№ 37
гр. гр. Д., 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и осми февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас М. Каменски
Членове:Деница Кр. Петрова
М. Ив. Хараламбиева
при участието на секретаря Сибел Бедел
в присъствието на прокурора Р. Г. Б.
като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Частно наказателно дело
№ 202332002000**по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по реда на чл.32, ал.1 във вр. с чл.16 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС /ЗАКОН за признаване, изпълнение и изпращане на актове
за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции/за
разглеждане на постъпило в Окръжен съд–гр.Д. Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа
на взаимно признаване на финансови санкции, придружено с решение за
налагане на финансова санкция, издадено от Областна администрация на
Н............................................................................................................../, А. по
преписка №ВН-ND/03/191000075123/19, засягащо българския гражданин С.
С.-роден на *********г., с последно известен адрес -гр.Д., ж.к.“Б.“ **
От извършената служебно справка за данните за лицето се установява,
че се касае за българския гражданин С. А. С., роден на *********г. в гр.Д.,
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр.Д., ж.к.“Б.“ **вх.Г, ет.3, ап.8.
В писмено становище до съда заинтересованото лице сочи, че е
заплатило сумата по финансовата санкция, като не оспорва наложената глоба
и представя заверено копие на платежно нареждане. След консултации с
1
компетентния издаващ орган на осн.чл.33 във вр. с чл.17 от ЗПИИАКОРНФС,
от компетентния орган на издаващата държава бе получено уведомление, че
не е постъпило плащане, което се дължи на погрешно посочване на
съответния идентификационен номер и вероятно поради това плащането не
може да се разпредели и е отхвърлено от счетоводния отдел. В тази връзка бе
уведомено заинтересованото лице, че представеното от него платежно
нареждане на практика не удостоверява плащане в издаващата държава,
доколкото от компетентния издаващ орган от А. е посочено, че плащане не е
постъпило. От заинтересованото лице не е постъпило друго становище, както
и не са представени други доказателства за плащане на санкцията.
Представителят на ОП-гр.Д. пледира за признаване на санкцията.
Д.кият окръжен съд намери следното:
С Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови
санкции е представено за признаване и изпълнение решение за налагане на
финансова санкция, издадено от Областна администрация на
Н............................................................................................................../, А. по
преписка №ВН- ND/03/191000075123/19, постановено на 24.01.2020г., влязло
в сила на 07.03.2020г. С решението за налагане на финансова санкция на
българския гражданин С. А. С., роден на *********г. в гр.Д., ЕГН **********
е наложена финансова санкция за нарушение на правилата за движение по
пътищата- глоба в размер на 200 евро, за това, че на 20.08.2019г. в района на
Н., при управление на МПС с българска регистрация рег.№*********,
превишил с 39км/ч. разрешената скорост от 80км/ч., с което нарушил
разпоредбите на §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs.
1 KFG. В удостоверението е вписано ,че давностния срок за изпълнение на
решението изтича на 07.03.2023г.
Удостоверението съдържа необходимата информация, съответстваща на
данните в приложеното решение за налагане на финансова санкция,
представляващо акт за налагане на задължение за плащане на глоба за
извършено административно нарушение, издаден от несъдебен орган .
Деянието, осъществено от засегнатото лице С. А. С. попада сред изброените в
чл.30 ал.2 от ЗПИИАКОРНФС –а именно –чл.30 ал.2 т.1– поведение, което
нарушава правилата за движение по пътищата, поради което не следва да се
2
прави проверка за двойна наказуемост.
Не са налице основания, при които може да се откаже признаването и
изпълнението на решението за налагане на финансова санкция, посочени в
чл.35 от ЗПИИАКОРНФС. Удостоверението е издадено по образец /съгласно
Приложение № 2 към чл.4 ал.І от ЗПИИАКОРНФС/, в писмена форма,
придружено от превод на български език, от компетентен орган и отговаря на
изискванията, залегнали в разпоредбите на чл.4 и чл.5 от
ЗПИИАКОРНФС и отговаря на приложеното към него решение за налагане
на финансова санкция. Срещу лицето за същото деяние в Р България или в
друга държава, различна от издаващата няма постановено и приведено в
изпълнение решение за налагане на финансова санкция –няма данни за
такова. Давността за изпълнение на решението не е изтекла по българското
законодателство и не се касае за деяние подсъдно на български съд. Не са
налице данни за имунитет или привилегия по българското законодателство,
които да правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се
отнася и за деяния, които по българското законодателство се считат за
извършени изцяло или отчасти на територията на Р България, или пък за
деяния, извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по
отношение на такива деяния. Решението е постановено срещу пълнолетно
/съгласно българското законодателство/ лице, което може да носи
наказателна отговорност /съответно административнонаказателна/
отговорност за деянието, предмет на решението. Наложената санкция не е по-
малка от 70 евро. Производството е било писмено, като С. А. С. е уведомен
съгласно законодателството на издаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалване, съгласно отразеното
изрично в удостоверението, което отбелязване е достатъчно доказателство за
уведомяването на лицето, доколкото не е оспорено и на практика е признато
от С. в писменото му становище до съда.. Тъй като се касае до несъдебен
орган изрично в удостоверението е отразено, че издаващия орган
потвърждава, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до
съд по наказателни дела.
Доколкото местоживеенето на С. А. С. е на територията на Република
България е налице една от алтернативно предвидените предпоставки за
3
признаване на решението, съдържащи се в чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС.
Липсват доказателства от засегнатото лице за пълно или частично изпълнение
във връзка с решението за налагане на финансова санкция, поради което не
следва да се обсъжда чл.17 от ЗПИИАКОРНФС.
На основание чл.16 ал.8 във вр. с чл.32 ал.1 от ЗПИИАКОРНФС, тъй
като финансовата санкция е в евро, съдът следва да определи
равностойността й в български лева по курс на БНБ към датата на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция /при фиксиран
курс 1.95583 лв. за 1 евро/ ,или 200 евро /общия размер на финансовата
санкция/ са равностойни на 391,17 лв. към датата на решението за налагане на
финансова санкция -24.01.2020г. т.е. засегнатото лице дължи по финансовата
санкция общо сумата от 391,17 лв .
По гореизложените съображения и на основание чл.32 ал.1 от
ЗПИИАКОРНФС, Д.кият окръжен съд, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение №ВН-ND/03/191000075123/19, постановено на
24.01.2020г., влязло в сила на 07.03.2020г., издадено от несъдебен орган -
Областна администрация на
Н............................................................................................................../, А., с което
на българския гражданин С. А. С., роден на *********г. в гр.Д., ЕГН
********** е наложена финансова санкция в размер на 200 евро за нарушения
по §98 Abs. 1 KFG i.V.m., §58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; §134 Abs. 1 KFG.
/австрийски Закон за моторните превозни средства/, равностойни на 391,17
лв. към датата на решението за налагане на финансова санкция - 24.01.2020г.
Препис от настоящото решение, ведно с №ВН-ND/03/191000075123/19,
постановено на 24.01.2020г., влязло в сила на 07.03.2020г., издадено от
несъдебен орган - Областна администрация на
Н............................................................................................................../, А. да се
изпратят на органите на Националната агенция по приходите за изпълнение.
След получаване на решението, НАП незабавно да уведоми настоящия
съд за предприетите действия по изпълнение на решението на основание
чл.36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, като след приключване на
изпълнението също да уведоми настоящия съд, за да се съобщи на
4
компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведомят компетентните органи на издаващата държава, както и
копие на уведомлението да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.Варна в
седмодневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5