№ 536
гр. Бургас, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско
дело № 20222100100278 по описа за 2022 година
Делото е образувано по повод исковата молба на малолетното дете АЛ. КР. К.,
подадена чрез майката-законен представител В. Н. Р., от гр. Бургас, с която претендира
осъждане на ЕР. АХМ. К. и Г. М. А., двамата от с. Л., Община Р., да му заплатят солидарно
следните суми: 62 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания,
психически и емоционален дискомфорт), последица от непозволено увреждане, извършено
на 30.08.2019 год. в с. Люляково, Община Руен, причинено виновно от непълнолетния ЯК.
ЕР. АХМ., с. на двамата ответници, при което на ищеца А.К. е била нанесена тежка телесна
повреда, и 414,13 лева – сборно обезщетение за имуществени вреди (разноски за заплатени
медицински услуги и закупени медикаменти), последица от описаното противоправно
деяние, както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от
62 000 лева, начиная от деня на деликта – 30.08.2019 год., а върху главницата от 414,13 лева
– от подаване на исковата молба, до окончателното им изплащане; ангажира доказателства,
претендира присъждане на деловодните разноски.
Искът за имуществени вреди е уточнен с писмена молба от 04.05.2022 год., както и
устно, в проведеното на 01.06.2022 год. открито съдебно заседание.
Волята на ищеца за избраните двама ответници е потвърдена в откритото съдебно
заседание на 11.05.2022 год.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са чл.
45 във вр. с чл. 48, ал. 1, чл. 52, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД.
В проведеното на 01.06.2022 год. открито съдебно заседание ищецът моли за
постановяване на неприсъствено решение по спора – чл. 238-239, ГПК.
1
Ответниците не изразяват становище по делото, не ангажират доказателства.
ДСП – Бургас не изразява становище по делото.
Съдът, след запознаване със становището на ищеца, при съвкупна преценка на
събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от представения протокол от 22.03.2021 год., по НОХД № 93/2021 год. на РС
– Айтос е било одобрено споразумение по чл. 382, НПК, по силата на което ЯК. ЕР. АХМ.,
с. на двамата ответници, се е признал за виновен в това, че на 30.08.2019 год. в с. Люляково,
Община Руен, като непълнолетен, но след като е могъл да разбира свойството и значението
на деянието и да ръководи постъпките си, в качеството си на извършител – лично (чрез
откачане на предната спирачка на велосипед Cross), и като посредствен извършител – чрез
малолетно дете, откачило задната спирачка на велосипеда, виновно причинил на А.К. тежка
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на черепа и основата му и епидурален
кръвоизлив, довело до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Ищецът твърди, че в резултат от процесното увреждане е бил подложен на черепно-
мозъчна операция, с цел избягване на летален изход заради образувалия се хематом;
възстановявал се е дълго; подлагал се е на медицински изследвания и процедури, предвид
опасността от възникване на епилепсия, а вредоносните последици не са отшумели и
понастоящем. В подкрепа на тези твърдения са показанията на свид. Й. Б., без родство с
детето, която сочи, че след инцидента психическото състояние на А. се влошило, а
вероятността той да страда от епилепсия не е отпаднала и понастоящем.
По отношение претендираните имуществени вреди ищецът сочи, че е извършил
разходи за закупуване на лекарства и медицински консумативи, заплащал е цената на
изследвания и лекарски услуги, съгласно представените фактури и фискални бонове към
тях.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главните искове
за основателни. Противоправното деяние и виновността на извършителя на деликта Я.А., с.
на двамата ответници, са факти, установени от наказателния съд по НОХД № 93/2021 г. на
АРС, като настоящият съдебен състав е обвързан от утвърденото споразумение на
основание чл. 300, ГПК. Отговорността на двамата родители на дееца следва да бъде
ангажирана, предвид разпоредбата на чл. 48, ал. 1, ЗЗД, тъй като с.ът им е живеел при тях и
те са упражнявали родителските права върху него към момента на увреждането – това
обстоятелство не е оспорено и срещу него не е проведено насрещно главно доказване
(Решение № 323/09.04.2009 г. по гр. д. № 718/2008 г. на IV ГО на ВКС). Претърпените от
малолетния ищец неимуществени вреди се установяват от представената медицинска
документация – епикризи от 2019 год. и 2021 год., сочещи установените трайни
неблагоприятни промени в поведението и нарушение на активността и вниманието на
детето, както и хоспитализирането му в ЦПЗ – Бургас за периода 03-28.07.2020 год.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1, ГПК за уважаване на
2
предявените обективно съединени осъдителни искове чрез постановяване на неприсъствено
решение. Съдът констатира, че на страните са указани обстоятелствата по чл. 239, ал. 1, т. 1,
ГПК и исковете са вероятно основателни с оглед представените писмени и гласни
доказателства – одобрено споразумение в наказателно производство, епикризи, фактури,
фискални бонове и показания на свидетел (чл. 239, ал. 1, т. 2, ГПК), неоспорени от
ответниците. В този смисъл съдът счита, че са налице условията за постановяване на
неприсъствено решение за уважаване на предявените искове, без да мотивира съдебния акт
по същество – чл. 239, ал. 2, ГПК. По отношение размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът прилага разпоредбата на чл. 52, ЗЗД, въвеждаща критерия на
справедливостта (4-68-ППВС на РБ и 213-2000-ВКС), този размер е адекватен на болките и
страданията, претърпени от ищеца, както и на трайното и неблагоприятно изменение на
живота му на физически и ментално здраво дете до деня на деликта.
Основателността на предявените искове налага уважаване молбата на ищеца за
присъждане направените по делото разноски в общ размер от 2400 лева – сбор от платените
адвокатски възнаграждения (чл. 78, ал. 1 и чл. 80, ГПК).
В изпълнение разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във вр. с чл. 78, ал. 6, ГПК, двамата
ответници следва да заплатят на БсОС държавна такса от общо 2530 лева, дължима върху
уважените главни искове.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, и ЕР. АХМ. К., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Л., Община Р., ул. „Ц. К.“ № *, на основание чл. 48, ал. 1, чл. 84, ал. 3 и чл. 86, ЗЗД,
да заплатят солидарно на малолетното дете АЛ. КР. К., ЕГН **********, действащо чрез
майката-законен представител В. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Л., ул. „П.“ №
**, ет. *, сума в размер от 62 000 (шестдесет и две хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания, психически и емоционален
дискомфорт), последица от непозволено увреждане – тежка телесна повреда, нанесена на
ищеца от Я. Е.К., с. на двамата ответници, на 30.08.2019 год. в с. Люляково, Община Руен,
ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от
62 000 лева, начиная от деня на деликта – 30.08.2019 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, и ЕР. АХМ. К., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Л., Община Руен, ул. „Ц. К.“ № *, на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да
заплатят солидарно на малолетното дете АЛ. КР. К., ЕГН **********, действащо чрез
майката-законен представител В. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Л., ул. „П.“ №
**, ет. *, сума в общ размер от 414,13 (четиристотин и четиринадесет запетая тринадесет)
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди – цена на извършени медицински
3
изследвания, лекарски прегледи и закупени медикаменти, по Фактура №№ 3984/09.09.2019
год., 3986/10.09.2019 год., 3988/12.09.2019 год., 110743/18.09.2019 год., 110972/19.09.2019
год., 5748/26.09.2019 год., 4945/28.09.2019 год., 5898/30.09.2019 год., 173/05.10.2019 год.,
181/04.11.2019 год. и *********/08.11.2019 год., последица от непозволено увреждане –
тежка телесна повреда, нанесена на ищеца от Я. Е.К., с. на двамата ответници, на 30.08.2019
год. в с. Люляково, Община Руен, ведно с обезщетение в размер на законната лихва за
забавено плащане на сумата от 414,13 лева, начиная от подаване на исковата молба –
08.02.2022 год., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, и ЕР. АХМ. К., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Л., Община Р., ул. „Ц. К.“ № *, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплатят на
малолетното дете АЛ. КР. К., ЕГН **********, действащо чрез майката-законен
представител В. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж. к. Л., ул. „П.“ № **, ет. *,
деловодни разноски в размер от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева.
ОСЪЖДА Г. М. А., ЕГН **********, и ЕР. АХМ. К., ЕГН **********, двамата с
адрес с. Л., Община Р., ул. „Ц. К.“ № *, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплатят на
Бургаския окръжен съд държавна такса в размер от 2530 (две хиляди петстотин и тридесет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване – чл. 239, ал. 4, ГПК; защитата на ответниците
срещу него може да се осъществи по реда на чл. 240, ГПК, с молба за отмяна до Апелативен
съд – Бургас в 1-месечен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4