РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Велико Търново, 07.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П. И. и прокурора …………..,
изслуша докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ Адм.
д. №266 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по
жалба на ЕТ „Р.Е.“ от гр. Горна Оряховица, чрез *** Н. К., срещу Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №10418/12.04.2019г. на началник
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново при ЦУ на НАП, с която е наредено
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 3 от ЗДДС
запечатване за срок от 14 дни на търговски обект „магазин за промишлени стоки“,
находящ се в гр. Г. Оряховица, ***. В подадената жалба се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като е издадена в противоречие с основни принципи на
административния процес, не е мотивирана и липсват законовите предпоставки за
издаването й. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез *** К., моли да се
обяви нищожността на оспорената заповед във връзка с липсата на териториална
материалноправна компетентност на органа издал заповедта за налагане на ПАМ.
Алтернативно, моли същата да се отмени като незаконосъобразна. Претендира
направени по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, чрез
пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира за присъждане на разноски.
Съдът като
прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10418/12.04.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ – В. Търново при ЦУ на НАП, е разпоредено налагане на принудителна
административна мярка /ПАМ/ по чл.186, ал.3 от ЗДДС запечатване за срок от 14
дни на търговски обект „магазин за промишлени стоки“, находящ се в гр. Г.
Оряховица, ***. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.04.2019г., видно от
разписката за връчване на заповедта, стр. 8-гръб от делото. Жалбата срещу нея е
подадена на 30.04.2019г. чрез ТД на НАП – В. Търново, където е заведена с вх. №11800/30.04.2019г.
Спазен е срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Жалбата
е подадена от лице, пряко засегнато от действието на оспорения акт, при
наличието на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна по делото не е
спорно, че на 11.04.2019г. от органи на отдел „Оперативни дейности“ – В.
Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП е извършена проверка в търговски обект - магазин за промишлени стоки, стопанисван от
жалбоподателя, находящ се в гр. Г. Оряховица, ***. При проверката е установено,
че в търговския обект се предлагат за продажба аксесоари за мобилни телефони,
телефони – втора употреба и прима карти. Установено е, че продажбите в обекта
се отчитат чрез ФУ – TREMOL, модел: М 20, с ИН на ФУ – ZK131490 и ИН на ФП – 50168354. В обекта
няма компютърна конфигурация за отчитане на продажбите, както и няма налично ПОС-
терминално устройство за отчитане на продажбите по банков път.
В хода на проверката е извършена контролна покупка от
проверяващия екип на 1 бр. силиконов гръб
за мобилен телефон Samsung S9 на стойност 6 лв., заплатена с
банкнота от 10 лв. от Н.Т.– ИП, като за извършеното плащане не е издадена
фискална касова бележка от наличното и работещо фискално устройство. Фискален
бон не е издаден и от кочана с ръчни касови бележки, който е наличен в обекта,
но не е прошнурован и прономерован.
При извършване на проверката е изведен дневен финансов
отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на
проверявания обект, при което е установена касова разлика в размер на 105,97 лв.
между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ. За
установените факти и обстоятелства е съставен Протокол за извършена проверка
сер. АА № 0361343/11.04.2019 г.
на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
При тази фактическа обстановка е издадена процесната ЗППАМ
№10418/12.04.2019г. от началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която поради
установените нарушения чл. 25, ал. 1, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г., във вр. с
чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на
търговския обект – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Г. Оряховица, ***,
стопанисван от ЕТ „Р.Е.“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, като
запечатването да се извърши в 14-дневен срок от влизане в сила на заповедта. Със
заповедта също така е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и
прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, посочена като
материалноправно основание за издаване на заповедта, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него
лице, което означава, че заповедта, в качеството й на индивидуалния
административен акт, следва да отговаря на всички законови изисквания за
издаване на индивидуални административни актове.
След извършена на основание чл. 168, ал. 1
от АПК проверка съдът установи, че Заповед №10418/12.04.2019г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – В. Търново в Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е издадена от оправомощен орган
и в рамките на неговата компетентност, определена от чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
вр. с чл. 7, ал. 1, т. 3 от Закона за
Национална агенция по приходите и т. 1 от Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изп. директор на НАП/л.18 от делото/. Издателят на административен акт е
притежавало необходимата за това материална компетентност. Изводът за
териториалната такава съдът основава на нормата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК.
Заповедта е издадена в изискуемата писмена
форма и противно на твърдяното в жалбата, съдържа задължителните нормативно установени
реквизити – наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалването й. Действително, в същата погрешно е посочено, че подлежи
на обжалване пред Административен съд – Габрово, вместо пред АС – В. Търново,
но това не е довело до накърняване правата на жалбоподателя, защото от една
страна жалбата е подадена в срок и пред надлежния съд, а от друга страна-дори
да беше депозирана пред ненадлежния съд, по силата на чл.135 от АПК същият ще
препрати жалбата на компетентния и производството е следвало да бъде разгледано
от него. Съобразно нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната
административна мярка се налага с мотивирана заповед, т.е. регламентирано е
изискването издаденият административен акт да съответства като съдържание на
установеното с чл. 59 от АПК. В случая изисквания на чл. 59 от АПК са
изпълнени, като оспорваната заповед за налагане на ПАМ съдържа всички
реквизити, включително и фактическите и правните основания за издаването й.
Противно на твърдяното от жалбоподателя, в
обжалваната заповед са изложени мотивите на административния орган досежно
конкретно определения срок на наложената принудителна мярка. Доколкото се касае
за принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект, с максимална
продължителност 30 дни, то в случая излагайки мотивите си относно тежестта на
конкретното нарушение, административният орган е мотивирал продължителността на
прилагане на ПАМ – запечатване на търговския обект за срок от 14 дни. Продължителността
на срока на наложената принудителна мярка е обоснована с конкретните фактически
обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При
упражняване на правомощието за определяне на срока на прилагане на ПАМ,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието с целта на
закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В случая,
определеният срок за налагане на ПАМ от 14 дни е в рамките на законоустановения
такъв, като изложените в самият акт мотиви на административния орган относно
прилагането на ПАМ точно за такъв срок, съдът намира за убедителни и
обосноваващи постигане целта на закона по отношение на конкретния правен
субект. Прилагайки ПАМ за посоченият срок, административният орган е действал в
съответствие с изискването на принципа за съразмерност, регламентиран в чл. 6,
ал. 2 от АПК, като няма основания да се смята, че преустановяването търговската
дейност в този обект на жалбоподателя посредством прилагането на ПАМ, е
ограничило правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона
цел.
Доколкото законът регламентира задължение
на правните субекти надлежно да отчитат всяка една от извършваните от тях
продажби, с оглед определяне на оборота за целите на данъчното облагане,
неизпълнението на това задължение има за последица ангажиране отговорността им
посредством налагане на съответното административно наказание и прилагането на
ПАМ от вида на процесните. Освен това, съдът намира за необходимо да посочи, че
при липсата на нормативно изискване относно съдържанието и обема на мотивите
към определен акт, необходимо и достатъчно условие, за да се приеме, че
конкретен административен акт е мотивиран, е от изложените в него фактически
обстоятелства да е ясна волята на издателя на административния акт. В
конкретния случай оспорваната заповед съдържа аргументите на административния
орган за издаването й, т.е. същата е надлежно мотивирана и не е налице
твърдения от жалбоподателя порок "липса на мотиви". При издаването на
индивидуалния административен акт не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал.1, т. 1, б. "a" от ЗДДС,
принудителна административна мярка "запечатване на обект за срок до един
месец", независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага спрямо лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Логическото и систематично тълкуване на визираната норма сочи, че налагането на
тази мярка е обусловено от установяването на посоченото деяние, което
съставлява административно нарушение, определено като такова съобразно чл. 185
от ЗДДС. Както разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, така и тази на чл. 25, ал. 1 от Наредба №Н-18/ 13.12.2006г.
на МФ, изрично въвеждат задължението на всяко лице да регистрира и отчита
извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство. В случая това задължение не е изпълнено от оспорващия търговец при
извършване на процесната продажба, независимо от наличието в обекта му на
регистрирано и работещо ФУ. Това се установява от приложените по делото
доказателства, а именно протокол за извършена проверка от 11.04.2019г., дневни
финансови отчети, декларации от лицата, работещи по трудово/гражданско
правоотношение; опис на паричните средства в касата, към момента на започване
на проверката; съкратени отчети от фискална памет, и на практика не се оспорва от жалбоподателя. Вярно е соченото от
оспорващия обстоятелство, че конкретната неотчетена продажба е на стойност 6
лв., като липсват данни за установени предходни нарушения от същия вид.
Същевременно обаче, от приложения протокол за извършена проверка се установява,
че за дата 11.04.2019г. в процесния обект е установена касова разлика между наличните парични
средства в касата и тези, маркирани във ФУ в размер на 105,97 лв. Казано с
други думи, установява се неотчитане за деня на продажби на обща стойност 105,97 лв., като
освен контролната покупка от проверяващите, на 11.04.2019г. несъмнено са били
извършени и други неотчетени продажби, съобразно наличните в касата на обекта
парични средства и липсата на твърдения за друг произход на тези средства. Предвид
това, съдът приема за доказано посоченото в заповедта основание за налагане на
ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Последното е предпоставка за законосъобразното
издаване на процесната заповед, респективно за материалноправната
законосъобразност на наложената с нея принудителна мярка. Ирелевантно за
законосъобразността на настоящата заповед е обстоятелството, че при извършена
на същата дата проверка в друг обект на жалбоподателя не са констатирани
нарушения, свързани с отчитането на продажбите /за което по делото беше
представен протокол за извършена
проверка № 0362316/11.04.2019г. – л.24 от делото/, доколкото ПАМ е наложена по
отношение на този конкретен обект.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че заповедта е постановена преждевременно, тъй като е издадена
преди издаване на АУАН. Разпоредбата на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС изрично предвижда, че ПАМ се прилага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, т.е. след като е констатиран осъществен
фактически състав на административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС. Административният
орган налага принудителната административна мярка по чл.186 от ЗДДС, като
действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на
преценка дали да приложи ПАМ или не, и в същото време е независим от хода на
административнонаказателното производство /дали ще бъде издадено наказателно
постановление, дали и кога ще влезе в
сила, т.е. независимо от това дали нарушението ще бъде санкционирано или не/. В
тази връзка фактът, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена преди
съставянето на АУАН, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед
– приложимият специален ЗДДС не предпоставя издаването на АУАН като
материалноправна предпоставка за издаване на заповедта за ПАМ, достатъчно е
административното нарушение да бъде констатирано от контролните органи, като
според чл. 186 от ЗДДС ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, т.е. дори в случай, че за нарушението изобщо не бъде
образувано административнонаказателно производство чрез съставяне на АУАН.
Двете производства – по ЗАНН и по АПК, са различни по своя характер и се
развиват независимо едно от друго. Принудителната административна мярка има
превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен
характер за разлика от наказанията, налагани в хода на АНП. В този смисъл
Решение №7602/07.06.2018г. по АД №13313/2017г. на ВАС и Решение №1437/31.01.2018г.
по АД №13135/2017г. на ВАС.
Що се отнася до изложените в жалбата
възражения за незаконосъобразност на заповедта, в частта, в която е разпоредено
отстраняване на стоките от обекта, с
нормата на чл.187, ал.2 от ЗДДС, съдът намира същите за неоснователни. В тази
връзка, видно от самата заповед е, че административният орган е указал,
наличните стоки в обекта да се отстранят от лицето в срок до датата на
запечатване. В съответствие с нормата на чл. 187, ал. 2 от ЗДДС е указано също,
че ако отстраняването е свързано със значителни разходи за лицето,
постановилият запечатването орган може да разпореди оставянето на стоките в
обекта. В случая няма
данни да е направено такова искане
от страна на търговеца, което води до извод, че отстраняването не е свързано със значителни
разходи.
Съобразно изложеното, настоящият състав
намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а подадената против
нея жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателно се
явява искането на ответника за разноски по делото, представляващи ***ско
възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК /производството е по
реда на този кодекс/, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ. В случая казусът не се отличава с фактическа
и правна сложност. При това положение, съдът счита, че присъждането на
по-голямо ***ско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ, би било необосновано. На ответника се следват
разноски за ***ско възнаграждение в размер на 100 лв., а претенцията за
присъждане на ***ско възнаграждение над този размер, до сумата от 500 лв. е неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 186 от ЗДДС, във вр. с чл. 172,
ал. 2 предл. последно от АПК, Административен съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на ЕТ „Р.Е.“, ЕИК *********, ***срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №10418/12.04.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ В. Търново при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА ЕТ „Р.Е.“, ЕИК *********, ***да заплати на ТД на НАП – В. Търново
разноски по делото в размер на 100/сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: