Присъда по дело №479/2020 на Районен съд - Сливен

     

М О Т И В И  към присъда № 90/21.07.2020. по НОХД № 479/2020 г. на СлРС, изготвени на 28.07.20г.

 

РП–Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимите В.А.А. и И.С.А. за  престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Производството се движи по реда на Глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитниците на двамата подсъдими и след като установи, че техните самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл. 371, т.2 от НПК.

 В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа двете обвинения и за двамата подсъдими така, както са предявени. Пледира за налагане на наказание и на двамата подсъдими в размер на ЕДНА година „Лишаване от свобода”, като същото след редукцията да остане осем месеца „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което на основание чл.66 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.

В с.з. подсъдимите, редовно призовани се явяват лично и с процесуални представители. Признават се за виновни и дават съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК, а именно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират доказателства за тези факти. Защитниците им не оспорват фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация, и също изразяват съгласието си делото да се гледа по реда на глава 27 НПК.

             От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. И.С.А. и подс. В.А.А. към момента на извършване на деянието, предмет на настоящия обвинителен акт са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си.

Св. Т.Н.Г. живеел под наем в къща на административен адрес гр. Сливен, ул.“Михаил Колони“№ 4. Той обитавал стая от втория етаж на къщата, която врата не заключвал. В къщата се влизало през входна дървена врата с прозорци в долната и част, която врата обитателя на имота заключвал.

Подсъдимият И.С.А. живеел в кв. „Комлука“, на ул.“ Люлин“№14, гр. Сливен от около осем месеца. На същата улица, в дом №12в живеел подсъдимия В.А.А.. Двамата се запознали при заживяването на подс. И.А. в града и поддържали чести контакти.

На 29.11.2019 год., около 19.00 ч. двамата подсъдими се срещнали случайно пред магазин „БИЛА“, находящ се в центъра на града. Заприказвали се и понеже и двамата нямали пари, решили да извършат кражба от къщата обитавана от св. Т.Г., тъй като знаели, че живее сам.

Насочили се към ул.“Михаил Колони“ и пред дом №4 подс. И.А. застанал до един казан за отпадъци, за да пази, а подс. В.А. се насочил към входната врата на къщата. Опитал се да я отвори, но същата била заключена. Върнал се при подс. И.А., след около минута отишъл отново до входната врата на къщата. Блъснал няколко пъти, но не успял да я отвори. Отново се върнал при подс. И.А.. В 19.34ч. сам се отправил към набелязания обект. Непосредствено след него към къщата се насочил и подс. И.А.. Разбивайки входната врата на къщата двамата подсъдими проникнали вътре, след което се насочили към втория етаж. Св. Т.Г. през това време гледал телевизия и бил седнал на фотьойл вляво от вратата на стаята. Внезапно там нахлули двамата подсъдими, като подс. И.А. веднага се насочил към св.Т.Г.. Блъснал го в гърдите, за да му попречи да стане. Действията му били придружени с думите „давай парите“. В това време подс. В.А. започнал да рови по масата, под поставените на нея вещи и да търси парични средства. Св. Т.Г. на няколко пъти се опитвал да стане от мястото, но бил блъскан от подс. И.А., който не му позволявал да стори това. Св. Т.Г. се изплашил и търсил вариант да се избави от своите нападатели, като казал, че ще им даде някакви пари. Едва тогава подс. И.А. му позволил да се изправи. Св. Т.Г. отишъл до бюфета в стаята. От едно от чекмеджетата извадил порфейл, в който имал 120 лв. Извадил една банкнота от 20 лева и я подал, като обяснил, че е пенсионер и не може да им даде повече. Подс. В.А. избил портфейла от ръцете му и той паднал на земята. Подс. В. А. го отворил и взел и останалите сто лева, като портмонето отново хвърлил на земята. Двамата подсъдими напуснали къщата бягайки, като незабелязано от пострадалия взели и телефона му м.“Нокиа“. Парите разделили и похарчили.

Малко по-късно покрай къщата на пострадалия преминал св. С.Н. На последният му направило впечатление, че външната врата е отворена и позвънил на звънеца. От втория етаж се показал св. Т.Г. и св. С. Н.му казал, да слезе да затвори, за да не го обере някой. Тогава св. Т.Г. слязъл при него и му споделил, че току що е бил обран от две лица. Св. С.Н. сигнализирал в РУ МВР-Сливен.

След сезиране на компетентните органи, с протокол за доброволно предаване били приобщени записи от видеокамери на фирма „Ставен“ ООД, находяща се по ул. „Михаил Колони“ и от къща на ул “Д.Чинтулов №18 в града.

По случая работили полицейски служители, между които св. М. С. Последният прегледал записите и установил обвиняемите. При проведената беседа, двамата признали деянието и описали механизма на извършването, като всеки един от тях посочвал другия за инициатор.

След образуване на наказателното производство, св. Т.Г. заявил, че не е открил мобилния си телефон м. „Нокия“, но не е видял обвиняемите да му го вземат.

За нуждите на разследването е изготвена и приобщена съдебно техническа експертиза, при която за представени за изследване видеозаписи от охранителни камери, като от същите са извлечени снимкови кадри на лицата и техните действия.

От изготвената по делото съдебно оценителна експертиза е видно, че общата стойност на вещите, предмет на деянието възлиза на 135.00 лв.

           Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на  направените от подсъдимите самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство  гласни и писмени доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели  Г. , Н., С.,А. и  Щ.  приобщени по съответния процесуален ред.

 Съдът кредитира и обясненията на подсъдимите дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщава към доказателствата по делото, тъй като подсъдимите признават вината си и изразяват съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът по реда на чл. 283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието и заключението на ВЛ по назначената в хода на досъдебното производство експертиза.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

 С деянието си подсъдимите В.А.А. и И.С.А. ***, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи - сумата от 120лв. и мобилен телефон м.“Нокиа“, на обща стойност 135.00лв., от владението на Т.Н.Г., с намерението противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила.

 С деянието си същите са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав  и на чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на 29.11.2019 год. в гр.Сливен, макар и непълнолетни, но като могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си, в съучастие помежду си като съизвършители, отнели чужди движими вещи - сумата от 120лв. и мобилен телефон м.“Нокиа“, на обща стойност 135.00лв., от владението на Т.Н.Г., с намерението противозаконно да ги присвоят, като са употребили за това сила.

 

Налице  са всички изискуеми от обективна и субективна страна квалифициращи деянието на двамата подсъдими като престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

 Безспорно е установен механизма на деянието и авторството на същото.По делото е безспорно ,че към момента на извършване на престъплението подс. И.С.А. и подс. В.А.А.   са били непълнолетни, но са могли да разбират свойството и значението на извършеното деяние и да ръководят постъпките си.

            Налице са  всички изискуеми от закона елементи от обективната и субективна страна на повдигнатите спрямо тях обвинения. Налице е пострадало от престъплението лице, а именно Т.Н.Г.. Установено е ,че противно на волята му, спрямо него е употребена  сила като елемент от фактическия състав на грабежа, представляващ съставно престъпление, доколкото същата е средство за принуда за отнемане на вещите и отблъскване на съпротивата. Същата се изразява в действия обективирани чрез блъскане в областта на гърдите, непозволявайки на пострадалия да стане от мястото, където е седнал и да окаже съпротива. Обвиняемия В.А. от своя страна е избил портфейла от ръцете на пострадалия, като по този начин го е лишил от владението  над  намиращите се в него вещи. Силата се изразява със физическото въздействие върху личността на пострадалия и е използвана като начин за осъществяване на изпълнителното деяние. Налице е връзка и между употребената сила и отнемането на вещите на пострадалия с намерението да бъдат присвоени, като действията на извършителите са във фактическото единство с посочената цел.

           От субективна страна подсъдимите са  действали  умишлено, тъй като  са съзнавали  характера на извършваните от тях действия както и последиците от тях. Налице са и всички изискуеми елементи на престъпния състав на чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.

От обективна страна е налице отнемане на чужди движими вещи сумата от 120лв. и мобилен телефон м.“Нокиа“, на обща стойност 135.00лв., от владението на Т.Н.Г., с намерението противозаконно да ги присвоят, като за това са употребили сила.

От субективна страна подсъдимите са  действали  умишлено, тъй като  са съзнавали  характера на извършваните от тях действия както и последиците от тях.

Безспорно се установи, че подсъдимите са действали в условията на съучастие като съизвършители и не са имали предварителен сговор за извършването на това престъпление. Съизвършителството се характеризира с общ умисъл на дейците – всеки при осъществяването на действията си има съзнанието, че участва в изпълнението на престъпленията заедно с другите извършители и като цяло – иска от тази обща дейност да настъпят желаните обществено-опасни последици. В конкретния случай всеки един от подсъдимите е действал със съзнанието, че лишава пострадалите от свобода както и че  извършват спрямо тях действия, които се характеризират като мъчителни. Съзнавал е че отнема чужди движими вещи както и че за целта е използвана сила.

В този дух на разсъждения съдът счита, че подсъдимите са осъществили престъплението при пряк умисъл.  Двамата са съзнавали    обществено опасния му характер, предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните последици.

  Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимите и стремежът им към облагодетелстване по незаконен начин както и в незачитане на правото на свобода на всеки гражданин на РБ.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимите, съдът се съобрази с индивидуализиращите вината на всеки един от подсъдимите  обстоятелства.

             Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от подсъдимите, съдът отчете   изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие на разследващите органи.

Като отегчаващи вината обстоятелства за  подсъдимия А. , съдът отчете  лошите му характеристични данни .За подсъдимия А. не отчете наличие на отегчаващи вината обстоятелства.

  Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална   превенция, съдът наложи на двамата подсъдими наказание  при условията на чл. 54 от НК.

За извършеното от подс. А. престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, и на основание чл. 58 А, ал.1, вр. чл. 54 от НК съдът му наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като изпълнението на което на основание чл. 69 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

За извършеното от подс. А. престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК съдът наложи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА година, което се намаля с 1/3, като така определеното и намалено наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, като изпълнението на което на основание чл. 69 ал.1 от НК отлага за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски в размер на 118,00 лв. в полза на бюджета на ОД на МВР Сливен.

 Съдът прие така наложените наказание за максимално справедливо и отговарящо в максимална степен, както на обществената опасност на деянията и извършителите, така и на целите и задачите на наказанието.

На основание  чл.67 ал.4 от НК съдът постанови    МКБППМН при Община Сливен да бъде уведомена за организиране полагането на възпитателни мерки в изпитателния срок определен на подсъдимите.

Съдът постанови ,веществените доказателства по делото, а именно:  1 бр. магнитен носител, м „Soni“ с надпис „Ставен“ ООД и 1 бр. магнитен носител м. „Soni“ с надпис къща „Миролио“след влизане на присъдата в сила да останат  за съхранение по делото.

 

 

 

            Ръководен от изложените съображения съдът постанови присъдата си. 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: