Мотиви към присъда №85/25.07.2013 година по нохд N 1868/2012г. по описа на ПОС.
Пловдивска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия О.Д. за извършено престъпление
по чл.343 ал.3 пр.5
б.”б” пр.1, вр. с ал.1 б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК, за това че на 12.03.2012
г. на главен път І-8, в района на километър 250 в отсечката между гр.Садово и
с.Поповица, област Пловдив при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил „Рено”, с турски регистрационен номер № *** и прикачено към него
полуремарке с турски регистрационен номер № *** е нарушил правилата за
движение, а именно:
чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”;
чл.20
ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;
чл.21
ал.1 от ЗДвП: “ При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство категория “С+Е” е забранено да превишава стойността от 70
км/ч.” извън населено място;
при което по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. И.Н., В.Й. Д., В. А.Д. и на А.Д.А.
***.
Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия О.Д. по реда на чл.269 ал.3 т.1, т.2 и т.4 б. «б» от НПК.
Защитникът на подсъдимия адв.З. пледира за налагане
минимално наказание, поради съпричиняване на престъпния резултат от страна на
пострадалите от престъплението.
Частните обвинители по делото, чрез техния общ повереник адв.Ч.
искат от съда налагане на наказания на подсъдимия близо до максималния размер
предвиден в закона.
Прокурорът поддържа обвинението и иска налагане на
подсъдимия на минимални наказания, които да се изтърпят ефективно.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
приема за доказана следната фактическа обстановка:
На 12.03.2012г. през граничен контролно-пропускателен пункт
«Калотина» подс. О.Д. влязъл на територията на България, като управлявал товарен автомобил „Рено”, с турски
регистрационен номер № *** и прикачено към него полуремарке с турски регистрационен
номер № ***. Полуремаркето било натоварено със стоки с общо тегло около 21
тона. Подс.Д. прекосявал България транзитно на път за границата с Турция. След
като преминал покрай гр.София подсъдимият продължил да се движи по
автомагистрала „Тракия” в източна посока. В околностите на гр.Пловдив подс.Д.
спрял за почивка, след което продължил да се движи с управляваното от него
превозно средство по главен път І-8 /Пловдив-Свиленград/ в югоизточна посока. Около
20,30 часа на същата дата подс. Д.
управлявал товарния автомобил в участъка на пътя между гр.Садово и с.Поповица,
област Пловдив. Времето било тъмно, без валежи с нормална видимостза този час
на денонощието, асфалтовата настилка била в добро състояние. Подс. Д. бил
включил късите светлини на автомобила и се движел със скорост от около 90 км/ч.
По същото време, в същата посока и пътна лента за движение към с.Поповица с
каруца теглена от кон пътували пострадалите Н. И.Н., В.Й. Д., В. А.Д. и А.Д.А. ***.
Каруцата не била оборудвана със светлоотразители, липсвало и светещо тяло,
поставено на задната й част. Не е установено кой от пострадалите е държал
поводите на коня. Подс. Д. не наблюдал внимателно пътя пред себе си и поради
това не забелязал движещата се пред него каруца, след като тя била застигната
от управлявания от него товарен автомобил и попаднала в зоната на осветеност от
късите му светлини. Така на километър 250 от главен път І-8 товарният автомобил
настигнал в опасна близост каруцата, като подс.Д. я забелязал на около 30 метра
пред себе си и едва тогава натиснал спирачния педал. Около секунда след
задействане на спирачките и преди изобщо да намали скоростта си товарния
автомобил напълно застигнал каруцата. Последвал тежък попътен удар на предната
част на товарния автомобил в задната част на каруцата. След като влачил
известно време каруцата пред себе си, товарния автомобил преустановил движението
си по пътното платно. В резултат на удара Н. Н., В.Й. Д., В. А.Д. и А.А. получили
изключително тежки травми по главите и телата си, довели до тяхната незабавна
смърт.
След като
успял да спре подс.Д. включил аварийните светлини и напуснал кабината на товарния
автомобил. На мястото спрял и друг товарен автомобил управляван от св.М.,
когото подс. Д. помолил да се обади на полицията. След което на
местопроизшествието пристигнал полицейски екип, като подс. Д. бил изпробван за
употреба на алкохол с техническо средство, а пробата се оказала отрицателна.
Видно от извършените съдебно-медицински експертизи на
трупове в резултат от произшествието на четиримата пострадали са били причинени
следните увреждания:
- Н. И.Н. – гръдно-коремна травма изразяваща се в наличие
на 1 400 милилитра кръв в двете гръдни половини, анемия на вътрешните
органи, две разкъсвания на сърдечните кухини, счупване на дясната ключица,
счупване на ребра двустранно по индиректен механизъм от деформация на торса,
кръвонасядане на белите дробове, разкъсване на околосърцевата торбичка. Черепно
мозъчна травма, изразяваща се в разкъсване на моста в долната му част с
контузия на мозъчното вещество в тази област, кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, счупване на основата на
черепа, кръвонасядане на меките черепни покривки тилно, счупване на долната
челюст и повърхностни трами на крайниците. Смъртта на Н. се дължи на остра
кръвозагуба в резултат на разкъсването на сърцето и околосърцевата торбичка с
излив на 1 400 милилитра кръв в гръдната кухина. Травматичните увреждания
са довели до настъпване на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност в
кратки срокове – минути. Смъртта на Н. е в пряка причинно-следствена връзка с
причинените му при ПТП на 12.03.2012г. травматични увреждания.
- А.Д.А. – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсване и изпадане на мозъчно вещество на местопроизшествието и
многофрагментно натрошаване на мозъковия и лицевия череп и горната и долна
челюсти. Гръбначно-мозъчна травма – пълно прекъсване на гръбначния мозък и
гръбначния стълб на нивото на С7 – Тн 1 и на нивото Тн 12. Гръдно-коремна
травма, изразяваща се в тотално натрошаване на костите на гръдния кош,
несъответно разположение на разкъсани и откъснати от залавните си места гръдни
органи в деформиран и приплеснат в предно-задна посока гръден кош – разкъсване
на черния дроб, счупвания на костите на таза с нарушване на тазовия пръстен.
Повърхностни травми на главата, тялото и крайниците. Счупвания на дълги
тръбести кости. Смъртта на А. се длъжи на несъвместими с живота травматични
увреждания – откъсване и разрушаване на жизненоважни органи – мозък, сърце,
бели дробове. Смъртта е настъпила почти мигновенно. Смъртта на А. е в пряка
причинно-следствена връзка с причинените му при ПТП на 12.03.2012г. травматични
увреждания.
- В.Й. Д. – тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсване на крачетата на междинния мозък, контузия на мозъчното вещество
централнотеменно, малък кровоизлив под твърдата мозъчна обвивка, наличие на
кръв в мозъчните стомахчета, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на
свода и основата на черепа, кръвонасядания на меките черепни покривки.
Гръдно-коремна травма, изразяваща се в счупване на дясната ключица, счупване на
четири ребра двустранно, разкъсване на черния дроб, наличие на 300 мл. кръв в
коремната кухина и повърхностни травми на крайниците. Смъртта на В. Д. се дължи
на притискане и разрушаване на жизнено-важни центрове в мозъка до степен на
несъвместими с живота травматични увреждания. Тези увреждания са довели до настъпването на остра сърдечно-съдова и
дихателна недосттъчност в кратки срокове /минута, минути/. Смъртта на В.Й. Д. е
в пряка причинно-следствена връзка с причинените му при ПТП на 12.03.2012г.
травматични увреждания.
- В. А.Д. – черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
разкъсване на моста в долната му част и с контузия на мозъчното вещество в тази
област, кръвоизлив под твърдата и меките мозъчни обвивки, наличие на кръв в
мозъчните стомахчета, счупване на основата на черепа, кръвонасядане на меките
черепни покривки тилно, двойно счупване долната челюст. Тежка шийна травма –
луксационно счупване между първи и втори шийни прешлени с контузия на мозъка на
това ниво. Гръдно-коремна травма, изразяваща се в наличие на 100 мл. кръв в
коремната кухина и 500 мл. кръв в околосърцевата торбичка, умерена анемия на
вътрешните органи, едно разкъсване на сърдечните кухини, счупване на дясната
ключица, счупване на ребра двустранно по индиректен механизъм от деформация на
торса, кръвонасядане на белите дробове и повърхностни травми на крайниците.
Смъртта на В. А.Д. е с комплексна
генеза. Като съпричини могат да бъдат приети острата кръвозагуба, тежката
черепно-мозъчна травма, тежката шийна травма, които по съвкупност са довели до
развитието на остра дихателна и сърдечно-съдова слабост със смъртен изход в
кратки срокове – минути. Смъртта на В. А.Д. е в пряка причинно-следствена
връзка с причинените му при ПТП на 12.03.2012г. травматични увреждания.
От назначената автотехническа ескпертиза се установява, че
непосредствено преди и по време на удара скоростта на движение на товарния
автомобил «Рено» е била 88 км/ч. Според експертите тази скорост е била
несъобразена с движение нощно време на къси светлини, като в случая технически
съобразената скорост е била около 62 км/ч. Водачът на товарния автомобил е
реагирал на опасността 31 метра преди настъпването на удара, като при движение
с установената скорост не е имал възможност да го предотврати. Осветеността
пред товарния автомобил на къси светлини е 80 метра, като при движение със
скорост от 62 км/ч. и своевременна реакция водачът на товарния автомобил е имал
възможност да предотврати произшествието. Причините за произшествието според
експертите са движението на каруцата по пътното платно в тъмната част на
денонощието без осветително тяло и светлоотразителни елементи, както и
избраната от водача на товарния автомобил скорост на движение, която не му е позволявала да
спре при възриемането на опасност в осветената зона пред автомобила.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
доказана от самопризнанията на подс. О.Д. дадени на л.17-18 от ДП,
приобщени по делото по реда на чл.279 от НПК, показанията на свидетелите М. М.
дадени на л.20-21 от ДП и на св.С.Б. дадени на л.34 от ДП, приобщени по делото
по реда на чл.281 от НПК, приетите съдебно-медицински експертизи на трупове
л.41-70 от ДП, химически експертизи л.80-83 и л.98-99 от ДП, съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства л. 89-94 от ДП, тройна автотехническа
експертиза л.103-119 от ДП, протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум
и скица, справка за съдимост и характеристична справка л.39 и л.220 от ДП,
протокол за оглед на веществени доказателства л.125 от ДП, ксерокопия от лични
документи за самоличност на подсъдимия л.163-168 от ДП, удостоверения за
наследници и за родствени връзки, приложените веществени доказателства. Горните
събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата
от съда за установена фактическа обстановка. По повод единствения спорен въпрос
по делото, а именно имала ли е конската каруца, в която са били пострадалите
светлоотразителни елементи и източник на светлина, съдът приема за доказано, че
такива е нямало налични при този инцидент. Вярно е че свидетелят очевидец М.
/л.21 от ДП/ казва, че не е обърнал внимание дали каруцата има светлоотразителни
елементи, но св.Б., като служител на МВР пристигнал на местопрестъплението е
установил, че по каруцата няма осветление или светлоотразители /л.34 от ДП/.
Това обстоятелство се установява и от тройната АТЕ, която се е запознала с
протокола за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, а вещото лице М. е
участвал и при извършването на следственото действие оглед на веществени
доказателства /л.125 от ДП/, като при тези действия не са намерени следи от
светлоотразители или осветителни тела. Ето защо при тези факти са достоверни
обясненията на подс.Д., че каруцата е нямала светлини или светлоотразители по
себе си.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимият О.Д. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост.
От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият О.Д. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343 ал.3 пр.5 б.”б” пр.1, вр. с ал.1 б.”в”, вр.чл.342, ал.1 от НК,
защото на 12.03.2012 г. на главен път І-8, в района на километър 250 в
отсечката между гр.Садово и с.Поповица, област Пловдив при управление на
моторно превозно средство – товарен автомобил „Рено”, с турски регистрационен
номер № *** и прикачено към него полуремарке с турски регистрационен номер № ***
е нарушил правилата за движение, а именно:
чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато ППС, които управляват”;
чл.20
ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”;
чл.21
ал.1 от ЗДвП: “ При избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство категория “С+Е” е забранено да превишава стойността от 70
км/ч.” извън населено място, при което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на
Н. И.Н., В.Й. Д., В. А.Д. и на А.Д.А. ***.
Трайна е практиката на
съдилищата, че водачът на моторно превозно средство трябва да избира такава
величина на скоростта при движение нощно време, която да е съобразена и с
разстоянието на видимост, в границите на която той своевременно да възприеме
появяващите се препятствия и да ги избегне чрез нормативно предвидените
способи, като намаляване на скоростта, спиране или заобикаляне - решение № 3 от
29.VI.76 г. по н. д. № 2/76 г., Пленум
на ВС, решение № 48 от 31.I.1983 г. по н. д. № 1072/82
г., III н. о. и решение № 234 от 23.VI.1988 г. по н. д. № 241/1988 г., ВК. Към настоящият
момент, с оглед новия ЗДВП, вече и нормативно е закрепено в чл.20 ал.2 от
закона изискването на водача при избиране скоростта на
движението да се съобрази изрично с конкретните условия на видимост, за да бъде
в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. При това пложение
подсъдимият е трябвало да се движи, съобразно АТЕ със скорост от максимум 62
км/час., за да може да спре в зоната на видимост на късите си фарове – около 80
метра. При превишаване на тази скорост с 26 км/ч. или при движение с 88 км/ч.
ударът в зоната на видимост на камиона с каруцата е бил неизбежен.
Налице е нарушение от страна
на водача на каруцата на нормата на чл.71 ал.1 от ЗДВП, защото каруцата теглена
от кон е трябвало да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени
светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост -
отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
При това положение би могло да се приеме съпричиняване на престъпния резултат и
от водача на каруцата, но това съпричиняване има по-скоро абстрактен е а не реален
характер, защото видно от конкретните факти по това дело, дори и каруцата да би
имала горните светлини това не би предотвратило удара. Това е така, защото тези
светлини, видно от допълнителните отговори на вещите лица по АТЕ, биха могли да
бъдат забелязани от шофьора още преди каруцата да попадне в зоната на късите
светлини на камиона, на разстояние повече от 80 метра до около 120 – 130 метра.
Това би могло да предотврати удара при едно съсредоточено и доста напрегнато постоянно
наблюдение на пътя пред камиона от страна на водача. Да се очаква точно това
поведение от страна на подс.Д. обаче е крайно нереалистично и хипотетично, при
условие, че същият при видимост на каруцата в зоната на късите му фарове от 80
метра е реагирал на каруцата едва след като е изминал почти 50 метра в опасната
зона и на 31 метра преди каруцата. Безспорният извод, който се налага от този
факт е че подсъдимият не е наблюдавал пътя пред себе си съсредоточено и
наличието на светлини и светлоотразители на каруцата не биха предотвратили този
неизбежен сблъсък. Тоест в случая не може да се говори за реално съпричиняване
на вредоносния резултат от страна пострадалите. Налице е нарушение на ЗДВП от страна водача на
каруцата, което не е в причинно следствена връзка с настъпилия резултат.
Неоснователно е възражението
на защитникът на подсъдимия, че водачът на каруцата е нямал право да я
управлява по международния път. Липсва подобна забрана в ЗДВП. Съобразно чл.2
ал.2 от ЗДВП всеки има право да се движи по пътищата отворени за обществено
ползване, какъвто е и този между гр.Садово и с.Поповица, област Пловдив.
Подобна забрана за каруци движени от животинска тяга е налице само за автомагистрали
и скоростни пътища, съгласно нормата на чл.55 ал.1 от ЗДВП, а пътят между гр.Садово
и с.Поповица не е автомагистрала или скоростен път.
От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. О.Д. е извършил престъплението при форма на вината съзнавана
непредпазливост. Подсъдимият е съзнавал, че нарушава ЗДвП и управлява МПС с 18
км/ч. по-висока скорост от максимално разрешената за този вид МПС и с 26 км/ч.
по-висока скорост от технически съобразената скорост при движение на къси
светилини в тъмната част на денонощието. Подсъдимият е съзнавал, че от това
негово поведение могат да настъпят престъпните последици на престъпленията по
транспорта, като блъсне хора или ППС на пътя ако те се окажат в неговата опасна
зона за спиране и е смятал, че може да предотврати този престъпен резултат, но
тази негова увереност е била обективно необоснована с оглед възможността за
спиране на управляваното от него МПС.
При индивидуализацията на наказанието на подс. О.Д. съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса
на минали осъждания, самопризнания за извършеното. Липсва оказана помощ
на пострадалите, защото те са починали веднага на мястото на удара. Отегчаващи отговорността обстоятелства
– големия брой пострадали лица, които значително надхвърлят законово
изискуемите за тази правна квалификация на престъплението. Според
съда липсва в настоящия казус смекчаващото отговорността обстотятелство
съпричиняване на престъпния резултат от страна пострадалите. Дори и да не се
приеме тезата на настоящия съд, че липсата на светлини по конската каруца не е
в реална причинна връзка с престъпния резултат и да се приеме, че подсъдимия би
избегнал този удар, ако каруцата бе осветена, то това е вина която може да се
вмени единствено на пострадалия който е управлявал каруцата, но не и на
останалите трима пострадали, които са се возели в каруцата. Също важи и за
употребата на алкохол, която по силата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП е забранена
само и единствено на водача на ППС, а не и на пътниците в него. Така както в
нашето право не съществува колективна отговорност по отношение на лицата
обвинени в извършване на престъпления, така не съществува и колективна
отговорност на пострадалите от престъпления. В настоящият казус личната степен
на вина на водача е твърде голяма, защото същият е реагирал със спиране едва
след изминаването на около 50 метра в опасната си зона и на 31 метра преди
каруцата. Този факт ясно сочи, че подс.Д. не е наблюдавал постоянно пътя пред
себе си дори в областта осветена от късите му фарове и същият е могъл да
предотврати сблъсък само и единствено с МПС движещо се с достатъчно висока
скорост, така че подсъдимия да може да намали скоростта на камиона си и да не
го блъсне. Всякакви други МПС и ППС движещи се с ниска скорост са нямали
никакъв шанс да не бъдат блъснати от камиона на подсъдимия движещ се с
изключително висока скорост за нощни условия, на къси светлини и без постоянно
наблюдение на това какви обекти попадат в областта на фаровете му. Степента на
обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до ПТП извършено
при груби нарушения на ЗДВП и пълно незачитане на другите участници в
движението с много тежък престъпен резултат. Налице е баланс смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което следва да се определи
наказанието лишаване от свобода в средата на предвиденото, съгласно чл.54 от НК,
а именно лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца. Това
наказание с оглед неговия размер следва да се изтърпи ефективно и съобразно
чл.59 ал.1 вр. с чл.61 т.3 от ЗИНЗС следва да се изтърпи при общ първоначален
режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г във вр. с
чл.37 ал.1 т.7 от НК на подсъдимия следва да се наложи и комулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС, което с оглед на нормата на чл.49
ал.2 от НК се индивидуализира в размер на осем години лишаване от право да се
управляват МПС.
Следва
на основание чл. 59 ал.1, т.1, вр. ал.2 от НК да се приспадне от така
наложеното на подсъдимия О.Д. наказание лишаване от свобода от шест години и
шест месеца времето от 13.03.2012 г. до 22.03.2012 г., през което време той е бил
задържан под стража по реда на НПК.
Веществените доказателства – два
броя тахографски ленти с надпис в горната си част „Рено” следва да се приложат към
съдебното дело чрез прономероване и прошнуроване след влизане в сила на
присъдата, защото са от важно значение за делото и същото е било разгледано в
условията на задочен процес.
Веществените доказателства – три
броя крушки на фарове и червеникави косми, опаковани в плик, приложени по
делото, както и останки от дървена каруца на съхранение в Сектор ПП при ОД на
МВР-Пловдив следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила
на присъдата.
Подсъдимият О.Д. следва да бъде
снет от общодържавното издирване с писмо отправено до МВР, след влизане на
присъдата в сила.
Подс. О.Д. следва на основание
чл.189 ал.3 от НПК да се осъди да плати направените разноски по досъдебното и
съдебното производство както следва. По сметка на Бюджета на МВР следва да плати сумата от
1757.14 лв. /хиляда седемстотин петдесет и седем лева и четиринадесет стотинки/
- разноски в досъдебното производство. По сметка на ВСС да плати сумата от
314.40 лв. /триста и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ и да плати
сумата от 84.00 лв. /осемдесет и четири лева/ на адв. С.С.Ч. за такси за
преписи на документи по делото – л.60 от съдебното дело.
Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.
Председател: