№ 8714
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110149932 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
28.07.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Тихомира Ценова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №49932 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК, вр. чл.384, вр. чл.410, ал.1, т.1 от КЗ.
Образувано е във връзка с постъпила в срок искова молба от „....“ АД, ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от Ж. Дж.-
1
Изпълнителен директор, чрез юрк.М. Ст., срещу Р. ГР. В., с която е предявен установителен
иск за сумата от 8 515,48 лв., представляваща регресно вземане за остатъка по изплатено
застрахователно обезщетение по Сертификат (полица) №1612170855000309, сключен между
ищцовия заявител и лизингодателя „Мото- пфое лизинг“ ЕООД, по ликвидационни
преписки: №*********, №********* и №*********, като за процесната сума е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №15060/2021г. по описа на СРС, 165 състав. Изложени са
твърдения за изплащане от ищеца на обезщетение по горния сертификат, с покрит
застрахователен риск: незаплащане от лизингополучателя Р. В. в продължение на 60 дни на
която и да е дължима и изискуема лизингова вноска, съгласно погасителния план към
Договoр за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 23.06.2017г. и Поръчка №1/23.06.2017г., рег.
№67281L, с предмет: л.а. „Волво“, модел „В90 Крос кънтри“, шаси №.... с дата на настъпване
на застрахователното събитие: 05.05.2020г. и за непогасени лизингови вноски, за периода:
м.05.2020г.- м.11.2020г., в общ размер на претендираната парична сума. Посочва се, че
горната сума е предявена пред ищцовия застраховател, образувани са ликвидационни
преписки: №*********, №********* и №********* и е сключено Спорaзумениe от
09.02.2021г. между ищцовия застраховател и лизингодателя „Мото- пфое лизинг“ ЕООД,
като е извършено прихващане между стойността на лизинговия актив и дължимите
неизплатени и просрочени лизингови вноски с настъпил падеж преди датата на връщане на
лизинговия автомобил. Претендират се сторените разноски по делото.
В законен срок по делото е постъпил отговор на искова молба, чрез адв.К.Ч. от САК, с
който се оспорва основателността на предявения иск. Твърди се, че неправомерно
лизингодателят е насочил претенциите си към застрахователя, като е сключено между
лизингодателя и ответния лизингополучател Допълнително споразумение от 27.03.2020г., с
което е разсрочено задължението на последния. Оспорва се да е налице настъпил покрит
застрахователен риск и се твърди, че е налице надлежно погасяване по лизинговото
правоотношение и допълнително сключеното споразумение. Претендират се разноски по
делото.
Като трето лице помагач на страната на ищеца е конституиран лизингодателя „М.“
ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано
от А. Ф.- Управител.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към исковата молба са преписи на Рамково споразумение за застраховка на
договори за лизинг от 14.10.2008г., сключено между „ЗАД „В.“, преобразувано чрез вливане
в „....“ АД и „Мото- пфое“ ЕООД, с предмет: застраховка на вземанията на застрахования,
като лизингодател по договори за лизинг на МПС марка „Форд“, вкл., собственост на
последният, ведно с 4 бр. анекси, като с Анекс от 28.01.2015г. като застраховано лице е
включен „Мото пфое лизинг“ ЕООД. Представено е и Допълнително споразумение от
01.03.2011г.
Представен е сертификат „Застраховка на договори за лизинг“
№1612170855000309/27.07.2017г., със страните: застраховател: ‚....“ АД и застрахован: „М.“
ЕООД, с лизингополучател: Р. В..
Между кориците на делото се намира Договор за отдаване на автомобили при условия
на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от
23.06.2017г., сключен между лизингодателя: „М.“ ЕОД и лизингополучателя Р. В., с
предмет: л.а. „Волво“, модел „V90CC“, шаси №.... рег. №СВ7400KН и погасителен план към
него, като с доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно
между страните обстоятелство, че е сключен горния договор за лизинг.
2
Видно от Допълнително споразумение между лизингодател и лизингополучател от
27.03.2020г. към горния договор за лизинг, /стр.58 и стр.89/, е приет нов погасителен план,
считано от датата на подписването му, представляващ неразделна част от поръчката, както и
са разсрочени непогасени задължения, за срок от 25 мес. Постигнато е съгласие, че
лизингополучателят не се освобождава от всички други негови парични задължения,
необхванати от споразумението, които не се считат за отсрочени и следва да бъдат
заплащани според условията и в сроковете, уговорени в договора и поръчката към него.
Посочено е, че при неплащане или забавено плащане от лизингодателя на разсрочените
задължения или при неплащане/ забавено плащане на други изискуеми парични задължения
по поръчката от 23.06.2017г. настоящото споразумение губи своето действие и дължимите
се суми стават незабавно изискуеми
Приложен към исковата молба е препис на Споразумение от 09.02.2021г. между „....“
АД и „М.“ ЕООД, с което поради спиране на плащанията от лизингополучателя по горния
договор за лизинг е постигнато съгласие, че застрахователят дължи на застрахования сумата
от общо 67 497,66 лв., като след прихващане с приета стойност на автомобила от 59 500 лв.,
е формиран остатък от 7 997,66 лв., платим от застрахователя в срок 14 работни дни от
подписване на споразумението. Представен е ликвидационен акт от 17.02.2021г. за горната
сума и преводно нареждане от 23.02.2021г. в полза на застрахованото дружество.
Към отговора на исковата молба са приложени 8 бр. преводни нареждания за
извършени плащания от лизигополучателя за сумата от общо 9 237 лв., за периода:
12.03.2020г.- 03.11.2020г.
По реда на чл.190 от ГПК ищецът е задължен да представи горепосочените
ликвидационни преписки, което е извършено в първото по делото открито съдебно
заседание и са както следва:
-№*********, с дата на застрахователно събитие: 05.08.2020г., като е издаден
ликвидационен акт №961311/30.09.2020г., за сумата от 6 160,31 лв., представляващ сбор на
лизингови вноски за периода: 05.03.2020г.- 05.08.2020г., изплатени на 06.10.2020г. на
застрахования лизингодател;
-№*********, с дата на застрахователно събитие: 04.09.2020г., като е издаден
ликвидационен акт №965242/22.10.2020г., за сумата от 906,76 лв., представляваща вноска с
падеж на 05.09.2020г., изплатена на 23.10.2020г. на застрахования лизингодател и
-№*********, с дата на застрахователно събитие: 19.11.2020г., като е издаден
ликвидационен акт №982436/17.02.2021г., за сумата от 7 997,66 лв., представляваща вноска с
падеж на 05.10.2020г.- 05.11.2020г., изплатена на 23.02.2021г. на застрахования
лизингодател.
По делото е изготвено и прието заключение по съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно което по първоначално изготвения погасителен план от 23.06.2017г. задълженията
на лизигополучателя възлизат на сумата от 62 979,59 лв. и допълнителни такси за
застраховки и данъци от 16 656,15 лв. Вещото лице намира, че за периода: 31.03.2020г.-
15.06.2020г. лизингополучателят е извършил плащания към лизингодателя „М.“ ЕООД по
погасителните планове, за периода; 31.03.2020г.- 15.06.2020г., на сума от общо 7 937 лв.,
като са посочени фактурите, задълженията по които се погасяват. Липсват данни за
извършени плащания от ответника в полза на ищцовия застраховател на лизингодателя.
Посочени са размерите на просрочените задължения на лизингополучателя. Вещото лице е
установило, че ищецът е извършил плащания към лизингодателя на сумата от общо
15 064,73 лв., по горните 3 бр. ликвидационни преписки. Констатирано е частично
разминаване между записванията в информационната система на „Мото- пфое“ ЕООД и
издадените фактури. Вещото лице е намерило, че сумата от 8 515,48 лв. отговаря на
направените записи в информационната система на „Мото- пфое“ ЕООД за незаплатени
лизингови вноски по допълнителните споразумения от 27.03.2020г.
3
Във връзка с оспорване на заключението и дадени указания в открито съдебно
заседание от 07.04.2022г. е изготвено допълнение към заключението, съгласно което по
ликвидационна преписка -№********* застрахователят е изплатил сумата от 366,93 лв. в
повече на лизингодателя, като по ликвидационна преписка №********* е приспадната
горната сума. При изследване на плащанията от лизингополучателя по сключените
допълнителни споразумения вещото лице намира следното: кредитен превод от 987 лв. от
28.03.2020г. е заплатен в срок, кредитен превод от 450 лв. от 21.04.2020г. е при забава от 16
дни след падежа- 05.04.2020г. по споразуменията, като е налице частично неизпълнение,
кредитен превод от 1 000 лв. от 12.06.2020г. е при забава от 69 дни след датата на падежа на
05.04.2020г. по двете споразумения, кредитен превод от 1 200 лв. от 13.07.2020г. е съотнесен
към задължения по фактури от м.02. и м.03.2020г., кредитен превод от 1 300 лв. от
01.09.2020г. е съотнесен към задължения по фактури от м.02. и м.04.2020г., кредитен превод
от 1 500 лв. от 12.10.2020г. е съотнесен към задължения по фактури от м.04. и м.07.2020г. и
кредитен превод от 1 500 лв. от 03.11.2020г. е съотнесен към задължения по фактури от м.07
и м.10.2020г. В открито съдебно заседание вещото лице намира, че считано от м.04.2020г.
платеното от лизингополучателя не е било осчетводявано съобразно задълженията по
сключените споразумения, като е съотнасяно към задължения по застрахователни премии и
и данъчни задължения за МПС.
Съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл.382, ал.1 от КЗ, при застраховка, сключена в полза на кредитор, между
застраховател и застраховащ, който е кредитор на трето лице- длъжник, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на
застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е
сключен застрахователният договор, включващо главница, лихвите и разноските към датата
на настъпване на застрахователното събитие. С разпоредбата на чл.384 от КЗ е уредена
възможността за сключване на застраховка по повод на лизингово имущество. В процесния
случай не е налице спор между страните по сключването на лизингово правоотношение с
предмет лек автомобил. Спорният въпрос по делото е досежно изпълнението в срок от
лизингополучателя на задълженията му по лизинговото правоотношение.
Неизпълнение представлява неосъществяване на дължимото от длъжника поведение
или постигане на определения в договора резултат. Неизпълнението е незаконосъобразно
развитие на облигационното отношение, което може да се прояви в две форми: в пълно
неизпълнение или в неточно изпълнение. Вината за неизпълнение се предполага до
доказване на противното, както в областта на деликтната отговорност, така и при
неизпълнението на договорно задължение. Неточното изпълнение от своя страна може да се
изразява както в частично изпълнение, при което недостатъкът засяга количеството на
изпълнението при делима престация, така и в забавено изпълнение, при ненадлежно
изпълнение във времево отношение. Съгласно чл.84, ал.1, изр. I oт ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В
процесния случай е видно, че страните по лизинговото правоотношение са приели нов
погасителен план за просрочените задължения, за периода: м.01.2020г.- м.03.2020г., както и
задължения за застрахователна премия и за данък на МПС, като от доказателствената
съвкупност се установява, че първата вноска по него от 987 лв. е заплатена в срок. Видно е,
че в обхвата на споразумението са включени задълженията по фактури
№**********/01.03.205 и №**********/01.03.2020г., като същите са разсрочени. Съгласно
чл.7 от сключеното рамково споразумение за застрахова на договори за лизинг,
застрахователното събитие се счита за настъпило при неплащането от лизингополучателя в
продължение на 60 дни на която и да е дължима и изискуема лизингова вноска съгласно
погасителна схема по договора за лизинг и след изтичане на период на изчакване от 40 дни
след изтичане на горния срок. При разсрочване на задължение, същото се плаща на части,
на вноски с определен краен срок (падеж), за което се одобрява погасителен план.
4
Разсрочването на задължения е в правомощията на кредитора, който не може да бъде принуден да
приеме на части делимо задължение, каквото е паричното. При споразумение за разсрочване на
задължението между страните по лизинговото правоотношение не може да се приеме, че е налице
настъпило застрахователно събитие по застрахователното правоотношение. С оглед на горното
настоящият съдебен състав намира, че на 05.05.2020г. не е налице настъпило застрахователно
събитие за незаплащане на лизингова вноска за м.03.2020г., с падеж на 05.03.2020г. Установява се
по делото, че лизингополучателят изпада в забава при изпълнението на вноската от 05.04.2020г. по
погасителния план по допълнителното споразумение. Считано от 06.04.2020г., съгласно чл.4 на
сключеното споразумение, поради допусната забава, погасителния план по споразумението губи
своето действие и дължимите суми стават незабавно изискуеми. В този случай кредиторът има
възможността да приеме частичните плащания от лизингополучателя до прекратяване на
лизинговото правоотношение и връщане на лизинговия актив на 19.11.2020г. или алтернативно да
потърси обезщетение за настъпил покрит застрахователен риск при условията на рамковото
споразумение. При сключено споразумение за разсрочване на задължения не е налице
основание да се приеме, че е налице настъпило застрахователно събитие, доколкото
застрахованият лизингодател по собствена воля в разсрочил изпълнението на изискуеми
задължения. С оглед на изготвеното заключение и допълнение към него по съдебно-
счетоводна експертиза, приложение №1,/ стр.241/ и предвид извършените плащания от
ответника в полза на лизингодателя до връщането на лизинговия актив съдът намира, че
следва да уважи частично исковата претенция до сумата от 5 989,04 лв., представляваща
дължимата разлика между задълженията по лизинговото правоотношение и заплатеното при
условията на неточно изпълнение от лизингополучателя.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е извършил
разноски за заплатени държавни такси в двете производства, депозит за експертиза и
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни производства. Отговорността за разноски
в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено делото, да
иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна
да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в
размер общо за двете производства на 520,89 лв., като за исковото производство е
определено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв. по реда на
чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. Ответникът е извършил разноски от 1 000 лв.-
адвокатски хонорар, съгласно представен договор за правна защита и съдействие и депозит
за експертиза от 250 лв., съгласно представен списък на разноските, /стр.248/. С оглед
изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски от общо 370,86 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. ГР. В.,
ЕГН:**********, че в полза на ищеца „....“ АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от Ж. Дж.- Изпълнителен директор,
съществува вземане за сумата от 5 989,04 /пет хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и
четири стотинки/ лв., представляваща регресно вземане за остатъка по изплатено
застрахователно обезщетение по Сертификат (полица) №1612170855000309, сключен между
ищеца и лизингодателя „Мото- пфое лизинг“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „адрес, представлявано от А. Ф.- Управител, по ликвидационни
преписки: №*********, №********* и №*********, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №15060/2021г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата до пълния му предявен размер от 8 515,48 /осем хиляди петстотин и петнадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. ГР. В., ЕГН:**********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на
5
„....“ АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „адрес,
представлявано от Ж. Дж.- Изпълнителен директор, сума в размер общо на 520,89
/петстотин и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.
ОСЪЖДА „....“ АД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
„адрес, представлявано от Ж. Дж.- Изпълнителен директор, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
да заплати на Р. ГР. В., ЕГН:**********, сума в размер общо на 370,86 /триста и седемдесет
лева и осемдесет и шест стотинки/ лв., представляваща съдебно- деловодни разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на „М.“ ЕООД, като трето лице- помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните и на третото лице- помагач, чрез процесуалните им
представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6