№ 61
гр. ЛЕВСКИ, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова
Административно наказателно дело № 20244410200115 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И. З. В.,
ЕГН**********, с адрес:гр. ***, срещу НП №24-0293-000205/29.04.2024г.,
издадено от началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Левски, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Посочил е, че в съдебно заседание ще
изложи и други доводи относно незаконосъобразността на наказателното
постановление.
Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Ответникът по жалбата Началник РУ в ОДМВР Плевен, РУ - Левски,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище към
административнонаказателната преписка навежда довод, че жалбата е
неоснователна и недоказана и моли да бъде оставена без уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното.
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е
1
неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление – потвърдено.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 03.04.2024г., около 22:00 часа, в гр. Левски, по ул.Лазар Станев, с
посока на движение към ул. Милин камък, жалбоподателят, като водач
управлявал лек автомобил *** с рег. номер ***, собственост на ***, с булстат
номер ***. Служители на РУ Левски изпълнявали служебните си задължения
и извършвали обход в гр. Левски и се движели по ул. Лазар Станев, когато
срещу тях се задал лек автомобил, управляван от жалбоподателя. От страна на
полицаите бил включен светлинен сигнал на служебния автомобил, а св. М. А.
подал сигнал със стоп – палка. Водачът намалил скоростта, но не спрял. Подал
газ и продължил движението си по улицата. Била изготвена докладна записка
до началника на РУ Левски. Няколко дни след това на водача бил съставен
АУАН. Самият водач обяснил, че не е разбрал, че полицаите искат да спрат
него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетелите Д. С. Г. и М. А. А., както и от представените писмени
доказателства. Съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите са последователни, логични, не са в противоречие помежду си, както и
с останалия доказателствен материал. Дадени са от незаинтересовани от
изхода на делото лица, които са изпълнявали служебните си задължения и
имат непосредствени впечатления. И двамата свидетели са категорични, че
водачът не е спрял след подаден сигнал за спиране на указаното му място и
продължил по пътя.
Изложените от свидетелите факти се подкрепят от приобщените по
делото писмени доказателства, на които съдът даде изцяло вяра, като
официални документи, издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на
техните функции и по предвидения в закона ред.
При издаване на обжалваното наказателно постановление не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Нарушението и
автора му са безспорно доказани от обективна и субективна страна от
събраните доказателства и съответстващите на нарушението санкционни
норми.
Съдът намира нарушението за безспорно доказано както от обективна,
така и от субективна страна. Свидетелят А. с категоричност заявява, че преди
да подаде сигнала е възприел и разпознал водача. Горните обстоятелства са
отразени и в съставената докладна записка.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, за нарушенията по този закон
не прилагат чл. 28 и чл. 58г ЗАНН. Въведена е изрична забрана за прилагане
института на маловажен случай към нарушенията по ЗДвП, поради което
следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди с оглед
доказаността на нарушението, нарушителя и неговата вина. Наказателното
2
постановление е законосъобразно, издадено от компетентен орган, при
спазване на административнопроизводствените правила и правилно
приложение на материалния закон.
От страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи направените
констатации на проверяващите не се представиха в хода на съдебното
следствие пред съда. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното.
Приема се, че презюмираната по чл. 189, ал.2 от ЗДвП доказателствена
сила на редовно съставения АУАН, който отговаря на изискванията на ЗАНН
за съставянето му не е оборена.
Съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице. Нарушението е описано по начин, даващ
възможност на нарушителя да разбере в какво се състои същото и да
организира защитата си.
Описани са всички съставомерни признаци на нарушението, спазени са
сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по – ниска такава в сравнение с
останалите нарушения от същия вид. С оглед на представената справка за
нарушител не е налице ниска степен на обществена опасност на
санкционираното лице.
Предвид на изложеното, обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №24-0293-000205/29.04.2024г., издадено от
началник РУ в ОДМВР – Плевен, РУ Левски, с което на И. З. В.,
ЕГН**********, с адрес:гр. ***, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на двеста лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-
дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
3