№ 1225
гр. София, 08.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Димитрова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221000502280 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Постъпила е молба от процесуалния представител на ответниците по
жалбата адв. Д. Н. Д. за изменение на постановеното по делото съдебно
решение в частта за разноските, чрез присъждане на сумата от общо 17 550
лв., вместо присъдените 9 090 лв., на основание чл.7, ал.9 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По делото са
изготвени два отговора на въззивните жалби, депозирани от ответника и от
третото лице – помагач, което повишава правната и фактическа сложност на
делото и не е съобразено от съда. Счита, че посочената наредба следва да се
приложи в редакцията, действала към момента на приключване на устните
състезания, а не към момента на сключване на договора за правна защита и
съдействие.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ ад, д който я оспорва. Макар да се касае за
отделни искови претенции, защитата по делото пред въззивната инстанция е
осъществена общо за всички ищци, като процесуалните действия на защитата
ползват всички представлявани ищци. С оглед на това счита, че броят на
ищците и материалния интерес не са определящи за размера на адвокатското
възнаграждение. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 г. , което е задължително за съдилищата. Моли съда да остави без
уважение молбата за изменение на постановеното по делото съдебно решение
в частта за разноските.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил писмен отговор на молбата
от ответника МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД, с който я оспорва.
Счита, че отговорността за разноските е правилно разпределена с
постановеното съдебно решение. Законосъобразно въззивният съд е приложил
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в
приложимата към момента на сключване на договора за безплатна правна
помощ редакция. Тази позиция последователно е застъпвана в практиката на
1
ВКС. С оглед на това счита, че молбата за изменение на постановеното по
делото съдебно решение е неоснователна. Моли съда да остави същата без
уважение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Молбата за допълване на съдебното решение в частта за разноските е
постъпила в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като изхожда от легитимирано лице –
процесуален представител на страни в процеса относно присъденото в негова
полза адвокатско възнаграждение. Представен е списък на разноските по чл.80
ГПК. Ето защо молбата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
молбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по жалби, депозирани от
ответника МБАЛ „ЮГОЗАПАДНА БОЛНИЦА“ ООД и от третото лице –
помагач ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД.
Срещу въззивните жалби ответниците по жалбата, чрез адв. Д. Н. Д.,
са депозирали писмени отговори.
С решение № 262/10.03.2025 г., постановено по настоящото дело,
съдът е потвърдил обжалваното решение, като в полза на процесуалния
представител на ответниците по жалбата адв. Д. Н. Д., е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 9 090 лв., определено по реда на чл.7, ал.2, т.4 и
чл.7, ал.9 от Наредба № 1/09.97.2004 г. за възнаграждения за адвокатско работа
(загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), в приложимата редакция към момента на
сключване на договора за безплатна правна помощ от 14.04.2022 г.
По въпроса относно приложимата редакция на посочената наредба
при определяне на адвокатското възнаграждение за оказана от процесуален
представител безплатна правна помощ – към момента на сключване на
договора или към момента на приключване на устните състезания, е
формирана противоречива съдебна практика. В постановеното съдебно
решение въззивинят съдебен състав е възприел становището, че цитираната
наредба следва да се приложи в редакцията, действала към момента на
сключване на представения по делото договор за правна защита и съдействие
(определение № 189/29.05.2014 г. по гр. д. № 1024/2014 г. на ВКС, ГК, IV ГО;
определение № 270/24.07.2014 г. по гр. д. № 7159/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО и
др.).
Този въпрос обаче няма определящо значение за основателността на
молбата по чл.248 ГПК, предвид постановеното решение на СЕС от
25.01.2024 г. по дело С 428/22 . С него е разяснено, че член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Макар
съдът да не е обвързан от регламентираните в посочената наредба минимални
размери на адвокатското възнаграждение, за да намали същото поради
прекомерност, следва да извърши обоснована преценка на съотношението на
2
цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото.
Съдът счита, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
9 090 лв. за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство е
съобразено с усилията на защитата при упражняване на процесуалните права
на ответниците по жалбата - ищци във връзка с депозираните по делото
въззивни жалби. Основателни са доводите на третото лице – помагач, че
защитата на ищците във въззивното производство е извършена общо за тях.
По делото са депозирани общи за ищците отговори на въззивните жалби,
както и всички извършени процесуални действия от пълномощника им
ползват всички ищци. Във въззивното производство не са събирани
доказателства по инициатива на ищцовата страна. Определеното с
постановеното съдебно решение адвокатско възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото, с множеството открити съдебни
заседания, на които процесуалният представител на ищците се е явявал.
Същото надвишава с 3 000 лв. определеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
По изложените съображения съдът счита, че молбата на
процесуалния представител на ответниците по жалбата – ищци се явява
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 9319/04.04.2025 г.
депозирана от адв. Д. Н. Д., процесуален представител на Г. Л. Н., И. Л. К. и
М. К. Н., за изменение на решение № 262/10.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 2280/2022 г. по описа на САС, ГО, 8 състав, в частта за разноските, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3