Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 260072
05.08.2022 г.
Днес, 05.08.2022 г., Йовка Бъчварова – съдия-докладчик по гражданско дело №
270/2019 г., след като разгледа молбата на ищеца В. Х.В. вх. № 260253/19.07.2022г. за издаване на
изпълнителен лист, установи следното :
С решение № 260013/23.03.2021 г., постановено по настоящото дело, съдът е
осъдил на основание чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр. ал.1, т.1, б.“а“ от КТ
вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на
ищеца В.Х.В. сумата 20192.84 лева – брутна сума, без начислени удръжки,
частично от 20499.05 лева, представляващи разлика между платеното му трудовото
възнаграждение за периода от 08.01.2018г до 14.07.2018г и дължимото, според
минималните ставки, установени в Кралство Белгия, за длъжността шофьор на
товарен камион над 12.5 тона опасни товари (ADR), където през този период е бил
командирован, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до окончателното
изпълнение на задължението; осъдил е на основание чл.215, ал.2 вр. чл.4 от
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати
на ищеца В.Х.В. сумата 556.44 лева, представляващи разходи за пътуване с личен
автомобил от град Антверпен, Кралство Белгия, до България, направени от ищеца
след прекратяване на командировката му, заедно със законната лихва от
15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението; осъдил е на основание
чл.215, ал.2 вр. приложение № 3 към чл.31 от Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина ответника „ТЮЛЮ“
ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 739.34 лева, представляващи
командировъчни пари за периода от 01.07.2018г до 14.07.2018г, през който е бил
командирован в Кралство Белгия, заедно със законната лихва от 15.02.2019г до
окончателното изпълнение на задължението, като иска за разликата до пълния му
предявен размер 2449.59 лева е отхвърлен; отхвърлен е искът с правно основание
чл.213, ал.2 от КТ, предявен от ищеца В.Х.В. срещу ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД за
сумата 30452.27лв, представляващи обезщетение за незаконно допускане до работа
за периода от 14.07.2018г до 15.02.2019г, заедно със законната лихва от
15.02.2019г до окончателното изпълнение на задължението; осъден е на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 2474.44 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковете, като претенцията за разноски за
разликата до пълния ù предявен размер 4525.00 лева е отхвърлена; осъден
е на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът В.Х.В., с посочени данни, да
заплати на ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД сумата 636.25 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, като претенцията за разноски за разликата до пълния ù предявен
размер 1500.00 лева е отхвърлена; осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС Котел сумата 1806.51 лева, представляващи държавна такса върху
уважения размер на исковете и разноски за възнаграждение на вещите лица,
съобразно уважения размер на исковете.
По жалба на ответника срещу решението в осъдителните му части е образувано въззивно
гражданско дело № 259/2021г. на ОС Сливен, по което е постановено решение №
91/07.07.2021г., с което : първоинстанционно
решение е отменено в частта, с която ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД е осъден на основание чл.215, ал.2 вр. приложение № 3
към чл.31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина да заплати на ищеца В.Х.В. сумата 739.34 лева, представляваща командировъчни
пари за периода от 01.07.2018г. до 14.07.2018г, през който е бил командирован в
Кралство Белгия, заедно с обезщетение за забава в размер на законовата лихва от
15.02.2019г. до окончателното изпълнение на задължението и в частта, с която е
осъден ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати на ищеца В.В.
направените разноски по делото за сумата над 2150.00 лева и е осъден ответника „ТЮЛЮ“ ЕООД да заплати
държавна такса и разноски по сметка на РС Ктел за сумата над
1756.51 лв. като незаконосъобразно и вместо него е постановено
друго решение, с което е отхвърлен предявеният от В.В. против „ТЮЛЮ“ ЕООД иск по чл.215, ал.2 от КТ за
заплащане на обезщетение за командировка за периода 01.07.2018г. – 14.07.2018г.
в размер на 739.34 лв., заедно с обезщетение за забава в размер на
законовата лихва от 15.02.2019г. до окончателното изплащане; ищецът В.В. е осъден да заплати на
„ТЮЛЮ“ ЕООД направените разноски по делото за първоинстанционното производство
в размер на още 113.75 лв; първоинстанционно решение е потвърдено в останалите му обжалвани части като правилно и законосъобразно; ищецът В.В. е осъден да заплати на „ТЮЛЮ“ ЕООД направените разноски по
делото за въззивното производство в размер на 44.52 лв; ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца В.В. направените
разноски по делото за въззивното производство в размер на 1 931.19 лв.
По жалба на ответника срещу въззивното решение в потвърдителната му част е
образувано касационно гражданско дело № 4269/2021г. на ВКС, ІІІ г.о., по което
е постановено определение № 610/05.07.2022г., в което е оставена без
разглеждане касационната жалба на „ТЮЛЮ“ ЕООД срещу въззивното решение в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.215, ал.2 КТ за сумата от
556,44лв., представляващи разходи за пътуване с личен автомобил от Кралство
Белгия до България, направени от ищеца след прекратяване на командировката му,
ведно със законната лихва от 15.02.2019г. до окончателното изплащане; не е допуснато касационно обжалване на
въззивното решение в останалата му обжалвана част; ответникът „ТЮЛЮ“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца В.В. сумата от 2000.00 лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение в касационната инстанция. Определението в частта му, в която въззивното решение не е допуснато до
касационно обжалване е окончателно, а в частта му, в която касационната жалба е
оставена без разглеждане, е влязло в сила на 16.07.2022г.
Делото е върнато в РС Котел на 03.08.2022г.
Съдът на основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснал предварително изпълнение
на решението в частта му по исковете по чл.128 от КТ вр. чл.121а, ал.4 вр.
ал.1, т.1, б.“а“ от КТ вр. чл.3, т.1, б.“в“ от Директива 96/71/ЕО, чл.215, ал.2
вр. чл.4 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и чл.215, ал.2 вр.
приложение № 3 към чл.31 от Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина.
На основание разпореждане № 260257/25.03.2021г. в полза на ищеца бил
издаден изпълнителен лист от 26.03.2021г. за следните суми : 20192.84 лева –
брутна сума, без начислени удръжки, частично от 20499.05 лева, представляващи
разлика между платеното му трудовото възнаграждение за периода от 08.01.2018г.
до 14.07.2018г. и дължимото, според минималните ставки, установени в Кралство
Белгия, за длъжността шофьор на товарен камион над 12.5 тона опасни товари
(ADR), където през този период е бил командирован, заедно със законната лихва
от 15.02.2019г. до окончателното изпълнение на задължението; 556.44 лева,
представляващи разходи за пътуване с личен автомобил от град Антверпен,
Кралство Белгия, до България, направени от ищеца след прекратяване на
командировката му, заедно със законната лихва от 15.02.2019г. до окончателното
изпълнение на задължението.
На основание разпореждане № 260301/11.05.2021г. на 12.05.2021г. на ищеца
бил издаден бил издаден изпълнителен лист за сумата 739.34 лева, представляващи
командировъчни пари за периода от 01.07.2018г. до 14.07.2018г., през който е
бил командирован в Кралство Белгия, заедно със законната лихва от 15.02.2019г.
до окончателното изпълнение на задължението.
На 19.07.2022г. е постъпила молба от ищеца за издаване на изпълнителен лист
за следните суми :
1/1931.19 лева, представляващи разноски за въззивното производство;
2/ 2474.44 лева, представляващи разноски в първоинстанционното
производство;
3/ 2000.00 лева, представляващи разноски в касационното производство.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното :
Решенията, въз основа на които се иска издаване на изпълнителен лист са редовни
от външни страна и са влезли в сила.
Молбата е частично основателна и следва да се уважи по пункт първи и трети
в цялост. За въззивното производство съдът е осъдил ответника да заплати на
ищеца разноски в размер на 1931.19 лева, а за касационното производство –
2000.0 лева. С въззивното решение обаче първоинстанционното решение е отменено
в частта му за разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца, за
сумата над 2150.00 лева, поради което на ищеца следва да се издаде изпълнителен
лист за разноски в първоинстанционното производство в размер на 2150.00 лева,
като молбата за разликата до 2474.44 лева следва да се отхвърли.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
Р
А З П О Р Е Д И :
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на В.Х.В. срещу „ТЮЛЮ“ ЕООД за следните суми :
1/2150.00 лева, представляващи разноски в първоинстанционното производство,
като молбата за разликата до 2474.44 лева отхвърля;
2/1931.19 лева, представлявляващи разноски във въззивното производство;
3/2000.00 лева, представляващи разноски в касационното производство.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО в отхвърлителната му част може да се обжалва от ищеца пред
ОС Сливен с частна жалба в двуседмичен срок от връчването на настоящото
разпореждане, а в останалата му част може да се обжалва от длъжника с частна
жалба в двуседмичен срок от връчването на поканата за доброволно изпълнение пред
същия съд.
ДА СЕ НАПРАВИ по реда на чл.406, ал.2 от ГПК отбелязване върху решението за
издаването на изпълнителния лист.
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯТ ЛИСТ да се изпрати на ищеца по посочения в молбата му начин.
С Ъ Д И Я :