№ 51568
гр. София, 17.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРУМ ИЛ. ДИНЕВ
като разгледа докладваното от КРУМ ИЛ. ДИНЕВ Гражданско дело №
20251110148383 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Х. Х. срещу
„вк“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността
на Договор за паричен заем Standart_14 № ***/30.10.2020 г., сключен между
страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3266.30
лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за
паричен заем.
Претендират се извършените в хода на производството разноски. Представят
се писмени доказателства. Прави се искане по реда на чл. 190 ГПК, както и
искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който изразява
становище по допустимостта и основателността на предявените
искове. Представени са писмени докаазтелства.Отправено е искане за
извършване на служебна справка от съда относно заведени от ищцата срещу
ответника други производства с предмет, идентичен с този по настоящото
производство.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от
ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и
другите искания и възражения на страните, намира, че следва да се
произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата.
1
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
следва да бъдат приети като доказателства представените с исковата молба и
отговора към нея документи предвид относимостта им към предмета на
спора. Искането на ищеца по чл. 190 ГПК е неоснователно, доколкото с
отговора на исковата молба ответникът представя исканата информация.
Предвид становището на ответника съдът не намира за необходимо
допускането на съдебно-счетоводна експертиза. Искането на ответника за
извършване на служебна справка от съда следва да се остави без уважение,
като неотносимо към предмета на спора, като при постановяване на крайния
си съдебен акт и присъждането на разноски съдът ще съобрази изложеното от
ответника. На ищеца следва да се укаже на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да
посочи банкова сметка или друг начин за плащане. По доводите за
недопустимост на установителния иск и за нередовност на исковата молба:
Ответникът е заявил възражение за недопустимост на предявения
установителен иск, което е неоснователно. За ищеца винаги е налице правен
интерес с иск да прогласи нищожността на договор, по който той е страна, за
да обвърже със силата на пресъдено нещо страните по нищожния договор.
Съединяването на такъв иск с иск за връщане на даденото по нищожния
договор не е недопустимо, като доводите на ответника, че с иска по чл. 55 ЗЗД
инцидентно се проверява действителността, респективно се разглеждат
доводите за нищожност на договора, са верни, но с решението по този иск
ответникът няма да бъде обвързан от силата на пресъдено нещо по отношение
на нищожността на договора с оглед на това, че мотивите не обвързват
насрещните страни. Ето защо за всяка от страните по договора съществува
правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността му,
едновременно с иск за връщане на суми, заплатени без основание, поради
което предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
Съдът приема, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и
чл. 128 ГПК – не е налице несъответствие между обстоятелствена част и
петитум на същата, тъй като по отношение на целия договор за потребителски
кредит е наведен един порок – противоречие на закона – чл. 11, ал. 1, ал. 10
ЗПК, съответно предявен е само един установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
2
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца Н. Х. Х. на основание чл. 127, ал. 4 ГПК в едноседмичен
срок от получаване на съобщението, с писмена молба, с препис за насрещната
страна, да посочи банкова сметка или друг начин на плащане, по която да й
бъдат преведени сумите по делото, при евентуално благоприятен за нея изход
от спора.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО:
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Х. Х. срещу
„вк“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр.
чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността
на Договор за паричен заем Standart_14 № ***/30.10.2020 г., сключен между
страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3266.30
лв., представляваща недължимо платена сума по посочения договор за
паричен заем.Претендират се извършените в хода на производството
разноски. Ищецът твърди, че на 30.10.2020 г. като заемател сключил с „вк“ АД
Договор за паричен заем Standart_14 № ***/30.10.2020 г. за сумата от 2 500 лв.
при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен
процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,37 % и срок на заема 60 седмици. В
чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на
сумата заемателят да предостави като обезпечение на задълженията му
поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно
посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на
паричния заем. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка в размер на 1
048,20 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски. Ищецът твърди,
че с добавяне на неустойката за непредоставяне на обезпечение,
действителната цена на отпуснатия заем била в размер на 5 766,30 лв., която
била заплатена от ищеца. Твърди, че сключеният между страните договор за
паричен заем е изцяло недействителен поради неточно посочен ГПР, поради
което на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на чистата
стойност по кредита - 2500 лв. и разликата над тази сума до заплатената от 5
3
766,30 лв. е платена при начална липса на основание. Твърди, че целият
договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на
действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с
включването на неустойката за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в
размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че посочената
неустойка отговаря на понятието „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включи при изчисляването на ГПР. Твърди, че
посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г,
ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването
на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Сочи, че клаузата,
предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33
ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение. Счита, че с оглед
недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23
ЗПК дължи единствено чистата стойност на кредита, но не и лихви и
разноски. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
Оспорва предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на
договора като недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото
ищецът е предявил осъдителен иск, в предмета на който подлежи на
разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи. Счита,
че с предявения иск ищецът единствено цели обогатяване с разноски, което
представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. По
същество оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че посоченият ГПР в
договора е правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в
договора да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР, а
единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на
ГПР, както е сторено в случая. Счита, че задължението за неустойка за
неизпълнение на основно задължение по договора не следва да се включва в
ГПР, а включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК.
4
Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата
законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с
оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди,
че уговорената неустойка има обезщетителна функция, като предназначението
й е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди,
че не е принудил ищеца да сключи договора за заем, като тя е бил наясно с
клаузите и при несъгласие с тях е имал възможност да не сключи договора.
Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя несигурност за
ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и
източник на приходи. Посочва, че заемателят е разполагал със срок от 14 дни
да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено
връщането на главницата по кредита. Посочва, че не е налице кумулиране на
неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира
от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до
крайния срок на договора, а законната лихва от настъпването на падежа по
договора до изплащането на задължението. Оспорва да е налице
неоснователно обогатяване или заплащане от ищцата на суми без правно
основание, с оглед действителността на договора за паричен заем. Моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото
разноски. Оспорва да са налице основанията за присъждане на
възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния
представител на ищцата, евентуално моли за присъждане на разноски в
минимален размер.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от нищожен договор, сключен с ответника;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – че между страните е сключен
процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание; че ищецът е заплатил по договора сума в общ размер на 5 766,30
лв.;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - че между страните е
5
сключен процесният договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание; че ищецът е заплатил по договора сума в общ размер на 5 766,30
лв.;
- разпределение на доказателствената тежест – по иска с правно основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в тежест на ищеца
е да докаже, че договорът за паричен заем е нищожен на заявеното с исковата
молба основание, а именно, че е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК при посочване на размера на ГПР.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както
и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и
коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени
икономическите последици от сключването на договора, за което не сочи
доказателства;
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил конкретно твърдяната сума по оспорения договор, че тя
е постъпила в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че
сумата е платена на годно правно основание, съответно въз основа на валидни
договорни клаузи.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
Съдът обявява на страните, че служебно следи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК за
неравноправност на клаузите, включени в съдържанието на процесния
договор за паричен заем, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното
наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора към нея писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.02.2026
г. от 11:00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца
и препис от отговора на ответника.
6
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7