РЕШЕНИЕ
№ 2513
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20215330118826 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът В. Б. Р. е предявила против „Би Енд Джи Кредит“ ООД
иск за приемане за установено в отношенията между страните на основание чл. 124, ал.
1 ГПК, че клаузата на чл. 22 от Договор № ********** от 25.06.2018 г., установяваща
задължение за заплащане на такса по пакет от допълнителни услуги „Доверие“, е
нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК и нарушаваща предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗПК вр. чл.10, ал.2 и чл.10а,
ал.2 от ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД
за заплащане на сумата от 50 лв., представляваща недължимо платена по пакет
„Доверие“ по Договор № ********** от 25.06.2018 г. за периода от 25.06.2018 г. до
25.06.2021 г., ведно със законна лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 29.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № ********** от
25.06.2018 г., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател била
предоставена сумата в размер от 1 000 лв. при годишен лихвен процент по заема от 32,
54 % и годишен процент на разходите от 39, 09 %. Сочи, че на основание сключения
договор следвало да върне сумата от 2020, 04 лв. на единадесет погасителни вноски. С
клаузата на раздел 6, чл. 19 – 24 от договора било установено задължение за заплащане
на пакет от допълнителни услуги в размер на сумата от 850, 08 лв., като общото
задължение по кредита възлизало на сумата от 2020, 04 лв. Твърди се, че клаузата,
регламентираща заплащане на сумата по пакета за допълнителни услуги, е нищожна,
тъй като със същата се нарушават разпоредбите на чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от ЗПК,
регламентиращи забрана на заемодателя да изисква плащане на суми, непредвидени в
договора за кредит, както и да плаща такси и комисиони, свързани с усвояване и
управление на кредита. Сочи се, че с процесната клауза се заобикаля и разпоредбата на
чл.19, ал.4, тъй като с нея се нарушава изискването ГПР да не е по-висок от пет пъти
1
размер на законната лихва, определена с ПМС № 426/2014 г., като по този начин
търговецът калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Доколкото ищецът счита клаузата за нищожна, респ. за непроизвела правен ефект, иска
и връщане на даденото по нея поради липса на основание. По така изложените
съображения се моли за уважаване на предявените искове.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи
Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените искове,
като акцентира върху дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“ и посочва,
че в разходите по кредита се включват и тези за допълнителни услуги, но когато те
представляват задължително условие за сключването на кредита, а в настоящия случай
това не било така. Твърди, че ищцата сама е пожелала включване на този пакет в
договора за кредит, като същата не е била задължителна предпоставка за сключването
му. Твърди, че всички дължими суми присъстват в договора за кредит, поради което не
е налице нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗПК. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между „Би
Енд Джи Кредит” ООД и В. Б. Р. е възникнало правоотношение по договор за кредит
№ **********/25.06.2018 г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер
от 1 000 лв. , при годишен лихвен процент по заема – 32, 54 % и годишен процент на
разходите – 39,09 %. Съгласно чл. 22 от Договора за предоставен пакет от
допълнителни услуги „Доверие“ заемателят дължи на кредитора такса в размер на 850,
08 лв., като част от тези услуги са: динамично плащане; отлагане на вноска; покриване
на разходите за забава на длъжника от самия кредитор; промяна на падежна дата на
трета вноска; получаване на безплатни документи, касаещи кредита, в офис на
кредитора; бърза обработка на документи, касаещи кредита; вътрешен рефинанс без
собствени средства; усвояване на заемната сума; по-дълъг гратисен период за
заплащане на вноски по някои определени кредитни продукти.
Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие, като тази му
дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите, подадени от всеки
клиент, със своевременното обслужване на клиентите по договорите им за кредит, със
своевременното предоставяне на паричния ресурс, със снабдяване на клиента с
документи, касаещи вече сключения договор за кредит и др. Съобразно изричната
норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Описаните в
чл. 19 от договора за кредит услуги и посочени по-горе в изложението, представляват в
по-голямата си част действия по управление на кредита, а една от тях е свързана и с
усвояването му. Нещо повече, цената на процесния пакет допълнителни услуги е в
размер на 850, 08 лв., а възнаградителната лихва по договора за кредит е в размер на
169, 96 лв., т.е дължимото за допълнителни услуги многократно надхвърля размера на
възнаградителната лихва, което неминуемо води до значително увеличение на
възнаграждението за кредитодателя и то във връзка с изпълнение на присъщи му като
кредитодател задължения, свързани с управление и усвояване на кредита. От
изложеното следва, че изискваната от ответника такса по чл. 22 от Договора
представлява пряк разход по кредита и следва да бъде включена при формирането
на годишния процент на разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ). От
приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се
изяснява, че в ГПР по процесния договор са включени единствено разходите за
2
договорна лихва. Посочено е, че с включване на таксата по пакет от допълнителни
услуги „Доверие“ ГПР се оскъпява с 383, 43 %. Тоест, при включването на вземането
за такса по пакета от допълнителни услуги, ГПР по договора неминуемо превишава
лимита, императивно заложен в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съобразно нормата на чл. 19, ал. 4
ГПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Ал. 5 на чл. 19 ЗПК
разписва, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за
нищожни.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи,
които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай в договора е посочено, че ГПР е 39, 09 %, но от съдържанието му не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече - както вече бе коментирано, таксата по пакета за допълнителни
услуги е с характер на възнаграждение и следва да бъде включена изначално при
формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест
на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания
финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе
известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той не би
сключил договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение
спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и
чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В конкретния случай е налице пълно разминаване между посочения в
договора ГПР и действителния процент на разходите, който се изчислява на годишна
база. Отделно от гореизложеното, ярко впечатление оставя и обстоятелството, че
размерът на уредената в чл. 22 такса е почти равен на стойността на усвоения
финансов ресурс.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че с
включването на таксата по пакет от допълнителни услуги, кредитът се оскъпява със
383, 43 %, то е явно, че е налице противоречие с императивната норма на чл. 19, ал. 4
ЗПК и ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България. Предвид това и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК, клаузата на чл.
22 от Договор за паричен заем № ********** от 25.06.2018 г. следва да бъде
прогласена за недействителна.
От гореизложеното следва, че процесната клауза не поражда права и задължения
за страните, поради което сумата, заплатена от кредитополучателя – ищец в
изпълнение на задълженията, предвидени в тази разпоредба, е била недължимо платена
от страна на ищеца като престирана при начална липса на основание. Оттук следва и че
кумулативно съединеният иск по чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е основателен.
Вещото лице по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, е установило,
че общо платената сума по пакета от допълнителни услуги е в размер на 552, 55 лв. В
тази връзка ищецът, чрез адв. И., в открито съдебно заседание е изменил размера на
иска по чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД, чрез неговото увеличаване от 50 лв. на 552, 55
лв. Така измененият по размер иск съдът намира за основателен, поради което същият
3
следва да се уважи в цялост.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се поражда право
на разноски в полза на ищеца. В рамките на настоящото производство, на ищеца са
предоставени правни услуги от адв. И., като съобразно Договор за правна защита и
съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на адв. И. сума в размер от 600 лв. (по 300 лв. за
всеки един от двата обективно кумулативно съединени иска ).
Допълнително, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца
и сума в размер от 250 лв., от които 100 лв. държавна такса и 150лв. депозит за
съдебно- счетоводна експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Би Енд Джи Кредит“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, 1404, район „Изгрев“,
ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, по предявения от В. Б. Р., ЕГН **********, с адрес
************************, иск с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата на чл. 22
от Договор за кредит № ********** от 25.06.2018 г., предвиждащаи заплащане на
такса по пакет от допълнителни услуги „Доверие“, е нищожна поради противоречие
със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Би Енд Джи Кредит“
ООД, ЕИК *********, да заплати на В. Б. Р., ЕГН **********, сумата от 552, 55 лв.,
представляваща недължимо заплатена такса по пакет от допълнителни услуги
„Доверие“, престирана при начална липса на правно основание по чл. 22 от Договор за
кредит № ********** от 25.06.2018 г., ведно със законната лихвa, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 29.11.2021 г., до окончателното й изплащанe.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 78, ал. 1 ЗЗД на В. Б. Р., ЕГН ********** сумата от 250 лв. – съдебно-деловодни
разноски в производството по гр.д. № 18826/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив.
ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Е. И., АК – Пловдив, с
личен № **********, с адрес ************************, сумата от 600 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по гр.д. №
18826/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4