№ 647
гр. Пловдив, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20245300501615 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба депозирана от Т. Д. М., ЕГН
********** и И. Г. М., ЕГН **********, чрез процесуалния им представител
адв. И. Д. против Решение №1107 от 12.03.2024г. на ПРС, двадесети гр.с.,
постановено по гр.д.№13351/2022г., с което се осъжда Т. Д. М., ЕГН
********** от гр.Пловдив, ул. *** в качеството й на законен наследник на Г.И.
М., починал на 09.01.2022г. да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Труд, Община Марица, ул.
„Клементина“ № 2, със законен представител И.а Б.И.-И.ова сумата от 10 000
лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от
10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,
представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от
1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 27.05.2021г., сключени с Г.И. М., ведно със законната лихва върху
всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба –
1
19.09.2022г. до окончателното им изплащане; осъжда се И. Г. М., ЕГН
********** от гр.Пловдив, ул. ***, в качеството му на законен наследник на
Г.И. М., починал на 09.01.2022г. да заплати на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Труд, Община Марица, ул.
„Клементина“ № 2, със законен представител И.а Б.И.-И.ова сумата от 10 000
лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за заем от
10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,
представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от 1
200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 27.05.2021г., сключени с Г.И. М., ведно със законната лихва върху
всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2022г. до окончателното им изплащане. С постановеният съдебен акт в
полза на „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК ********* е присъдена сумата от 4 533.60
лв, направени разноски пред първата инстанция.. В жалбата се навеждат
доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния акт, постановен при
неправилна преценка на събраните по делото доказателства по съображения
подробно изложени във въззивната жалба. Моли се въззивният съд да
отмени обжалвания акт, като постанови друг, с който да отхвърли
предявените искове, като основателни. Претендират се направени разноски
съгласно представения списък.
Въззиваемата страна „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК *********,, чрез
процесуалния представител адв.С. Й. оспорва жалбата и наведените доводи,
като неоснователни, моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от
другата страна.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.
2
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание
чл.240, ал.1 ЗЗД предявени от „Нано Коут“ ЕООД срещу Т. Д. М. и И. Г. М..
Ищцовото дружество твърди, че на 08.02.2021г. предоставило на Г.И. М. /
наследодател на ищците/ по неформален договор за заем сумата от 2500 лв.; на
27.05.2021г. – по неформален договор за заем сумата от 2400 лв.; на
10.11.2020г. – по неформален договор за заем сумата от 20000 лв. В
договорите не бил уговорен падеж, поради което длъжникът изпадал в забава
след отправянето на покана и изтичането на дадения с нея срок. На
09.01.2022г. длъжникът починал, поради което на 26.07.2022г. били отправени
покани до неговите законни наследници – ответниците по делото, за
възстановяване на посочените суми в 7-дневен срок от получаване на
поканите.Доколкото сумите не са заплатени от наследниците на длъжника, за
ищцовото дружество се пораждал правен интерес от предявяване на
настоящите искове, за осъждане на всеки от ответниците, в качеството им на
наследници на Г.И. М., да заплати на ищцовото дружество сумите съответно
от по 1250 лв., 1200 лв., 10000 лв. по цитираните по –горе договори за заем,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на
исковата молба до изплащането им.
Ответниците оспорват исковете и по основание, и по размер. Навеждат
твърдения, че наследодателят Г.И. М. в качеството си на управител е
превеждал различни суми с основание – договор за заем и временна
финансова помощ за суми в размер общо на 73200 лв., като всички преведени
суми от дружеството към управителя представляват връщане на заеми и
връщане на временна финансова помощ, които преди това управителят и
собственик на 50 % капитала на дружеството и предоставил на дружеството в
момента на стартиране на дейносттаму.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел,
че от събрания по делото доказателствен материал се установява наличието на
валидни заемни правоотношения между „Нано Коут“ ООД и Г.И. М. по
неформални договори за заем от дата 10.11.2020г. за сумата от 20 000 лв., от
дата 08.02.2021г. за сумата от 2 500 лв. и от дата 27.05.2021г. за сумата от 2
400 лв. Приел е за доказано реалното предаване на парични суми в полза на
наследодателя на ответниците на посочено основание. Доколкото не се
установява да е уговорен срок за връщане на паричните суми, изискуемостта
3
на заемните суми е настъпила след покана. Всеки от ответниците, в качеството
му на законен наследник на Г. М., е бил поканен за заплащане на съответните
задължения с покана. Доказателства за връщане на сумата липсват, поради
което първоинстанционния съд е приел исковете за основателни и ги е уважил
в пълните претендирани размери.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция е допусната нова съдебно счетоводна експертиза.
След преценката на становищата и доводите на страните, приетата пред
настоящата инстанция ССЕ и събраните пред първата инстанция
доказателства, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи.
Твърди се, че ответниците в качеството на наследници на Г.И. М.
дължат на ищцовото дружество парични суми на основание сключен
помежду дружеството и наследодателят им Г.И. М. на 08.02.2021г. по
неформален договор за заем сумата от 2500 лв.; на 27.05.2021г. – по
неформален договор за заем сумата от 2400 лв.; на 10.11.2020г. – по
неформален договор за заем сумата от 20000 лв., които суми не са върнати от
заемателя.
Пред настоящата инстанция ответникът подържа възражението
направено и пред първата инстанция, че процесните суми представляват
върнати на наследодателят им Г.И. М. средства от дружеството, предоставени
от него като временна финансова помощ и заеми.
Съдът намира наведените възражения за основателни по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.240 ал.1 от ЗЗД, с договорът за заем,
4
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е от
категорията на реалните договори, което означава, че се счита за
сключен от момента на предаване на договорената между страните
сума. В случая, за да се приеме, че между страните е възникнало заемно
правоотношение, от съществено значение е обстоятелството дали има
реално предаване от страна на заемодателя на заемателя на
претендираните суми.
Предаването на паричната сума е установено, липсват обаче данни на
какво основание е сторено. От платежните документи и от съвкупната
преценка на останалите доказателства по делото, не става ясно на какво
основание са платени претендираните суми.
Съгласно заключението на вещото лице В. Ш. по допуснатата и приета
пред настоящата инстанция ССЕ, което съдът кредитира като обосновано и
безпристрастно, сметка 499 „Други кредитори“ се кредитира при възникване
на задължения срещу дебитиране на различни сметки в зависимост от
причината за възникване на задължението. Тази сметка се дебитира при
погасяване/ изплащане/ на задълженията срещу кредитиране на сметки от
група 50 Парични средства и при отписване на задължения срещу
кредитиране на сметка 791 Отписани задължения. В конкретния случай
вещото лице Ш. посочва, че не са и предоставени никакви договори между
ищцовото дружество и Г.И. М., нито за процесните суми, нито за други суми,
които са на същото основание. Категорична е, че от начина на записване по
сметка 499 „Други кредитори“ не може да се направи извод дали тези суми
отразяват предоставяне на заеми или връщане на заеми, както и че при липса
на договори не може едностранно и категорично да се даде отговор дали
става въпрос за предоставен заем от „Нано Коут“ на Г. М. или става въпрос за
връщане на такъв от дружеството на физическото лице.
Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана и в Решение
№524/28.12.2011г. по гр.д.№167/2011г. на ВКС, четвърто г.о. – в случай, че
предоставянето на парично сума е установено, но липсват данни на какво
основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е
възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от
5
друг източник и ищецът не е освободен да установи този източник с
допустимите от закона средства. Върху ищцовото дружество лежи
доказателствената тежест да установи основанието, на което твърди да са
преведени на Г.И. М. процесните суми, доказателства обаче в тази насока
липсват.
Ето защо съдът приема, че доколкото не се установи при условията на
пълно и главно доказване между страните е възникнало заемно
правоотношение, по силата на което наследодателят на ответниците да
дължи на ищцовото дружество процесните суми, то предявените искове се
явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилен и незаконосъобразен акт, който следва да бъде
отменен, като вместо това претенциите отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателите се дължат разноски пред
настоящата инстанция общо в размер на 4 304лв, съгласно представения
списък на л.65 от настоящото дело, който размер не подлежи на редуциране,
предвид фактическата и правна сложност на делото, както и проявената
процесуална активност на процесуалния представител на жалбоподателите.
Дължат се и направени разноски пред първата инстанция общо в размер на
3040лв, съгласно представения списък на л.146 от първоинстанционното дело.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №1107 от 12.03.2024г. на ПРС, двадесети
гр.с., постановено по гр.д.№13351/2022г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК ********* против
Т. Д. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. ***, в качеството й на законен
6
наследник на Г.И. М., починал на 09.01.2022г., иск за заплащане на сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,
представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от
1 200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 27.05.2021г., сключени с Г.И. М., ведно със законната лихва върху
всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2022г. до окончателното им изплащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК ********* против
И. Г. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. ***, в качеството му на законен
наследник на Г.И. М., починал на 09.01.2022г., иск за заплащане на сумата от
10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 10.11.2020г., сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/,
представляваща невърната сума по договор за заем от 08.02.2021г., сумата от 1
200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща невърната сума по договор за
заем от 27.05.2021г., сключени с Г.И. М., ведно със законната лихва върху
всяка от посочените суми от датата на подаване на исковата молба –
19.09.2022г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „Нано Коут“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с.Труд, Община Марица, ул. „Клементина“ № 2, със законен
представител И.а Б.И.-И.ова да заплати на Т. Д. М., ЕГН ********** от
гр.Пловдив, ул. *** и И. Г. М., ЕГН ********** от гр.Пловдив, ул. ***
направени пред въззивната инстанция разноски общо в размер на размер на
4 304лв / четири хиляди, триста и четири лева/ и разноски пред първата
инстанция общо в размер на 3 040лв/ три хиляди и четиридесет лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8