№ 50
гр. Перник, 13.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500018 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260035 от 04.10.2022 г., постановено по гр. д. № 48/2021 г. на
Районен съд – гр. Р се признава за установено, че Н. Т. С., Т. Н. С. и Г. Н. С. /законни
наследници, конституирани на мястото на починалата Д. С. С. – ответник по делото/
дължат на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 4 547.27 – главница по договор
за банков кредит, сумата от 99.62 лева – договорна лихва за периода от 25.10.2011 г. до
24.07.2016 г. и мораторна лихва за периода от 25.10.2011 г. до 17.09.2018 г. в размер на
927.59 лева. С Решението са отхвърлени предявените искове до пълния предявен
размер за главница за разликата от 6 831.71 лева, за договорната лихва за разликата до
пълния предявен размер от 2 603.06 лева и за мораторната лихва за забава - за
разликата до пълния предявен размер от 7 019.85 лева, като погасени по давност. С
първоинстанционното решение, ответниците са осъдени да заплатят и сторените от
ищеца разноски по делото в размер на 739.15 лева.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от „Първа
инвестиционна банка“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, Район Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37, чрез адвокатско сдружение
„Фронтекс лигъл сървисис“, представлявано от адв. Г. В., с която се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените искове, а
именно: за главницата - за разликата до пълния предявен размер от 6 831.71 лева и за
договорната лихва - за разликата до пълния предявен размер от 2 603.06 лева, като
погасени по давност. В жалбата са развити подробни съображения във връзка с
направените оплаквания за неправилност на постановеното от районен съд решение в
отхвърлителната му част. Твърди се, че същото е постановено при нарушение на
1
материалния закон. В подкрепа на своите твърдения, жалбоподателя сочи съдебна
практика. В жалбата се подържат аргументи, като се твърди, че мотивите, довели до
неправилност в отхвърлителната част на решението на Районен съд – гр. Р са
неоснователни, а предявените пред първа инстанция искове определя като основателни
и доказани. Направено е искане решението на първостепенния съд да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен част от предявения иск, като се постанови ново решение, с
което да бъде уважен иска в неговата цялост. Моли за присъждане на отхвърлената
част от разноските за съдебните производства, за което сочат представен списък по чл.
80 от ГПК по гр.д. № 1014/2021 г. на РС – гр. Асеновград. Прави искане и за
присъждане на разноските по настоящето производство.
С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Н. Т. С., Т. Н. С. и Г. Н. С.
чрез особения представител – адв. Д. П., с който се оспорва изцяло въззивната жалба.
Твърди се, че решението на районния съд в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно. В продължение се сочи, че решението е постановено при правилна
преценка на събраните по делото доказателства и същото е мотивирано от съда. Моли
да се постанови решение, с което да бъде потвърдено решението на първостепенния
съд като правилно и законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Лилия
Димитрова, с който се твърди, че същата е основателна, а обжалваното решение
намира за неправилно, поради противоречие с материалния закон. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на релевираните възражения, като се сочи, че решението е
постановено при неправилна преценка на събраните в хода на производството
доказателства. Моли да бъде отменено първоинстанционното решение в частта, с която
са отхвърлени част от предявените искове от „Първа инвестиционна банка“ АД до
пълния им предявен размер. Не се претендират разноски в настоящото производство.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и писмения отговор по нея не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
2
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание 08.02.2023 г. от
10.10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3