№ 21128
гр. София, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .....
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20251110105789 по
описа за 2025 година
Ищцата Д. Х. К. твърди, че сключеният между нея и ответника Договор за потребителски
кредит (ДПК) ....." № ...... от 23.10.2023 г. е нищожен поради противоречие със закона и
нарушение на повелителни норми от публичен ред.
Твърди се, че договорът е сключен при грубо нарушение на ЗПК, тъй като в него са
включени значителни по размер възнаграждения за допълнителните услуги "Фаст" (400
лева) и "Флекси" (280 лева), които общо възлизат на 680 лева, като общата дължима сума за
връщане по договора е 1899.39 лева. Тези услуги, според ищцата, не са заявявани
доброволно и не е имало реална възможност да бъдат отказани. Посочените възнаграждения
за услугите попадат в обхвата на забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като касаят действия
по отпускане и управление на кредита.
Ищцата поддържа, че тези възнаграждения представляват общ разход по кредита по смисъла
на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК и Решение по дело С-714/22 на Съда на
ЕС, и следва да бъдат включени в Годишния процент на разходите (ГПР). При тяхното
включване, действителният ГПР по договора надвишава 279%, което нарушава забраната
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК (за ГПР не по-висок от пет пъти законната лихва по просрочени
задължения) и води до нищожност на клаузите за ГПР и възнагражденията за услуги.
Посочването на нереален ГПР от 48.42% в договора представлява нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4 от
ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Всичко това обуславя недействителността на целия
договор на основание чл. 22 от ЗПК. В случай на нищожност на договора, ищцата дължи
връщане само на чисто получената сума, без лихва и възнаграждения за услуги "Фаст" и
1
"Флекси".
Ответното дружество оспорва иска като неоснователен. Поддържа се, че ДПК е сключен
редовно и съдържа всички елементи, предвидени в ЗПК, като отговаря както на общите,
така и на специалните изисквания за действителност.
Ответникът твърди, че допълнителните услуги са заявени доброволно от ищцата като
възможност за ползване на преференции, но не са задължително условие за получаване на
кредита. Поради това, възнаграждението за тях не попада под дефиницията за "общ разход
по кредита за потребителя" по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и не следва да се включва в
изчисляването на ГПР. Твърди се, че ищцата се е възползвала от услугата "Фаст" още в деня
на подписването, получавайки бързо одобрение и усвояване.
Ответникът излага становище, че дори и да се приеме, че размерът на ГПР е по-висок от
законово допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то последицата от това, съгласно чл. 19, ал. 6 от
ЗПК, е само недължимост на сумите, с които се надвишава максималният размер, а не и
недействителност на целия договор за кредит. Прави се и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца.
Предявеният иск е за установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит, като
правното му основание е чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК – поради
противоречие със закона, а именно нарушение на императивни норми на Закона за
потребителския кредит (ЗПК).
Спорният въпрос се концентрира върху законосъобразността на клаузите за допълнителните
услуги "Фаст" и "Флекси" и дали възнагражденията за тях следва да бъдат включени в
изчисляването на ГПР, което би довело до превишаване на законовия му максимум и
съответно до нищожност на целия договор.
Тежестта на доказване се разпределя, както следва:
Ищецът следва да докаже включването на допълнителните услуги и техните възнаграждения
в договора, което не се спори от ответника, а
Ответникът следва да установи, че тези услуги са били индивидуално заявени, че
потребителят е бил информиран за тях, че договорът отговаря на всички изисквания на ЗПК
(чл. 10, 11, 19) и че ГПР е изчислен законосъобразно.
Съгласно доклада по делото и приетото в Определение № 30455/17.07.2025 г. на Софийски
районен съд, безспорни факти между страните са: На 23.10.2023 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ...... между Д. Х. К. (ищец) и ...... (ответник) със следните
параметри на кредита: Усвоена сума (Главница): 1000 лева.; Срок на кредита: 12 месеца.;
Включен ГПР: 48.42%.; Годишен лихвен процент (ГЛП): 41.00%. В договора фигурират
суми за допълнителни услуги: "Фаст": 400 лева и "Флекси": 280 лева (според договора и
исковата молба) или общо 680 лева. Обща дължима сума: Договорът предвижда обща
дължима сума от 1899.39 лева. Тази сума е сбор от Главницата (1000 лева), Дължимата сума
по кредита (Лихва: 219.39 лева) и Възнаграждението за допълнителните услуги (680 лева),
т.е. 1000+219.39+680=1899.39 лева.
2
По делото са приети писмени доказателства: ДПК № ...... от 23.10.2023 г. с Общи условия
(ОУ) и Погасителен план, Стандартен европейски формуляр, Допълнителна преддоговорна
информация, платежно нареждане за държавна такса, Договор за правна защита и
съдействие, както и Отговор на исковата молба и Заявление с уточнения от ищцата.
От тези документи се установява: Съдържание на ДПК: Договорът формално съдържа
всички изискуеми по чл. 11, ал. 1 от ЗПК елементи, включително ГПР (48.42%), ГЛП
(41.00%) и обща дължима сума (1899.39 лева). Допълнителните услуги: Услугите "Фаст" и
"Флекси" са договорени срещу общо възнаграждение от 680 лева. Услугата "Фаст" (400 лева)
давала право на приоритетно разглеждане и становище по искането за кредит в рамките на 1
час (или до 2 часа от началото на следващия работен ден). В отговора си ответникът твърди,
че услугата е предоставена и използвана в деня на подписване на договора, което се доказва
от датите: искане, одобрение и усвояване – 23.10.2023 г. Услугата "Флекси" (280 лева) давала
право на едностранна промяна на погасителния план (отлагане или намаляване на вноски)
при настъпване на строго определени и непредвидими бъдещи събития (дългосрочна
неработоспособност, прекратен трудов договор и др.).Уговорено е че възнаграждението за
тези услуги става изискуемо с подписването на ДПК, независимо дали услугата "Флекси" ще
бъде ползвана, и се разсрочва на равни месечни вноски, добавяйки се към погасителната
вноска по кредита. При предсрочно погасяване, възнаграждението за "Фаст" се дължи в
пълен размер, а за "Флекси" – за периода до следващата падежна дата. В Декларациите към
ДПК (Раздел Г) Кредиторът заявява, а Клиентът е уведомен, че изборът и закупуването на
допълнителна услуга не е условие за сключването на ДПК или за получаването му при
предлаганите условия.
Съдът намира предявения установителен иск за основателен, на първо място поради
недействителност на ДПК поради неточно посочване на ГПР (чл. 22 ЗПК) Съгласно § 1, т. 1
от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" представлява всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси и всички други разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходи за допълнителни услуги, в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Практика на Съда на ЕС: Решението по дело С-714/22 на Съда на ЕС е изрично в
този смисъл: разходи за допълнителни услуги, които дават приоритет при разглеждане и/или
възможност за отлагане/намаляване на вноски (идентични с "Фаст" и "Флекси"), попадат в
обхвата на "общи разходи по кредита" и на понятието "ГПР", когато: Закупуването на
услугите се оказва задължително за получаването на кредита (макар и формално да се
декларира обратното, ако в действителност е налице търговска практика, която го
налага) ИЛИ Те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните
разходи по кредита. Услугите "Фаст" и "Флекси" са пряко свързани с процеса на кредитиране
и неговото управление. "Фаст" е услуга, свързана с отпускането и усвояването на кредита –
тя осигурява "приоритетно" разглеждане и становище, т.е. по-бързо усвояване на сумата
3
(което е целта на много потребители на т.нар. бързи кредити). Дори и да е "използвана" в
момента на подписване, възнаграждението за нея (400 лева) е включено в общото
задължение, което се връща на вноски. "Флекси" е услуга, свързана с управлението на
кредита – промяна на погасителния план. И двете услуги са изрично забранени за заплащане
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК като възнаграждения за "действия по усвояване или
управление на кредита". Клаузите, които противоречат на тази императивна забрана, са
нищожни.
Независимо дали са формално "задължителни", възнагражденията за услугите "Фаст" и
"Флекси" в размер на 680 лева са пряко свързани с договора, известни са на кредитора и са
заплатени от потребителя. Те представляват прикрит разход по кредита, въведен с цел
заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Следователно, тези 680
лева следва да бъдат включени в изчисляването на ГПР.
Освен горното, е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК: При
включване на 680 лева към общите разходи, ГПР се изменя от посоченния в договора. Тъй
като в договора е посочен ГПР от 48.42% (който не отразява действителната цена), налице е
неточно посочване на ГПР, което е съществено нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, неспазването на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12, сред които е и
точното посочване на ГПР, води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Твърдението на ответника, че последицата е само недължимост на надвишаващата сума по
чл. 19, ал. 6 ЗПК, е неприложимо, тъй като в случая ГПР е посочен неточно, което е
самостоятелно основание за нищожност по чл. 22 ЗПК, а не само за намаляване на
задължението.
Освен гореизложеното, чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява на кредитора да изисква от
потребителя заплащане на такси, комисиони или други възнаграждения за действия,
свързани с усвояване или управление на кредита. Както бе посочено, "Фаст" е
свързана с усвояването, а "Флекси" – с управлението на кредита. Уговорките за
заплащане на 680 лева за тези услуги са нищожни поради противоречие с
императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Клаузите за възнаграждения за
допълнителни услуги са нищожни поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Договорът
е недействителен (нищожен) поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във връзка с
чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът е недействителен, заемателят
дължи да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи (включително възнагражденията за "Фаст" и "Флекси"). В случая ищцата
дължи да върне само главницата в размер на 1000 лева.
Ищцата претендира разноски за платена държавна такса (50 лева, платежно нареждане от
28.01.2025 г.) и адвокатско възнаграждение (400 лева, платени на 13.01.2025 г.). Ответникът
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид пълното
уважаване на предявения установителен иск за нищожност на ДПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски: държавна такса: 50.00
4
лева. и адвокатско възнаграждение: 400.00 лева.
Съдът намира, че адвокатското възнаграждение в размер на 400 лева е съобразено с
минималните размери, предвидени в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, и предявеното възражение за прекомерност е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ...... с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление гр. ......, че сключеният с Д. Х. К., ЕГН **********, Договор за потребителски
кредит ....." № ...... от 23.10.2023 г. е НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във
връзка с чл. 22 от ЗПК, поради нарушение на императивните изисквания на закона.
ОСЪЖДА ...... с ЕИК .... да заплати на Д. Х. К., ЕГН **********, направените по делото
разноски в общ размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева, съставляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5