№ 194
гр. гр. Червен бряг, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в заседание при закрити врати на четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Йохан М. Дженов
при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева
като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело №
20254440100360 по описа за 2025 година
на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 150, чл.127а, ал.2 от СК и чл. 45, ал. 1 и
чл.76, т. 9 от ЗБЛД
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба на Ц. Ю. П., с ЕГН **********, в
качеството й на майка и законен представител на малолетния Р. К.ов П., с ЕГН **********,
роден на 29.04.2011 г. и двамата от гр. ...... против К. П. П., с ЕГН ********** от гр. ......, с
която на основание чл.150 и чл.127а, ал.2 от СК се иска от съда да постанови решение, с
което да увеличи присъдената с Решение № .../03.05.2022 г. издръжка от 178.00 лв. към
мининмума определен от законодателя и актуален към момента и даде разрешение и замени
липсващото от родителя, който не упражнява родителските права съгласие за издаване на
задграничен паспорт и лична карта на детето и свободното му пътуване в чужбина, с всички
произтичащи от това законни последици.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2011 г. от съжителството на ищцата с ответника се
е родило детето – Р. К.ов П., с ЕГН **********. Твърди се още, че с Решение № .../03.05.2022
г., постановено по гр.д. № ....../2021 г. на ЧРС, на ищцата са възложени упражняването на
родителските права и е осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка за детето в
размер на 178.00 лв., считано от 08.10.2021 г. По отношение на другия обективно съединен
иск излага подробни доводи от необходимостта и правото на непълнолетната да притежава
документ за самоличност – лична карта и задграничен паспорт, както и правото му за
свободно движение в рамките на ЕС. Съдът е разменил книжата по делото, но в срока по
чл.131 от ГПК ответника не е представил отговор на исковата молба.
Ищцата редовно призована в съдебно заседание се явява лично и поддържа всички
1
обективно съединени искова, като ги намира за основателни и доказани. Позовава се на
писмени доказателства. Предвид процесуалното поведение на ответника и наличие на
предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК, прави искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Ответника редовно призован в съдебно заседание не се явява лично, не изпраща
представител и не релевира становище по иска.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК прие за установени
следните фактически обстоятелства: Не се спори по делото, а се установява от
представеното заверено копие на у-е за раждане, че ответника К. П. П., с ЕГН ********** от
гр. Койнаре и ищцата Ц. Ю. П., с ЕГН ********** са родители на детето Р. К.ов П., с ЕГН
**********, роден на 29.04.2011 г. Безспорно е, а се установява и от Решение №
.../03.05.2022 г., постановено по гр.д. № ....../2021 г. на ЧРС, че на ищцата е предоставено
упражняването на родителските права и е осъден ответника да заплаща ежемесечна
издръжка за детето в размер на 178.00 лв., считано от 08.10.2021 г.
Така обсъдените доказателства обуславят правният интерес от водене на иска и активната
и пасивната легитимация на страните в процеса.
Съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна
страна: Ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
съдебно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие. В същото време ищцата е направила искане за постановяване на неприсъствено
решение по чл.239, ал.1 от ГПК.
Съдът намира искането за постановяване на неприсъствено решение по отношение на
ответника за основателно. Налице са основанията на чл.239, ал.1 от ГПК - на ответника са
указани последиците от неспазване сроковете за размяната на книжата и неявяването му в
съдебно заседание.
Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства, приети
по делото като относими към спора, обективно съединените искове са и вероятно
основателни. Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответника, и следва иска да бъде уважен изцяло.
Само за пълнота настоящия съдебен състав намира за необходимо да разясни, следното:
По иска по чл.127а, ал.2 от СК: С разпоредбата на чл. 76, ал.1, т.9 от ЗБЛД е
регламентирана необходимостта от съгласие на двамата родители, за да бъде издаден
задграничен паспорт на ненавършилото пълнолетие дете и за да напусне страната. С
разпоредбата на чл.11, ал.8, от Правилника за издаване на българските документи за
самоличност, законодателят е регламентирал когато НЯМА СЪГЛАСИЕ кое е основанието
да бъде издаден паспорт – ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ за разрешение за
издаване на паспорт, без да е необходимо съгласие на двамата родители. Издаването на
паспорт и напускането на страната е въпрос от упражняването на родителските права. Чл.
127а от Семейния кодекс, в частност урежда отношенията между родителите във връзка с
упражняването на родителските права по въпроси свързани с пътуване на дете в чужбина и
2
издаването на необходимите лични документи за това. По делото не бе оспорен от ответника
твърдяното от ищцата обстоятелство, за нуждата от снабдяване на сина им с лични
докумени за самоличността и възможност да пътува свободно в чужбина.
По делото е представен социален доклад Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Червен
бряг. Становището изразено в него, е че в интерес на детето е да бъде гарантирано правото
му на пътуване извън страната.
Процедурата по изслушване на другия родител по реда на чл. 127а, ал.3 от СК не е
проведена именно поради пълното дезинтерисиране на ответника.
При това положение и съобразявайки обстоятелството, че правото на свободно
предвижване е регламентирано и в Конституцията на Република България, настоящия състав
счита, че уважаването на такова искане ще бъде гаранция за правилното физическо и
психическо развитие на малолетната ....... При тези данни, съдът намира молбата с правно
основание чл. 127а от СК във връзка с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД за основателна. Съдът намира, че
решението, уважаващо иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в
интерес на детето, тъй като липсата на такова решение би ограничило правата му като
български гражданин да влиза и излиза от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в
случая не са налице предвидените в чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения.
По иска по чл.150 от СК: Съгласно чл. 143, ал.1 и ал.2 СК, родителите са длъжни,
съобразно своите възможности и материално състояние, да осигуряват необходимите за
развитието на детето условия за живот, като дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя
в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя и е
определен само минималния размер на издръжката на едно дете, равна на една четвърт от
минималната работна заплата или понастоящем 269,25 лв. месечно – чл. 142, ал. 2 СК
(считано от 01.01.2025 г. минималната работна заплата в страната е в размер на 1077.00
лева).
Началният момент, от който се дължи така определената увеличена издръжка е 28.03.2025
г. – датата на предявяване на исковата молба. Присъдената издръжка се дължи до настъпване
на основания за нейното изменение или прекратяване.
По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски. Същата не е
направила такива и не претендира, поради което и съда не дължи произнасяне.
Предвид гореизложеното и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 150 от СК определения с Решение № .../03.05.2022 г.,
постановено по гр.д. № ....../2021 г. на ЧРС, издръжка за детето – Р. К.ов П., с ЕГН
**********, роден на 29.04.2011 г. в размер на 269.25 лева, като: ОСЪЖДА К. П. П., с ЕГН
********** от гр. ...... да заплаща на детето Р. К.ов П., с ЕГН **********, роден на
3
29.04.2011 г. ежемесечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Ц. Ю. П., с
ЕГН ********** в размер на 269.25 лв. (двеста шестдесет и девет лева двадесет и пет
стотинки), считано от 28.03.2025 г. до настъпване на законни основания за нейното изменяне
или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на бащата К. П. П., с ЕГН ********** за попълване и
подаване на заявление за издаване на задграничен паспорт на детето Р. К.ов П., с ЕГН
**********, роден на 29.04.2011 г., за получаване на същия от Ц. Ю. П., с ЕГН **********,
в качеството й на родител и негов законен представител, както и да подава заявления за
преиздаването му и получаване на преиздадения такъв.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал. 2 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с
чл. 11, ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се
издаде лична карта и паспорт за задгранично пътуване на детето Р. К.ов П., с ЕГН
**********, роден на 29.04.2011 г., без да е необходимо за целта съгласието на бащата К. П.
П., с ЕГН **********.
РАЗРЕШАВА на детето Р. К.ов П., с ЕГН **********, роден на 29.04.2011 г. да пътува
извън пределите на Република България в страни членки на ЕС многократно и без
ограничения, като осъществява пътувания в чужбина, придружено от майката Ц. Ю. П., с
ЕГН ********** или изрично упълномощено от нея лице, до навършване на пълнолетие на
детето.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
4