Определение по дело №46487/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 34754
Дата: 3 октомври 2023 г. (в сила от 3 октомври 2023 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20231110146487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34754
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Гражданско дело №
20231110146487 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от С. Н. Т., Н. Н.
Т. и Ц. С. Т., чрез адв. Д. Д. от САК, с пълномощно към исковата молба,
срещу Д. С. И., с която са предявени субективно и обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както следва: за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца С. Н. Т. сумата в размер на
4 180 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/8 ид.
части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се в АДРЕС
съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо Поземлен
Имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от
незаконен павильон, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която
ищецът е бил лишен в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до
окончателното изплащане; за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
Н. Н. Т. сумата в размер на 4 180 лева, представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на 1/8 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно
място, находящо се в АДРЕС съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на
гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
представляващо Поземлен Имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.29, която
площ е била заета от незаконен павильон, ползван изцяло от ответницата и от
ползването на която ищецът е бил лишен в периода от 15.08.2021 г. до
11.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
иска в съда до окончателното изплащане, както и за осъждане на ответницата
да заплати на ищцата Ц. С. Т. сумата в размер на 8 360 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване на 1/2 ид. части от площ с размер 44
кв.м. от дворно място, находящо се в АДРЕС съставляващо УПИ I-679 в кв.
18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, представляващо Поземлен Имот (ПИ) с идентификатор
68134.1107.29, която площ е била заета от незаконен павильон, ползван
изцяло от ответницата и от ползването на която ищецът е бил лишен в
периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната лихва върху
1
сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че първите двама ищци С. Н. Т. и Н. Н. Т. са
съсобственици при равни квоти общо на ¼ идеална част (всеки от тях
съответно на по 1/8 ид. част) от дворно място, находящо се в АДРЕС
съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо Поземлен
Имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.29. Третата ищца Ц. С. Т. притежава
вещно право на ползване върху ½ идеална част от описания поземлен имот.
Сочат, че в същото дворно място е застроена двуетажна жилищна сграда, в
която притежават апартамент на първия (партерен) етаж при същите права на
собственост и ползване. Ответницата е съсобственик и обитава идентичен
апартамент на втория (първи надпартерен) етажг в същата сграда и притежава
¼ идеална част от процесното дворно място. През месец септември 2019 г.,
без съгласието на ищците като съсобственици и респ. ползвател и без
необходимите книжа и разрешителни, ответницата постави в дворното място
по лицевата му страна към АДРЕС павильон с приблизителни размери 10,5 м.
х 3,7 м. и височина приблизително 3,1 м. След извършена проверка, по сигнал
на ищците, бил съставен Констативен акт № 226 по чл. 57а от ЗУТ от
16.12.2020 г., с който е установено, че павильонът е изграден незаконно и
функционира без нужните разрешения.. Междувременно, в Дирекция
„Териториално планиране“ на НАГ-Столична община по искане на
ответницата е било издадено Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г. на
преместваем обект по индивидуален проект: павильон за продажба на
алкохолни и захарни изделия и покрита площадка и фирмен надпис, в ПИ с
идентификатор 68134.1107.29, УПИ – I-679, кв. № 18, НПЗ- АДРЕС.
Последвала процедура по обжалване на този административен акт, като с
влязло в сила на 09.11.2022 г. решение № 1540/10.03.2022 г. по адв. д. №
2902/2021 г. на Административен съд – София град коментираното
Разрешение за поставяне на коментирания павильон за продажба на
алкохолни и захарни изделия и покрита площадка и фирмен надпис от
23.11.2020 г., било отменено. Последвала процедура за премахване на
незаконното строителство, като била издадена Заповед № САГ23-РА-18-
18/28.02.2023 г. от главния архитект на Столична община за премахване на
незаконния павильон. Заповедта била доброволно изпълнена от наемателя на
ответницата на 11.03.2023 г. Обобщават, че през целия период, през който
течали горепосочените процедури, от поставянето на павильона през м.
септември 2019 г. до премахването му на 11.03.2023 г. площта от
съсобственото дворно място, заета от този павильон, както и околното
пространство около 4-5 метра, върху което перманентно през целия период се
складирали стоки и амбалаж, се ползвало изцяло от ответницата. Така ищците
били лишени от ползването на тази част от процесния съсобствен имот.
Отправили писмена покана до ответницата да им заплати обезщетение за
лишаване от правото им на ползване на тяхната част от ПИ, но до момента не
им е изплатено обезщетение. Ето защо молят съда да постанови решение, с
което да уважи предявените искове. Претендират направените по делото
разноски.
2
Исковата молба и приложенията към нея са получени от ответницата Д.
С. И., като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отгвор, чрез адв. С. Г., с
пълномощно към отговора. С отговора ответницата изцяло оспорва
предявения срещу нея иск като неоснователен. На първо място възразява, че
ищцата Ц. С. Т. няма процесуална легитимация за предявяване на иск с
правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото по делото липсват
доказателства, установяващи качеството й на съсобственик в имота. На
следващо място сочи, че между страните има постигнато съгласие и
договорно разпределение на ползването на съсобствения им ПИ, което
обстоятелство е от съществено значение, но е пропуснато умишлено от
ищците. Договорката между страните се изразява в следното: ищците да
достъпват без ограничение и ползват изцяло западната и южната незастроена
част от ПИ, както и поставения самостоятелен обект с кадастрален
идентификатор 68134.1107.29 и вход, намиращи се в северната част на имота,
като именно ищците ползват самостоятелно и без увастието на ответницата
поставен преместваем обект в северната част на имота, нанесен в кадастъра с
кадастрален идентификатор 68134.1107.2. Ответницата има право да ползва
останалата незастроена част на ПИ, както и част от източната незастроена
част от ПИ. Това фактическо положение е било действащо както към
процесния период, така и продължава да е валидно понастоящем. Твърди, че
размерът на използваната част от ПИ през процесния период не надвищава
размера на притежаванта от ответницата ¼ ид. част от ПИ с обща площ от 467
квадратни метра. Използването на частта от ПИ е било и законосъобразно
през процесния период, доколкото за поставения павильон е имала
Разрешение за монтаж № 15/01.04.1999 г. на гл. арх. на СО – район Красна
поляна, а впоследствие и Разрешение за поставяне № 84/23.11.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Териториално планиране“ при СО-
Направление „Архитектура и градоустройство“. По силата на договор за наем
ответницата е предоставила под наем част от имота, възлизаща на 20 кв.м. на
наемател „ФИРМА“ ЕООД за поставяне на павильон срещу заплащане на
наемна цена 50 лева на месец, а през 2019 г. наемател става В. С. срещу
заплащане на наемна цена 75 лева на месец. Оспорва твърдението в исковата
молба за ползване на допълнително пространство от ПИ за складираните
стоки. Накрая, оспорва размера на претендираното обезщетение като
прекомерен. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се
признават от страните и не се нуждаят от доказване.
В тежест на ищците е да докажат:
1. че имотът е бил съсобствен между страните през исковия период;
2. че същият е ползван от съсобственик /от ответницата/ през времето, за
което искът е предявен;
3. че са поискали писмено обезщетение от ответницата за ползите, от които
са лишени;
4. размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването за
3
процесните периоди;
5. всички факти, на които основават своите искания или възражения.
В тежест на ответницата е да докаже, че е заплатила претендираните
вземания, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
По отношение на направените от страните доказателствени искания
съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба и
към отговора на исковата молба писмени доказателства. Доказателственото
искане на ищеца за допускане до разпит на двама свидетели при режим на
довеждане е чстично основателно по арг. от чл. 159, ал. 2 ГПК. Поради това
съдът ще допусне само един свидетел на ищеца, като вторият свидетел ще
бъде допуснат, ако призованият не установи спорния факт. Искането за
назначаване на СТЕ, със задачи, поставени в исковата молба, е основателно.
Искането за задължаване на трето неучастващо по делото лице – Столична
община- НАГ, да представи по делото преписката по издаване на Разрешение
за поставяне № 84/23.11.2020 г., издадено от Директор Дирекция
„Териториално планиране“ на НАГ е нередовно заявено по арг. на чл. 192, ал.
1 ГПК. Поради това на ищеца ще бъдат дадени указания, а при
неизпълнението им – това доказателствено искане ще бъде оставено без
уважение. Искането на ответника за допускане до разпит на един свидетел,
при режим на довеждане, е основателно.
Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и
допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК,

ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА , на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, на ответницата Д. С. И., че не
сочи доказателства за твърдените от нея факти относно постигнатото между
страните съгласие за разпределение ползването на ПИ.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото са субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, както следва: за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца С. Н. Т. сумата в размер на 4 180 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на 1/8 ид. части от
площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се в АДРЕС съставляващо
УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, представляващо Поземлен Имот (ПИ) с
идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от незаконен
павильон, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която ищецът е
бил лишен в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до окончателното
изплащане; за осъждане на ответницата да заплати на ищеца Н. Н. Т. сумата в
4
размер на 4 180 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване
на 1/8 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно място, находящо се в
АДРЕС съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на гр. София, а съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващо Поземлен
Имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.29, която площ е била заета от
незаконен павильон, ползван изцяло от ответницата и от ползването на която
ищецът е бил лишен в периода от 15.08.2021 г. до 11.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда до
окончателното изплащане, както и за осъждане на ответницата да заплати на
ищцата Ц. С. Т. сумата в размер на 8 360 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване на 1/2 ид. части от площ с размер 44 кв.м. от дворно
място, находящо се в АДРЕС съставляващо УПИ I-679 в кв. 18 по плана на
гр. София, а съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
представляващо Поземлен Имот (ПИ) с идентификатор 68134.1107.29, която
площ е била заета от незаконен павильон, ползван изцяло от ответницата и от
ползването на която ищецът е бил лишен в периода от 15.08.2021 г. до
11.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на
иска в съда до окончателното изплащане.
По делото няма обстоятелства, които се признават от страните и не се
нуждаят от доказване.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
1. че имотът е бил съсобствен между страните през исковия период;
2. че същият е ползван от съсобственик /от ответницата/ през времето, за
което искът е предявен;
3. че са поискали писмено обезщетение от ответницата за ползите, от които
са лишени;
4. размерът на дължимото обезщетение за лишаване от ползването за
процесните периоди;
5. всички факти, на които основават своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦАТА е да докаже, че е заплатила
претендираните вземания, както и всички факти, на които основава своите
искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и
ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства
процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при
постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат
съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ищците при режим на
довеждане, а в останалата част отхвърля искането за другия свидетел, на
5
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи,
поставени в исковата молба. Определя депозит в размер на общо 300 лева,
които следва да бъдат внесени от ищците, в едноседмичен срок от получаване
на съобщението. НАЗНАЧАВА за вещо лице С. К. С., който да бъде
уведомен за допуснатата експертиза и за датата на съдебното заседание след
представяне на документ за внасяне на определения депозит.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ответницата при режим на
довеждане.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за
27.11.2023 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, на
ищеца – и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по
делото и по дадените със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание може да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата
молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА НА ТРЕТОТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ, че най-късно в първото по
делото открито съдебно заседание може да вземе становище по предявените
искове и по направените доказателствени искания, както и да посочи и
представи доказателства.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6