№ 1388
гр. Пловдив, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светлана Анг. Станева
Членове:Стефка Т. Михова
Борис Д. Илиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300502336 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Г. Е. М., ЕГН
**********, чрез пълномощника му адв. В. П., против Решение №2464 от
05.07.2022г., постановено по гр.д. №6078/2022г. по описа на Районен съд-
Пловдив, ІІ бр.с., с което е бил отхвърлен предявения от него против П.
Ю. М., ЕГН **********, иск с правно основание чл.144 от СК за заплащане
на месечна издръжка в размер на 200 лв., считано от 12.02.2022г. до
завършване на обучението му в средно учебно заведение за предвидения
срок за обучение до навършване на двадесетгодишна възраст или
настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. С
жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска
отмяната му и уважаване на предявения иск.
Ответната страна по жалбата- П. Ю. М., ЕГН **********, в
писмен отговор на същата иска обжалваното решение да бъде
потвърдено.
1
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.144 от Семейния кодекс за присъждане на издръжка от родител на
пълнолетно учащо дете. С обжалваното решение съдът е приел, че
предявеният иск е неоснователен, тъй като с оглед установените по делото
доходи и имущество на ответника заплащането на издръжка би
съставлявало особено затруднение за него.
Във въззивната жалба срещу решението са изложени доводи, че са
налице предпоставките на чл.144 от СК за уважаване на иска и съдът
неправилно е приел, че ответникът не е в състояние да предоставя на
ищеца претендираната издръжка без особени затруднения.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл.269, изр.
второ от ГПК следва да се произнесе по правния спор между страните
съобразно посоченото във въззивната жалба, като с оглед задължителните
указания, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/2013г. от
09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС може да приложи императивна
материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
От фактическа страна по делото няма спор, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че ответницата П. Ю. М. е майка на
ищеца Г. Е. М., който е навършил пълнолетие на 12.02.2022г., както и
че последният е редовен ученик в 11б клас в Професионалната гимназия
по битова техника- гр. Пловдив през учебната 2021/2022 година. Видно от
изисканата справка от НАП /л.41-42 от първоинстанционното дело/,
същият е собственик на лек автомобил „Нисан Примера“, а от
2
показанията на св. Е. М.- негов баща, се установява, че получава
стипендия за отличен успех в размер на 60 лв. месечно. От приетите по
делото писмени доказателства се установява, че ответницата работи по
трудов договор, като получаваното от нея брутно трудово
възнаграждение за периода ноември 2021г.- юли 2022г. е между 613,08
лв. и 811,16 лв., като същата получава от работодателя си и ваучери за
храна на стойност 80 лв. месечно /за м. юли 2022г.-100 лв./. Не се
установява ответницата да притежава движимо и недвижимо имущество
и банкови влогове, както и да получава други доходи, различни от
трудовото й възнаграждение. От доказателствата е видно, че тя живее в
жилище, собственост на родителите й, и е осъдена да заплаща издръжка
на другото си ненавършило пълнолетие дете Р. Е. М. в размер на 190
лв. месечно. От представените във въззивното производство писмени
доказателства е видно, че на 08.08.2022г. ответницата е претърпяла
операция по отстраняване на матката, като й е бил разрешен отпуск
поради временна неработоспособност за периода 07.08.2022г.-12.10.2022г.
При така установените фактически обстоятелства от правна страна
съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат
да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения. В настоящия
случай по делото се установява, че ищецът е пълнолетен и че учи в
средно учебно заведение, като получаваните от него доходи от стипендия
в размер на 60 лв. месечно и имущество- лек автомобил „Нисан
Примера“ са недостатъчни за издръжката му. Не може да се приеме
обаче, че ответницата е в състояние да му дава издръжка без особени
затруднения, тъй като установените по делото доходи на последната са в
сравнително нисък размер, от които трябва да заплаща издръжка в
размер на 190 лв. на другото си ненавършило пълнолетие дете, а с
остатъка би могла да посрещне само собствената си издръжка. Отделно от
3
това към настоящия момент ответницата е във влошено здравословно
състояние след операция и ползва отпуск поради временна
неработоспособност, поради което доходите й са в по- нисък размер.
Предвид горното не е налице последната предпоставка за дължимост на
издръжка от родител на пълнолетно учащо се дете, предвидена в
разпоредбата на чл.144 от СК, а именно заплащането й да не
представлява особено затруднение за родителя, поради което предявеният
иск е неоснователен и следва да се отхвърли. В случай, че настъпи
изменение на обстоятелствата и възможностите на ответницата да
предоставя издръжка нараснат, ищецът разполага с възможността да
предяви нов иск.
До същите фактически и правни изводи е стигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да
бъде потвърдено, като на основание чл.272 от ГПК се препрати и към
мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2464 от 05.07.2022г., постановено по
гр.д. №6078/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ІІ бр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4