М  О  Т  И  В  И  :

 

С обвинителния акт подсъдимият В.В.М. е предаден на съд затова, че на 15.12.2012 г. на път ІІ-34 в близост до село Мечка, Плевенска област, в посока от гр. Никопол към гр. Плевен, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СА **** АВ, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на П.П. М. *** и средна телесна повреда на М.К.П. ***, изразяваща се в счупване на китката на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия крайник – престъпление по чл. 343, ал. 4, във вр. с чл. 343, ал. 3, буква „б“, предл. 1, във вр. с член 342, ал. 1 НК.

Производството по делото е по реда на глава 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“, тъй като подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласен е да не се събират доказателства за тези факти и съдът констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага на подсъдимия В.В.М. да бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което на основание чл. 58а, ал. 1 НК да бъде намалено с една трета, изпълнението на което да бъде отложено за срок от четири години от влизане на присъдата в сила, както и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Повереникът на частните обвинители А.Б.М. и П.П.М. – адвокат Г.Д., поддържа обвинението и предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на три години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, както и наказание лишаване от право да управлява МПС в максималния възможен размер.

От анализа на доказателствата събрани в досъдебното производство, които подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, съдът прие за установено следното :

Подсъдимият В.В.М. е роден на *** ***. Завършил е средно образование, не е женен и до момента не е осъждан. В момента е студент в Стопанска академия „Д.А.Ценов“ в град Свищов.

В.М. и пострадалите М.К.П. и П.П. М. били състуденти в СА „Д.А.Ценов“ в град Свищов. На 14.12.2012 г. тримата се придвижили с лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СА **** АВ, управляван от подсъдимия, от гр. София до град Свищов, за да положат семестриален изпит. На 15.12.2012 г., около 15.00 часа М., П. и М. потеглили с лекия автомобил обратно към гр. София. МПС се управлявало от подсъдимия, на предната дясна седалка пътувал М.К.П., а на задната седалка се намирал П.П. М..

         Времето било облачно, без валеж от дъжд или сняг. Пътят между град Свищов и гр. Белене бил изчистен от падналия през предишните дни сняг. След като тримата преминали през с. Лозица, Плевенска област, навлезли в пътен участък, който не бил почистен от снежната покривка. По пътя имало преспи, както и коловози от лед, което налагало скоростта на движение на лекия автомобил да бъде по-ниска и да бъде съобразена с неблагоприятните пътни условия. В участъка от пътя преди с. Мечка, Плевенска област пътното платно било заснежено и заледено. Управляваният от подсъдимия лек автомобил се приближавал до десен завой, като точно в тази пътна отсечка, в дясната лента за движение в която следвало да се движи лекия автомобил „Пежо 206“ имало заледени коловози. При навлизането в завоя подсъдимият изгубил управлението върху МПС, тъй като в кривата на завоя настъпило нарушаване на страничната устойчивост на лекия автомобил. Автомобилът продължил да се движи със занасяне и станал неуправляем. Поради нарушената странична устойчивост на МПС то се плъзгало по пътното платно, като предната му част навлязла частично в лентата за насрещно движение.

         В същия момент – около 16.10 часа на 15.12.2012 г., в дясната лента за движение по посока от с. Мечка, Плевенска област към с. Асеново, Плевенска област, на прав и хоризонтален пътен участък се движел товарен автомобил „МАН“ с рег. № В **** ЗН, управляван от свид. Д.А.С..

         Водачът на товарния автомобил наближавал левия спрямо неговата посока за движение завой и все още нямал видимост към лекия автомобил „Пежо 206“. В момента, в който товарния автомобил „МАН“ навлязъл в началото на завоя, Д.С. забелязал движещия се срещу него, по средата на пътното платно, неуправляем лек автомобил, който се насочвал към лентата за движение, в която се намирал товарния автомобил. Поради нарушаване на страничната устойчивост на лекия автомобил „Пежо 206“ той се плъзгал по пътното платно и приближавал товарния автомобил „МАН“ с дясната си странична част напред, като предната му част навлязла частично в лявата лента т. е. в лентата за насрещно движение, където правомерно се движел товарния автомобил. Водачът Д.С. задействал спирачната уредба на товарния автомобил и се изнесъл крайно вдясно, за да предотврати удара между двете МПС. Въпреки това след навлизането на лекия автомобил в лентата за насрещно движение двете МПС се сблъскали. Ударът бил осъществен между предната дясна странична част на лекия автомобил „Пежо 206“ и предната лява ъглова част на товарния автомобил „МАН“. В резултат на сблъсъка последвало ударно силово взаимодействие, от което настъпили съответни деформации и разрушаване на части от автомобилите с последващо отделяне. При въртенето на лекия автомобил, задната дясна ъглова част попаднала в страничната част на товарния автомобил, предния ляв калник, предното ляво колело и последвал втори удар, при който лекият автомобил бил ударен в задната дясна част на дясната броня, задния десен панел и десния стоп. От този удар задната дясна ъглова част на лекия автомобил „Пежо 206“ се преместила деформирана напред към облегалките на задните седалки, на около 45 см. от нормалното й местоположение. Настъпило и пълно деформиране на багажната част на лекия автомобил. В резултат на инерционните сили телата на пътниците на десните седалки в лекия автомобил и облегалките на десните седалки се деформирали, полегнали назад и наляво в купето. Пътуващият на задната дясна седалка П.П. М. и пътуващия на предната дясна седалка М.П.К. се плъзнали назад по облегалките и през багажника на лекия автомобил изпаднали от автомобила.

         Купето на лекия автомобил „Пежо 206“ се установило върху северната канавка с предна част към платното за движение и с. Асеново, Плевенска област. Товарният автомобил „МАН“ се установил южно от пътното платно след десния банкет, с дясната си странична част  до крайпътно орехово дърво, застанало между кабината и предната част на полуремаркето.

         От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза е видно, че граничната скорост, с която лекият автомобил „Пежо 206“ може да се движи в кривата на завоя без да настъпи нарушаване на страничната устойчивост е около 70 км/ч. При тази скорост на движение обаче водачът трябва да управлява автомобила и да се движи в кривата на завоя без да извършва рязко изменение на посоката на движение. Скоростта на движение на лекия автомобил в момента на удара с товарния автомобил отчетена по скоростомера е била 50 км/ч. Това обаче не е скоростта на движение на лекия автомобил в кривата на завоя, тъй като до мястото на удара след завоя скоростта на движение на лекия автомобил е намаляла. Не е изключено и изменение на положението на стрелката на скоростомера от въздействието на удара.

         Според вещото лице инж. В.П. нарушаването на страничната устойчивост на лекия автомобил може да настъпи и при скорост 50 км/ч или 70 км/ч при рязко изменение на скоростта на автомобила, неравности /коловози/ по пътното платно, превключване на по-ниска предавка и пускане на съединителя, рязко завъртане на волана за коригиране на траекторията на лекия автомобил.

         Скоростта на движение на лекия автомобил „Пежо 206“ към момента на удара – определена по разстоянието на плъзгане до мястото на удара по леда, е около 74 км/ч.

         Скоростта на движение на товарния автомобил „МАН“ пред реализиране на ПТП е била около 78 км/ч, а след задействане на спирачната уредба е намалена на 58 км/ч.

         От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза става ясно, че към момента на удара товарният автомобил се е движил в дясната лента за посоката си на движение, успоредно на надлъжната ос на пътното платно, а лекият автомобил към момента на удара се е намирал с предната си част в лентата за насрещно движение.

         ПТП е настъпило в резултат на възникнала загуба на страничната устойчивост на лекия автомобил и движението му по пътното платно със занасяне. Загубата на странична устойчивост на лекия автомобил и движението му със занасяне са станали в кривата на завоя и са продължили след излизане от същия завой по заледено и неопесъчено пътно платно. Състоянието на пътното платно е било известно на подсъдимия още преди мястото на произшествието, поради което той е следвало да се движи с по-ниска скорост. Освен това той е имал техническа възможност да прецени наличието на опасност от занасяне поради намалено  сцепление на автомобилните колела в кривата на завоя.

         Вследствие на настъпилото ПТП пътуващият на задната седалка в лекия автомобил П.П. М. загинал, а пътуващият на предната дясна седалка М.К.П. получил счупване на лявата лъчева кост в долния й край.

         От назначената по делото съдебномедицинска експертиза за изследване на труп № 178/2012 г. е видно, че при огледа и аутопсията на трупа на П.П. М. са установени тежък мозъчен оток, масивен излив на кръв по твърдата и мека мозъчни обвивки, излив на кръв в страничните мозъчни стомахчета, неголеми мозъчни контузии в дясната челна и слепоочна области, кръвонасядания на меките тъкани в средостението и контузии на двата бели дроба, по-тежко в дясно, счупване на кости на предмишницата на дясната ръка, разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания по туловището и крайниците.

         Водещата причина за смъртта на П. М. е черепно-мозъчната травма, довела до вътречерепни кръвоизливи и мозъчни контузии, мозъчен оток и компресия на жизнено важни центрове в мозъка.

         Уврежданията са резултат от тъпи травми и могат да се получат в обстановка на ПТП от удари в части на купето на автомобила при рязката промяна на скоростта и деформациите.

         От назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 01/2013 г. става ясно, че на М.К.П. е причинено счупване на лявата ръка – на лявата лъчева кост в долния й край – на така нареченото „типично място“. Увреждането е травматично, възможно е да е причинено при ПТП, довело е до трайно затрудняване на движението на лявата ръка и представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.

         Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа на самопризнанието на подсъдимия, на доказателствата в досъдебното производство, които го подкрепят – показанията на свидетелите Т.Н.М., Д.А.С.,  Д.Х.П., М.Н.П. и Д.С., протокол за оглед на местопроизшествие и скица, както и съобразявайки се със заключенията на вещите лица инж. В.П., д-р Д.Д. и д-р П.Т..

         Подсъдимият В.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 4, във връзка с чл. 343, ал. 3, буква „б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК, тъй като на 15.12.2012 г. на път ІІ-34 в близост до с. Мечка, Плевенска област, в посока от гр. Никопол към гр. Плевен, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № СА **** АВ, нарушил правилата за движение – чл. 8, ал. 1, чл. 15, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на П.П. М. *** и средна телесна повреда на М.К.П. ***, изразяваща се в счупване на китката на лявата ръка, довело до трайно затрудняване на движението на левия крайник.

         От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по непредпазливост. Той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

         Причина за извършване на престъплението е нарушаването на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия.

         В съответствие с императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 НПК наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 58а НК.

         При определяне вида и размера на наказанието, което наложи на подсъдимия В.В.М. за извършеното от него престъпление съдът съобрази и прие :

         а/ като смекчаващи обстоятелства – обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан, младежката му възраст и демонстрираното критично отношение към извършеното престъпление.

         б/ като отегчаващо обстоятелство – високата обществена опасност на извършеното престъпление.

         Съдът намери, че в разглеждания случай не са налице изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства. Освен това от доказателствата по делото не е възможен правен извод, че и най-лекото предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Поради това наказанието на подсъдимия В.В.М. бе определено при условията на чл. 58а, ал. 1 НК, а не при условията на член 58а, ал. 4, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

         Съдът при превес на смекчаващите обстоятелства, които по значение и тежест преобладават ОСЪДИ подсъдимия В.В.М. на основание чл. 343, ал. 4, във връзка с чл. 343, ал. 3, буква „б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК на ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

         На основание чл. 343г НК съдът ЛИШИ подсъдимия В.В.М. от правото да управлява МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.

         На основание чл. 58а, ал. 1 НК съдът НАМАЛИ наложеното на подсъдимия В.В.М. наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода с една трета и постанови подсъдимият да изтърпи наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Съдът като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият до момента не е осъждан и извършеното престъпление се явява изолиран случай в неговия живот, ниската му обществена опасност, младежката му възраст, обстоятелството, че е студент в СА „Д.А.Ценов“-гр. Свищов, както и критичното му отношение към извършеното престъпление, намери че за неговото поправяне и превъзпитание и за постигане на целите на наказанието, не е необходимо той да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода. В същото време според съда с наложеното на подсъдимия наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода и с отлагането на неговото изпълнение е възможно да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Това е така, тъй като извършеното престъпление е непредпазливо и макар и да е с висока степен на обществена опасност, в разглеждания случай тя /обществената опасност/ не е по-висока от типичната за този вид деяния. Ето защо в конкретния случай условното осъждане е целесъобразно – отговаря на целите на генералната и индивидуалната превенция. Общата превенция е постигната, тъй като наложеното на подсъдимия наказание е справедливо т. е. съответства на тежестта на обществената опасност и моралната укоримост на престъплението.

По изложените съображения и на основание чл. 66, ал. 1 НК съдът ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното на подсъдимия В.В.М. наказание в размер на две години и четири месеца лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ от влизане на присъдата в сила.

         С обвинителния акт подсъдимият В.В.М. е предаден на съд и за допуснати нарушения на правилата за движение по :      1. член 5, ал. 1, т. 1 от ЗдВП – всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.

         2. член 6, ал. 1 от ЗДвП – участниците в движението трябва да съобразяват своето поведение с пътната маркировка.

         3. член 20, ал. 1 от ЗДвП – водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

         4. член 20, ал. 2 от ЗДвП – водачите на пътни превозни средства са длъжни  при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случа на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

         5. член 44, ал. 1 от ЗДвП – при разминаване водачите на насрещно движещи се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.

         Разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП представляват общи правила за безопасност на движението. ВКС нееднократно е имал повод да приеме, например в решение № 192 от 13.11.1996 г. по н. д. № 193/96 г., Военна колегия, че когато са нарушени едновременно общите правила за безопасност на движение и съответните им специални правила е налице нарушение само на специалните правила, както това е в разглеждания случай. Освен това правно значими за наказателната отговорност на подсъдимия са само нарушенията, които се намират в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, без които последният не би настъпил. В този смисъл са решение № 155 от 22.05.2009 год. по н. д. № 130/2009 г., ІІІ н. о. и решение № 45 от 19.02.2009 г. по н. д. № 685/2008 г., ІІІ н. о.

         В конкретния случай ПТП е настъпило в резултат на възникнала загуба на страничната устойчивост на лекия автомобил „Пежо 206“, движението му по пътното платно със занасяне и навлизането му в лентата за насрещно движение. Поради това правно значими за наказателната отговорност на подсъдимия са нарушенията на правилата за движение, регламентирани в чл. 8, ал. 1 от ЗДвП, чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

         Не е налице и описаното в обвинителния акт нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗДвП, тъй като произшествието не е реализирано при разминаване на движещи се пътни превозни средства, а поради навлизане на лекия автомобил в лентата за движение на товарния автомобил.

         По изложените съображения съдът призна подсъдимия В.В.М. за НЕВИНЕН да е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 20, ал. 1, чл. 20, ал. 2 и чл. 44, ал. 1 от ЗДвП и го ОПРАВДА по тези пунктове от обвинението.

         По време на досъдебното производство по делото са направени разноски в размер на 680.55 лева. На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът ОСЪДИ подсъдимия В.В.М. да заплати по сметката на ОД на МВР-гр. Плевен направените по делото разноски в размер на 680.55 лева.

         По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

11.06.2013 г.                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :