РЕШЕНИЕ
№ 3070
гр. Варна, 14.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110115516 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Я. С. Л., ЕГН **********,
адрес: град * срещу Р. А. Л., ЕГН **********, адрес: с. *, област * при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание
чл. 49, ал. 3 от СК за прекратяване на брака на страните с развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Р. А. Л., както и небрачен иск
по реда на чл. 53 СК след прекратяване на брака да носи фамилното име И*,
както искове за предоставяне упражняването на родителските права по
отношение на родените от брака деца – Х* Р.ов Л., ЕГН ********** и С* Р.ов
Л., ЕГН ********** на майката Я. С. Л. като при нея се определи и
местоживеенето на децата, а на бащата се определи режим на лични
отношения както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа до 17
часа в събота, без преспиване при бащата като следва да взима и връща децата
от и в дома на майката и да се осъди Р. А. Л. да заплаща издръжка в полза на
децата Х* Р.ов Л. и С* Р.ов Л. чрез тяхната майка и законен представител Я. С.
Л. в размер на по 400 лева за всяко от децата месечно с падеж пето число, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, както
и иск с правно основание чл. 127а СК за даване разрешение, заместващо
съгласие на бащата Р. А. Л., децата Х* Р.ов Л. и С*Р.ов Л. да напускат
1
пределите на Република България и да пътуват, придружавани от своята
майка Я. С. Л. или упълномощено от нея лице, до страните от Европейския
съюз, страните от Шенгенското пространство и съседните на Република
България, до навършване на пълнолетие на децата, както и за издаване на
международен паспорт на всяко от децата, на основание чл. 76 ЗБЛД.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: С ответника сключили граждански брак на 21.05.2018 г. в с.
Каменар като по време на същия са родени и двете им деца – Х* Р.ов Л. и
Стоян Р.ов Л.. Първоначално отношенията им се развивали добре, но след това
започнал много да я ревнува, а след раждането на Х* и да я насилва
физически и психически като дори си позволил да я подстриже като мъж.
Наричал я с обидни думи, а при посещение на роднини в Провадия, през 2018
г., дори не можела да вижда, след нанесен побой. След това, по покана на
родителите му, се преместили да живеят в град Берлин, Германия.
Първоначално нещата вървели добре, но след това съпругът й започнал да
взима наркотици, а второто им дете се родило с аномалии и претърпяло
няколко хирургически интервенции. Ежедневието й било изпълнено с
болезнена ревност от страна на съпруга й и побой. За втори път й отрязъл
косата, в резултат на което същата се оплакала в полицията, което довело до
отстраняването му от жилището за 14 дни. След завръщането му, побоят и
униженията продължили. На 17.05.2023 г. напуснала семейното жилище като
първоначално отишла при родителите й, които живеели в Дортмунд, а на
14.10.2024 г. се върнала окончателно в България. Ответникът е останал в
Германия, не е търсил нито нея, нито децата, а и не е заплащал издръжка за
тях. В дома й, в град *, има обособена детска стая за децата. От раждането на
децата, тя полага грижи за тях, като желае и занапред да ги полага, тъй като и
двете деца са силно привързани към нея. В момента посещават подготвителна
група към ОУ „*“. Твърди, че децата имат нужда от храна, облекло, отопление,
а с оглед аномалиите на Стоян, същият има нужда и от лечение и закупуване
на лекарства. Същото е родено с липса на атрезия и стеноза на дебелото черво
/без анус/, което налага приемането на определена храна. Желае децата да
пътуват извън пределите на страната с цел образование, почивка, извънкласни
занимания, курсове, екскурзия като заявява, че поддържа искането във вида,
предявен с исковата молба, обективирано по реда на чл. 143 ГПК.
2
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
страна на ответника.
Приет по делото е социален доклад, изготвен от Дирекция
„Социално подпомагане“ – *, от който се установява, че основни грижи за
децата, след раздялата на родителите от май 2023 г. се полагат от майката като
потребностите на децата са адекватно задоволени от последната. Децата
посещават учебно заведение като е направен избор на личен лекар.
Жилището, находящо се в град *се състои от две стаи, коридор – обособен
като кухня, баня и външен санитарен възел като майката и децата обитават
една от стаите, а в другата стая е бабата на майката. Жилището на бащата се
намира в с. *като бащата заедно с единия си брат и баба си ползват една стая и
предверие като има обща баня и външен санитарен възел. Я. Л. е трудово
ангажирана и работи като заготовчик/общ работник в производствен цех
„Гала“ с работно време от 7 часа до 19 часа с график на работното време – два
работни дни с два почивни дни. Трудовото й възнаграждение възлиза на 1077
лева. Р. Л. също е трудово ангажиран на длъжност „чистач“ в ЗМБГ – *, с
работно време от 06 до 12 часа и почивни дни събота и неделя. Трудовото му
възнаграждение е в размер на 800 лева. В грижите за децата, майката разчита
на помощта на своята баба по бащина линия А* С* Р. Л. разчита на подкрепата
на роднините, с които съжителства, в село *. Детето С* е роден с
малформации, с оглед на което му е проведено оперативно лечение във
Федерална република *и се проследява от ОПЛ. Родителите са съдействали
при изготвяне на социалния доклад като бащата е изразил несъгласие с
пътуването на децата, извън страната, поради опасения, че ще бъде ограничен
в контактите с децата. Майката познава потребностите на децата и ги
задоволява адекватно. Осигурила е необходимата здравна грижа и
образование и притежава необходимата подкрепяща среда. Бащата е съгласен
родителските права да се предоставят на майката, а на него да бъде определен
режим на лични отношения с децата и да бъде осъден да заплаща издръжка.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява
следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за
сключен граждански брак, издадено от Община Варна, въз основа на Акт за
граждански брак № */21.05.2025 г., от което се установява, че Р. А. Л. и Я. С.
3
Иванова са сключили граждански брак на 21.05.2018 г. в с. *.
От удостоверения за раждане, издадени от Община *, въз основа на
актове за раждане № */06.12.2018 г. и */12.11.2024 г. е видно, че родители на
С* Р.ов Л. и Х* Р.ов Л. са Я. С. Л. и Р. А. Л..
Като писмено доказателство по делото е приет акт на полицията Берлин,
издаден въз основа на Общия закон за опазване на обществения ред и
сигурност в *, в резултат на който на Р. Л. е забранено да влиза в съвместно
обитаваното жилище с Я. Л. и да се въздържа от контакт с нея за период до
27.05.2023 г. вкл.
Приети като писмени доказателства са удостоверения за постоянен
адрес, издадени от Община Варна, от които е видно, че постоянният адрес на
Х* Р.ов Л. е на територията на с. *от 06.12.2018 г., а на С* Р.ов Л., на
територията на град Варна от 12.11.2024 г.
От представените служебни бележки с изх. № */21.01.2025 г., издадена
от ОУ „*, от която е видно, че Х*Р.ов Л. и С*Р.ов Л. са записани в
предучилищна група през учебната 2024/2025 г. към горепосоченото учебно
заведение.
От приетото медицинско направление е видно, че за децата Х* Р.ов Л. и
С*Р.ов Л. има избран семеен лекар – общопрактикуващ лекар д-р *
Като писмено доказателство по делото е приет трудов договор №
*/16.06.2025 г., от което видно, че същият е сключен между „*“ ЕООД и Я. С.
Л., с договорено трудово възнаграждение от 1077 лева.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
* който посочва, че дъщеря му и Р. са сключили брак */2018 г. Заявява, че в
началото отношенията им са били добри, но след установяването им в град
Провадия е започнал да я бие, да я псува, с оглед ревността, която е изпитвал
към нея. Твърди, че е вземал и наркотични вещества. Посочва, че семейството
е било в Германия и по време на престоя им там не е общувал с дъщеря си, тъй
като Р. не й е разрешавал, заключвал я е и дори и подстригал косата нула
номер. Когато го напуска, през 2023 г., отива при баща си в град Дортмунд, и
когато той я вижда не може да я познае и след като е живяла при него, са взели
решение да се премести при баба си в *. Посочва, че към настоящия момент
дъщеря му е трудово ангажирана, децата посещават училище, води ги на
лекар, по паркове и постоянно имат връзка с нея и с внуците си. Заявява, че
4
бащата не заплаща издръжка, въпреки че малкото дете ползва още памперси, с
оглед операцията, която му е направена в *. Посочва, че може да си взема
отпуска и от *да идва да вижда Я. и децата, а би се радвал и те да му гостуват
или ако иска да работи, но последното е нейно решение.
Изслушан по реда на чл. 59, ал.6 СК е единствено родителят Я. С. Л.,
доколкото въпреки редовното призоваване на Р. А. Л., същият не се явява,
поради което поведението му следва да се цени по реда на чл. 161 ГПК, за
които неблагоприятни последици същият е надлежно уведомен, с връченото
определение за насрочване на делото. Я. С. Л. посочва, че децата сега са в
предучилищна възраст и са записани в ОУ „*. Заявява, че е трудово
ангажирана като работи два дни и два почива. По време, когато е на работа,
баба й помага с отглеждането на децата. Желае децата да продължават да
ходят на училище и да имат добра трудова ангажираност, след това. В
свободното си време играят, понякога гледат детски филмчета, ходят на
детски кът, на разходка в парка и на плаж. Имат изграден режим като Стоян
следва да спазва диета, с оглед претърпяната операция. Твърди, че носи
памперси все още. Твърди, че бащата употребява наркотици и не е бил
толерантен към болното дете, тъй като е искал да не плаче, а същото е плачело
от болка и Р. Л. му е крещял. Заявява, че се е държал грубо и с нея и с децата,
по време на съвместното им съжителство и не разбира защо сега иска да ги
вижда, но е готова да спомага да общуват. Посочва, че трайно се е установила
в България, живее тук, децата учат в училище на територията на града и в
България е по-добре за нея и децата и желае да пътуват, извън страната
единствено с цел гостуване на роднини и почивка.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване
на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:
По отношение на прекратяване на брака, вината и фамилното име
на съпругата, след прекратяване на брака:
При съблюдаване на действащите правни норми и при съобразяване на
постановките на Постановление № 5/1977 г. на Пленума на ВС, които запазват
действието си и при новия СК, както и при съвкупната преценка на гласните
доказателства и пасивното отношение на ответника, се налага изводът, че
брачните отношения на съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени.
Между тях са изчезнали отношенията, характерни за брачната връзка
5
/уважение, разбирателство, подкрепа и др./ и бракът им съществува формално,
без да е полезен за тях самите и за обществото. Нарушен и следващият
основен принцип във връзка с личните отношения между съпрузите, заложен
в разпоредбата на чл. 17 СК, а именно че съпрузите чрез общи усилия и
взаимно разбирателство са длъжни да осигуряват благополучието на
семейството. От събраните гласни доказателства, които съдът цени при
съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК, се установява, че ответникът и
ищцата не осигуряват с общи усилия поддържането и развитието на
семейството им.
Изложените обстоятелства налагат извода, че бракът между съпрузите е
дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите не са в състояние да изпълняват
вменените им съгласно чл. 17 СК задължения за осигуряване благополучието
на семейството, като брачният им съюз е лишен от съдържание и не отговаря
на закона. Същият не се характеризира с минимална наличност на
изискваното от морала и закона съдържание за една нормална брачна връзка,
което е основание, съдът да приеме, че съществува формално и без
възможност за възстановяване на нормални брачни отношения, предвид
трайното прекъсване на отношенията между съпрузите от май 2023 г. Липсата
на физическа и духовна взаимност, обусловена от неправомерното поведение
на ответника /побой над ищцата, обръсване на главата/ е довела до изпразване
на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание.
Същата е престанала да изпълнява социалната си функция и е изцяло и
окончателно разстроена. Между съпрузите липсва разбирателство, взаимност
и уважение. От съвкупния анализ на доказателствата и с оглед
гореизложените мотиви следва изводът, че е нарушен основаният принцип във
връзка с личните отношения между съпрузите, заложен в разпоредбата на чл.
14 СК.
Вината за разстройството на брака, следва да бъде обявена за съпруга,
тъй като по безспорен начин се доказаха, наведените в исковата молба
твърдения като пряка причина за разстройството на брака, с оглед събраните
по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Стоян Сотиров,
които съдът кредитира и издадената полицейска заповед за защита. Липсата
на полагани грижи от страна на ответника за семейството, посягане срещу
телесната неприкосновеност на съпругата, обуславят извода, че причина за
разтроените отношения е морално укоримото и неприемливо поведение на
6
съпруга.
По отношение фамилното име: Настоящият състав на Районен съд,
град Варна следва да постанови след прекратяване на брака съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име – И* в каквато насока е изричното
й желание.
По отношение на семейното жилище съдът не следва да се произнася,
доколкото същото не се обитава от страните и е напуснато от тях.
По отношение на упражняването на родителските права и
местоживеенето на децата:
При произнасянето си съдът следва да прецени всички обстоятелства с
оглед интересите на децата, а именно възпитателските качества на родителите,
полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите,
социалното обкръжение и материалните възможности.
Под "интерес на детето", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито
указания запазват силата си и при действащия СК - 2009 г. следва да се
разбират всестранните интереси на детето, респ. децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен гражданин
и пълноценна личност. Изброяването на обстоятелствата, с оглед на които се
прави преценката в чл. 59, ал. 4 СК е примерно, а не изчерпателно. Не е
изчерпателно и изброяването в ППВС № 1/1974 г. Посочените в
Постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет
предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на § 1, т.
5 от ДР на Закона за закрила на детето.
Дефиниция на понятието "упражняване на родителски права" е дадена в
т. І на Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по гр. д. № 3/1974 Г., Пленум на
ВС, съобразно която: "Под упражнение на родителските права се разбира
тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата
и представителството на децата."
По делото, от събраните доказателства и изготвения социален доклад, се
установи, че преките и непосредствени грижи за децата се полагат от майката.
Същите имат изградена доверителна връзка с нея. Последната задоволява
7
адекватно потребностите и нуждите им. Установява се, от приетия социален
доклад по делото и изслушването на майката, че същата е запозната с
навиците и интересите им като разполага с добър родителски капацитет, с
оглед записването на децата в предучилищна група към Основно училище
„Отец Паисий“ още през есента на 2024 г. Трудовата й ангажираност е
съобразена с ежедневието на децата и може да разчита на разширеното си
семейство, когато е на работа. По делото не се установиха факти, които да
водят до извода, че е налице лош морал у майката или поведение, което да се
окачестви като неправилен пример по отношение на подрастващото дете.
Освен това същата е изявила желание да упражнява родителските права, а
бащата по време на цялото производство не е взел отношение и е останал
пасивен като единствено пред социалните работници е посочил, че е съгласен
майката да упражнява родителските права и на него да се определи режим на
лични отношения. Поради изложеното съдът счита, че в настоящия случай
родителските права следва да бъдат предоставени на майката като при нея
следва да бъде определено и местожителството на децата.
По отношение на режима на лични контакти:
Режимът на лични отношения представлява система от взаимосвързани
и обусловени елементи – време, място, лица и техните задължения, за
осигуряване на редовна лична връзка между детето и родителя, с когото то не
живее. Предвид фактът, че упражняването на родителските права в настоящия
случай се предоставя на майката, на бащата следва да бъде определен режим
на лични отношения между него и синовете му. Същите следва да се
определят така, че да се създаде нормална обстановка за поддържане на
отношенията между бащата и синовете му като се съобрази интересът на
децата и възможностите на този родител. Фактът, че децата са момчета,
предполага необходимост от присъствие на мъжката фигура в живота им.
Нормалното развитие на детето и изграждането му като личност предполагат
общуване и с двамата родители като в случай, че другият родител създава
необосновани пречки за общуване на децата с другия родител носи
отговорност за тези свои неправомерни действия. Според практиката на
ЕСПЧ, обективирана в решението по делото П. срещу България по жалба
№77818/12, възможността на родител и дете, респ. деца да се радват на
взаимната си компания представлява основен елемент от семейния живот и е
защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията /Monory v. Romania and Hungary,
8
№71099/01, § 70, 05 април 2005г.; Iosub Caras v. Romania, № 7198/04, §§ 28-29,
27 юли 2006г./, Karrer v. Romania, № 16965/10, § 37, 21 февруари 2012 г. и
Bianchi v. Switzerland, № 7548/04/. Следователно отговорност на всеки
родител е да осигурява и спомага на детето си да общува пълноценно и с
другия родител.
При определяне на режимът на лични отношения следва да се постигне
степен на конкретност, която да предотврати бъдещи конфликти между
родителите, които не са в интерес на децата. С оглед гореизложените мотиви и
при съобразяване поведението на бащата, съдът намира, че е налице
неглижиране на създалата се ситуация от страна на Р. Л. относно отглеждането
на децата му. При определяне режимът на лични отношения между бащата и
децата следва съдът да предостави възможност на бащата да вижда регулярно
децата като режимът следва да е без преспиване, за да може при подновяване
на срещите с децата да не се създава допълнително емоционално натоварване
за Х* и Ст*. Освен това съдът намира за неоправдано да определя режим на
лични отношения с преспиване, предвид обстоятелството, че бащата от
раздялата на родителите ги е потърсил три пъти децата, а и не разполага със
самостоятелно жилище, респ. помещение, в общата с роднините му къща,
където децата да преспиват. Последният не познава интересите, навиците им
и не е запознат с развитието им. С оглед гореизложеното, предвид липсата на
явяване на бащата за изслушване пред съда, което поведение съдът цени по
реда на чл. 161 ГПК като пасивно, незаинтересовано и непознаващо навиците
на децата, предвид липсата на осигурени битови условия за преспиването на
децата и при съобразяване с висшия интерес на децата, следва на бащата да
бъде определен поискания от майката режим на лични отношения между
бащата и децата. За яснота следва да се посочи, че при възобновяване на
контактите между бащата и синове и при промяна на настоящите
обстоятелства, право на Р. Л. е да поиска промяна на определения режим на
лични отношения, но на този етап съдът намира, че следва да определи такъв
без преспиване, така както е поискан от майката - всяка първа и трета събота
от месеца от 9 часа до 17 часа в събота, без преспиване при бащата като следва
да взима и връща децата от и в дома на майката.
По отношение на издръжката занапред:
Разпоредбата на чл. 142 СК посочва, че размерът на издръжката се
9
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете
е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, който да служи не само
за задоволяване на екзистенц минимума от нуждите им, но също и такива за
извънсемейни забавления и занимания, с които да развива и задоволява свои
емоционални, физически и социални потребности.
Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата,
които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените
условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация.
Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи
са установени и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК .
Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето, се
вземат предвид при определяне размера на издръжката, която този родител
дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС.
По делото са събрани доказателства за месечните доходи на възлизат на
получаваното от нея трудово възнаграждение в размер на 1077 лева. От
приетия по делото социален доклад е видно, че бащата реализира доходи в
размер на 800 лева, с оглед упражняваната от него трудова дейност.
Съгласно данните на Националния статистически институт за първото
тримесечие на 2025 г. общия разход на член от домакинство е средно в размер
на 2 860.56 лв. След изключване на групите разходи, които обичайно не са
необходими за деца на възрастта на С* и Х* /за алкохолни напитки, тютюневи
изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други
домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният разход
за тримесечие възлиза на 1947.11 лева или 649.04 лева за месец, като това са
средствата, необходими за покриване на основните ежедневни потребности.
Този размер покрива само базовите потребности, без да е отчита
необходимостта от посещения на социални и културни мероприятия,
10
подпомагащи развитието на всяко дете. Съобразявайки възрастта на С* Р.ов Л.
– 5 годишна към датата на постановяване на решението и на Х* Р.ов Л. – 6
годишна към датата на постановяване на решението, както и обстоятелството,
че същите посещават предучилищна група към Основно училище „*, което
неминуемо води до разходи за закупуване на облекло и обувки според сезона
/като липсват специални такива, изискващи парични средства в по-голям
размер доколкото не се представят доказателства за такива нужди, извън
обичайните такива/, необходимостта от социални и културни мероприятия
намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от
родителите е в размер на 700 лева за всяко от децата, от които 370 лева следва
да бъдат заплащани от бащата. Приоритетното участие на бащата се налага от
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на децата се полагат от тяхната майка.
За правилното развитие на момчетата, същите имат нужда и от
извънсемейни и извънкласни забавления, които да спомогнат за правилното
им емоционално развитие като посещения на детски рождени дни, културни
мероприятия и прочие. В периода на изпълнение на настоящото съдебно
решение е вероятно да възникнат и бъдещи нужди на детето, за всяка от които
е необосновано сезирането на съда, поради което те също следва да се отчитат
от съда при формирането на крайната издръжка. В този смисъл определение
№ 629 от 14.05.2015 г. по гр. д. № 1197/2015 г. на 4-то ГО на ВКС.
По делото не са представени доказателства, че майката има
допълнителни разходи във връзка със здравословното състояние на детето С*
Р.ов Л.. Декларираното обстоятелство, че ползва памперси, потвърдено и от
свидетелските показания, не обуславя извод за присъждане на издръжка в по-
голям размер от 370 лева.
С оглед гореизложените мотиви, съдът следва да уважи претендираната
издръжка за бъдеще време за сумата от 370 лева за всяко от децата като
отхвърли претенцията за горницата над 370 лева до пълно претендирания
размер от 400 лева.
По отношение на дължимата издръжка, съдът следва да постанови
предварително изпълнение на решението.
По отношение претенцията за пътуване на децата, извън пределите
на страната:
11
Нормата на чл. 127а СК посочва, че въпросите, свързани с пътуване на
дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се
решават по общо съгласие на родителите, а когато родителите не постигнат
съгласие - спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето. В случая родителите не поддържат контакти помежду си, а и между
тях съществува конфликт, поради което майката е в невъзможност да поиска
съгласие на бащата във връзка с пътуването на децата в чужбина, поради което
е налице спор между родителите и съдът следва да разгледа отправеното
искане по същество.
При решаването на въпроса, свързан с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи затова, при разногласие на
родителите, съдът прави преценка за целесъобразност на направеното искане.
В производството по спорна съдебна администрация по реда на чл. 127а СК
съдът не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой
пътувания, период от време и определени държави. В рамките на заявеното
искане съдът разполага с власт да разреши конкретни пътувания в период от
време, различен от първоначално заявения и до определени държави, част от
поисканите с молбата, или да разреши неограничен брой пътувания, но до
определени държави. Водещи и най-важни при решаване на въпроса за
заместване съгласието на единия родител за пътуване в чужбина са интересите
на детето. Интересът на детето е самостоятелен и не се предопределя от
възможностите за реализация на правата, с които разполагат родителите
/правото на упражняване на родителски права, режима на лични отношения/,
от техните лични интереси, емоции и желания. Тъй като нормата на чл. 127а
от СК е обща и не изисква съдът задължително да се произнася по конкретни
въпросите относно срока, продължителността, честота на пътуване и др.,
съдът дължи изрично произнасяне само ако установи по делото, че по тях е
налице спор между родителите. В този смисъл решение № 295 от 4.12.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 3212/2015 г., III г. о.
В настоящия случай децата Стоян и Христо са на възраст съответно – 5
г. и 6 г. Родителят има право и е длъжен да се грижи за физическото,
умственото, нравственото и социалното развитие на детето, аргумент от чл.
125, ал.1 от СК. Разпоредбата на чл. 124, ал.1 СК посочва, че детето има право
да бъде отглеждано и възпитано по начин, който да осигурява неговото
нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. За
12
нормалното социалното и психическо развитие на едно дете, за формирането
му като личност, освен контактуването и с двамата родителя, е необходимо и
да придобива непосредствени впечатления от света като опознава други
страни и култури, осъществява полезни социални контакти. При установената
по-горе фактическа обстановка и обстоятелството, че роднини на майката
живеят извън пределите на страната, съдът намира, че сочената от майката цел
на възможните пътувания, а именно с цел посещение на роднини и почивка, е
в интерес на децата.
При установеното към момента стабилно здравословно състояние на
децата, липсата на компрометиращи родителските качества на майката
обстоятелства, няма основание да се приеме, че пътуванията на децата с
майката крият рискове за тяхното здраве, безопасността, сигурността,
контрола върху поведението и социалните им контакти по време на пътуване
и по време на престоя на децата в чуждата държава.
Съдът не може веднъж за винаги да замени съгласието на родителя и да
постанови неограничено по време и територия пътуване на децата, аргумент
от Тълкувателно решение № 1/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС, което е
задължително за съдилищата при постановяване на съдебните актове.
Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като
период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна
степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията
и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени
има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1
СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между
родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на
родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Като
съобрази постановките на цитираното ТР съставът приема, че даването на
разрешение за пътуване на детето за срок до навършване на 18-годишна
възраст е на практика даване на разрешение за неопределен период, предвид
обстоятелството, че след навършване на 18 години детето може да пътува
само. С оглед гореизложеното намира, че съдът счита, че в интерес на децата е
да се разреши тяхното пътуване за срок от пет години. В този смисъл е и
трайната практика на съдилищата – решение по в.гр.д. № 1100/2018 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна.
13
Съдът счита, че пътуването на децата следва да бъде разрешено
единствено с неговата майка, а не и с трети упълномощения от нея лица,
доколкото същата не е посочила конкретно с кое или с кои трети лица да се
разреши пътуването на децата в чужбина. Липсата на индивидуализация на
тези трети лица, които не са родители на децата води до невъзможност да се
направи адекватна преценка относно възпитателските и личностовите
качествата на тези лица. Поради това искането да се разреши пътуването на
децата и с трети упълномощени от майката лица, съдът счита, че не е в техен
интерес. В този смисъл е и трайната практика на съдилищата – решение по в.
гр. д. № 1100/2018 г. по описа на Окръжен съд – град Варна.
В практиката е прието, че Семейният кодекс /чл. 127а от СК/ и Законът
за българските лични документи /чл. 76 от ЗБЛД/ изискват общото съгласие и
на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на
детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи. Поради
липсата на съгласие от страна на бащата /доколкото липсва контакт с него/ за
издаване на задграничен паспорт на децата, следва да се даде заместващо
такова от страна на съда.
Посоченото в социалния доклад, изготвен от ДСП – *несъгласие на
бащата децата да пътуват, извън пределите на страната, поради опасения, че
ще бъде ограничен контактът му с децата е неподкрепен с доказателства. За
яснота съдът следва да посочи, че при наличие на реален риск за незаконно
извеждане на децата от страната и препятствие контакта му с децата разполага
с възможността да предяви искане по реда на чл. 127б СК.
Съдът не следва да постановява предварително изпълнение по реда на
чл. 127а, ал.4 СК, доколкото не се установяват обстоятелства, сочещи
необходимост от постановяване на предварително изпълнение на
постановеното решение по предявената искова претенция, по реда на чл.127а
СК
По отношение на разноските:
На основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът
определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде
възложена в тежест и на Р. Л., както и да бъде осъден и да заплати държавна
такса и върху уважения иск по реда на чл. 143 СК, на основание чл. 78, ал.6
14
ГПК във връзка с чл. 83, ал.1, т.2 ГПК, в размер на 1065,60 лева или общо
сумата от 1115,60 лева. Други разноски в тежест на Р. Л., не следва да се
възлагат, предвид изричния отказ от страна на Я. Л. да претендира такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Я. С. Л., ЕГН **********, адрес: град *и
Р. А. Л., ЕГН **********, адрес: с. * сключен на 21.05.2018 г., за което е
съставен акт за сключен граждански брак № */21.05.2018 г. пред длъжностно
лице по гражданското състояние с. *, на основание чл. 49, ал. 3 от СК поради
дълбоко и непоправимо разстройство по вина на Р. А. Л.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата Я. С. Л., ЕГН
**********, адрес: град В* да носи предбрачното си фамилно име Иванова
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца – Х* Р.ов Л., ЕГН ********** и С* Р.ов Л., ЕГН
********** на майката Я. С. Л., ЕГН **********, адрес: град *като определя
при нея и местоживеенето на децата
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Р. А.
Л., ЕГН **********, адрес: с. * и децата Х* Р.ов Л., ЕГН ********** и С* Р.ов
Л., ЕГН ********** както следва – всяка първа и трета събота от месеца от 9
часа до 17 часа в събота, без преспиване при бащата като следва да взима и
връща децата от и в дома на майката
ОСЪЖДА Р. А. Л., ЕГН **********, адрес: с. *да заплаща в полза на
всяко от децата Х*Р.ов Л., ЕГН ********** и С* Р.ов Л., ЕГН ********** чрез
тяхната майка и законен представител Я. С. Л. месечна издръжка в размер на
по 370 лева за всяко от децата месечно с падеж пето число, за който се
дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване като отхвърля
искането за присъждане на месечна издръжка на всяко от децата за горницата
над 370 лева до пълно претендирания размер от по 400 лева за всяко от децата
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата Р. А. Л., ЕГН
**********, адрес: с. *да се издадат паспорти на децата Х*Р.ов Л., ЕГН
15
********** и С* Р.ов Л., ЕГН **********, както и последните да напускат
пределите на Република България и да пътуват, придружавани от своята
майка Я. С. Л. до страните от Европейския съюз, страните от Шенгенското
пространство и съседните на Република България, неограничено относно броя
на пътуванията за срок от пет години, без затова да е необходимо съгласието
на бащата, на осн. чл. 127а, ал.2 СК вр. чл. 76, ал.1, т.9 ЗБЛД като отхвърля
искането в частта, с която се иска да бъде разрешено Х* Р.ов Л., ЕГН
********** и С*Р.ов Л., ЕГН ********** да пътуват до страните от
Европейския съюз, страните от Шенгенското пространство и съседните на
Република България с трето упълномощено от майката лице, както и в частта,
с която се иска пътуванията на децата да се разрешат за срок до навършване на
пълнолетие на Х* Р.ов Л., ЕГН ********** и на С*Р.ов Л., ЕГН **********
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението за
присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
ОСЪЖДА Р. А. Л., ЕГН **********, адрес: с. * да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - град
Варна държавна такса за развод в размер на 50 лв. на основание т.2 чл. 6 от
Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 от ГПК и държавна такса в размер на 1065,60
лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК във връзка с уважения размер на
присъдената издръжка за всяко от децата
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна, с
изключение на частта досежно постановеното предварително
изпълнение, тъй като в тази част решението има характер на определение
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16