Решение по дело №408/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 190
Дата: 20 октомври 2021 г.
Съдия: Мария Янева Блецова Калцова
Дело: 20212200500408
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. С., 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20212200500408 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.С., пълномощник на
М. ИЛ. П., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ Б.“, № 32 – Б -3 против решение
№ 353/05.08.2021 г. по гр.д. № 1341/2021г. на С.ския районен съд, с което е
било признато за установено по отношение на въззивника и З.Т. П.а, ЕГН
**********, че апартамент с идентификатор 67338.525.100.2, находящ се в гр.
С., кв. „ Б.“, № 32 – Б – 3 е еднолична собственост на въззиваемата Златороса
П.а поради пълна трансформация на лични средства. С Обжалваното решение
въззивникът е бил осъден да заплати на въззиваемата деловодни разноски в
размер на 952.96 лв.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че жилището е придобито с общи средства на двамата бивши съпрузи по
време на брака им и е обща тяхна собственост. По делото не били събрани
1
доказателства, за това че апартаментът е закупен с лични средства на
въззиваемата. Съдът неправилно кредитирал показанията на разпитаните
свидетели. Свидетелят А. имала нелогични показания – сочела, че парите са
теглени от банка намираща се срещу „ Евроленд“ С., а УниКредитБулбанк
никога не била имала офис там. Свидетелят Д. била косвено заинтересована,
тъй като била приятелка на въззиваемата и тя не била присъствала на
покупката. Освен това се посочва, че обстоятелството, че след смъртта на
майката на въззиваемата всичките средства са преминали в нейния
патримониум е без значение за делото. От продажбата на апартамента в гр.
Стара Загора, П.а била получила само ½ от 16370 евро. Неправилно съдът не
бил кредитирал показанията на св. Д. и Д., които били незаинтересовани от
изхода на спора. Те били установили, че въззивникът винаги е работил и е
получавал много добро възнаграждение, както и че бил спестявал за
закупуването на апартамента. Твърди се, че средствата получени от имота в
гр. Стара Загора са вложени в покупката на апартамент в кв.“Дружба“. Моли
се обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да бъде
отхвърлен.Претендират се деловодни разноски за двете инстанции. Няма
направени нови доказателствени искания.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от адв. Т. Д. – пълномощник на З.Т. П.а, ЕГН **********, с който същата е
оспорена като неоснователна. Посочва се, че всички парични средства
получени от продажбата на апартамента в гр. Стара Загора, в размер на 63 867
лв. е била преведена по личната сметка на въззиваемата на 24.04.2007г. от
купувача И.Г. и именно те са послужили за закупуването на процесния
апартамент. Посочената в нотариалния акт сума в размер на 16 370 евро не
била реалната цена на сделката. В преводното нареждане било изрично
посочено, че превежданата сума е за покепката на апартамента в Стара
Загора. Първоинстанционното решение било правилно и законосъобразно, и
съобразено с всички доказателства по делото, поради което следвало да се
потвърди. Не се прави искане за събиране на нови доказателства. Не се
претендират разноски.
В с.з. въззивникът редовно призован не се явява и не се представлява. В
писмена молба процесуалният и представител адв.С. заявява, че поддържа
въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.
2
В с.з. въззиваемата страна редовно призована се явява лично, както и с
пълномощника си - адв. Т. Д., която оспорва въззивната жалба, поддържа
депозирания отговор по нея, моли да се потвърди обжалваното решение и
претендира разноски.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 09.08.2021г. и
в рамките на законоустановения срок – на 20.08.2020 г. е била депозирана
въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Основният иск предявен пред РС е с правно основание чл. 23 ал.1 от
СК. Било е поискано от съда да установи по отношение на ответника П., че
закупения по време на брака апартамент с идентификатор 67338.525.100.2,
находящ се в гр. С., кв. „ Б.“, № 32 – Б – 3 е лична собственост на ищцата П.а
поради наличие на пълна трансформация на лични средства. Разпоредбата на
чл. 23 ал. 1 от СК предвижда, че лични са вещните права придобити по време
на брака изцяло с лично имущество по чл. 22 ал. 1 от СК или с друго лично
имущество придобито преди или по време на брака. Лично имущество по
смисъла на чл. 22 ал. 1 предл.1 от СК са вещните права придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение. За
уважаване на така предявения иск, ищцата е следвало да установи по
безспорен начин, че по време на брака с ответника е придобила лично
имущество по смисъла на чл. 22 ал. 1 предл.1 от СК, както и че то е било
трансформирано в собственост над нова вещ. За да е пълна трансформацията
е необходимо да се докаже, че другият съпруг не е участвал в придобиването
на новата вещ чрез средства в режим на СИО.
3
В конкретния случай ищцата е следвало да докаже твърденията си, че
по време на брака си с ответника е получила лични средства – от продажбата
на наследствен апартамент и които е използвала при закупуване на процесния
апартамент, както и че закупуването на апартамента е станало без участието
на ответника по иска макар и в този момент двамата все още да са били
семейство.
За установяване на твърденията си ищцата е представила писмени
доказателства – нотариален акт от 17.04.2007г. ( от който е видно, че
въззиваемата Златороса П.а и майка Мария Маринова Кирева са продали на
Ирина Русева Гьокова апартамент находящ се в гр. Стара Загора), фактура №
**********/14.06.2007г. ( от която е видно, че Златороса П.а е заплатила в
брой в касата на Община С. изцяло дължимата сума по закупуването на
процесния апартамент в размер на 26 134.35 лв.), извлечение от банкова
сметка ( от която е видно, че на 24.04.2007г. купувачката на апартамента от
гр. Стара Загора – И.Г. е превела по сметка на П.а сумата от 63 867.63лв., а за
основание е посочила „покупка на недвижим имот с ипотечен кредит“).
Твърденията на въззиваемата П.а за извършена трансформация се
подкрепят от св.показания на св.А., която посочва, че лично е присъствала
когато въззиваемата е изтеглила средствата за закупуване на процесния
апартамент от сметката си, която е била в банка намираща се срещу „
Евроленд“, гр. С.. На съда ноторно му е известно, че през процесния период
от северозападната страна на магазин „ Евроленд“ се помещаваше банкова
институция. В този смисъл са и показанията на св.Д., на която въззивникът
лично е споделял, че средствата за апартамента в кв. „Б.“ са от продажбата на
апартамента в гр. Стара Загора. Останалите двама свидетели – Д. и Д. са
посочили, че не знаят с какви средства е закупен апартаментът, но
въззивникът бил работел, получавал добри доходи и ги носил вкъщи.
Основен довод на въззивната страна за оспорване на претенцията на
ищцата, е че в нотариалния акт за покупко – продажба на апартамента в
гр.Стара Загора е посочена цена – 16 370.00 евро, която е недостатъчна за
закупуването на два апартамента – процесния в кв. „ Б.“ и този в кв.„Дружба“.
В съдебната практика на ВКС ( Решение № 8/15.02.2019г. по гр.д.
1314/2018г., II г.о.) е посочено, че в производството по иск за собственост
4
между съпрузи на основание трансформация на лични средства е допустимо
да се установява със свидетелски показания заплащането на цена различна от
посочената в нотариалния акт, както и произходът на вложените за
придобиването средства. В случая е налице писмено доказателство –
извлечение от банкова сметка, от което е видно че действително заплатената
цена по продажбата на апартамента е била в по – висок размер от този отразен
в нотариалния акт. Банковата сметка е лична на въззиваемата и постъпилите
по нея суми ( независимо от основанието за постъпването им – дарение,
сделка по покупко - продажба, заем и т.н.) са лична собственост на титуляра
на сметката. В случая в личната сметка на въззиваемата е постъпила цялата
сума от продажбата на апартамент в гр.Стара Загора. Без значение за
настоящия спор е защо част от тази сума не е постъпила по сметка на другия
съсобственик – майката на ищцата и какви са били уговорките между тях.
Въззиваемата е била единствено дете и е получила цялата сума от продажбата
на наследствения им апартамент. Тези средства тя е използвала като ги е
изтеглила и е заплатила на Община С. за закупуването на процесния
апартамент.
С оглед събраните доказателства, съдът намира, че ищцата успешно е
провела доказването на пълна трансформация на лично имущество, поради
което искът и по чл. 23 ал. 1 от СК следва да бъде уважен.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата следва да се присъдят
деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивна фаза
в размер на 350.00лв.
По тези съображения, съдът



РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА решение № 353/05.08.2021 г. по гр.д. № 1341/2021г.
на С.ския районен съд , като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М. ИЛ. П., ЕГН **********, от гр. С., кв. „ Б.“, № 32 – Б -3
да заплати на З.Т. П.а, ЕГН ********** деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във въззивната фаза на производството в размер
на 350.00 ( триста и петдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на РБългария.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6