Присъда по дело №896/2022 на Районен съд - Монтана
| Номер на акта: | 42 |
| Дата: | 2 октомври 2024 г. (в сила от 18 октомври 2024 г.) |
| Съдия: | Красимир Семов |
| Дело: | 20221630200896 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 15 август 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ ПО НЧХД № 896/2022г. по описа на МРС
Обвинението е предявено с тъжба вх. № 7023/15.08.2022г. и тъжба-
уточнение вх. № 5589/15.05.2024г. по описа на регистратурата на МРС, от Б.
А. Б. за престъпление по чл.144, ал.1 от НК спрямо подсъдимия Р. Ю. Р. и за
престъпление по чл.144, ал.1 от НК по отношение на подсъдимата Б. Р. М..
Тъжителят и граждански ищец Б., лично и чрез повереник адв.Н. В. от
САК поддържа предявеното обвинение и приетите граждански искове, в хода
съдебните прения, като моли съда да постанови осъдителна присъда със
законните последици от това.
Подсъдимите Р. и М., надлежно призовани, не явяват в съдебно
заседание на 02.10.2024г., не дават обяснения.
Назначеният служебен защитник и на двамата подсъдими - адв.Т. П. от
МАК, пледира за частично прекратяване на наказателното производство и за
смекчаване на отговорността спрямо подсъдимите.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и логическо единство и във връзка с доводите и становището
на страните, приема за установено следното:
На 20.04.2022г. на път за детската градина, която се намира в
центъра на с.Л, област М., тъжителя Б. управлявайки МПС се разминал с
МПС, в което били подсъдимите Б. и Р.. Те били с лек автомобил „Ф. Ф.“,
черен на цвят, а тъжителя управлявал л.а. „О. З.“. Улицата пред детската
градина е с уширена част, имало паркирани коли в уширението. При
това положение тъжителя и Р. направили на практика тройно разминаване,
защото нямало как, но без Б. да засича Р. или да създава предпоставки за
ПТП. Оставили си децата, тъжителя и съпругата му (св.К. Л. В.) и отскочили
само за момент да си вземат кафе. На връщане от детската градина пътят им
минавал точно пред дома на подсъдимите в с.Л, област М., в съседство с
дома на сестрата на Б. (Ц. А.А Б.А). Връщайки се пред тяхната къща (на
подсъдимите), Р. стоял на улицата. Прозорецът на лекия автомобил на Б.
бил леко свален откъм съпругата му и при разминаването чул Р. да
казва - „Ей сега ще му еба мамицата!”. Той стоял пред тях на улицата.
Видимо нервничел и гледал в тъжителя. Тъжителя осъзнал, че явно той е
„проблема“. Спрял пред Р., свалил още прозореца и го попитал – „Р.Е, какво
става?” – и тогава вече Р. още по-агресивно казал –„Имаш наглостта да
ме питаш какво става, хвърчиш с колата срещу мен да си ме сгащил, да ни
изтрепеш и ще ме питаш какво става?!“. Б. отговорил – „Р.Е, я стига!“ – и си
продължил с колата, спирайки пред сестра му. Вече като слезнал от колата и
тръгнал към сестра си, същата излязла, Р. започнал да обижда - „Боклук, ще
те пребия!“, няколко пъти казал, че ще му „счупи колата“. Р. изнесъл метална
тръба и заплашил Б. Б., че ще „потроши кокалите му, и колата му, че
1
повече по тая улица няма право да минава, че тази улица е тяхна“. Като
се разраснала кавгата сестрата на Б. казала – „Тръгвайте си!“. Тъжителят и
съпругата му се прибрали у дома, и майка му (Д. Н. Г.), звъннала на сестра му
да пита какво става. Докато говорели по телефона, Р. продължавал с кавгата,
да заплашва и да псува. В този момент се върнали пак при сестрата на
тъжителя и тогава вече Б. излязла с една брадва от тях буквално срещу
тъжителя, казвайки му, че е „мъртвец“ и че повече по тая улица няма право да
минава, изнасяйки брадвата. Тъжителят се опитал да проведе някакъв
диалог, че не иска проблеми, но не се получил диалог. Майката на тъжителя
звъннала в тоя момент на кварталния полицай, той казал, че е в отпуск и е
оставил жалби при кмета, да отидат там и да подадат жалба. Тръгнали
тъжителя, майка му и жена му към кметството да подадат жалби. Б. все още
била на улицата с брадвата и при преминаването Б. със заплашителен
жест замахнала с брадвата към колата. Подсъдимите направили проблем и с
бащата на тъжителя А. Б. В. една седмица по-късно, за което имало
образувано и решено друго дело ( НЧХД № 1144/22г. по описа на МРС).
Тъжителят и Р. имат отдавна проблеми, постоянно обижда баща му, че е
„пияница“, тъжителя твърди, че баща му е болен и не може да употребява
алкохол. Те постоянно го упрекват, че е „пияница“. Даже му скачали два
пъти на бой на баща му преди 20.04., защото когато сестра му си
купила къща и трябвало да се възстанови ограда, започнали тъжителя и
баща му да изграждат оградата, подсъдимите имали кози и ги вързали за
коловете, казали им да ги преместят, защото пречат да направят оградата
и тогава Р. агресивно се нахвърлил на бащата на тъжителя – „Ти, боклук,
пияница!, с една дума много конфликтни личности са подсъдимите.
Понастоящем Б. и Р. са си купили къща на 100 метра по надолу от
сестрата на тъжителя. Малко след като тъжителя подал жалба, Б. минавала
покрай дома на тъжителя и нарочно казвала на децата си – „Оставете тия
камъни на земята, защото трябва да ги взема и да строша на някой
главата!“.
Б. казала на тъжителя, че „ще му тегли ножа и че ще му натроши
колата“, а Р., че „ще му строши кокалите и колата“, повече да не минава
оттам, по тяхната улица. Б. казала, че тъжителя е „мъртвец“. Най-много
уплашили тъжителя заплашителните жестове с брадвата. От казаните
думи също се уплашил, защото е видял как със собствените си ръце
подсъдимите си счупили колата.
Св. К. Л. В. е съпруга на тъжителя. На 20.04.2022г. сутринта към
08:00 ч. завели децата си на детска градина. Подсъдимите също имат
деца, които водят в детската градина и се разминали с тях в с.Л, след
което си тръгнали към къщи. Видяли Р. на пътя, бил свален прозорец на
л.а., Р. махал отдалеко, видимо нервен и започнал да вика на Б. – „Ей, сега ще
видиш какво ще стане, ти ме засече!“, казал му, че ще го „пребие“ и изнесъл
от дома си метална тръба дълга около метър. Казал, че ако мине още един път
по улицата ще му счупи изцяло колата. Това ставало пред дома на сестрата на
2
Б.. После св.В. и тъжителя отишли в зълва й, сестра на тъжителя, седяли
малко и си тръгнали с колата. Зълва й казала – „Тръгвайте си и не се
занимавайте с тях!“. Тъжителят и св.В. си тръгнали с автомобила, но Р.
продължил да крещи. Те се прибрали в къщи, защото ги било страх.
Казали на майка му и баща му за случилото и се върнали пред зълвата Ц.,
защото тя казала, че продължават да се държат агресивно. В присъствието
на зълвата Ц., св.В., тъжителя Б., и майката и бащата на Б. (А. Б. В. и Д.
Н. Г.), Р. казал, че ще му „строши кокалите“. С подсъдимите отдавна
тъжителя и съпругата му имат вражда, защото Б. харесвала като мъж
тъжителя преди да се ожени, но нещата били отшумели. Това било много
отдавна. Зълвата Ц., сестра на тъжителя, живее до Б. и Р., къщите им са една
до друга. Зълвата Ц. понастоящем си е купила къща по далече от
подсъдимите. Тъжителят и съпругата му се уплашили и изчакали малко,
защото било ужасно и не можели да си тръгнат. Б. заявила – „По тази улица
няма да минавате повече!“ , наричала Б. „мъртвец”. Б. изнесла една брадва
от дома си и казала – „Ти няма да минаваш по тая улица, защото ще те
заколя!“ - и замахнала с брадвата, те били в автомобила и искала да удари
по автомобила.
Св.Б. Б. Д. на 20 април 2022г. бил пред детската градина в с.Л,
област М.. К. и Б. оставили децата в детската градина и си тръгнали. Не са се
засичали с колата на Р., единият бил спрял от едната страна, другият от
другата страна. Св.Д. тогава бил точно на центъра. Бил тръгнал за гр.М., взел
си едно кафе, чакал да дойде някой с кола да го закара до гр.М.. Това станало
точно срещу барчето на Ц. Д..Тогава нямало разправия, разминали се без
никакъв инцидент. Какво е станало после св.Д. не знае. Дочул после от
комшиите, че е имало разправия, но не е бил свидетел на нея. Б. било
невъзможно да отнеме предимството на Р., защото там има дирек и не
може да излезне на главното шосе. Детската градина е на десетина метра от
дирека. Р. и Б. били спрели до сладкарницата, а тъжителя и съпругата му били
спрели до дирека, оставили децата и тръгнали.
Относно процесния случай била образувана преписка № 2389/22г. по
описа на РП – М., която с постановление от 21.06.2022г. е отказала да
образува ДП, указвайки на тъжителя да потърси правата си по реда на
частното обвинение за деяние по чл.144, ал.1 от НК.
За да изложи горната фактическа обстановка съдът обсъди заедно и
поотделно показанията на свидетелите К. Л. В. и Б. Б. Д..
Съдът обсъди и показанията на тъжителя Б. А. Б. и възраженията на
подсъдимите Р. Ю. Р. и Б. Р. М., направени чрез назначения по тяхно желание
служебен защитник. На двамата подсъдими многократно беше дадена
възможност да се явят в открито съдебно заседание, да вземат становище във
връзка с частното обвинение, да дадат обяснения, ако желаят, и да искат
събиране на доказателства, да се спогодят с тъжителя, но и двамата
подсъдими на практика се дезинтесираха от настоящето производство,
3
редовно призовани няколко пъти, не се явяват.
Настоящият съд приема за доказано съгласно чл.303, ал.2 НПК, че на
20.04.2022г. в с.Л, област М. се заканил на Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л,
област М., с престъпление против неговата личност, казвайки му, че „ще го
пребие“, изнасяйки от дома си метална тръба дълга около метър, казвайки „че
ако мине още веднъж по тази улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще му
строши кокалите“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и по този начин Р. Ю. Р. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК, и, че на
20.04.2022г. в с.Л, област М. се заканила на Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л,
област М., с престъпление против неговата личност, казвайки му, че „ще му
потрошат автомобила и че ще го убият“, „че ако мине още веднъж по тази
улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще му счупи колата“, нарекла го
„мъртвец“, изнасяйки от дома си брадва, казвайки му „ти няма да мишеш
повече по тази улица, ще те заколя и ще ти тегля ножа, а колата ти ще я
потроша“, замахвайки да хвърли брадвата по автомобила, с който тъжителя
потеглял и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му и по този начин Б. Р. М. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
Писмените и гласни доказателства по делото навеждат извод по
безпорен начин за извършване на посочените по – горе деяния, като
първоинстанционният съд не споделя доводите на защитата за частично
прекратяване на наказателното производство (по – правилно би било да се
направи искане за частично оправдаване съобразявайки етапа на
производството към 02.10.2024г.), изхождайки от заканите „ще го пребият, ще
го заколят, ще му теглят ножа, ще го убият тъжителя“, имайки предвид
тъжбата – уточнение вх. № 5589/15.05.2024г., която ясно очерта частното
обвинение, поддържано от тъжителя и повереника му. Като вид заканите
посочени по – горе и в тъжбата – уточнение, според настоящия съд не
навеждат данни за деяние по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК ( в редакция ДВ,
преди изм. бр.67/2023г.). Изразите „ще му потрошат автомобила и че ще го
убият“, „че ако мине още веднъж по тази улица, ще му счупят изцяло колата“,
„че ще му счупи колата“, Б. го нарекла „мъртвец“, изнасяйки от дома си
брадва, казвайки му „ти няма да мишеш повече по тази улица, ще те заколя и
ще ти тегля ножа, а колата ти ще я потроша“, замахвайки да хвърли брадвата
по автомобила, с който тъжителя потеглял и заканите от вида - „ще го
пребие“, изнасяйки Р. от дома си метална тръба дълга около метър, казвайки
„че ако мине още веднъж по тази улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще
му строши кокалите“, според първоинстанционният съд осъществяват от
обективна и субективна страна състава на деянията по чл.144, ал.1 от НК, а не
такива по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК ( в редакция ДВ, преди изм.
бр.67/2023г.).
Първоинстанционният съд анализира всички гласни доказателства, като
отчита степента достоверност на всяко едно от тях.
4
По несъмнен начин се доказа по делото, че автор на процесните деяния
по чл.144, ал.1 от НК са единствено и само подс.Р. и подс.М..
Горните правни изводи се извеждат на базата на логичния и обективен
анализ на непосредствено събраните гласни и писмени доказателства по
делото.
Настоящият съд не обсъжда в детайли събраните писмени доказателства
по делото, спазвайки принципа на непосредственост, като анализира само
онези доказателства, които са събрани в рамките на настоящето НЧХД №
896/2022г. по описа на МРС.
При горния разбор на доказателствата съдът намери, че:
Подс.Р. Ю. Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК:
- на 20.04.2022г. в с.Л, област М. се заканил на Б. А. Б., с посочен адрес в
с.Л, област М., с престъпление против неговата личност, казвайки му, че „ще
го пребие“, изнасяйки от дома си метална тръба дълга около метър, казвайки
„че ако мине още веднъж по тази улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще
му строши кокалите“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му.
От субективна страна престъплението по чл.144, ал.1 от НК е
извършено с пряк умисъл – подс.Р. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искал тяхното настъпване.
Подс.Б. Р. М. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.144, ал.1 от НК:
- на 20.04.2022г. в с.Л, област М. се заканила на Б. А. Б., с посочен адрес
в с.Л, област М., с престъпление против неговата личност, казвайки му, че
„ще му потрошат автомобила и че ще го убият“, „че ако мине още веднъж по
тази улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще му счупи колата“, нарекла го
„мъртвец“, изнасяйки от дома си брадва, казвайки му „ти няма да мишеш
повече по тази улица, ще те заколя и ще ти тегля ножа, а колата ти ще я
потроша“, замахвайки да хвърли брадвата по автомобила, с който тъжителя
потеглял и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му.
От субективна страна престъплението по чл.144, ал.1 от НК е
извършено с пряк умисъл – подс.М. е съзнавала обществено опасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на неговите обществено опасни
последици и е искала тяхното настъпване.
Признавайки подс.Р. за виновен за престъплението по чл.144, ал.1 от НК,
съдът приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1, б.”а” – б.”в” НК и освободи
подс.Р. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1000 (хиляда) лева. Подс.Р. е неосъждан към 20.04.2022г.
съгласно служебно изисканата и приета по делото справка за съдимост
5
(присъдата по НЧХД № 1144/22г. на МРС е влязла в сила на 07.08.2024г. С
тази присъда на подс.Р. е наложено общо най – тежко наказание шест месеца
лишаване от свобода – условно с три години изпитателен срок и 1000 лева
глоба в полза на държавата), за престъплението по чл.144, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години, и не на последно
място не са причинени имуществени преди като пряка и непосредствена
последица от деянието, за което е признат за виновен подс.Р.. Размерът на
глобата се определи при предвидения минимум, отчитайки, че липсват
доказателства, които да обосновават налагането на по–голям размер глоба. С
определеният минимален размер по чл.78а, ал.1 НК по мнение на
първоинстанционния съд, са отчетени степента обществена опасност на
извършеното и степента обществена опасност на подс.Р., като настоящия съд
го намира за съответен и справедлив. Подс.Р. няма данни по делото дали
работи, без данни и за имотното му състояние, респ. за месечните му доходи и
семейни задължения, като родител, като настоящия съд счита, че определения
минимален размер административно наказание – глоба по чл.78а, ал.1 от НК е
съответен.
За извършеното от подс.М. престъпление, посочено по–горе, съдът я
призна за ВИНОВНА, като й определи съответно наказание – ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК
ОТЛАГА изпълнението на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне вида и размера на наказанието спрямо подс.М. съдът
счита, че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата
индивидуализация, като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 НК
при смекчаващите отговорността обстоятелства – възрастта на подс.М., родена
ХХХХг., която очевидно от данните по делото има сприхав характер, майка и
родител, а отегчаващите отговорността обстоятелства са степента обществена
опасност на деянието и упоритостта му при извършване.
Съдът приложи чл.66, ал.1 НК, защото са налице условията за това –
подс.М. е неосъждана съгласно служебно изисканата и приета по делото
справка за съдимост (към 20.04.2022г. с решение № 385/02.10.2019г. по АНД
№ 1363/2019г. по описа на МРС, влязло в сила на 25.10.2019г. подс.М. е била
освободена от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, като й е
наложена глоба в размер на 1000 лева за деяние по чл.313, ал.1 вр. с чл.26, ал.1
от НК. Присъдата по НЧХД № 1144/22г. на МРС е влязла в сила на
07.08.2024г., с тази присъда на подс.М. е наложено общо най – тежко
наказание шест месеца лишаване от свобода – условно с три години
изпитателен срок и 1000 лева глоба в полза на държавата), наложеното
наказание лишаване от свобода е по–малко по размер от три години, и не на
последно място с оглед личността на подс.М., съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и за поправяне на същата, не е наложително
определеното й наказание да се изтърпява ефективно.
6
Съдът постанови настоящата присъда въз основа на непосредствено
събраните по делото доказателства, спазвайки основните признаци на
наказателния процес, в т.ч. и визирания в чл.103, ал.1, изр.2-ро НПК относно
доказателствената тежест по дела образувани по тъжба на пострадалия.
Първоинстанционният съд е постановил присъдата си като е съобразил всички
факти и обстоятелства от значение за решаване на настоящето дело, подробно
мотивирайки се.
ПО ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ:
В настоящето наказателно съдебно производство са предявени и приети
граждански искове от тъжителя Б. А. Б. против подсъдимия Р. Ю. Р. за
заплащане на сумата 2000 (две хиляди) лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законните последици от това и разноските по делото и
против подсъдимата Б. Р. М. за заплащане на сумата 2000 (две хиляди) лева
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици от това
и разноските по делото.
Съдът намери гражданските искове за неимуществени вреди за частично
основателни.
При предявени и приети за разглеждане в наказателния процес
граждански искове, съдът бе длъжен да се произнесе по същество с присъдата
си и в тази част. Деликвентът следва да понесе и гражданска отговорност за
причинените вреди от непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД. След като подс.Р.
и подс.М. са признати за виновни по обвиненията за деяния по чл.144, ал.1 от
НК, които са и основанието на исковете, съдът прие, че претенциите на
тъжителя Б. за обезщетение за неимуществени вреди са частично
основателни.
На базата на установеното по делото, е видно, че на 20.04.2022г. в с.Л,
област М. подс.Р. се заканил на Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л, област М., с
престъпление против неговата личност, казвайки му, че „ще го пребие“,
изнасяйки от дома си метална тръба дълга около метър, казвайки „че ако мине
още веднъж по тази улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще му строши
кокалите“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Вследствие на тези закани за личността и л.а. на
тъжителя, последния е изпитал основателен страх за осъществяването им.
На основание чл.45 от ЗЗД подс.Р. е длъжен да обезщети тъжителя Б. за
причинените му неимуществени вреди. От деянието на подс.Р., тъжителя Б. е
претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезвезмездени чрез
присъждане на обезщетение в полза на тъжителя Б. на основание чл.52 от ЗЗД
по справедливост.
На основание горното съдът осъди подсъдимия Р. Ю. Р. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л, област М.,
7
ул.ИШ № 1, ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума
считано от 20.04.2022г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до
претендирания такъв от 2000 (две хиляди) лева за неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На базата на установеното по делото, е видно, че на 20.04.2022г. в с.Л,
област М. подс.Б. Р. М. се заканила на Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л, област
М., с престъпление против неговата личност, казвайки му, че „ще му
потрошат автомобила и че ще го убият“, „че ако мине още веднъж по тази
улица, ще му счупят изцяло колата“, „че ще му счупи колата“, нарекла го
„мъртвец“, изнасяйки от дома си брадва, казвайки му „ти няма да мишеш
повече по тази улица, ще те заколя и ще ти тегля ножа, а колата ти ще я
потроша“, замахвайки да хвърли брадвата по автомобила, с който тъжителя
потеглял и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му. Вследствие на тези закани за личността и л.а. на
тъжителя, последния е изпитал основателен страх за осъществяването им.
На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата М. е длъжна да обезщети
тъжителя Б. за причинените му неимуществени вреди. От деянието на
подс.М., тъжителя Б. е претърпял неимуществени вреди, които следва да
бъдат обезвезмездени чрез присъждане на обезщетение в полза на тъжителя Б.
на основание чл.52 от ЗЗД по справедливост.
На основание горното съдът осъди подсъдимата Б. Р. М. да заплати на
частния тъжител и граждански ищец Б. А. Б., с посочен адрес в с.Л, област М.,
ул.ИШ № 1, ЕГН ********** сумата 1000 (хиляда) лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочената сума
считано от 20.04.2022г. до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения граждански иск в останалата му част над уважения размер до
претендирания такъв от 2000 (две хиляди) лева за неимуществени вреди, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Ю. Р. и подсъдимата Б. Р. М. да заплатят
СОЛИДАРНО направените по водене на делото разноски от частния тъжител
Б. А. Б. в размер на 612 (шестотин, дванадесет) лева, от тях 600 (шестотин)
лева адвокатско възнаграждение за упълномощен повереник и 12 (дванадесет)
лева държавна такса за образуване на НЧХД.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Ю. Р. да заплати по сметка на РС - М. сумата
50 (петдесет) лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
и сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист за събиране на съдебните разноски.
ОСЪЖДА подсъдимата Б. Р. М. да заплати по сметка на РС - М. сумата
50 (петдесет) лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
и сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
8
лист за събиране на съдебните разноски.
На основание горните мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
9