РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., IV-„В“
състав в откритото съдебно заседание на 28.01.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър Ковачев
при секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 12385/ 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 20221662 от 10.10.2020г.,
постановено по гр. д. № 12404/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което са
отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД установителни искове по чл. 415 от ГПК за
неоснователно обогатяване (спестяване на разходи) за сумата от 214,79 лева –
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-30.04.2018г.
и суми за законна лихва и за цена за
услуга „дялово разпределение“, като е осъдено за заплащане на деловодни
разноски и разноски по заповедното производство.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно
и немотивирано, поради неправилни изводи на ПРС за липса на обогатяване.
Ответника бил собственик на имота и го ползвал за стопански нужди, но без да е
подписал договор с жалбоподателя. Действително имало наемател, но последния
нямал отделен договор с жалбоподателя и затова отговорен бил собственика на
имота по чл. 59 ЗЗД.
Иска се отмяна на решението и уважаване на исковете.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който тя се
оспорва и се иска потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че ответника
е собственик на процесния имот – магазин 20.
Няма спор и че между страните не е подписан
изискуемият се в писмена форма за действителност договор за продажба на ТЕ за
небитови нужди (чл. 149, ал.1, т. 3 от ЗЕ).
Претенцията е само за ТЕ отдадена от сградна
инсталация и за суми за извършване на дялово разпределение и лихви.
Предвид липсата на договор единствения ред по който
топлопреносното предприятия може да установи и събере вземанията е чрез иск по
чл. 59 ЗЗД, който може да се проведе и като установителен след проведено
заповедно производство.
Спорът е дали е доставена ТЕ от сградна инсталация и
дали ответника е ползвал фактически имота и принципно за значението на
фактическото ползване за материално правната легитимация.
По спорните въпроси СГС споделя изложеното в мотивите
на СРС. При претенция за неоснователно обогатяване следва да се докаже от ищеца
кой се е обогатил, тоест кой е ползвал имота при конкретната претенция за
стойност на ТЕ. Поначало се предполага, че собственика на един имот го ползва,
но в случая с оглед на неоспорените от ищеца и приети по делото договори за
наем между ответника и трети за делото лица се доказва, че не ответника е
ползвал фактически имота, а други лица.
Напълно неотносимо е цитираното в жалбата тълкувателно
решение на ВКС - то е приложимо при договорни отношения между топлопреносното
предприятие и собственика, а такива няма по делото.
Липсват каквито и да било оплаквания срещу извода на
СРС, че в имота не е доставена ТЕ под никаква форма, каквото е и заключението
по допълнителната СТЕ, а това на самостоятелно основание изключва възможността
да е налице обогатяване под формата на спестяване на разходи за нейната цена и
фактическия състав на чл. 59 ЗЗД. Допълнителната СТЕ не е оспорена и категорично установява, че до
този имот не достига ТЕ, защото няма захранващи щрангове и през него не минават
тръби до други имоти, а имота е отделен от другото тяло на сградата с
дилатационна фуга от 30-40 см, която не позволява да получава ТЕ от високото
тяло.
По разноските:
Въззивникът няма право на разноски при този изход на
делото във въззивна инстанция.
Въззиваемото дружество има право на разноски за
въззивна инстанция в размер на 300,00 лева за адвокатски хонорар-реално платени
видно от отбелязването в договора за правна помощ от 06.01.2021г. на л. 24 от
делото. Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на въззивника е
неоснователно-хонорара е в минималния размер по Наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20221662 от 10.10.2020г., постановено
по гр. д. № 12404/2020г. по описа на Софийски районен съд, с което са
отхвърлени, предявените от „Т.С.“ЕАД СРЕЩУ „С. А. Г. Г.“ЕООД установителни искове
по чл. 415 от ГПК за неоснователно обогатяване (спестяване на разходи) за сумата
от 214,79 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.10.2016г.-30.04.2018г. в магазин 20, ж.к. „*****, гр. София и суми
за мораторна лихва в размер 34,09 лева за периода 01.12.2016г-06.03.2019г,
както и за цена за услуга „дялово разпределение“ за периода
01.05.2016г-30.04.2018 в размер на 31,97 лева и мораторна лихва върху нея в
размер на 6,04 лева за периода 30.06.2016г.-06.03.2019г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД
ДА ЗАПЛАТИ НА С. А. Г. Г.“ЕООД 300,00 лева разноски за адвокат за въззивното
дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател : Членове : 1. 2.