№ 23381
гр. София, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. А.ОВА
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20211110145157 по
описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.12.2024 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На единадесети юни две хиляди двадесет и четвърта
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.С.А
Секретар Петя А.ова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 45157 по описа за 2021 година на СРС, 155-и състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Т. П. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, бул. ”....................” № ............, адв. Р. Ш., от САК, против Г. С. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „....................“ № .............., и против М. П. Л., с
1
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..............“, бл. .............., за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 273 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от извършено незаконосъобразно действие от ответника М. П. Л., в качеството му
на помощник частен съдебен изпълнител по издадено постановление за налагане на глоба от
29.10.2019 г. по изп.д. № 20199240401239, както и от незаконосъобразното поведение на Г.
С. К., в качеството му на частен съдебен изпълнител, допуснал неправомерните действия на
своя помощник, от която сума: сумата от 200 лв. – заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение и сумата от 73 лв. – съдебни такси и разноски за подаване на жалба, по
която е образувано ч.гр.д. № 15507/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска – 30.07.2021 г. до окончателното плащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е конституирана като длъжник по изп.д. № 20199240401239 по
описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924, действащ в района на СГС, въз основа на изпълнителен
лист от 25.07.2018 г., издаден в полза на К.П.Ж. по гр.д. № 4672/2018 г. по описа на СГС.
Също така твърди, че на 07.10.2019 г. получила покана за доброволно изпълнение, като била
поканена да съобщава на ЧСИ обсотятелствата по чл. 528, ал. 2 от ГПК. В деня на
получаването на поканата за доброволно изпълнение ищцата изпълнила задълженията си по
чл. 528, ал. 2 от ГПК, и заявила желание да предава детето на баща му, като посочила и
адреса, на който живее с детето. Посочила на ЧСИ, че детето не желаело да отиде при баща
си, поради влошените отношения между баща и дъщеря, като уведомила ЧСИ и за
причините за влошените отношения. Отказът на детето бил установен от ЧСИ, неговият
помощник и от представители на ДСП „Оборище“. През периода от месец септември 2019 г.
до месец март 2020 г., в който ЧСИ Г. К. и помощниците му М. Л. и Т.К. посещавали всяка
седмица адреса на ищцата, детето не изразило готовност и желание да тръгне с баща си.
Излага твърдения, че през посочения период е оказвала съдействие на ЧСИ, но е сезирала
ЧСИ за рисковете от увреждане на емоционалното и психическото състояние на детето в
резултат на посещенията на съдебните изпълнители и бащата. Ищцата била глобявана
системно. В посочения период посредством налагане на глоби се целяло нанасяне на
имуществени вреди на ищцата. Твърди, че наложените от ЧСИ глоби били отменени от СГС
по образувани дела. С постановление за налагане на глоба от 29.10.2019 г. помощник ЧСИ
М. Л. непрвомерно наложил глоба на ищцата в размер на 400 лв., като приел, че съгласно
протокол за предаване на дете от 25.10.2019 г. ищцата не предала детето на бащата с оглед
на изпълнение на режим на лични срещи с детето въз основа на влязло в сила съдебно
решение. Постановлението било обжалвано и по повод на жалбата било образувано гр.д. №
15507/2019 г. по описа на СГС, по което с Решение № 8811 от 23.12.2019 г. обжалваното
постановление било отменено като незаконосъобразно. В производството по обжалване на
постановлението на ЧСИ, ищцата извършила разноски в общ размер от 373 лв., от които:
сумата от 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, сумата от 48 лв. – такси прид ЧСИ
по администриране на жалбата, определени на основание т. 5 и т. 8 от Тарифата затаксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, и сумата от 25 лв. – държавна
такса, платена по сметката на СГС, събрана на основание чл. 16 от Тарифата за държавните
такси. В решението било прието, че отговорността за вреди от незаконосъобразни действия
на съдебния изпълнител следва да се реализира по общия исков ред и разноските, извършени
от ищцата в производството по обжалване на постановлението от 29.10.2019 г. не могат да
се ръзложат на взискателя. Сочи претърпени имуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно принудително изпалнение., позовава се на съдебна практика. Също така
твърди, че помощникът на ЧСИ и ЧСИ отговарят солидарно за претърпените от ищцата
имуществени вреди. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, не изпраща
представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора, с което не се
2
оспорва извършеното частично плащане.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Г. С. К.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, признава
задължението от 273 лв., като твърди, че не е дал повод за завеждане на делото, не е бил
поканен доброволно да плати претендираната сума. Излага твърдение за извършено
плащане. Моли съда да прекрати производството по делото, а разноските да бъдат
възложени в тежест на ищцата. Ангажира доказателство.
В съдебно заседание ответникът К., чрез процесуалния си представител,
оспорва исковата претенция, поддържа отговора на исковата молба, прави изявление за
извършено частично плащане. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба
от ответника М. П. Л..
В съдебно заседание ответникът Л., редовно призован, не се явява, не изпраща
представител, не ангажира доказателства.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 441 от ГПК. Направено
е възражение за извършено плащане, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените от ищцата и приети по делото като доказателство заверени преписи
от документи се установява, че с Решение № 8811 от 23.12.2019 г. по ч.гр.д. № 15507/2019 г.
по описа на СГС е било отмемено постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Г. К. по изп.д. №
20199240401239, с което на Т. П. Т. е наложена глоба в размер от 400 лв. за неизпълнение на
задължението й да предаде на 25.10.2019 г. детето К.К.Ж. на бащата К.П.Ж. за
осъществяване на постановен от съда режим на лични отношения, като решението е влязло
в сила на 23.12.2019 г. С Определение № 1533 от 23.01.2020 г., постановено по същото дело,
е отхвърлено искането на Т. П. Т. за изменение на Решение № 8811 от 23.12.2019 г. по ч.гр.д.
№ 15507/2019 г. по описа на СГС в частта за разноските, като определението е влязло в сила
на 23.01.2020 г. Последното дело е било образувано по частна жалба на ищцата в
настоящото производство, по повод на която са били направени разноски, както следва: на
13.11.2019 г. – сумата от 25 лв., представляваща държавна такса, платена по сметка на СГС,
и на 13.11.2019 - сумата от 48 лв., представляваща такса по сметка на ЧСИ за
администриране на подъдената частна жалба. От приетия като доказателство заверен
препис от договор за правна полощ от 06.11.2019 г., обективиран върху един и същ хортиен
носител с пълномощно от същата дата, се установява, че Т. П. Т. е упълномощила адвокат,
който да изготви и депозира жалба срещу постановление за глоба от 29.10.2019 г. на ЧСК Г.
К. по изп.д. № 20199240401239, като е било договорено възнаграждение в размер на 400 лв.,
като при подписване на договора е била платена сумата от 300 лв. От представения заверен
препис от разписка от 13.11.2019 г. се установява, че Т. П. Т. е предала на адвокат Ш. сумата
от общо 73 лв., която да послужи за плащане на дължимите такси.
От представения от ответника заверен препис от платежно нареждане от 10.03.2022 г.
се установява, че ответникът Г. С. К. е платил по сметка на ищцата сумата от 273 лв. с
основание: такси и разноски по ч.гр.д. № 15507/2019 г. на СГС, VI състав.
От приложеното ч.гр.д. № 15507/2019 г. по описа на СГС се установява, че същото е
било образувано по частна жалба от Т. П. Т. против постановление от 29.10.2019 г. на ЧСИ Г.
К. по изп.д. № 20199240401239, което дело е приключило с Решение № 8811 от 23.12.2019 г.
по ч.гр.д. № 15507/2019 г. по описа на СГС, влязло в сила на 23.12.2019 г., а на 23.01.2020 г.
3
е било постановено и определение по реда на чл. 248 от ГПК. Към делото на СГС е
приложен и заверен препис от изп.д. № 20199240401239 по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924,
действащ в района на СГС. Последното е било образувано по повод молба на взискателя
К.П.Ж. от 04.09.2019 г. и приложен към нея изпълнителен лист от 25.07.2018 г., издаден въз
основа на влязло в сила Решение № 4672 от11.07.2018 г. по гр.д. № 1894/2017 г. по описа на
СГС, с което е бил измемен режима на лични отношение между взискателя и детето К.К.Ж..
С разпореждане от 04.09.2019 г. е било разпоредено до длъжника да бъде изпратена покана
за доброволно предаване на дете, получена от длъжника Т. П. Т. на 07.10.2019 г. На
09.10.2019 г. ЧСИ е отправил искане до ДСП – Красно село за осигуряване на служител на
дирекцията за предаване на дете на посочената в искането дата, като искането е било
подписано от помощник-ЧСИ Т.К., действащ при ЧСИ Г. К.. На 11.10.2019 г. е бил съставен
протокол за предаване на дете от ЧСИ, като същият е бил подписан от страните,
представител на ДСП, свидетел и ЧСИ. На 16.10.2019 г. ЧСИ е отправил искане до ДСП –
Красно село за осигуряване на служител на дирекцията за предаване на дете на посочената в
искането дата, като искането е било подписано от помощник-ЧСИ Т.К., действащ при ЧСИ
Г. К.. На 16.10.2019 г. е бил съставен протокол за предаване на дете от ЧСИ, като същият е
бил подписан от страните, представител на ДСП, свидетели и ЧСИ. На 24.10.2019 г. по
делото е била депозирана молба от процесуалния представител на взискателя, с която е
направено изявление, че на 16.10.2019 г. детето не е било предадено на бащата. На
25.10.2019 г. ЧСИ е отправил искане до ДСП – Красно село за осигуряване на служител на
дирекцията за предаване на дете на посочената в искането дата, като искането е било
подписано от помощник-ЧСИ Т.К., действащ при ЧСИ Г. К., като е бил съставен и протокол
за предаване на дете от ЧСИ, като същият е бил подписан от страните и помощник-ЧСИ. На
същата дата е било изготвено постановление, с което е била наложена глоба на Т. П. Т..
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК частният съдебен изпълнител отговаря за
вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение при
условията на чл. 45 от ЗЗД.
По делото е безспорно установено, че при ответника К., в качеството му на ЧСИ е
било образувано изп.д. № 20199240401239 г. по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924, действащ в
района на СГС, по което Т. П. Т. – ищца в настоящото производство е имала качеството но
длъжник. Не се спори, че длъжникът по изпълнителното дело и ищец в настоящото
производство е следвало да изпълнява влязло в сила съдебно решение за предавяне на дете в
съответствие с постаневиня от съда режим на лични отношия между бащата и детето. По
делото не спори, че ответникът Л. изпълнява дължността на помощник при ЧСИ. Не се
спори за постановено постановление от страна на ЧСИ, с което на длъжника по делото е
била наложена глоба, същото е било отмемено и ищцата в настоящото производство е
направила разходи във връзка с обжалването. Спори се относно отправена покана за
плащане на претендираното обезщетение.
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че ищцата,
в качеството си на длъжник по изп.д. № 20199240401239 г. по описа на ЧСИ Г. К., с рег. №
924, действащ в района на СГС, по повод на образуваното дело е предала детето за
осъществяване на режим на свиждане на датите, посочени в съставените по делото
протоколи. Безспорно е установено, че Решение № 8811 от 23.12.2019 г. по ч.гр.д. №
15507/2019 г. по описа на СГС, с което е бил отменено постановлението за налагане на глоба
на ЧСИ, е влязло в сила на 23.12.2019 г. Също така безспорно установено е, че ответникът Г.
К. е превел сумата от 273 лв. по сметка на ищцата на 10.03.2022 г.
С извършените от ответника К., в качеството му на ЧСИ, и ответника Л., в
качеството му на помощник-ЧСИ, действия по налагане на глоба, които видно от събраните
по делото писмени доказателства, не са в съответствие със закона с оглед на установеноте по
4
делото факти. Налице е влязло в сила съдебно решение, чиято сила настоящият съдебен
състав следва да зачете по смисъла на чл. 297 от ГПК. Безспорно в производството пред
СГС са били извършени твърдението от ищцата плащания в посочения размер. Исковата
претенция за сумата от 273 лв., като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на направеното от ответника К. възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото заверен препис от платежно нареждане се
установява, че на 10.03.2022 г. ответникът Г. С. К. е платил по сметка на ищцата сумата от
273 лв. с основание: такси и разноски по ч.гр.д. № 15507/2019 г. на СГС, VI състав.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършеното плащане съдът намира, че погасена чрез плащане се явява главницата,
доколкото като основание в платежното нареждане изрично са посочени извършените такси
и разноски по образуваното пред СГС дело.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответника
плащане, намира, че задължението за главница е изцяло погасено, поради което и следва да
бъде отхвърлено поради извършено плащане.
Съдът намира за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва от датата
на предявяване на исковата претенция – 30.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата
– 10.03.2022 г., поради което същата следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира
същото за основателно, съразмерно уважената част от исковите претенции, като в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 350 лв., от
които: сумата от 50 лв. – платена държавна такса и сумата от 300 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на ответника К.
за присъждане на направените по делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 от ГПК
се явява неоснователно, поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат
присъждани. За пълнота следва да се посочи, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2
от ГПК за възлагане на разноски в тежест на ищцата.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155-и състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г. С. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „....................“ №
.............., и М. П. Л., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „..............“, бл. .............., ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на Т. П. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул.
”....................” № ............, адв. Р. Ш., от САК, на основание чл. 441 от ГПК, законната лихва
върху главницата от 273 лв., дължима за периода от 30.07.2021 г. до 10.03.2022 г., а на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата отг 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за заплащане на сумата
273 лв. /двеста седемдесет и три лева/, представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от извършено
незаконосъобразно действие от ответника М. П. Л., в качеството му на помощник частен
съдебен изпълнител по издадено постановление за налагане на глоба от 29.10.2019 г. по
изп.д. № 20199240401239, както и от незаконосъобразното поведение на Г. С. К., в
качеството му на частен съдебен изпълнител, допуснал неправомерните действия на своя
помощник, от която сума: сумата от 200 лв. – заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение и сумата от 73 лв. – съдебни такси и разноски за подаване на жалба, по
5
която е образувано ч.гр.д. № 15507/2019 г. по описа на СГС, като погасена чрез извършено
плащане.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6