Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 17.06.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На четвърти юни две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.д.№99
по описа на съда за 2020г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от „БЕРСИ ФИШИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София,
район „Сердика“, ЖК „Банишора“, бл.43, вх.В, ет.2, ап.53 против „НАПОИТЕЛНИ
СИСТЕМИ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.“Цар Борис III“, №136, ет.3, с която е предявен иск по чл.76 ЗС.
Твърди се, „е ищецът е държател на недвижим имот,
представляващ язовир „Берсин“, с площ от 414.642 дка, представляващ имоти с
идентификатори :03962.20.30, 03962.18.151 и 02138.24.24, с разположен в имота
кантон със ЗП от 258 кв.м., находящ се в землището на с.Багренци.Имота бил
материален актив, собственост и част от капитала на „напоителни системи“
ЕАД.Държането на този имот се осъществявало въз основа на договор за наем
№РД-53-3/10.01.2013г. и договор за спогодба №Д-53-3-8/09.01.2019г.
На 07.05.2019г., ответникът провел търг за отдаване
под наем на имота, а със заповед №РД-11-105/08.05.2019г. като наемател било
определено друго дружество.
На 21.05.2019г. в имота се явили лица, които се
представили като служители при ответника и връчили заповед №94/20.05.2019г. на
управителя на клона „Струма-Места“, с която поискали от управителя на ищеца да
предаде държането върху имота.последният възразил писмено, че има основание да
държи имота-действащ договор за спогодба.
На 17.06.2019г. на адреса на седалището на ищеца била
връчена нотариална покана, с която се изисквало да предаде държането на имота в
5 дневен срок.
На 28.08.2019г., в 10.20 ч., в имота се явили
инспектор Е. Д. Н./ отдел
„ПИП“ ОДМВР Кюстендил/, придружен от две патрулни полицейски коли, в които
имало общо 6 униформени служители.С тях били и около 15 души, които не се
представили, но ищецът разпознал служители на „Напоителни системи“.На място,
инспектор Н. му заявил,
подкрепен от служителите на ответника, че е дошъл да изземе имота, като според
него същия бил държавна собственост и ако не го предаде доброволно ще бъде
отстранен принудително.Била му показана молба от страна на ответника до ОДМВР
за съдействие за завземане на държавна собственост поради нов наемател.
Под страх да не бъде арестуван, принудително и под
надзора на присъстващите полицаи, взел от кантона най-скъпите вещи.служителите
на ответника заключили сградата, сложили лепенки с техен печат, предупредили го
„да не припарва“ и оставили своя охрана.
На база гореописаното се претендира осъждане на
ответника да предаде на ищеца държането на гореописания имот, както и при
условията на чл.360 ГПК му се наложи глоба в размер на 1000 лв.
Към исковата молба са представени и приети като
доказателства: договор за наем №РД-53-3810.01.2013г., договор за спогодба
№РД-53-3-8/09.01.2019г., заповед №РД-11-105/08.05.2019г., заповед
№94/20.05.2019г., нотариална покана и отговор, заповед №208/27.08.2019г., скици
на имота.Изискани и приложени са копие от преписката, образувана по повод молба
на изпълнителния директор на ответника до ОДМВРВ качеството на свидетел е
разпитана А. Д..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че имота е
държавна собственост, че ищецът е бил без основания в него, както и че не е
налице упражнено насилие, като имота бил предаден доброволно от страна на
ищеца, за което бил съставен приемо-предавателен протокол.Представени са като
доказателства, освен представените с исковата молба, копие от молба до областен
управител на област Кюстендил, молба до директора на ОД на МВР Кюстендил,
уведомителни писма, молба и отговор от ИАРА.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
Между страните е бил сключен договор за наем от
10.01.2013г., по който ищецът е отдал под наем на ответника имота.Срока на този
договор е 3 години, като е договорено автоматично подновяване за нови 3
години.На 09.01.2019г. между страните е сключен „договор за спогодба“.С този
акт, страните са приели за установено, че договора за наем от 10.01.2013г. е
прекратен поради изтичане на определения срок-на 10.01.2019г.Споразумели са се,
за периода до провеждане на тръжна процедура за отдаване под наем на този имот,
ищецът да заплаща на ответника сума в размер на 650 лв., без ДДС,
представляваща обезщетение за ползването на имота без основание, поради
прекратен договор за наем.
На 07.05.2019г., ответникът провел търг за отдаване
под наем на имота, а със заповед №РД-11-105/08.05.2019г. като наемател било
определено друго дружество.
На 21.05.2019г. в имота се явили лица, които се
представили като служители при ответника и връчили заповед №94/20.05.2019г. на
управителя на клона „Струма-Места“, с която поискали от управителя на ищеца да
предаде държането върху имота.последният възразил писмено, че има основание да
държи имота-действащ договор за спогодба.
На 17.06.2019г. на адреса на седалището на ищеца била
връчена нотариална покана, с която се изисквало да предаде държането на имота в
5 дневен срок.
На 28.08.2019г., в 10.20 ч., в имота се явили
служители на ответника и служители на ОД на МВР Кюстендил.Видно от материалите
по приложената преписка, служителите на ОД на МВР са били изпратени на място за
да следят за нарушения на обществения ред, при подадени данни, че управителят
на ищеца се държи агресивно и притежава огнестрелно оръжие.
При така възприетата фактическа обстановка, съдът
намира, че предявения иск е неоснователен, като съображенията в тази насока са
следните:
С разпоредбата на чл.76 ЗС се защитава не само владението, но и
държането на недвижими имоти.В производството по този иск на доказване подлежи
само владението, респ. държането и нарушението/ по скрит начин или с насилие/.
В конкретния случай, ищецът в производството не
установи качеството си на държател, към момента на отстраняването му от
имота.Съгласно легалната дефиниция на чл.68, ал.2 ЗС „държането е упражняване
на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя“.За разлика от
владението, при което не е необходимо фактическата власт да е на някакво правно
основание, то държането по дефиниция следва да е правомерно.То винаги почива на
някакъв договор /наем, заем за послужване, влог и др./ в.т.см.със съгласието на
лицето, което предава държането на вещта /В.Таджер „Владение“/.В конкретния
случай, с описаната спогодба, страните са приели за установено в отношенията
между тях, че договора за наем е прекратен поради изтекъл срок.В следващите
текстове, страните са регламентирали извъндоговорно отношение-фактическо
положение за ползване на имота срещу заплащане на обезщетение от ползването без
основание.Тълкувайки волята на страните по см. На чл.9 ЗЗД, за съда се налага
извод, че с посочената спогодба страните са закрепили едно фактическо състояние
със съгласието на собственика като търпимо.Търпими, според правната теория са
всички онези действия, които представляват незначително безпокойство за
собственика и които той допуска.Това са действия, а не фактическа власт и по
това се различават от държането.Тези действия се различават от държането и по
това, че последното се упражнява по силата на съгласие на собственика т.е по
силата на договор, поради което и държането по дефиниция е правомерно.За
преустановяване на търпимите действия е достатъчно едностранно изявление на
собственика или владелеца.В този смисъл, когато такива търпими действия бъдат
прекратени с изявление на собственика, то осъществяващия ги не се ползва със
защитата по чл.76 ЗС, тъй като не осъществява нито владение, нито държане върху
имота /не упражнява фактическа власт/.Р.№483 на ВКС, по гр.д.№493/2012г. I ГО.
В конкретния случай, с описаната спогодба, страните
след като са признали, че договора за наем е прекратен поради изтекъл срок, са
се съгласили ищецът да заплаща обезщетение в определен размер за ползване без
основание на имота, като това продължи до провеждане на търг.Описаното води
съда до извод, че собственика-ответник в производството е дал изричното си съгласие
за извършване на такива търпими от негова страна действия, след прекратяване на
договора, поради което според настоящия състав на съда ищецът не е имал
качеството държател и предявения от него иск по чл.76 ЗС е неоснователен само
на това основание и следва да се отхвърли.
При горните изводи и на основание чл.78, ал.8 ГПК,
ищецът дължи на ответника деловодни разноски за осъщественото процесуално
представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявения от „БЕРСИ
ФИШИНГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.София, район „Сердика“,
ЖК „Банишора“, бл.43, вх.В, ет.2, ап.53 против „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.“Цар Борис III“, №136,
ет.3 иск по чл.76 ЗС за връщане държането на недвижим имот, представляващ
язовир „Берсин“, с площ от 414.642 дка, представляващ имоти с идентификатори:
03962.20.30, 03962.18.151 и 02138.24.24, с разположен в имота кантон със ЗП от
258 кв.м., находящ се в землището на с.Багренци, както и искането по чл.360 ГПК
за налагане на глоба в размер на 1000 лв. на ответника.
Осъжда „БЕРСИ ФИШИНГ“ ЕООД да
заплати на „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД деловодни разноски в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2
седмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд гр.Кюстендил.
Районен
съдия: