и
при неизпълнение разполага с правната възможност да иска обезсилване по
исков ред. Само влязлото в сила решение по конститутивния иск по чл. 288,
ал. 7 ГПК (редакция до ДВ, бр. 64 /1999 г.) възстановява висящността на
делбения процес във втората фаза по извършване на делбата - решение
31/22.03.2017 г. по гр.д. 2746/2016 г. по описа на ВКС.
Съгласно т.10 от ТР 1/2004 г. на ВКС ОСГТК следва да се прилагат
разпоредбите, действащи към момента на възлагането. Правният режим на
обезсилването на възлагателното решение по чл. 288, ал. 2 и ал.3 от ГПК
/отменен/ е уредено като самостоятелно производство до изменението на ГПК
с ЗИДГПК / ДВ бр.64/1999 год.
Страните не спорят и че сумата за уравнение на дела на З.Р.Г. е заплатен.
Спорен е към кой момент е заплатена сумата /дали по време на брака с Т. Д.
Х./, което е ирелевантно, тъй като наследодателят на страните е станал
собственик с влизане в сила на възлагателното решение /решение №
172/3.05.1984 год. по гр.д. № 733/1980 г. на РС-Димитровград, влязло в
законна сила на 04.07.1984 г./ Съдебното решение е конститутивно и има
вещноправен ефект.
При изпълнение на задължението за парично уравнение на дял в
законовия срок, конститутивният ефект на възлагателното решение се е
проявил и следователно е настъпило ликвидиране на спорната съсобственост
и Х. С. Х. е изключителен собственик на процесния имот към 04.07.1984 г.,
поради което след сключване на брака с Т. Д. Х. на 13.07.1984 г. имотът не е
придобит в режим на СИО.
8
Договорът, обективиран в нотариален акт № 181, т.7, peг. № 10792,
дело1680 от 27.12.1999 г. на нотариус Росен Стоименов – нотариус в гр.
Димитровград, по силата на който наследодателят на страните приживе се е
разпоредил чрез транслативна сделка в полза на съпругата си Т. Д. Х.
процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане не
противоречи на закона и е действителен, породил е вещно-правно действие и
Т. Д. Х. е станала собственик на имота.
В процесния случай ищците твърдят, че са собственици на спорната
идеална част от недвижимия имот на основание наследствено правоприемство
от своята майка, чийто единствен наследник е. Следователно същите следва
да установят в условията на пълно и главно доказване, че към момента на
откриване на наследството спорната идеална част от процесния недвижим
имот е принадлежала към имуществото на наследодателя им. Подобно
доказване по делото не е проведено.
Наследодател на страните Х. С. Х. се е разпоредил приживе чрез
транслативна сделка с процесния имот, негова изключителна собственост,
поради което ищците не се легитимират като наследници по отношение на
2/12 идеални части от имота, в качеството им на наследници на Х. С. Х., тъй
като към момента на откриване на наследството спорната идеална част от
процесния недвижим имот не е принадлежала към имуществото на
наследодателя им.
Отделно от горното и за пълнота на изложението, продажбата на чужда
вещ не е нищожна, за което е налице непротиворечива съдебна практика,
която хипотеза в случая не е налице.
По възражението на ответницата Т. Д. Х. за изтекла в нейна полза
придобивна давност, съдът намира, че същата е придобила имота на правно
основание сделка, поради което не следва да излага мотиви по това
възражение. Договорът за издръжка и гледане е породил своя транслативен
ефект още със сключването му.
Поради изложено, исковете следва да бъде отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответниците направените разноски по делото в
размер на 3 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение /предвид липсата
9
на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Димитровград, ************** и Н. Х. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Димитровград, ********* против Т. Д. Е. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровrрад, ********* и Т. Д. Х., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ********* иск да бъде
прогласена нищожността на договор за продажба на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, обективирана в нотариален акт № 181, т.
7, peг. № 10792, дело 1680 от 27.12.1999 г. на нотариус Росен Стоименов на
нотариус Росен Стоименов – нотариус в гр. Димитровград до размера на 1/2
идеална част от апартамент в гр. Димитровград, ******* , с идентификатор
21052.1015.79.1.5 по КК и КР на Димитровград, находящ се в жилищна сграда
блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2, жилищната сrрада построена върху държавна земя в
кв.75, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет и баня с обща квадратура 90
кв.м. при съседи по КК: на същия етаж имот 21052.1015.79.1.6, имот
21052.1015.79.1.4, под обекта няма, над обекта-имот 21052.1015.79.1.13, по
нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К., В.Д.К. /по нот.акт/, ведно с избено помещение
№76 при съседи: Ц.Т.И., К.Т.Г., и ТЕЦ Марица 3, както и 2.84% идеални части
от общите части на сградата и на правото на строеж закупен с нот.акт 81 от
30.12.1971 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Димитровград, ************** и Н. Х. С., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Димитровград, ********* против Т. Д. Е. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровrрад, ********* и Т. Д. Х.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ********* иск за
признаване на установено по отношение на Т. Д. Е. и Т. Д. Х., че С. Х. К. и
Н. Х. С. са собственици на 2/12 идеални части, в качеството им на наследници
на Х. С. Х., починал на 30.09.2016 г. на недвижим имот: апартамент в гр.
Димитровград, ******* , с идентификатор 21052.1015.79.1.5 по КК и КР на
Димитровград, находящ се в жилищна сграда блок 4, вх. Б, ет. 1, ап. 2,
10
жилищната сrрада построена върху държавна земя в кв.75, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, клозет и баня с обща квадратура 90 кв.м. при съседи по КК:
на същия етаж имот 21052.1015.79.1.6, имот 21052.1015.79.1.4, под обекта
няма, над обекта-имот 21052.1015.79.1.13, по нот.акт: Ц.Т.И., К.Т.Г., К.А.К.,
В.Д.К. /по нот.акт/, ведно с избено помещение №76 при съседи: Ц.Т.И., К.Т.Г.,
и ТЕЦ Марица 3, както и 2.84% идеални части от общите части на сградата и
на правото на строеж закупен с нот.акт 81 от 30.12.1971 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ************** и Н. Х. С., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Димитровград, *********, да заплатят на Т. Д. Е. ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровrрад, ********* и Т. Д. Х.,
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, *********, сумата в
размер на 3 500 лева, представляваща направените разноски за процесуално
представителство.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
11