Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /18.04.2022г. гр.Търговище
в
името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети състав
На осми април 2022 година
В публично съдебно заседание в състав:
СЪДИЯ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
Секретар:Ирина В.
като разгледа
докладваното от съдията т.д.№21 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване вземания на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД-гр.София, ЕИК ********* срещу ответника С.Н.Й.-К. *** в общ размер на 55 349.61 лв. по договор за банков кредит №206LD-R-000789/03.02.2016г., от които просрочена главница в размер на 48 483.29 лв., просрочена договорна лихва в размер на 5 722.89 лв. за периода 28.07.2016г.- 20.03.2018г., просрочена наказателна лихва в размер на 1 035.43 лв. за периода 28.07.2016г.- 26.03. 2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03. 2018г. до окончателното плащане, направените в заповедното производ-ство разноски в размер на 1 106.99 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., за което по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение №286/27.03.2018 г. по ч.гр.д.№494/2018г. на Районен съд-Търговище, както и направените в исковото производство разноски, като претенциите са обосновани с неизпълнение от страна на заемателя на договорните задължения, довело до обявяване предсрочната изикуемост на целия дълг, считано от 20.03.2018г.
Ответникът оспорва допустимостта
и основателността на предявените установителни искове.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Цената на предявения главен иск
над 25 000 лв. обуславя родовата подсъдност на делото на настоящия окръжен
съд-чл.104, т.4 от ГПК, поради което съдебният спор следва да бъде разгледан по
същество.
По силата на договор за банков кредит №206LD-R-000789/03.02. 2016г., чиято валидност не е
опровергана, ищцовата банка предоставила в заем на ответника сумата 50 000
лв. за погасяване на съществуващи задължения, платима на 120 месечни вноски, с
краен срок на погасяване 28.01.2026г., при фиксиран ГЛП до 28.01.2019г. в
размер на 7.2%, а за остатъчния срок-ГЛП с променлив компонент + фиксирана
надбавка от 5.44 %, при падащ лихвен %, ГПР-7.56%, като при просрочие на
плащане над 5 работни дни в р-л Х, т.10.1.2.а страните предвидили право на банката
да обяви с писмено предизвестие предсрочната изискуемост на целия дълг, което е
сторено с нот.покана от 20.11.2017г., считано от 20.03.2018г., заради просрочие
към 13.11.2017г. в размер на 9 948.62 лв.
Връчването е осъществено по реда на чл.47 от ГПК, чрез
залепване на уведомление на посочения в договора адрес, съвпадащ с постоянния и
настоящ адрес на заемателя, но в случая нотариусът не е изчерпал останалите
способи по чл.47, ал.3 от ГПК и по-конкретно връчването да бъде извършено по
месторабота на лицето, поради което потестативното право на банката по чл.60, ал.2 от ЗКИ не
е упражнено надлежно и няма за последица настъпването на предсрочна изискуемост
на дълга . В този смисъл и решение на СЕС по дело С-327/10/17.11.2011г. по приложение
на Регламент ЕО №44/ 2001г.-всяка юрисдикция следва да се увери, че за
откриването на ответника са предприети всички проучвания, съобразно принципите
на дължимата грижа и добросъвестността.С оглед на това, не е допустимо различно
връчване по даден способ- според субекта на връчването или вида на връчваните
книжа, тъй като биха се нарушили основни правни принципи-за равнопоставеност,
добросъвестност и правна сигурност.
Въпреки липсата на редовно
обявена предсрочна изискуемост, то съгласно Тълкувателно решение
№8/02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е установителният
иск по чл.422, ал.1 от ГПК да бъде уважен само за падежиралите вноски към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, поради което следва да се
прецени налице ли е неизпълнение и в какъв размер към момента на приключване на
устните състезания в настоящата инстанция.
Предвид
заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза и приложения
погасителен план, ответникът е преустановил плащанията към 28.07.2016г., като
падежиралите вноски за периода 28.07.2016г.-28.03.2022г. възлизат в размер на
24 980.49 лв. главница и в размер
на 15 545.24 договорна лихва, както и неустойка за забава в размер на
11 019.17 лв.При тези обстоятелства, предявеният главен иск е основателен
и следва да бъде уважен до посочения размер, а в останалата му част до пълния
му размер от 48 483.29 лв. е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.Претенциите за договорна лихва са до размер на 5 722.89 лв. за периода 28.07.2016г.-
20.03.2018г. и за наказателна лихва до размер на
1 035.43 лв. за периода 28.07.2016г.-
26.03.2018г., поради което са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.03.2018г. до окончателното плащане.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на
634.77 лв. и 86 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в
исковото производство разноски в размер на 866.59 лв. и 86 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от претенциите.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването
на вземанията на ищеца “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД-гр.София, ЕИК ********* срещу ответника С.Н.Й.-К. ***, ЕГН:**********
в общ размер на 31 738.81 лв. по договор за банков кредит №206LD-R-000789/03.02.2016г., от които просрочена главница в размер на 24 980.49 лв. за периода
28.07.2016г.-28.03.2022г., просрочена договорна
лихва в размер на 5
722.89 лв. за периода 28.07.2016г.-
20.03.2018г. и наказателна лихва в размер на 1 035.43 лв. за
периода 28.07.2016г.- 26.03. 2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.03.2018г. до
окончателното плащане, за което по реда на чл.417 от ГПК е издадена заповед
за незабавно изпълнение №286/ 27.03.2018 г. по ч.гр.д.№494/2018г. на Районен съд-Търговище, като
ОТХВЪРЛЯ установителния иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК и
чл.430 от ТЗ в останалата част до пълния размер на претендираната главница от
48 483.29 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
С.Н.Й.-К. *** да заплати на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД-гр.София, ЕИК ********* направените от ищеца в заповедното производство
разноски в размер на 634.77 лв. и 86 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и
направените в исковото производство разноски в размер на 866.59 лв. и 86 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определени съразмерно на уважената част от
претенциите, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: