Р
Е Ш Е
Н И Е № 144
гр.П., 08.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 167 по описа за 2019 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е
образувано по жалба на В.С.Ц. ***, действащ чрез пълномощник адв.В. Н. ***/15.07.2019
г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с което и на основание чл.53,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв.( хиляда лева) за това, че ”на 18.06.2019
г., в 13.30 ч., на път ІІ-51 км47+700, на 500 м след гр.П., в посока П.-Б.,
управлявал и осъществявал движение на съчленено пътно превозно средство с пет
оси – МПС с две оси с рег.№ ОВ **** ВС и полуремарке
с три оси с рег.№ ОВ **** ЕВ. В процеса
на проверката е направено измерване с техническо средство ролетка 1302/18 (5 м) и електронна
везна модел CAPTELS ORA 10 № 784, при което се констатира, че са надвишени нормите на Наредба № 11
от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
(Наредбата), както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС
е 12.320 т,при максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно
чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от Наредбата; 2.
При измереното разстояние между осите 1.32 м, сумата от натоварване на ос, на
тройната ос на полуремаркето на ППС е 27.240
т, при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 т, съгласно чл.7,ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата- нарушение по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от Закона за пътищата /ЗП/, във вр. с чл.37, ал.1,т.1
от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС
В подробно мотивираната жалба се навеждат отделни доводи, свързани с от
една страна с неправилно ангажиране на субекта на нарушението, а от друга с
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, довели
нарушаване правото на защита, респ. и до цялостно опорочаване на процедурата по
ангажиране на отговорността. В с.з. жалбата се поддържа на заявените основания,
като процесуалния представител адв.Н. не оспорва
фактическата обстановка, но претендира, че АНО е направил незаконосъобразни
изводи за осъществяване на процесното нарушение по ЗП, поради което пледира за отмяна на същото като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна редовно призована, чрез процесуалния си
представител юк С. С. оспорва жалбата, пледира за
потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно, представя
подробни писмени бележки.
Районна прокуратура П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не
изпращат представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните,
преценени поотделно и тяхната съвкупност, и като съобрази разпоредбите на
закона, прие за установено следното от
фактическа страна:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. На 18.06.2019
г. И.А. и Р.Н. - служители на АПИ /Заб. понастоящем А. е освободен от заеманата
длъжност в АПИ/ осъществявали контрол над движещите се по път, отворен за
обществено ползване ІІ-51 превозни средства, по отношение максимално допустимо
общо тегло, осови натоварвания и габаритни размери на
натоварените ППС. Двамата били застанали на км 47+700, на разстояние 500 м след
гр. П. в посока гр.П.-гр.Б., като за целите на осъществявания контрол били
снабдени с електронна везна модел CAPTELS ORA 10 № 784 и ролетка
1302/18 (5 м). Около 13.30 ч. длъжностните лица спрели за проверка съчленено пътно
превозно средство с пет оси: МПС с две
оси – марка „Рено Премиум“ с рег.№ ОВ **** ВС и полуремарке
с три оси с рег.№ ОВ **** ЕВ, което се движело в посока от гр.П. към гр.Б.
Влекачът и полуремаркето били собственост на „В.“ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Л. /виж копия от СРМПС л.16/ и управлявано от жалбоподателя В.С.Ц.
/копие от лична карта пак там/. Водачът по-рано съшият ден бил натоварил в
камиона и полуремаркето с шрот. При извършената проверка, актосъставителят
А. посредством ролетка и мобилна електронна везна извършил замерване на товара,
при което установил, че: 1.
Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС е 12.320 т,при
максимално допустимо натоварване 11.5 т. съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.“а“ от
Наредбата и,че 2.При измереното разстояние между осите 1.32 м, сумата от
натоварване на ос, на тройната ос на полуремаркето на ППС е 27.240 т, при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 т, съгласно
чл.7,ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата. За извършеното измерване, в 13.42.47 ч. била издадена кантарна
бележка № 1506 (приложена л.13), която била подписана лично от водача без забележки. Веднага след това
бил съставен и АУАН № 0006906 (приложен) за нарушение
по чл.26,ал.2,т.1, б.”а” от Закона за пътищата, във вр. с чл.37,ал.1,т.1 от
Наредбата, с който водачът Ц. също се запознал и подписал без възражения, като
допълнителни писмени такива не постъпили и в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН. При така установеното, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с издал атакуваното в настоящия процес НП № 6224/15.07.2019 г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на
приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства, както и от показанията на св.Н., като видно от наведените в
жалбата доводи и становището на адв. Н. в с.з., същата не се оспорва от
жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до
опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Актът
за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по
чл.56,ал.2,т.1 от ЗП, оправомощено от Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура” - т.3 от Заповед № РД-
11-42/29.01.2018 г. (приложена л.17), а атакуваното
НП е издадено от компетентен орган и в съответствие с
административнонаказателно-процесуалните правила – предвид и това, че съгл.
чл.56,ал.3,т.1 ЗП наказателните постановления се издават от упълномощено от УС
на агенцията длъжностно лице, каквото несъмнено е Я. М. И. – началник отдел
„Контрол по републиканската пътна мрежа“ при дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” гр.С., съгласно
приложената /л.19/ Заповед № РД-11-860/ 15.07.2019 г., с което са му делегирани
правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.
От допълнително приложените в хода на съдебното дирене писмени доказателства се
установява, че използваните при проверката технически средства съответстват на
нормативните изисквания, тъй като са преминали успешно периодичната проверка за
техническа годност. Наред с това са представени и убедителни доказателства за
това, че актосъставителят А. е преминал обучение за
работа с мобилна везна и притежава необходимите знания и умения за работа с
нея.
С оглед установените в хода на извършената
проверка обстоятелства съдът намира, че правилно както в АУАН, така и в НП на
административното нарушение е дадена правна квалификация по
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, който регламентира забрана за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства по пътищата без специално
разрешение. По смисъла на §1,т.8 от ДР на ЗП-"Специално ползване
на пътищата" е използването на
пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари…”
, каквото несъмнено е налице в случая и при което използване жалбоподателят е
следвало да се снабди с надлежно разрешително съгласно правилата на Наредбата
за специално ползване на пътищата. От друга страна, съгласно
чл.7,ал.1,т.4,б.”а” от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимото максимално
натоварване на ос за ППС е 11.5 тона, докато при управляваното от жалбоподателя
ППС и неговата задвижваща /2-ра/ единична ос е установено 12.320 тона. Наред с
това, съгласно чл.7,ал.1,т.3,б.”б” от Наредбата допустимото максимално
натоварване за натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета е 24 тона, докато управляваното от жалбоподателя е било
натоварено с
27.240 т, т.е. налице е претоварване, като водачът не е имал съответно разрешение за движение на тежко ППС от администрацията,
управляваща пътя.
Съдът намира за изцяло неоснователни възраженията на жалбоподателя
касаещи допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните
правила. На първо място, не намира потвърждение твърдението относно непълнота в
описаното нарушение, свързано с неизписване на всички необходими за
индивидуализирането му реквизити. В АУАН и НП действително не е вписано вида на
окачването на управляваното ППС, но такова не е и необходимо, тъй като видно от
самото СРМПС е посочено, че окачването е пневматично. Както правилно се посочва
в писмените бележки на процесуалния представител на АПИ, вида на окачването има
значение при МПС с двойна ос на полуремаркето и когато задвижващата ос е
оборудвана със сдвоени гуми, съгласно чл.6,ал.3 и ал.4 от Наредба № 11. В
конкретният случай, жалбоподателят е управлявал ППС с две единични оси на
влекача – една задвижваща и една единична и няма законово изискване за
посочване типа на окачването, в смисъла, който влага в жалбата си нарушителя. Процесното
ППС отговаря на легалната дефиниция за „извънгабаритни ППС“, дадена в §1, т.1
ДР на цитираната по-горе Наредба № 11/2001г. на МРРБ, където е посочено, че
такива са извънгабаритните ППС по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3,
извънгабаритните и тежките ППС включват основно следните категории: М2, М3 и
техните ремаркета от категория О и N2,
N3 и техните ремаркета от категории О3 и О4. От приложените по делото
доказателства касаещи вида на ППС /л.16/ безспорно се потвърждава, че
процесното пътно превозно средство –МПС с
две оси – марка „Рено Премиум“ с рег.№ ОВ **** ВС и полуремарке
с три оси с рег.№ ОВ **** ЕВ попадат в обхвата на легалната дефиниция /виж т.(J) от СРМПС/, съответно категория „N3” за
влекача и категория “O4” за полуремаркето.
Видно от приложеното НП,
наложеното административно наказание глоба в размер на 1000 лв. е с правно
основание чл.53,ал.1 от ЗП, който предвижда наказания глоба в размер от 1000 до
5000 лв. за физически лица, нарушили
разпоредбата на чл.26 от ЗП, които
извършват … движение на тежки пътни превозни средства без разрешение на
администрацията, управляваща пътя. От тази разпоредби става пределно ясно,
че отговорност носи водача на ППС, а не превозвача - негов работодател, както
се твърди в въззивната жалба /в т.см. реш.№ 59/09.05.2018 г. по канд
№ 51/2018 г. на ТАС/. Съдът намира, че е налице че е налице пълно съответствие между
фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната
квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Съобразявайки
изложеното по-горе, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.26,ал.2,т.1,б.”а” от ЗП, като на посочената дата, час и място е управлявал
тежко ППС по път отворен за обществено ползване без разрешение от
администрацията управляваща пътя. От субективна страна деянието е извършено по
умишлено, под формата на евентуален умисъл (по смисъла на чл.7,ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.11,ал.2,пр.2 от НК) - при управление на пътно превозно средство, собственост
на ЮЛ, жалбоподателят не е предвиждал, че ще бъде спрян за претоварване на и
липсата на надлежно разрешително, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди. В
конкретният случай задължението за предвиждане пряко произтича от чл.26, ал.2,
т.1, б.”а” от ЗП, който регламентира задължението на водачите на тежките ППС за
движение по пътната мрежа, само след разрешение от администрацията, управляваща
пътя /от друга страна следва да се отбележи, че жалбоподателят несъмнено е бил
запознат количеството натоварен шрот/ още преди започване на превоза, доколкото
е присъствал на неговото товарене, с което априори се опровергава възможността
за изключване на умисъл. Налице е и вторият критерий – задължение за
предвиждане на неправомерния резултат тъй като нарушителят като водач на тежко
ППС е бил длъжен да се движи по път отворен за обществено ползване ІІ-51 само
след съответно предварително специално разрешение, с което той безспорно не се
е бил снабдил към датата на извършване на превоза, но се е снабдил с такова при
условията на чл.37,ал.3 от Наредба № 11, като на 21.06.2019 г. е заплатил пътна
такса в размер на 355 лв., което очевидно е повлияло при индивидуализиране на
наказанието.
Съобразявайки
посоченото по-горе и направеният правен извод, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на описаното в акта и НП административно
нарушение съдът счита, че административнонаказващият орган е съобразил изцяло
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като е определил наказание в размер на
минималния, предвиден в чл.53,ал.1 ЗП за това нарушение.
Видно от приложеното НП, наказващият
орган не само формално е посочил, но и правилно в отделен абзац е
преценил липсата на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, за което
неоснователно претендира нарушителя. Наказващият орган е преценил, че за
надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете относно безопасността
на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура
завишава обществената опасност, поради което нарушението не може да се определи
като маловажно и с оглед на което е отказал приложението на чл.28,б.”а” от ЗАНН. Използваният от наказващият орган подход при обсъждане на възможността за
приложение на чл.28 от ЗАНН се споделя от настоящия съдебен състав. Размерът на претоварване на ППС очевидно не може да
бъде определен като минимален, за да доведе до приложение на процедурата по
чл.28 б. „а” от ЗАНН, но според този състав, наред с заплащането впоследствие
на пътна такса обосновава налагане на минимално предвидения в закона размер на
наказанието. Обстоятелството, че не са налице данни за други нарушения на
Закона за пътищата и подзаконовите нормативни актове към него само по себе си
не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена опасност на деянието
и дееца от тези на обичайните нарушения от същия вид. По изложените съображения
и с оглед особената значимост на охранявания обществен интерес, настоящия
случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във
връзка с чл.11 от ЗАНН, поради което издаденото НП следва да се потвърди изцяло
като законосъобразно и правилно.
Водим от горното и на
осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 6224/15.07.2019 г. издадено от Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“,
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.С., с което и на основание чл.53,ал.1,т.2 от Закона за
пътищата /ЗП/, на В.С.Ц. ***, ЕГН-**********, действащ чрез пълномощник адв.В.Н. ***, със съдебен адрес ***, ст.***, за нарушение
по чл.26,ал.2,т.1,б.”а” ЗП е наложено административно наказание глоба в размер
на 1000 лв. (хиляда лева),
като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: