РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Б. , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело №
20201200100741 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Ищец в процеса е Д. К. Щ., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. "А. К." № *, ет.
*, а ответник - Г. А. К., ЕГН **********, адрес с. П., общ. Б., обл. Б., ул. „Х.
Б.“ № *.
Ищцата твърди, че е притежавала в собственост самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор * по КККР на гр. Б., представляващ етаж от
жилищна сграда на ул. „Х. К.“ № * в гр. Б., с площ от 120 кв. м., по силата на
извършено през 1994 г. от родителите й в нейна полза дарение. В началото на
2007 г. тя започнала да изпитва сериозни финансови затруднения, тъй като
останала без работа и постоянен доход, като същевременно имала натрупани
задължения, които не можела да погаси. За целта, същата искала да изтегли
кредит, с който да покрие задълженията си, но поради липсата на работа и
постоянни доходи, всички банки отказвали отпускането на такъв. По този
повод ищцата се обърнала за помощ към ответницата, с която били
дългогодишни приятелки и която се съгласила да й съдейства и да получи
вместо нея кредит. От Б. „Х.“ одобрили отпускането на кредит на ответницата
1
в размер на 20 000 лева. За да се възползват от предлагания от банката по-
нисък лихвен процент, страните, по съвет на служител на банката, решили да
оформят кредита като целеви - за покупка на недвижим имот, и да обезпечат
неговото изпълнение с ипотека. В тази връзка ищцата и ответницата
постигнали съгласие да сключат привиден договор за покупко-продажба на
притежавания от ищцата недвижим имот, с цел за закупуването на имота
ответницата да получи кредит от Б. „Х.“, който да обезпечи с жилището, а
получената в заем сума да е за ищцата, която от своя страна да заплаща
месечните погасителни вноски по кредита. Тъй като постигнатото съглашение
било единствено с цел на ответницата да бъде отпуснат кредит, сумата по
който да предаде на ищцата, страните се договорили, че не желаят сделката
да породи правни последици между тях и реално ищцата ще остане
собственик на имота, като ще продължи да ползва същия и да заплаща всички
разходи и консумативи по него. Постигнатите договорки били изпълнени.
Сключил се договор за ипотечен кредит. Банката предоставила на
ответницата 20 000 лева. Сключил се и привидният договор за покупко-
продажба на жилището между страните. Съгласно същия, ищцата, като
продавач, продала на ответницата, като купувач, недвижимия имот за сумата
от 42 000 лева, от която за сумата от 22 000 лева страните посочили, че е
платена в брой преди подписването на договора, а за остатъка от 20 000 лева
посочили, че ще бъде преведен по сметка на продавача. Понеже постигнатото
между страните съглашение било привидно, ответницата не заплатила на
ищцата сумата от 22 000 лева като част от продажната цена, а след
сключването на договора и изпълнението на посочените в него условия, в
полза на ищцата била преведена сумата от 20 000 лева, представляваща
парите по отпуснатия кредит на ответницата. От тази сума ищцата
предоставила на ответницата 1000 лева като възнаграждение за услугата, а с
остатъка покрила свои натрупани задължения и други финансови нужди.
Съгласно уговорката между страните, след сключването на договора за
кредит ищцата продължила да живее в имота и да ползва същия, както и да се
води титуляр на всички разкрити партиди. Същата поела изцяло заплащането
на месечните вноски по изтегления от ответницата кредит, като тя лично или
нейната майка извършвали плащанията в полза на ответницата на каса в
банката. Впоследствие бил сключен анекс към договора за банков кредит, по
силата на който ищцата се задължила да отговаря солидарно с ответницата за
2
задълженията по кредита. През следващите няколко години, в съответствие с
уговореното между страните, ищцата, макар и със затруднения или забава,
продължавала да заплаща месечните вноски по кредита, както и да живее и
ползва необезпокоявано жилището. През 2013 г., поради допуснати
просрочия на плащанията по кредита, отношенията между страните
постепенно се влошили и те почти спрели да контактуват. През 2015 г.
финансовото положение на ищцата допълнително се влошило и тя вече не
можела да заплаща месечните вноски по кредита, което довело до
обявяването му за предсрочно изискуем от страна на кредитора. В тази връзка
банката се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист спрямо страните. Образувано било изпълнително дело № 284 от 2015 г.
на ЧСИ Милица Велева. Притежаваният от ищцата недвижим имот, фиктивно
прехвърлен в собственост на ответницата, бил продаден през юни 2016 г.
През февруари 2017 г. постъпилата сума в размер на 57 100 лева била
разпределена. На взискателя „У...“ били преведени 27 931,19 лв. Сумата от
392,40 лв. отишла за незаплатени авансови такси по изпълнителното дело.
1771,71 лв. били задържани от ЧСИ като такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Сумата
от 39,74 лв. била предназначена за НАП. Остатъкът от 26 810,69 лв. бил
преведен на ответницата. На 17.05.2017 г. ищцата напуснала жилището.
Поради фиктивния характер на извършената между страните сделка, сумата
по изпълнителното дело, останала след извършване на разпределението, в
размер на 26 810,69 лв., неоснователно била възстановена на ответницата.
Същата отказала да я върне на ищцата. Последната сигнализирала в
Прокуратурата, но без резултат, поради което сега предявява иск за осъждане
на ответницата да й върне сумата, получена от извършеното на 21.02.2017 г.
по изпълнително дело № 284 от 2015 г. на ЧСИ М. В. разпределение - 26
810,69 лв. /двадесет и шест хиляди осемстотин и десет лева и шестдесет и
девет стотинки/, заедно със законната лихва, считано от сезирането на съда с
тази претенция.
Ответницата не подаде писмен отговор.
В хода на делото се събраха гласни и писмени доказателства.
Исковата молба е редовна и допустима, поради което следва да бъде
разгледана по същество.
3
Както е известно, процесуалната легитимация на страните се предпоставя от
принадлежността на материалното право, засегнато от правния спор. Тя е
обусловена от правното твърдение на ищеца, заявено с иска, защото това
твърдение формулира пред съда правния спор, чието разрешаване трябва да
стане по реда на исковия процес. Правният спор се индивидуализира чрез
спорното право, претендирано или отричано от ищеца. Това право
предопределя чрез своето естество чии права засяга, ако съществува. Ergo
заявеното от ищеца спорно право обуславя не само процесуалната
легитимация на ищеца, но и процесуалната легитимация на ответника, т. е.
предопределя кои са надлежните страни по делото. Казаното сочи, че
процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни
факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от правното
твърдение на ищеца относно спорното право така, както то е
индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба /така и
"Българско гражданско процесуално право", стр. 155/. Ето защо, когато съдът
проверява дали искът е предявен от и срещу надлежната страна по делото, той
трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата
молба. Какво е действителното правно положение, е без значение. В деня на
предявяване на иска то е неизвестно и едва съдебното решение ще каже дали
същото съвпада с правното твърдение на ищеца. Гаранцията срещу
неистинско твърдение, целящо да обоснове изгодна за ищеца процесуална
легитимация, е заплахата, че искът, основан на такова твърдение, ще бъде
отхвърлен като неоснователен.
В първото открито съдебно заседание по делото адвокатът на ответницата
оспори иска и наведе редица фактически и правни възражения срещу същия.
Те обаче, като несвоевременно направени, са преклудирани и не следва да
бъдат взети предвид – чл. 133 от ГПК, т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
Красимир Влахов и Емилия Василева, и "Преклузията за възражения на
ответника в общия исков процес" от Ивайло Костов, "Сиби", София, 2017 г.,
стр. 219-228.
Съдът счита, че изложените в исковата молба факти и обстоятелства
очертават елементите на съществуващо между страните мандатно
правоотношение, по силата на което ответницата се е задължила да получи
4
вместо ищцата банков кредит, да й предостави сумата по същия, да закупи от
нея жилището й и да й го прехвърли обратно след погасяването на кредита.
Ето защо в казуса трябва да се изследва дали ответната страна е изпълнила
задълженията си по въпросния договор за поръчка, който не е бил оформен в
писмен вид. Доколкото валидността на договора за поръчка не е обусловена
от спазване изискванията за форма, то волеизявленията на страните могат да
бъдат и в резултат на конклудентни действия, подлежащи на доказване с
всички допустими от ГПК доказателствени средства /Решение № 107 от
11.09.2009 г. на ВКС по т. д. № 557/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Ваня Алексиева/. В случая наличието на неформално мандатно
правоотношение с посочените клаузи е доказано, преди всичко, с
приобщените гласни доказателства. Освен това, самата ответница в
собственоръчните си писмени обяснения, дадени по прокурорска преписка №
3128 от 2015 г., признава съществена част от задълженията, които е поела по
споменатия договор за поръчка.
В хода на делото се разпитаха свидетелите И. Е. М., Р. К. Щ., С. Б. П. и Г. С.
Н.
Съдът прави фактически и правни изводи по предмета на спора, като обсъжда
поотделно и в съвкупност, по вътрешно убеждение, всички събрани
доказателства, които са относими към казуса и допустими за установяване на
съответния факт или обстоятелство според разпореденото в закона. Казаното
се отнася и до гласните доказателства, които, щом са относими и допустими,
се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с
евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според
правилата на чл. 172 от ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по
делото. Вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането
на установяваните факти: обстановката /ден, нощ, виелица, дъжд и пр./,
психическото състояние на свидетеля, възрастта му към онзи момент,
физиологични особености - зрение, слух, възраст, заболявания; паметово-
интелектуални способности, както и обстоятелствата при възпроизвеждането
- възможност за възпроизвеждане /притеснение от съда, образование,
заболявания, възраст, отдалеченост във времето/ и волята на свидетеля да
каже истината. При противоречие в показанията на свидетелите съдът трябва
да прецени посочените обстоятелства при възприемането и
5
възпроизвеждането по отношение на всеки поотделно, а още и дали те са
възприемали осъществяването на релевантните факти едновременно или по
различно време, дали впечатленията им са спорадични или системни, доколко
показанията са подкрепени или отречени от останалите събрани по делото
доказателства. При оценката на разказаното от тях следва да се изхожда от: а/
степента му на съответствие с безспорните доказателства по делото, б/
степента на обоснованост, в/ степента на разностранност и г/ степента на
автентичност /"Разпит на свидетели в гражданското производство" от Цеко
Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 48/.
Показанията, дадени от С. Б. П. и Г. С. Н., не следва да бъдат взети предвид,
защото самите те признават, че не са присъствали на разговорите между Д. и
Г., а всичко, което разказват, им е било съобщено от ответницата.
Показанията, дадени от И. Е. М. и Р. К. Щ., следва да бъдат кредитирани,
понеже те са били очевидци на цялата „сага“, развила се между страните, и
разказаното от тях се характеризира с вътрешна хармоничност,
последователност и изчерпателност /водещи критерии за оценка на
свидетелските показания според "Разпит на свидетели в гражданското
производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 55/.
Фактът, че свидетелят Р. К. Щ. е брат на ищцата, не води автоматично до
компрометиране на показанията му.
Законодателят е създал едно предположение относно посочените в хипотезата
на чл. 172 от ГПК лица за възможна тяхна заинтересованост от изхода на
делото. Съдът, поради това, е длъжен да извърши преценка на тяхната
обективност и доколко поведението на свидетеля и данните по делото
изключват заинтересоваността да е повлияла на достоверността на
показанията му /Решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3244/2016
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева/. В настоящия казус
свидетелските показания на Р. К. Щ. не са противоречиви, а и не са оборени.
Нормата на чл. 172 от ГПК не забранява кредитирането на показания на
роднини и близки, а предвижда преценката им да става в съответствие с
останалите доказателства по делото, а от тях в случая показанията не са
опровергани /в този смисъл е и Решение № 639 от 02.07.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 2398/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева/. Не могат да се
6
игнорират свидетелски показания само защото изхождат от близък роднина
/Решение № 428 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 843/2009 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева/. Съгласно Решение № 457 от 06.08.2010 г.
на ВКС по гр. д. № 477/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева,
роднинската връзка на свидетеля със страната, която го е посочила, сама по
себе си не е основание показанията на този свидетел да се считат
недостоверни. Не съществува забрана да бъдат разпитани заинтересовани
свидетели и въз основа на техните показания да бъдат приети за установени
факти, които ползват довелата ги страна /Решение № 34 от 22.02.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4657/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева, и
Решение № 338 от 20.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1269/2012 г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Мими Фурнаджиева/. Конституирани като свидетели,
роднините, близките и приятелите са винаги мотивирани да помогнат с
показанията си на посочилата ги страна /"Разпит на свидетели в гражданското
производство" от Цеко Цеков, "Сиела", София, 1997 г., стр. 53/. В случая
обаче съобщеното от свидетеля Р. К. Щ., макар и брат на ищцата, следва да се
приеме за характеризиращо се с висока степен на достоверност, защото не
противоречи на показанията на свидетеля И. Е. М. и собственоръчните
писмени обяснения на ответницата, дадени по прокурорска преписка № 3128
от 2015 г.
Съгласно установената съдебна практика по приложението на чл. 284, ал. 2 от
ЗЗДог, в изпълнение на задължението по отчетната сделка, довереникът
следва да предаде на доверителя всичко, което е получил от третите лица,
както и това, което е получил от доверителя си във връзка с изпълнението й.
Когато договорът за поръчка обвързва валидно страните и в нарушение на
задълженията си по чл. 284, ал. 1 от ЗЗДог, довереникът не е дал сметка за
изпълнението на поръчката на доверителя си, последният разполага с
възможността по чл. 284, ал. 2 от ЗЗДог да иска прехвърляне на резултатите
от изпълнителната сделка и връщане на всичко получено - Решение № 240 от
20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията
Светла Бояджиева, Решение № 323 от 6.01.2015 г. на ВКС по гр. д. №
689/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева, и др.
Именно претенция с правно основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗДог е предявена и се
разглежда в настоящия съдебен процес.
7
От установените по делото факти и обстоятелства, релевантни за правилното
му решаване, се изясни, че ответната страна е изпълнила всичките си
задължения по договора за поръчка, с изключение на последното - да
прехвърли обратно жилището на ищцата след погасяването на кредита.
Кредитът е погасен с парите от публичната продан на жилището. В резултат
на това, ответницата няма как да го прехвърли обратно на ищцата, тъй като то
вече не е нейна собственост. Ето защо тя трябва да даде на ищцата парите,
останали след публичната продан, които й е превел съдебният изпълнител и
чието присъждане ищцата претендира по настоящото дело. Искът се явява
основателен и подлежи на уважаване.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, дължащата се за разглеждането на делото
държавна такса следва да се възложи върху ответната страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, адрес с. П., общ. Б., обл. Б., ул. „Х. Б.“
№ *, да заплати на Д. К. Щ., ЕГН **********, адрес гр. Б., ул. "А. К." № *, ет.
*, на основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗДог, сумата от 26 810,69 лв. /двадесет и
шест хиляди осемстотин и десет лева и шестдесет и девет стотинки/, дължаща
се по неформален договор за поръчка, сключен през февруари 2007 г.,
представляваща остатък от цена по публична продан, състояла се на
30.09.2016 г. по изпълнително дело № 284 от 2015 г. на ЧСИ М. В., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаването на исковата молба –
07.07.2020 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Г. А. К., ЕГН **********, адрес с. П., общ. Б., обл. Б., ул. „Х. Б.“
№ *, да внесе по съответната банкова сметка на Окръжен съд Б., в полза на
бюджета на съдебната власт, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от
1072,43 лв. /хиляда седемдесет и два лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща дължащата се държавна такса за разглеждането на уважения
по делото иск.
На страните, чрез адвокатите им, да се връчат копия от настоящия съдебен
акт, който може да бъде обжалван от Г. А. К. в двуседмичен срок, считано от
8
връчването, пред Софийски апелативен съд, с въззивна жалба, подадена чрез
Окръжен съд Б..
Съдия при Окръжен съд – Б.: _______________________
9