О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
…. 14.10.2019
г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на четиринадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖЕНЯ ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Женя Иванова
гр. д. № 2693 по описа за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът, след като
констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е редовна и
след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК, на
основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба документи.
Следва
да бъде оставено без уважение искането на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, посочени в исковата молба от пункт 1
до 3, тъй като за изясняване на същите съдът разполага с необходимите знания,
защото те касаят елементарни математически изчисления и не са необходими
специални знания.
Следва
страните да бъдат напътени към доброволно уреждане на спора.
Предвид
гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в открито съдебно заседание на 12.11.2019 год.,
от 15,15 часа, за която дата да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
„Предявени са кумулативно обективно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 9, ал.1 ЗПК
във вр.с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК
във с чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД твърди, че на 11.07.2018 г.
било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 11.04.2018 г., сключен между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК *********
и „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК *********, по силата на който
вземането, произтичащо от Договор за стоков кредит № 298696 от 19.10.2017 г.
между „БАНКА ДСК“ ЕАД и Т.М.Н. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране
на вземания” АД, ЕИК ********* /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД/ изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. В изпълнение на изискванията на закона на ответника било
изпратено по реда на чл.99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия от
страна на „Банка ДСК“ ЕАД, съотв. с изх. № УПЦ-П-ДСК/ 298696 от 26.07.2018 г.
посредством „Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне. Същото се върнало в
цялост като неполучено с отбелязване, непознат на адреса. Ищцовото дружество
изпратило повторно уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-ДСК/ 298696 от 09.05.2019
г., като към момента на изготвянето на исковата молба обратната разписка не се била
върнала.
Ищецът твърди
още, че на 19.10.2017 г. между „БАНКА ДСК“ ЕАД, като кредитор и Т.М.Н., като кредитополучател,
бил сключен договор за стоков кредит с № 298696, по силата на който кредиторът
отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1173,16 лв. за
закупуване на стоки от ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ ЕАД, както следва:
• мобилен телефон SAMSUNG S7 EDGE - 1 брой
с цена 1099 лв.
• както и за сключване на застраховка
„Стандарт+“ за лица от 18 до 64 с еднократна застрахователна премия в размер на
74,16 лв.
В т.3 от Договора
кредитополучателят се е съгласил предоставената му от страна на кредитора сума
за закупуване на стоките да бъде усвоена еднократно, безкасово чрез превод на
сумата по банковата сметка на Търговеца, а сумата на кредита, предоставена за
финансирането на застраховката - да бъде усвоена еднократно, безкасово по
сметка на застрахователя. За потвърждаването на покупката Търговецът бил издал
на ответника Фактура с № ********** с дата 19.10.2017 г., в която бил посочен
начин на плащане - с ДСК кредит. А за сключването на застраховката - застрахователят
бил издал сертификат с № 298696/19.10.2017 г.
Ищецът твърди
още, че уговорената договорна лихва по горепосочения договор за кредит била в
размер на 223.89 лв., а общата стойност на плащанията по кредита били в размер
на 1397.05 лв. Кредитополучателят се задължил да върне сумата в срок до
19.10.2018 г., на 12 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен
план, неразделна част от Договора за кредит, в който било посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска, като първите 11 броя вноски били в размер на
118,88 лв. всяка, а последната погасителна вноска била в размер на 89.37 лв. Крайният
срок на договора бил 19.10.2018 г.
Ищецът твърди
още, че поради забава в плащанията на кредитополучателя била начислена лихва за
забава за периода от 1.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
в размер на 142,35 лева.
Длъжникът не бил
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била
погасена до момента била в размер на 104,12 лв., с която била погасена главница
в размер на 104,12 лв.
С оглед
изложеното ищецът претендира от длъжника Т.М.Н., като заемател по договор за
паричен заем № 298696, да му заплати сума в общ размер на 1435.28 лв. от които
главница: 1069,04 лв., договорна лихва: 223.89 лв. и законна лихва за забава в
размер на 142,35 лв.
За
горепосочените неплатени суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу ответника Т.М.Н. по ч.гр.д.
№ 659/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, като в като в изпълнение на
указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване на
вземанията по заповедта.
Искането на
ищеца до съда е да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответник Т.М.Н., че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, следните суми:
- 1069,04 лв. -
главница от непогасените 11 бр. погасителни вноски за периода от 1.12.2017 г.
до 19.10.2018 г.;
- 223.89 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 1.11.2017 г. до
19.10.2018 г.
- 142,35 лв. -
лихва /обезщетение/ за забава, дължима от 1.12.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението;
ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът моли да
му бъдат присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство,
както и разноските в настоящото производство.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК е постъпил
писмен отговор от назначения за особен представител на ответника Т.М.Н. - адв. Е.Н., с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди, че не е надлежно съобщена на ответника извършената цесия, поради което
исковете следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК разпределя
доказателствената тежест, както следва:
Ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване обстоятелства, от които произтичат вземанията му по
издадената заповед по чл.410 ГПК. В случая това означава по искa по чл.422,
ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл.99, ал.1 ЗЗД, че следва да
установи наличието на валидно правоотношение, породено от сключен с ответника договор
за кредит, съдържанието на това правоотношение, превеждането на отпуснатата
сума и падежа на задължението, размерите на претендираните главница и договорна
лихва, сключването на договор за цесия и надлежното уведомяване на
заемополучателя за извършената цесия. По установителния иск за мораторна лихва,
че изискуемостта на главното вземане е настъпила, датата, на която това е
станало, размера и периода на лихвата.
Ответникът следва да докаже своите
възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/ срещу
съществуването на вземанията, респ.
изискуемостта им.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба заверени преписи от: искане за стоков кредит №
281108 от 01.08.2017 г., декларация искане за кредит № 281108 от 01.08.2017 г.,
договор за стоков кредит № 281108 от 01.08.2017 г., погасителен план и ГПР,
общи условия по договори за стокови кредити, уведомително писмо до търговеца от
кредитора, системен бон от 01.08.2017 г., съгласие за присъединяване на групата
на застрахованите лица, сертификат на застраховано лице по групов
застрахователен договор, общи условия за застраховане на кредитополучатели по
стокови креди, рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., ведно с приложение, допълнително споразумение за цедиране на
вземания към рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
11.04.2018 г., извлечение от приемо-предавателен протокол, писмо до кредитора
за потвърждение на настъпило прехвърляне на вземания от 24.04.2018 г.,
пълномощно, уведомително писмо изх. № УПЦ-П-ДСК/298696, известие за доставяне
обр.243 от 30.05.2018 г., пълномощно от 30.05.2018 г., товарителница от Лео
Експрес.
ОСТАВЯ без уважение
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА ИЩЕЦА препис от отговора на особения
представител на ответницата, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: