Решение по дело №914/2022 на Районен съд - Пловдив

Мотиви към Решение от 16.03.2022 г. по АНД № 914/2022 г. По описа на
Районен съд гр. П., 26 н.с.

РП – гр. П. е внесла Постановление за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание глоба по отношение на
обвиняемия А.К.А. с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по
чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Районна прокуратура гр. П. редовно уведомена за насроченото открито
съдебно заседание не изпрати представител, поради което ход на делото беше
даден на основание чл. 378, ал. 1 НПК.
В хода на съдебните прения обвиняемият А.А. изрази съжаление за
извършеното, като по време на последната си дума поиска минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Обвиняемият А.К.А. е роден на **** година в гр. П., **** български
гражданин, неженен, със средно образование, таксиметров шофьор, с адрес за
призоваване: гр. П., ЖК „Т.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, неосъждан, ЕГН
**********.
Досъдебното производство е образувано на 03.08.2021 г. на основание
чл. 212, ал. 2 от НПК и е водено за това, че на 03.08.2021 г. в гр. П., по
хулигански подбуди е била причинена лека телесна повреда на Д.А.К. –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
В хода на разследването била установена следната фактическа
обстановка:
На 03.08.2021 г. следобед св. Д.А.К. се срещнал със свой приятел в
магазинче, находящо се в гр. П., ЖК „Т.“, пред бл. 101. Тъй като пред
магазинчето имало изнесени маси, св. К. и приятеля му седнали на една от
тях, за да пият бира и да разговарят. Около 21,00 – 21,30 ч. св. К. и приятеля
му решили да се прибират, поради което и свидетелят се отправил към
търговски център „Ф.“, като смятал от там да се качи в такси, което да го
откара до дома му. Когато стигнал до стоянката за таксита на ул. „С.“,
свидетелят видял спрял таксиметров автомобил, но в него нямало шофьор. В
същия момент обаче на стоянката спрял таксиметров автомобил „Шевролет
Нубира“ с рег. № ****, брандиран към таксиметрова фирма с ефир 6155.
Таксиметровият автомобил бил управляван от обв. А.К.А.. Тъй като светела
зелена светлина, указваща че таксито е свободно, св. Д. К. отворил предната
дясна врата на колата и запитал обв. А. колко приблизително ще е цената на
таксиметровата услуга до дома на свидетеля на ул. „П.“ № 10. Това св. К.
сторил, тъй като у себе си имал сумата от 10 лева и искал да разбере дали тя
ще му стигне, за да се прибере в дома си. В отговор обаче обв. А. казал на св.
К. с груб тон: „Ти какъв си, дошъл си тук да ми се пазариш ли?“. Това
поведение на обвиняемия изненадало св. К. и същият затворил със сила
вратата на таксито, след което се качил обратно на тротоара, за да изчака
идването на друго такси. Докато изчаквал, свидетелят приклекнал на тротоара
и изял парче пица, което си бил купил от близко заведение. Междувременно
обв. А. решил безпричинно да се саморазправи със св. К.. В изпълнение на
намисленото, обвиняемият грабнал метална сиво-сребриста бухалка, която
държал в таксиметровия автомобил и излязъл извън колата, след което се
насочил към свидетеля и започнал да го бута с ръце. Св. К. се опитал да се
1

защити, при което между него и обвиняемия започнал физически сблъсък. В
един момент обвиняемият започнал да нанася удари с бухалката в областта на
главата и гръдния кош на св. К.. Свидетелят се опитал да се отскубне от
обвиняемия и да избяга, но обв. А. го хванал и го повалил на земята, след
което нанесъл още няколко удара с бухалката в областта на главата и гръдния
кош на св. К., качил се в таксиметровия автомобил и потеглил в посока
бензиностанция „Газпром“ на ул. „С.“. Извършеното от обв. А. спрямо св. К.
било внезапно, без основателна причина, на обществено място, като по този
начин обвиняемият изразил грубото си неуважение към установените
обществени норми за поведение и демонстрирал пренебрежителното си
отношение към обществените ценности, целейки да се постави над тях.
Стореното от обвиняемия било възприето от св. И. Л.Д. – полицейски
служител в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., който се разхождал
заедно с дъщеря си. Св. Д. се възмутил от действията на обв. А., още повече
че те били възприети и от детето на свидетеля, при което подал сигнал за
видяното в 05 РУ при ОДМВР – П., като настоял на място да бъде изпратен
екип на Спешна помощ, тъй като св. К. бил клекнал, а главата му кървяла
обилно. По сигнала на св. Д. се отзовали служители на 05 РУ при ОДМВР –
П., като бил извършен оглед на местопроизшествие, с което действие по
разследването било поставено началото на настоящото досъдебно
производство. Впоследствие, на 04.08.2021 г. обв. А.А. предал на органите на
досъдебното производство металната бухалка, с която безпричинно нанесъл
предишната вечер удари на св. К..
В хода на разследването св. Д. категорично разпознал обв. А. като
лицето, което видял на 03.08.2021 г. да нанася удари с метална бухалка по св.
К..
Видно от заключението на изготвената съдебно – медицинска
експертиза, на св. Д. К. са били причинени контузия на главата, изразяваща се
в две разкъсно – контузни рани в окосмената част на главата, хематом в
тилната област; контузия на гръдния кош, изразяваща се в охлузване по
задната му повърхност; кръвонасядане на корема; охлузване и кръвонасядане
на ляво рамо; охлузвания и кръвонасядане на дясно рамо; охлузване на ляво
коляно; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на дясна подбедрица;
охлузване на десен глезен. Контузията на главата с наличие на две разкъсно –
контузни рани в окосмената й част и хематом (наличие на кръвна колекция
подкожно) в тилна област е причинила на св. К. разстройство на здравето,
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Контузията на гръдния кош,
охлузването и кръвонасядане на ляво рамо, охлузванията и кръвонасядане на
дясно рамо, охлузването на ляво коляно, кръвонасядането на дясно бедро,
кръвонасядането на дясна подбедрица, охлузването на десен глезен по
отделно и в съвкупност са причинили на св. К. болка и страдание. Всички
установени травматични увреждания са били получени по механизма на удар
с или върху твърд тъп предмет или от тангенциалното му действие. По своята
морфологична характеристика и анатомично разположение същите
съответстват да са получени при нанасяне на побой с бухалка и падане на
земната повърхност. Установените кръвонасядания на корема, дясното бедро
и дясната подбедрица с налична бледа ивица в центъра им, е възможно да са
били получени при удар с твърд тъп предмет с цилиндрична форма, какъвто
по своята характеристика е металната бухалка.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в
хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 378, ал.2 НПК
2

доказателства - показания на свидетелите Д. К. и Иван Д., както и от
депозираните в хода на съдебното следствие обяснения на обвиняемия А.,
справка за съдимост и заключение на съдебно-медицинска експертиза.
Въз основа на така събраните и посочени гласни доказателства се
очертава една група такова, като същата е изцяло в подкрепа на обвинението.
Свидетелите К. и Д. са преки очевидци на деянието, като същите
пресъздават обстоятелствата на които са присъствали, като първият се явява и
пострадал от деянието. И двамата свидетели описват отиването на
обвиняемия А. до пострадалия и последващото нанасяне на удари с метален
предмет, а именно по главата и тялото и последващото падане на земята на
последния и продължаването на нанасяне на удари. Също така се установява,
че от местата по които е бил удрян от обвиняемия е потекла кръв, като това
съответства и на заключението на изготвената по делото медицинска
експертиза. Показанията на тези свидетели се подкрепят и от обясненията на
обвиняемия А., който още в хода на досъдебното производство признава
вината си, но се възползва от правото си да не дава обяснения.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен
материал е в пълно съответствие с направените самопризнания от обвиняемия
А., поради което в конкретния случай не се налага самостоятелното
обсъждане на доказателствата по делото, доколкото липсва спор както по
фактите, изложени в обстоятелствената част на постановлението на РП за
освобождаване от наказателна отговорност, които включват всички
съставомерни признаци на инкриминираното деяние, така и по правната
страна на деянието.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От справката за съдимост се установява, че А.А. е неосъждан.
От представената характеристична справка се установява, че
обвиняемият е с добри характеристични данни.
Съдът кредитира заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, като компетентно изготвено
от вещо лице, разполагащо с необходимите опит и знания.
Видно от заключението на същото се установява, че пострадалия К. са
били причинени контузия на главата, изразяваща се в две разкъсно – контузни
рани в окосмената част на главата, хематом в тилната област; контузия на
гръдния кош, изразяваща се в охлузване по задната му повърхност;
кръвонасядане на корема; охлузване и кръвонасядане на ляво рамо;
охлузвания и кръвонасядане на дясно рамо; охлузване на ляво коляно;
кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на дясна подбедрица; охлузване
на десен глезен. Контузията на главата с наличие на две разкъсно – контузни
рани в окосмената й част и хематом (наличие на кръвна колекция подкожно) в
тилна област е причинила на св. К. разстройство на здравето, извън случаите
3

на чл. 128 и чл. 129 от НК
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемия А. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл. 131, ал. 1, т.12, вр. чл. 130, ал.
1 НК, тъй като същият на 03.08.2021 г. в гр. П., по хулигански подбуди е
причинил на Д.А.К. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата с наличие на две разкъсно – контузни рани в окосмената й част и
хематом в тилната област, причинила разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
От обективна страна е осъществено изпълнителното деяние на чл. 131,
ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК. Действията от страна на обвиняемия са
насочени против личността и личната неприкосновеност на Д. К.. Налице е и
престъпният резултат, а именно нанесена лека телесна повреда на
пострадалия с разстройство на здравето, изразяваща се в масивни
кръвонасядания на гръдния кош, дясната раменна област и лявата мишница,
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК.
Деянието е извършено по хулигански подбуди, тъй като извършителят
без мотив и видима обективна причина и пред малко дете – дъщерята на
свидетеля Д., е нападнал пострадалия К., само за да демонстрира надмощие,
проявявайки неуважение към личната неприкосновеност и телесна цялост на
гражданина и в нарушение на обществения ред и порядки му е причинил леки
телесни повреди. Както е прието в константната съдебна практика нанасянето
на телесно увреждане по хулигански подбуди се осъществява от обективна
страна със скандализиращи по своя характер действия, а деецът от субективна
страна е воден от специален хулигански мотив. За да е налице хипотезата на
извършено деяние по чл.131, ал.1, т.12 НК, следва деецът с непристойни
действия, грубо да нарушава обществения ред и да изразява явно неуважение
към обществото. Проявяваното неуважение към обществения ред и порядки,
което се демонстрират в подобни случаи и причиняването на телесна повреда
показва необвързаността на дееца със спазването на общоприетите норми на
поведение и пренебрежително отношение към тях. В настоящия случай
всички тези условия са налице.
Обвиняемият А. не е познавал преди това пострадалия и същият е
реагирал агресивно по отношение на последния, доколкото свидетелят К. е
затворил по-силно вратата на таксито.
Извършеното от свидетеля К. по отношение на лекия автомобил, като е
затворил по-силно вратата му, не може да се приеме като личен мотив за
действията на обвиняемия А.. Това е бил единственият им досег и не се
установява между тези лица по-рано да са съществували лични
взаимоотношения. Това е провокирало у обвиняемия желание да раздаде
справедливост като лично и със сила се саморазправи с него по повод
действията му. По този начин, А.А. проявил агресия спрямо Д. К., който към
този конкретен момент на осъществяване на престъплението не е накърнявал,
4

правата и свободите на друго лице и не се е налагала употребата на физическа
сила срещу него, още повече че е бил изминал период от време между
първоначалния словесен конфликт и нанасянето на телесни повреди. През
този период от време обвиняемият е имал достатъчно такова да се успокои и
размисли, но вместо това е предпочел сам да потърси възмездие и да нанесе
телесни повреди. Поведението на А.А. е било израз на неуважението му към
обществото и несъобразяването му с обществения ред, предвиждащ закрила
на телесната неприкосновеност и достойнството на индивида и мирно
разрешаване на евентуално възникнали конфликти по установения за това
ред. Обвиняемият е съзнавал, че извършва хулиганските си действия на
публично място – пред множество свидетели, включително и малко дете, като
е целял да накърни спокойствието на гражданите наред с желанието да се
саморазправи, като е предприел придвижването си от шофьорското място до
мястото където се е намирал пострадалият.
От субективна страна, обвиняемият А. е действал с пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 НК, като форма на вина, тъй като е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици.
По вида и размера на наказанието:
Видно от приложената по делото справка за съдимост обвиняемият А.
не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. С оглед на изложените
фактически и правни изводи са налице материално - правните предпоставки
обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 НК, като му бъде
наложено административно наказание “глоба” по реда на чл. 78а НК.
Обвиняемият е пълнолетно лице, не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
НК, престъплението е извършено умишлено и за него НК предвижда
наказание „ лишаване от свобода до една година'' или ,,пробация'', като не са
налице отрицателните предпоставки на чл. 78а, ал. 7 НК. Разпоредбата на чл.
78а, ал.1 НК предвижда административно наказание глоба в размер от 1000
до 5000 лева.
При индивидуализирането на административното наказание “глоба”
Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства за обвиняемия
чистото съдебно минало, неговото материално състояние и размера на
трудовото възнаграждение, което получава и добрите характеристични данни,
като отегчаващи вината обстоятелства не се отчетоха.
Ето защо съдът определи и наложи на обвиняемия административно
наказание “глоба” в размер на хиляда лева, като именно така определеният
размер на глобата, се явява справедлив и в най-голяма степен ще допринесе
за постигане целите на наказанието.
Вещественото Доказателство – 1 бр. бял плик, съдържащ се в нещо 1 бр.
марлен тампон с червеникава засъхнала течност, намиращ се на лист 6 от
5

досъдебното производство да се унищожи като вещ без стойност.
По разноските:
На основание чл. 189, ал.3 обвиняемият А.А. беше осъден да заплати по
сметка на ОДМВР гр. П. направените разноски по делото в размер от 117
лева.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	564
Дата:	16 март 2022 г. (в сила от 1 април 2022 г.)
Съдия:	Панайот Рангелов Велчев

Дело:	20225330200914
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	16 февруари 2022 г.

Решение по дело №914/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите