№ 2339
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330206687 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3643150, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. П. Н., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ като неправилен, недоказан и
незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. Претендира
направените по делото разноски, включително за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява
процесуалния му представител адв.М.-Д., която поддържа жалбата и
направеното с нея искане.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В
писмено становище прави искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При
условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на
1
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално
предвидения такъв. Претендира присъждане на разноски, включително за
осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което
същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателят е издаден електронен фиш за нарушение за скорост,
извършено на 16.05.2020 год. в 10:57 часа на път ІІ-64, км.31+500, посока на
движение с.Черноземен към с.Граф Игнатиево с МПС – лек автомобил „Ауди
А6”, рег. № ****** установено и заснето с автоматизирано техническо
средство за контрол на скоростта /ATCC/ TFR1-M511, като при въведено с
пътен знак „В26“ ограничение на скоростта извън населеното място от 60
км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от - 3 км/ч, била установена
скорост от 101 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч.
Установено било, че горепосоченото МПС е с регистриран собственик
жалбоподателя Н. П. Н., който не се възползвал от правото по чл.189, ал.5 от
ЗДвП и не подал декларация за лицето, което управлявало процесното МПС
на въпросната дата и място. ЕФ бил издаден срещу Н. за нарушение на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което бил санкциониран с глоба в размер на
400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш,
снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване,
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M,
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система,
Справка за промяна на регистрация и собственици на превозното средство,
Справка за нарушител/водач, снимка на разположение на служебния
автомобил, в който е разположено АТСС. Съдът кредитира цитираните
писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и
допринасящи за разкриване на обективната действителност.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш следва
да бъде потвърден като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН, поради
следните съображения:
2
При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е
налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на
чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Н.Н. при
управление на лек автомобил „Ауди А6” с рег. № ****** на посоченото в ЕФ
място, явяващо се извън населено място, се е движил със скорост от 101 км/ч
при разрешена скорост до 60 км/ч по въведено ограничение с пътен знак
„В26“, с което е превишил разрешената скорост с 41 км/ч.
В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била
измерена скорост на движение 104 км/ч. В приложения по делото протокол от
лабораторна проверка на използваното АТСС изрично е отбелязано, че
грешката при измерване на скоростта при техническото средство е ±3 км/ч до
100 км/ч и ±3 % над 100 км/ч. С оглед на това в полза на нарушителя от
измерената скорост - 104 км/ч, са били приспаднати 3 км/ч толеранс, поради
което наказуемата скорост е 101 км/ч, която скорост е указаната в
електронния фиш.
Правилно Електронният фиш е издаден по отношение на Н. П. Н. като
собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се
установява да е упражнил предоставеното му в нормата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП право и в законоустановения срок от получаване на обжалвания
електронен фиш да е представил в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.
Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.
Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на
водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да
превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става
ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по
делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21,
ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от
ЗДвП е дотолкова, доколкото да обуслови, че в случая скоростта от 60 км/ч,
въведена с пътен знак, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на
закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от
съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба,
3
така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.
За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма
и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189
ал.4 изр.2 от ЗДП реквизити. От отразеното в електронния фиш се
установява, че същият съдържа всички реквизити по утвърдения в посочената
разпоредба образец - териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП,
законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа електронният фиш без да препраща към разпоредбата на чл.57 от
ЗАНН, където са предвидени реквизитите на НП, поради което не може да се
счита за съществено процесуално нарушение липсата на отразена дата на
издаване и издател на ЕФ. Посочената норма е специална спрямо нормите в
ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.
Нарушението е заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение TFR1-M № 511, за което е доказано, че отговаря на
установените технически изисквания и е преминало съответната проверка.
Действително приложеното по административната преписка Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 е валидно до 24.02.2020г.,
съгласно отбелязаното в него, т. е. към датата на извършване на нарушението
- 16.05.2020 г., срокът на валидност на одобрения тип конкретно АТСС TFR1-
M № 511 е бил изтекъл. Техническото средство, с което е измерена скоростта
на процесния лек автомобил, не е невалидно. Съгласно чл.30, ал.5 от Закона
за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Наред с това съгласно представения
по делото Протокол № 1-33-20 от 26.02.2020г. за лабораторна проверка,
процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение - № TFR1-M е преминала последваща проверка в лабораторни
условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на
АТСС е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е
4
проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за
лабораторна проверка, съответства на одобрения тип.
С въведената нова ал.3 на чл. 165 от ЗДвП, приета с изменение обн. в ДВ.,
бр.19 от 2015 г. в съответствие на мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните работи е вменено
задължение да приеме и наредба за реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. В изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ,
бр.36 от 19.05.2015 г., изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018
г./, с която са уредени условията и редът за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата, като тези условия и ред обхващат, както стационарните, така и
мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата, стационарните и мобилните
АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от същата, за установените от
АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. С изменението на закона и приемането на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване и на мобилни технически
средства и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да
ги използват, с което на практика е преодоляна констатираната в мотивите на
Тълкувателно Решение № 1 от 26.02.2014 г. на ОС на ВАС празнота.
Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение на
правилата за движение по пътищата е налице детайлна нормативна уредба на
правилата във връзка с използването и на мобилни технически средства,
които са достатъчно ясни и подробни, както и процедура, регулираща
действията на контролните органи при използването на мобилни технически
средства, поради което и следва да се приеме, че нарушенията от този вид
могат да се установяват и санкционират с издаване на електронен фиш не
само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол, при спазване на
всички нормативни изискванията на посочената нормативна уредба.
От представените по делото доказателства се установява, че са спазени
5
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. Използваното техническо средство е
мобилно по своя характер. Предвид това и съобразно изричната разпоредба на
чл.10, ал.1 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се
попълва протокол съгласно приложението към Наредбата. В конкретния
случай протокол по чл.10 от Наредбата е коректно попълнен и представен в
административната преписка. Представена е и снимка на вписания в
Протокол за използване на АТСС служебен автомобил, в който е
позиционирано използваното измервателно устройство.
Правилно и законосъобразно за така установеното нарушение
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която
норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 km/h.
Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не
може да намери и разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява
законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и
процесуалния закон и следва да бъде потвърден.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН,
основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева.
Мотивиран от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 и ал.3 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система серия К №
3643150, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Н. П. Н., ЕГН:
********** на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН: ********** да заплати на ОД на МВР Пловдив
сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева за осъществената по делото
юрисконсултска защита.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7