№ 1636
гр. София, 12.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело
№ 20231110152944 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
267070/04.10.2023 г., уточнена с молба с вх. № 358682/13.12.2023 г., от Й. П.
Г., ЕГН ********** , съдебен адрес: гр. С-------- чрез процесуален
представител адв. И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Б---- срещу „А-----" ЕАД,
ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК , с
който се иска да бъде признато за установено, че ищецът - Й. П. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. С--------, не дължи на „А-----" ЕАД, ЕИК ------,
със седалище и адрес на управление: гр. С------- сумата от 312.51 лева (триста
и дванадесет лева и 51 стотинки), представляваща - главница по запис на
заповед, по изпълнителен лист от 29.08.2018г., поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу Й. П. Г., в полза на
ответника „А-----" ЕАД има издаден изпълнителен лист от 29.08.2018г.,
издаден по влязла в сила заповед за изпълнение от 29.08.2018г. по гр. д. №
18247/2018г. на 160-ти състав на СРС, въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 2023-0402521 на ЧСИ-М---, рег.№ -.
Ищецът твърди, присъдената на ответника сума е погасена по давност,
като е изтекла тригодишна давност, при условията петгодишна.
Сочи, че спрямо ищецът Й. П. Г. е било проведено заповедно
производство, което е завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение
и е издаден горепосочения изпълнителен лист по който от ищеца се изисква
посочената сума. След като е издаден изпълнителният лист на 29.08.2018г. е
образувано, изпълнително дело №2023-0402521 на ЧСИ-М---, рег.№ -.
1
Твърди, че ответникът по делото „А-----" ЕАД, съгласно цесия за
прехвърляне на дълга е станал взискател по делото.
Счита, че не са извършвани действия от страна на взискателя,
прекъсващи давността за период повече от три, респективно пет години от
влизането в сила на Заповедта за изпълнение. Давността е започнала да тече
от 29.08.2018г. в момента на влизане в сила на Заповедта за изпълнение и
издаването на изпълнителният лист, след което е изтекла. Давността на
задължения по запис на заповед за три годишни, съгласно законовите
разпоредби и съдебната практика. Дори и да се приеме, че давността е пет
годишна, което в случая не е така, тя също е изтекла. Ответникът по
настоящото дело не е предприел действия, прекъсващи давността.
Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК, ВКС: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
Твърди, че също така, когато молбата от взискателя не отговаря на
изискванията на закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество
което трябва да бъде запорирано или евентуално проверено за да бъде
запорирано, то не се прекъсва давността.
Позовава се на константна съдебна практика, че действия на ЧСИ срещу
несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва
давността. Именно такива незаконосъобразни действия представляват
удължаване на погасителната давност, което е забранено с императивната
правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Така няма право да се определя от кога
започва да тече давността, тъй като и останалите правила относно
погасителната давност са императивни.
Сочи, също така, съгласно константната съдебна практика, запорни
съобщения, които не са довели до реален запор, както и насрочването на опис
и оценка на движими вещи при данни, че същите фактически не са били
осъществени на определените дати, само по себе си не прекъсва давността,
тъй като съставлява действие, насочено към издирване на имущество на
длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение./Решение от 17.09.2021г.
по г.д. №7143/2020 при -1У-д въззивен състав, Решение № 20161790 по гр.д.
№6535/2021г., 44 състав на СРС и др.
Твърди, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни
действия от страна на взискателя и поради това давността не е спирана и
прекъсвана. Не са извършвани никакви изпълнителни действия прекъсващи
давността за период по-дълъг от 3 години, в случая повече от 5 години. По
изпълнителното дело няма удържани суми.
С допълнителна молба уточнява, че искът се основава на настъпила
погасителна давност след издаване на Заповед за изпълнение от 29.08.2018 г.
по ч. гр. д. № 18247/2018 г. на 160. състав на СРС.
2
Моли съда да вземе предвид, че съгласно константната съдебна
практика всякакви действия след изтичането на давността са
незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането на давността. В този
смисъл всякакви вземания на суми, описи или плащане са незаконни и
недействителни.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева. Моли делото да се гледа в негово
отсъствие
Моли да се изиска изпълнително дело № 2023-0402521 на ЧСИ-М--- с
оглед доказване и правилното изчисление на давността с оглед доказване и
правилното изчисление на давността.
Прилага следните писмени доказателства и доказателствени средства:
1.Заповед за изпълнение от 29.08.2018г. 2.Изпълнителен лист от 29.08.2018г.
.Покана за доброволно изпълнение с изх. № 21.07.2023г. Уведомително писмо
за извършена цесия към А---- ЕАД
В срока по чл.131 ГПК ответникът прави възражение за недопустимост
на производството, поради липса на правен интерес, тъй като длъжникът е
пропуснал да се защити с възраженията в заповедното производство. По
същество оспорва иска като основателен. Твърди, че давността при влязла в
сила Заповед за изпълнение е 5 години. Цитира кога се прекъсва давността.
Излага в хронологичен ред кога са поискани и извършвани действия по
принудително изпълнение. Твърди, че е без правно значение дали
изпълнителния способ е довел да постъпване на суми, който факт е без правно
значение за прекъсване на давността. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира възнаграждение и делото да се гледа в негово отсъствие. Прави
възражение за прекомерност. Моли да се изиска изпълнително дело №
2521/2023 г. по описа на ЧСИ М---.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното
материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. И. А. Н. със съдебен адрес: гр. Б----,
което пълномощно важи за всички инстанции (л.32 от делото)
Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр.
чл.32, т.3 ГПК.
По държавната такса
Цената на двата иска е 312.51 лева, поради което на основание чл.1
ТДТССГПК, държавната такса е в размер на 50.00 лева, която сума е внесена,
съгласно молба с вх. № 288213/16.10.2023 г. (л.33 от делото).
По редовността на ИМ
Съдът приема, че на този етап исковата молба е редовна. Съдържа
всички необходими реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да бъзе
изготвен проект за доклад.
3
По допустимостта на производството
Съдът приема, че производството е допустимо, а възражението на
ответника е неоснователно. Исковата молба са излага на твърдения за
действия, след влизане в сила на Заповед за изпълнение, а не за погасяване на
материалното право преди влизане на Заповед за изпълнение (Определение
№ 204/31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1211/2022 г. на ВКС ). Ищецът винаги има
правен интерес да установи, че материалното право, инкорпорирано в влязъл
в сила изпълнителен титул е погасено по давност. При тези съображения
следва да се остави без уважение искането на ответника за прекратяване на
производството, поради недопустимост.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
С оглед направеното искане от ищеца и ответника, следва на основание
чл.192 ГПК да се задължи ЧСИ В------а представи заверен препис от
изпълнително дело № 2521/2023 г. по описа на ЧСИ М---, рег. № - на КЧСИ,
район на действие - СГС, в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото определение, като се укаже, че на основание чл. 405, ал.1 ЗСВ,
който при неизпълнение на разпореждане на съдия, дадено по съответния ред
въз основа на ЗСВ, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не подлежи на по-
тежко наказание, а съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето неучастващо в
делото лице откаже да представи поискан му от съда документ или предмет
за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът му налага
глоба, в размер от 50 до 300 лв., и го подканва да го представи.
Следва да се укаже на ЧСИ В---- че исканата информация може да се
изпрати на един от следните адреси: 1. гр. С----, Софийски районен съд; 2.
електронната поща (************@***.*******); 3. факс (+359 (2) 8955 611);
4.чрез Система за сигурно електронно връчване.
Съдът служебно следва да изиска за послужване ч. гр. д. № 18247/2018
г. по описа на СРС, 160. Състав, което да се върне след влизане в краен
съдебен акт по настоящото дело.
Предварителни въпроси
Въпреки, че е предявен установителен иск, съдът служебно следва да
прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба,
медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора
или един от способите по ГПК – признаване на иска, признаване на факти,
неприсъствено решение и др., като им укаже, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях
начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може
да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните
4
предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е.
същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва
да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а
ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва
задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено
(чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в едномесечен
срок, като първата свободна дата е 06.02.2024 година от 09.00 часа , за която
дата да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
производството, поради недопустимост.
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 267070/04.10.2023 г., уточнена
с молба с вх. № 358682/13.12.2023 г., от Й. П. Г., ЕГН ********** , съдебен адрес: гр. С-----
--- чрез процесуален представител адв. И. А. Н., със съдебен адрес: гр. Б---- срещу „А-----"
ЕАД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С-----, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се иска да
бъде признато за установено, че ищецът - Й. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С-----
5
---, не дължи на „А-----" ЕАД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С-------
сумата от 312.51 лева (триста и дванадесет лева и 51 стотинки), представляваща - главница
по запис на заповед, по изпълнителен лист от 29.08.2018г., поради обстоятелството, че
претендираните суми са погасени по давност.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу Й. П. Г., в полза на ответника „А-
----" ЕАД има издаден изпълнителен лист от 29.08.2018г., издаден по влязла в сила заповед
за изпълнение от 29.08.2018г. по гр. д. № 18247/2018г. на 160-ти състав на СРС, въз основа
на която е образувано изпълнително дело № 2023-0402521 на ЧСИ-М---, рег.№ -.
Ищецът твърди, присъдената на ответника сума е погасена по давност, като е изтекла
тригодишна давност, при условията петгодишна.
Сочи, че спрямо ищецът Й. П. Г. е било проведено заповедно производство, което е
завършило с влизане в сила на Заповедта за изпълнение и е издаден горепосочения
изпълнителен лист по който от ищеца се изисква посочената сума. След като е издаден
изпълнителният лист на 29.08.2018г. е образувано, изпълнително дело №2023-0402521 на
ЧСИ-М---, рег.№ -.
Твърди, че ответникът по делото „А-----" ЕАД, съгласно цесия за прехвърляне на
дълга е станал взискател по делото.
Счита, че не са извършвани действия от страна на взискателя, прекъсващи давността
за период повече от три, респективно пет години от влизането в сила на Заповедта за
изпълнение. Давността е започнала да тече от 29.08.2018г. в момента на влизане в сила на
Заповедта за изпълнение и издаването на изпълнителният лист, след което е изтекла.
Давността на задължения по запис на заповед за три годишни, съгласно законовите
разпоредби и съдебната практика. Дори и да се приеме, че давността е пет годишна, което в
случая не е така, тя също е изтекла. Ответникът по настоящото дело не е предприел
действия, прекъсващи давността.
Посочва, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК,
ВКС: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др.
Твърди, че също така, когато молбата от взискателя не отговаря на изискванията на
закона, а именно да съдържа конкретно посочено имущество което трябва да бъде
запорирано или евентуално проверено за да бъде запорирано, то не се прекъсва давността.
Позовава се на константна съдебна практика, че действия на ЧСИ срещу
несеквестируемо имущество на длъжника е незаконосъобразно и не прекъсва давността.
Именно такива незаконосъобразни действия представляват удължаване на погасителната
давност, което е забранено с императивната правна норма на чл. 113 от ЗЗД. Така няма
право да се определя от кога започва да тече давността, тъй като и останалите правила
относно погасителната давност са императивни.
Сочи, също така, съгласно константната съдебна практика, запорни съобщения, които
не са довели до реален запор, както и насрочването на опис и оценка на движими вещи при
данни, че същите фактически не са били осъществени на определените дати, само по себе си
не прекъсва давността, тъй като съставлява действие, насочено към издирване на имущество
на длъжника, съставляващо годен обект за изпълнение./Решение от 17.09.2021г. по г.д.
№7143/2020 при -1У-д въззивен състав, Решение № 20161790 по гр.д. №6535/2021г., 44
състав на СРС и др.
Твърди, че в настоящия случай не са извършвани изпълнителни действия от страна на
взискателя и поради това давността не е спирана и прекъсвана. Не са извършвани никакви
изпълнителни действия прекъсващи давността за период по-дълъг от 3 години, в случая
6
повече от 5 години. По изпълнителното дело няма удържани суми.
С допълнителна молба уточнява, че искът се основава на настъпила погасителна
давност след издаване на Заповед за изпълнение от 29.08.2018 г. по ч. гр. д. № 18247/2018 г.
на 160. състав на СРС.
Моли съда да вземе предвид, че съгласно константната съдебна практика всякакви
действия след изтичането на давността са незаконосъобразни и не могат да спрат изтичането
на давността. В този смисъл всякакви вземания на суми, описи или плащане са незаконни и
недействителни.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски и адвокатско възнаграждение в
размер на 500.00 лева. Моли делото да се гледа в негово отсъствие
В срока по чл.131 ГПК ответникът прави възражение за недопустимост на
производството, поради липса на правен интерес, тъй като длъжникът е пропуснал да се
защити с възраженията в заповедното производство. По същество оспорва иска като
основателен. Твърди, че давността при влязла в сила Заповед за изпълнение е 5 години.
Цитира кога се прекъсва давността. Излага в хронологичен ред кога са поискани и
извършвани действия по принудително изпълнение. Твърди, че е без правно значение дали
изпълнителния способ е довел да постъпване на суми, който факт е без правно значение за
прекъсване на давността. Моли съда да отхвърли иска. Претендира възнаграждение и делото
да се гледа в негово отсъствие. Прави възражение за прекомерност. Моли да се изиска
изпълнително дело № 2521/2023 г. по описа на ЧСИ М---.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 ГПК, с който се
иска да бъде признато за установено, че ищецът - Й. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес:
гр. С--------, не дължи на „А-----" ЕАД, ЕИК ------, със седалище и адрес на управление: гр. С-
------ сумата от 312.51 лева (триста и дванадесет лева и 51 стотинки), представляваща -
главница по запис на заповед, по изпълнителен лист от 29.08.2018г., поради
обстоятелството, че претендираните суми са погасени по давност.
Възражения на ответника – възразява да е изтекла погасителна давност. Същата е
петгодишна. Без значение дали изпълнителния способ е реализирал събиране на сума, което
обстоятелство не води до прекъсване на давността.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че между тях има образувано изпълнително дело № 2521/2023 г.
по описа на ЧСИ № - М---, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение от 29.08.2018
г. по ч. гр. д. № 18247/2018 г.
Страните спорят дали вземането, установено с влязлата в сила Заповед е погасена по
давност. Спорно е колко е давността – 3 или 5 годишна. Спорно е дали насочване на
изпълнение към несеквестируемо имущество прекъсва давността. Спорно е дали при
осъщественият изпълнителен способ, но реализирано постъпване на суми, прекъсва
давността.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
За да бъде уважен искът, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва
да установи следните обстоятелства:
1. Образувано изпълнително дело
2. Периодът между две действия, които прекъсват погасителната давност давността е
7
повече от 3 или 5 години – период от време в размер минимум на 3 или 5 години,
който да е осъществен между две изпълнителни действия, които прекъсват давността.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да установи
условията за настъпване или спиране на погасителната давност в период по-малък от 3 или 5
години.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да
посочат и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1.Заповед за изпълнение от 29.08.2018г. 2.Изпълнителен лист от
29.08.2018г. .Покана за доброволно изпълнение с изх. № 21.07.2023г. Уведомително писмо за
извършена цесия към А---- ЕАД
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.192 ГПК, ЧСИ М--- да представи
заверен препис от изпълнително дело № 2521/2023 г. по описа на ЧСИ М---,
рег. № - на КЧСИ, район на действие - СГС, в едноседмичен срок, считано от
получаване на настоящото определение, като УКАЗВА, че на основание чл.
405, ал.1 ЗСВ, който при неизпълнение на разпореждане на съдия, дадено по
съответния ред въз основа на ЗСВ, се наказва с глоба от 50 до 2000 лв., ако не
подлежи на по-тежко наказание, а съгласно чл.87 вр. чл.91 ГПК, ако трето
неучастващо в делото лице откаже да представи поискан му от съда документ
или предмет за изследване, за който е установено, че се намира у него, съдът
му налага глоба, в размер от 50 до 300 лв., и го подканва да го представи.
УКАЗВА на ЧСИ М---, че исканата информация може да се изпрати на
един от следните адреси: 1. гр. София, бул. Цар Борис III, № 54, Софийски
районен съд; 2. електронната поща (************@***.*******); 3. факс
(+359 (2) 8955 611); 4.чрез Система за сигурно електронно връчване.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване ч. гр. д. № 18247/2018 г. по описа на
СРС, 160. Състав, което да се върне след влизане в краен съдебен акт по
настоящото дело.
ПРИКАНВА страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна
спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на
спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях начин за разрешаване на спора.
При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че:
8
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на
който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с
оглед принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото
9
дело в Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да
представят изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на
книжа по електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и
самото писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 06.02.2024 година от 09.00
часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото определение да се изпрати на страните чрез
техните процесуални представители.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца чрез
неговия процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10