№ 92
гр. Харманли, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело №
20235630100844 по описа за 2023 година
Депозирана е искова молба oт „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша” ул. ***, представлявано от Д.Ш. -
Изпълнителен директор на „Юробанк България” АД и П.Н.Д. - Изпълнителен директор на
„Юробанк България” АД, чрез адв.Д.Е., А.Д. и съдружници против Д. Т. М. с ЕГН
********** и адрес: гр. Харманли, ул. ***, с която е предявен установителен иск по чл.422
във вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за сумата в размер на 6611,59лева.
Ищецът твърди, че въз основа на Заявление по чл. 417 от ГПК Районен съд — гр.
Харманли, е издал заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ЧГД № 700/2022г. срещу ответника Д. М., като по издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело по реда на чл. 426 от ГПК срещу длъжника, в рамките на
което заповедта за незабавно изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.
Ищецът твърди, че на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК
за него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на
съществуване на вземането срещу ответника Д. М..
Ищецът твърди, че ответника Д. М. ползвала банков кредит, съгласно сключен
Договор за потребителски кредит с № OL1368 от 09.12.2011г. с разрешен кредитен лимит в
размер на 6000,00 лева и краен срок за ползване и погасяване до 09.12.2021 г., на която дата
09.12.2021г. е настъпил падежа на Договора, с оглед на който факт вземанията по кредита
станали изискуеми в техния пълен размер като вземания с настъпил падеж и с настоящата
искова молба вземанията се претендирали именно като такива.
Ищецът твърди, че към настоящия момент длъжникът не е изплатил дължимите
суми за лихви и главница, такси и разноски по сключения договор и към датата на
депозирането на процесното заявление пред съда, размерът на задължението по Договора
било:
а) главница в размер на 5699,26лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане
1
на сумата.
б) договорна лихва в размер на 912,33лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г.
Моли съдът след като се убеди в основателността на исковата претенция, да
постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът „Юробанк България” АД
има срещу ответника Д. Т. М. валидно и изискуемо вземане в размер на: а) главница в
размер на 5699,26лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на сумата.
б) договорна лихва в размер на 912,33лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г.
Във връзка с т.12 от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС моли съдът да се произнесе с
осъдителен диспозитив относно разноските в заповедното производство, от които 132,33
лева— държавна такса и 553,69 лева с вкл. ДДС — адвокатски хонорар.
Ищецът моли във връзка с доказване на вземането им и установяване на
претендираните суми съдът да разпореди назначаване на съдебно - счетоводна експертиза
която да установи въз основа приложените документи и счетоводството на ищеца:Какъв е
размерът на Дължимата главница, Договорната лихва и такси по Договора за кредит към
26.07.2022 г. (Датата на издаването на извлечението от счетоводните книги), описани в
исковата претенция. Извършвани ли са погасявания след 26.07.2022 г., какъв е източникът
на сумите за тези от претендираните задължения са погасявани с тях?
Ищецът моли да им бъдат присъдени направените разходи за съдебни разноски в
настоящото производство за държавна такса и договорен адвокатски хонорар в размер на 1
153,39 лева, с ДДС, за които ще представят списък по чл. 80 от ГПК.
Моли, да бъде изискано образуваното по реда на чл. 417 ГПК ч. гр. д. № 700/2022
г. на Районен съд — гр. Харманли срещу длъжника-ответник, за прилагане към настоящото
исково производство с оглед намиращите се в кориците му доказателства относно
допустимостта на иска.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения
представител на ответника, с който счита относно допустимостта на предявените
обективно съединени искове за допустими, но неоснователни и недоказани по размер, както
и че ответника не дължи посочената сума. Не възразява да се приемат като доказателства
депозираните от ищеца писмени документи като относими и допустими към спора.
С оглед на горното, моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявените обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
съвкупност, обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Между „Юробанк и Еф Джи България „ АД София и Д.Т.И. , ЕГН **********, от
гр. Харманли , ул. *** на 09.12.2011г. е сключен Договор за кредит желания № OL1368. На
кредитополучателя е предоставена сумата в размер - 6000.00 лв., като краен срок за
погасяване на кредита е 09.12.2021г.Съгласно чл.4, ал.1, б. «а» и б»б» кредитополучателя
заплаща на банката договорна годишна лихва в размер на сбора на базов лихвен процент за
потребителски кредити за съответният период на начисляване на лихвата плйс доковорна
добавка.Годишният лихвен процент е 15.45 /базов лихвен процент 13.20 % + надбавка 2.25
% /.Договореният годишен процент на разходите е 17.82%. За усвояването и погасяването
на кредита съгл. чл.З от Договора е открита разплащателна сметка в лева с IBAN *** с
титуляр Д. Т. М..Ползването / усвояването / на кредита съгласно чл.2 от договора се
осъществява : а /чрез теглени на суми в брой от разплащателната сметка посредством
2
банкова карта на АТМ устройства; б/ чрез теглене на суми в брой от разплащателната
сметка до размера на разполагаемия кредитен лимит, на каса във финансовия център на
банката. Кредитополучателят изплаща изцяло или частично задълженията си в срок до
датата на плащане /падеж/на минималната месечна вноска. В случай,че кредитополучателят
не погаси дължимата минимална месечна вноска на определения падеж, банката има право
едностранно да блокира последващо усвояване на средства от разполагаемия кредит.При
непогасяване изцяло или отчасти на задължение за изплащане на главница, дължими лихви
и такси , вземането на банката става предсрочно изискуемо.
По делото няма спор за това, че ответникът по делото е спрял плащанията си по
договора за кредит, както и за това, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 411 от
04.08.2022г . по ч. гр. д. № 700 /2022 година и изпълнителен лист за просрочените суми:
главница в размер на 5699,26лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г., ведно
със законна лихва от подаване на заявлението – 04.089.2022г. до окончателно плащане на
сумата; договорна лихва в размер на 912,33лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г., както и разноски по заповедното производство по ч. гр. д. № 700/2022 година.
Било е образувано изпълнително дело № 20238740400527, но и след това
неизпълнението на длъжника е продължило. Ищецът е подал заявление по чл. 417, т. 2 от
ГПК за цялото вземане, а именно сумите 5699,26лева, дължима за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението – 04.089.2022г. до
окончателно плащане на сумата; договорна лихва в размер на 912,33лева, дължима за
периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г., както и разноски по заповедното производство по ч.
гр. д. № 700/2022 година.Заявлението е било уважено и по ч. гр. дело № 700/ 2022 година на
РС-Харманли са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 411 от 04.08.2022 година, както и изпълнителен лист. Въз
основа на издадения изпълнителен лист е образуваното изпълнително дело №
20238740400527. Видно от представените писмени доказателства – книжа на ЧСИ Самуил
Пеев по посоченото изпълнително дело, заповедта отново е била връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК поради ненамирането му на адреса, след което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК заповедният съд е указал на банката-ищец да предяви
иск за доказване на вземането си. Искът е предявен, в законоустановения едномесечен срок,
по настоящото дело.
По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза с вещо
лице Р. М. К.. Заключението на вещото лице е задълбочено, изцяло отговаря на поставените
въпроси, компетентно и съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и
обективността на експерта. И двете страни не са оспорили заключението и съдът го
възприема изцяло. Вещото лице сочи, че след извърши проверка и съпоставка на внесените
от кредитополучателя средства за погасяване на кредита по двете получени банкови сметки
с тези отразени в подробната справка за усвояване и издлъжаване на кредита.Експертизата е
обедини данните от справката като нагледно се посочват датите на усвояване на кредита и
датите на погашения на същия.Видно от Справката и от извлеченията по банковите сметки ,
е че таксите и комисионните се удържат автоматично от разполагаемия кредитен лимит
съгласно чл.5 ал.2 от договора „ Усвоени суми по смисъла на настоящия договор са сумите ,
изтеглени в брой от кредитополучателя, както таксите и комисионните , дължими по силата
на настоящия договор , които се удържат автоматично от разполагаемия кредитен лимит „.
От извършената по този начин проверка експертизата установи, че са усвоени средства в
размер на 74 934.44 лв. и са погасени средства в размер на 69 235.18 лв. Дължимата
главница , изчислена като разлика между тях е в размер на 5 699.26 лв.За тези данни е
проложена обединената Подробна справка по Договора за банков кредит № OL 1368 като
неразделна част от заключението.Експертизата е установила :Начислени са възнаградителни
лихви за периода от 25.01.2012 г. до 09.02.2021 г. в размер на 9 056.02 лв. Погасени са
възнаградителни лихви от 26.01.2012г. до 07.01.2022г.в размер на 9 056.02 лв., дължими
3
договорни лихви - нула лева.От проверката на начислените наказателни лихви за периода от
06.01.2012г. до 26.07.2022г. и погасените за този период суми , експертизата установи :
Начислени наказателни лихва в размер на 952. 64 лв., а погасени наказателни лихви в
размер на 40.31 лв., като остават дължими наказателни лихви в размер на 912.33 лв. От
проверката на начислените такси за периода то 09.10.2013г. до 20.12.2018 г. и погасените за
този период суми , експертизата установи : Начислени такси в размер на 55.49 лв., като са
погасени такси в размер на 55.49 лв., а дължими такси - нула лева. След 07.01.2022 г. не са
извършвани погашения по кредита. От банковото извлечение с дата 06.01.2023 г. на л.48
има плащания в размер на 1378.98 лв., но са на ЧСИ З.З. по ИД 20138750400244, а не по
процесния кредит. След извършените проверки и анализа експертизата е дала следните
отговори на поставените от съда задачи: размерът на дължимата главница , договорената
лихва и такси по Договора за кредит за периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г./датата на
издаване на извлечението от счетоводните книги / , описани в исковата претенция. Размерът
на дължимите суми по Договора за кредит 01_1368/09.12.2011г. са : главница в размер на
5699,26 лева, наказателна лихва в размер на 912,33 лева за периода от 09.12.2021г. до
26.07.2022г., общо дължимата сума е в размер на 6611,59 лева
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
В условията на обективно кумулативно съединяване и по реда на чл. 422 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК са предявени специални установителни искове с предмет - да се установи със
сила на пресъдено нещо спрямо ответната страна съществуването на вземането, предмет на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и да се докаже неговото правно
основание, произтичащо от сключен между страните договор за банков кредит. Ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда
на чл. 417 ГПК на основание извлечение от сметки, като заповедта е била издадена от РС –
Димитровград и е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поради това, в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил настоящите искове, които са допустими.
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК са предявени обективно
съединени искове с правна квалификация по чл. 79 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От заключението на извършената по делото съдебно-икономическа експертиза е
ясно, че с това съглашение при изменение на договора банката е прибавила просрочените
задължения за лихви към размера на редовната главница. Срокът за заплащане на вноските
по договора е 09.12.2021г.
С оглед на изложеното, изводите си за основателност на исковата претенция за
главницата съдът ще съобрази със заключението на вещото лице, именно, цялата дължима
главница е в размер на 5699,26 лева, наказателна лихва в размер на 912,33 лева за периода
от 09.12.2021г. до 26.07.2022г., общо дължимата сума е в размер на 6611,59 лева
Следователно, искът както за главницата, така и за наказателна лихва в размер на
912,33 лева за периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г. се явява основателен в пълния му
размер и следва да бъде уважен.
Основателно е искането за присъждане на законната лихва върху дължимата
главница, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
Разноските за заповедното производство се дължат в пълен размер, с оглед извода
за съществуване на вземанията на ищеца както ги претендира.
С оглед на решаващите правни изводи на съда, основателна е претенцията на
банката за присъждане на деловодни разноски за настоящото производство, също в пълен
размер, а именно: държавна такса – 145,74 лева, депозит за възнаграждение на особения
представител – 400,00лева, възнаграждение на в. л. – 400 лева и адвокатско възнаграждение
4
в размер на 1153,39 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 5 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК, по отношение на Д. Т. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Харманли, ул.
***, съществуването на вземането на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.*** представлявано от изп.директор Д.Ш. и
П.Н.Д. – изпълнителен директор за следните суми: главница в размер на 5699,26 лева,
дължима за периода от 09.12.2021г. до 26.0 7.2022г. по Договор за потребителски кредит
ОL1368 от 09.12.2011г., сключен между „Юробанк България”АД,с ЕИК *** със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ***, представлявано от изп. директор Д.Б.Ш. и Д. Т. М.
с ЕГН ********** и адрес: гр. Харманли, ул. ***, в качеството и на кредитополучател,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението 04.08.2022г. до окончателно плащане на
сумата; мораторна лихва в размер на 912,33 лв., за периода от 09.12.2021г. до 26.07.2022г,
за които суми е издадена Заповед № 411 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК от 04.08.2022г. по ч.гр.д.№ 700/2022г. по описа на РС-
Харманли.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Харманли, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.*** представлявано от изп.директор Д.Ш., съгласно списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, сумата в общ размер на 2098,39 лв., от които държавна такса в
размер на 477,45 лв. и 1296,42 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Т. М. с ЕГН ********** и адрес: гр. Харманли, ул. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД. ЕИК *** със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул.*** представлявано от изп.директор Д.Ш. сумата в общ размер
на 685,92 лв, представляващи направените в заповедното производство деловодни разноски
по ч. гр. д. № 700/2022 г., по описа на Районен съд – Харманли.
Решението може да се обжалва пред ОС- Хасково в 14-дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
5