Решение по дело №124/2020 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 195
Дата: 22 юни 2020 г. (в сила от 22 юни 2020 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20204500500124
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

195

гр.Русе, 22.VІ.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26 май през две хиляди и двадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря  ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева  ВГД № 124 по описа за 2020.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

           Й.Л.Н. чрез пълномощника си адвокат К. е обжалвал решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4444/2019 год.,с което е отхвърлен като неоснователен иск за прогласяване на нищожен поради липса на основание на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,сключен с нот.акт № 130 т.І от 1.VІІ.2019 год.на нотариус рег. № 630 с район на действие РРС,както и евентуалния иск за разваляне на същия договор поради неизпълнение.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му и уважаване на главния иск за прогласяване нищожността на договора,а в случай на неоснователност на същия ,иска да се уважи евентуалния иск за разваляне на договора поради неизпълнение,по съображения,подробно развити в жалбата.Претендира и разноските в производството.

           Ответниците по жалбата Й.Л.Б. и И.Р.Б. считат жалбата за неоснователна и искат потвърждаване на обжалваното решение по съображения,изложени в писмен отговор.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима,а разгледана по същество,е основателна.

          С нотариален акт № 130 т.І от 1.VІІ.2019 год.Р. Р. Н. прехвърлила на ответника Й.Б.  следните недвижими имоти:нива  от 14850 кв.м,намираща се в землището на с.Ново село,област Русе,местността „Даулджика“,представляваща ПИ  с идентификатор *** и нива с площ от 6585 кв.м в местността „Татарската могила“,представляваща имот с идентификатор *** срещу положените до момента грижи и издръжка от приобретателя Б.  и срещу задължението му да полага грижи и издръжка за прехвърлителката,докато е жива.При сключването на договора последната е представлявана от пълномощник съгласно нотариално заверено пълномощно рег.№ 1249/19.VІ.2019 год.на нотариус рег.№ *** с район на действие РРС.

          Жалбоподателят е внук,единствен наследник на прехвърлителката Р. Р. Н. Като се основава на настъпилата дни след сключването на процесния договор /на 5.VІІ.2019 год./смърт на прехвърлителката вследствие онкологично заболяване и твърди,че към деня на сключване на сделката то е било в терминален стадий,той счита договора за нищожен поради липса на основание -чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД и иска от съда да прогласи нищожността на сделката .В условията на евентуалност е предявил иск за разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87,ал.3 ЗЗД.

           С обжалваното решение районният съд е приел,че към момента на сключване на договора заболяването на прехвърлителката е било в напреднал стадий и ответниците са били наясно с  неблагоприятния  и необратим изход в близко бъдеще.Въпреки това договорът не бил лишен от основание,каквото съдът вижда в положените от ответниците грижи за минал период,предхождащ сключването му.Съдът е развил и съображения,че при знание за предстояща смърт единствено у прехвърлителя,договорът бил нищожен поради противоречие с добрите нрави,а при знание  и у двете страни и това основание не е налице,доколкото нуждата от грижи при тежка болест с неизбежен летален изход дори и за кратък период не може да се игнорира.Така съдът е мотивирал правния извод за неоснователност на иска за нищожност на договора и е постановил решение в тази смисъл.

           Решението на съда е валидно и допустимо,но по същество се явява неправилно и следва да бъде отменено поради следното:

           Съдебната практика приема,че изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание,е наличие на заболяване,предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро след датата на договора,както и знание на приобретателя към момента на сключване на сделката за скорошното настъпване на смъртта.Такива заболявания са онкологичните,мозъчно-съдовите,сърдечно-съдовите,напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност и др. и то в т.нар.терминален стадий/предшестващ смъртта в кратък период/,характеризиращ се с пълна физическа немощ,невъзможност дори и за елементарни движения,често или постоянно изпадане в безсъзнание и т.н.Изискваният според критериите на установената съдебна практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем кратък-дни,по-малко от месец,което лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.В този смисъл е решение № 569 от 8.ІІІ.2011 год.по гр.д.№ 76/2009 год. на ВКС-ІV г.о.,решение № 384/10.V.2010 год.по гр.д.№ 1190/2009 год. ІІІ г.о.,решение № 1042 от 29.ХІІ.2006 год.по гр.д. 768/2005 год.ІІ г.о.

           По делото не се спори,че прехвърлителката Р. Н. е страдала от онкологично заболяване от 2015 год.,за лечението на което е преминала през множество терапии. В края на месец май-началото на юни 2019 год.състоянието й значително се влошило,изпитвала силни болки,не можела да се движи и обслужва сама.Това наложило наред с осигурения й по договор за социална услуга в началото на м.май 2019 год. личен асистент,в непосредствените грижи за нея да бъде ангажирана от майката на жалбоподателя свид.С. Н. и свидетелката Е. А. В този период на домашни посещения при болната били и свидетелите К. К.,онкологът провеждал лечението й за онкологичното заболяване,  и И. М.,личният й лекар.И двамата установили,че заболяването й е в т.нар.“терминален стадий“,с очакван летален изход в кратък срок.Така свид.М. твърди за последното си посещение около 4 дни преди да почине Р. Н.“Дадох на ответниците прогноза,колко време може да се очаква да приключи всичко.Дадох им прогноза не повече от 10 дни до месец…Те постоянно ме питаха как е ,какво да правят.“Подобни са и твърденията на свид.К.,който за посещението си през м.юни в дома на Р. Н. казва:“При този преглед присъства ответника.Той разбра,че Р. е в терминално състояние.Пред него го коментирах това нещо,първата половина на юни месец.“

           При съпоставяне на установените по делото данни за състоянието на прехвърлителката и нейното състояние към извършване на разпореждането с притежаваните недвижими имоти на 1.VІІ.2019 год. с посочените по-горе критерии на съдебната практика при претенцията за нищожност на сделка за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка като лишена от основание –чл.26,ал.2,пр.4 ЗЗД,то е очевидно,че към момента на сключване на сделката тя е била в състояние,което е предполагало предстоящ в най-близко време летален изход от заболяване ,навлязло в терминален стадий и това е било известно на приобретателя.Сключеният договор се явява нищожен на посоченото по-горе основание и искът за прогласяването й като основателен следва да бъде уважен.Този извод не се променя от включената в атакувания договор клауза ,че имотите се прехвърлят и за даваните за минало време гледане и издръжка,тъй като задължението за гледане и издръжка е неделимо по своята природа и намерение на договарящите.

           Основателността на главния иск не налага да бъде разгледан предявения в условията на евентуалност иск за разваляне на договора поради неизпълнение на основание чл.87,ал.3 ЗЗД.

            Като е стигнал до друг извод,районният съд е постановил неправилно решение,което следва да се отмени.Вместо него съдът постановява друго в посочения смисъл.

           При този изход на спора съдът възлага в тежест на ответниците разноските на жалбоподателя в съдебното производство.  

        Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.

           Мотивиран така и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

 

Р    Е     Ш     И:

 

 

           ОТМЕНЯ изцяло решение № 2208 от 23.ХІІ.2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4444/2019 год.по описа на РРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

           ПРОГЛАСЯВА за нищожен поради липса на основание съгласно чл.26,ал.2,предл.4 ЗЗД договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка,сключен с нотариален акт № 130,т.І от 1.VІІ.2019 година на нотариус рег.№ *** на НК с район на действие РРС /акт № 92,т.21 дело № 4321 от 1.VІІ.2019 год.на СВ/,с който Р. Р. Н. чрез пълномощника си Д. П. Д.-С. прехвърля на своя родственик Й.Л.Б. собствеността върху следните свои недвижими имоти-земеделски земи,намиращи се в землището на с.Ново село,област Русе :А./Нива ,представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри на АГКК,с площ от 14805 кв.м,трайно предназначение на територията-земеделска,начин на трайно ползване-нива,трета категория,намираща се в местността „Даулджика“ на с.Ново село,област Русе,при граници:имот с идентификатор ***;имот с идентификатор ***;имот с идентификатор ***;имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***,с данъчна оценка на имота 2502,79 лв.;Б/ Нива ,представляваща имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на АГКК,с площ от 6585 кв.м.,трайно предназначение на територията –земеделска,начин на трайно ползване-нива,трета категория,намираща се в местността „Татарската могила“ на с.Ново село,област Русе,при граници:имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор ***; имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***,с данъчна оценка 1064,79 лева срещу положените до момента грижи и издръжка от приобретателя Й.Л.Б.,както и срещу задължението от последния за бъдеще време да полага грижи за родственицата си Р. Р. Н.,докато е жива,и да й осигурява необходимата издръжка и гледане за нормалния й начин на живот,какъвто е водила до момента,включително да я гледа в дома си в собственото си жилище в гр.Русе,ул.“***.

          ОСЪЖДА Й.Л.Б. и И.Р.Б.,*** да заплатят на Й. ***,съдебен адресат адвокат К.К.,*** сумата 795 лева разноски в производството пред двете инстанции.

           Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: