Р Е Ш Е Н И Е

Номер ІІІ-31 20.04.2018 година град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На двадесети март година 2018

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

2. Таня Евтимова

Съдебни заседатели:

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер 114 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 45992/05.12.2018г. на БРС от „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, ЕИК: *********, рег. по ф.д.№ 5215 на СГС, представлявано от К.Чолаков и М.Глушков, чрез Регионален клон Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, бул.”Ст.Стамболов” № 26, адв.Великова, против решение № 1846/15.11.17г. по гр.д.№ 2823/16г. по описа на БРС, в частта, с която са уважени предявените от „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2, вх.2, ет.3 искове против въззивника за заплащане на сумата от 27 343.32лв., подробно описана по пера в диспозитива на атакуваното решение. Твърди се на първо място недопустимост на заведения иск за заплащане на обезщетение, поради предявяване на неуточнена претенция и на следващо място – в случай, че горното не бъде споделено – неоснователност на исковете. Моли да бъде обезсилено, а производството – прекратено. Евентуално моли решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемото „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2, вх.2, ет.3 оспорва въззивната жалба. Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на БРС в съответната част. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.208, ал.1 КЗ отм. и чл.86 ЗЗД.

По повод допустимостта им, като съобрази доводите, послужили за основание за въвеждане на горното възражение, БОС остави исковата молба без движение, с указание до ответната страна за уточнение на претенцията. С нарочна молба вх.№ 2603/20.02.2018г. е постъпило уточнение. Въззиваемото дружество е конкретизирало вещите, за които претендира обезщетение и полицата за сключен договор за застраховка. След като се запозна с молбата, настоящият състав прие, че исковата молба е редовна. Искът за заплащане на обезщетение е допустим и следва да бъде разгледан спорът относно неговата основателност.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Богородица“ ООД, против „ДЗИ – Общо застраховане” АД. Въззиваемото дружество е твърдяло, че с договор, сключен на 14.05.2014г. с полица № 111214021000370 е застраховало при въззивника имущество: бистро „Лилия“, включено в хотел „Лилия“, к.к. „Слънчев бряг“, за застрахователен риск „пожар“ – Клауза „А“ по Общите условия „Имущество“ на застрахователя. Със същия застрахователен договор е застраховано и движимо имущество – машини, съоръжения, оборудване, както и стоково-материални запаси. Търговският обект е застрахован на база действителна стойност, посочена в полицата и възлизаща на 100 000лв., стоково-материалните запаси – по действителна стойност - 3 000лв., а машините, съоръженията и оборудването – по действителна стойност - 10 000лв. Договорът е бил със срок на действие от 00.00ч. на 20.05.2014г. до 24.00ч. на 19.05.2015г. При възникнало в същия срок застрахователно събитие – пожар, застрахованото имущество е пострадало. Движимите вещи били изцяло опожарени и унищожени, а търговският обект - сериозно засегнат. След извършени четири броя огледи от страна на застрахователя имуществото е оценено и е определено обезщетение, както следва: 57 033.29лв. за търговския обект и 2 713лв. за движимите вещи, с изключение на стоково-материалните запаси. При изплащане на така определените суми застрахователят е намалил обезщетението за търговския обект с 25%, приспаднати като овехтяване и вместо 57 033.29лв. е определил крайна сума от 42 775лв. Общо обезщетението е възлязло на 45 488лв.

В исковата молба се твърди, че въззивникът неоснователно е приспаднал овехтяване, понеже подобно условие не е предвидено по сключения договор, а освен това е оценил машините, съоръженията и оборудването нереално ниско. На основание горните доводи „Богородица“ ООД моли да й бъде заплатена сумата от 14 258.29лв., приспаднати като 25% овехтяване на търговския обект – бистро „Лилия“, сумата от 7 287лв., представляваща остатъка до действителната стойност, по която е застраховано оборудването, ведно с лихвата за забава, както следва: 3 847.83лв. върху главницата от 45 488лв. за периода 08.04.2015г. – 05.02.2016г. и сумата от 2 434.59лв. за периода 08.04.2015г. – 13.05.2016г., както и 218лв. стойност по фактури и разноските по делото. По отношение на претендираните лихви заявява, че въззивникът необосновано е забавил изплащането на дължимото обезщетение, като не е спазил договорения срок от 15 дни след настъпване на застрахователното събитие и уведомяване на застрахователя за него. Ангажирани са доказателства.

Въззивното дружество – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е оспорило исковете. Твърди, че обезщетението е правилно определено и е изплатено в срока, съобразно условията на договора. Моли за отхвърлянето им. Също ангажира доказателства.

Решението на БРС е влязло в сила в частта, с която са отхвърлени искът за заплащане на сумата от 218лв. – стойност по фактури, както и този за заплащане на конкретно упоменатите в диспозитива му части от мораторни лихви. Пред настоящата инстанция са висящи споровете за размера на дължимото обезщетение за вредите, причинени на търговския обект – бистро „Лилия“, за стойността на унищожените машини, съоръжения и оборудване и лихвата за забава. По отношение на тях съдът прие следното:

„Богородица“ ООД се легитимира като собственик на процесния търговски обект с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №127, т.І, рег.№955, д.№136/2000г. от 30.05.2000г. на нотариус М.Бакърджиева, гр.Несебър, н.а. за покупко-продажба на недвижим имот №53, т.ХІІ, рег.№6868, д.№2065/2004г. на нотариус Ст.Ангелов, гр.Несебър и Решение №1/29.09.2005 г. по ф.д.№2077/1994 г. по описа на БОС.

От събраните писмени доказателства се установява, че хотел „Лилия“, находящ се в к.к. “Слънчев бряг“ се състои от две отделни тела – двуетажно и едноетажно, като двуетажното представлява хотелска част, а едноетажното - обслужващ блок от три броя стаи и кафе-еспресо, последното преустроено впоследствие в бистро „Лилия“.

От приложената на стр.13 застрахователна полица № 111214021000370 е видно, че на 14.05.2014г. страните са сключили Договор за имуществена застраховка „Комфорт на бизнеса”, със срок на действие от 00.00 часа на 20.05.2014г. до 24.00 часа на 19.05.2015г. Застраховани са бистро „Лилия“ по действителна стойност на обекта, определена на 100 000лв., находящите се в него машини, съоръжения и оборудване по действителната им стойност – 10 000лв. и СМЗ за сумата от 3 000лв. Договорът е покривал рискове по клаузи А, А1, Б и Д2: пожар, мълния, експлозия, имплозия, сблъсък или падане на пилотирано летателно тяло, негови части или товар, злоумишлени действия на трети лица – вандализъм, буря, градушка, проливен дъжд, наводнение, тежест от естествено натрупване на сняг и/или лед, измръзване, замръзване, както и изтичане на вода и пара.

Безспорно е между страните, че на 04.03.2015г., е настъпило застрахователно събитие – пожар в бистро „Лилия”. Още на следващия ден – 05.03.2015г., застрахователят е уведомен – стр.13 и са образувани преписки по щета № 11120211501061 за обект бистро „Лилия” и по щета № 11120211501190 за обект хотел „Лилия”. Застрахователят е извършил четири огледа, съответно на 05.03.2015г., 06.03.2015г., 16.03.2015г. и на 23.03.2015г. Съставени са описи на увреденото и/или унищожено имущество и са извършени експертни оценки, които да определят размера на обезщетението.

По подаден сигнал до РУП на МВР – гр.Несебър е образувано досъдебно производство № 304 ЗМ-176/2015г. по описа на РУП Несебър, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330, ал.1 от НК. С Постановление от 05.01.2016г. на прокурор при НРП производството е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК – поради липса на установяване на извършителя.

След снабдяване с горното Постановление на РП Несебър и представянето му на застрахователя, „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е уведомило представляващия „Богородица“ ООД за определеното обезщетение, както следва: 57 033.29лв. за търговския обект и 2 713лв. за движимите вещи, предмет на настоящото производство. Сумата за търговския обект е намалена с 25%, приспаднати като овехтяване. Обезщетението от общо 45 488лв. е изплатено с нареждане за групово плащане от 05.02.2016г. – стр.50 по делото.

Един от споровете по делото се свежда до разрешаване на въпроса основателно ли е приспадането на 25% от определеното обезщетение за овехтяване на търговския обект. За да се произнесе по него съдът взе предвид приложимия към настъпване на застрахователното събитие закон – КЗ отм., условията на сключения между страните договор, събраните доказателства и установената съдебна практика.

Както бе изложено по-горе, имуществото е застраховано по действителна стойност. Съгласно чл.203, ал.2 КЗ отм.: „За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество“, а съгласно чл.208, ал.3, предл.І КЗ отм.: „Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието“. Общите условия на договора за застраховка „Имущество“ преповтарят почти дословно цитираните законови текстове.

От застрахователната полица става ясно, че договорът е предвиждал задължително самоучастие на застрахованото лице във всяка щета по клауза Д1 – „Земетресение“. Друго договорено самоучастие няма.

В подкрепа на твърдението си за необоснованост на приспадането на 25% от определеното обезщетение за вредите по бистро „Лилия“ въззиваемият търговец е ангажирал доказателства. По делото са извършени СИЕ, както единични, така и тройни такива за определяне на стойността на увреденото движимо и недвижимо имущество.

От приетата тройна СИЕ и допълнителна тройна СТЕ се установява, че към момента на събитието – т.е. към момента на пожара, който е меродавният за определяне на обезщетението, действителните вреди по уведомление за щета № 11120211501061 по застрахователна полица № 111214021000370 (така, както е претендирано по исковата молба и както е изрично уточнено в депозираната пред настоящия съд молба) за обект бистро „Лилия”, възлизат на 70 057.34лв.

При така изложеното, съдът, след като взе предвид чл.44 и чл.46 от ОУ на въззивника за сключване на застрахователни договори „Комфорт за дома и бизнеса“, приема, че неоснователно от първоначално определената от застрахователя като обезщетение сума от 57 033.92лв. са приспаднати 25% за овехтяване, понеже тази сума вече е била определена от негови експерти, в съобразяване със закона, т.е. след приспадане на естественото обезценяване на вещта. Ето защо искът за заплащане на разликата между изплатеното реално обезщетение в размер на 42 775лв. и горното е основателен. Решението на БРС следва да бъде потвърдено в частта, с която е присъдена сумата от 14 258.29лв., ведно с лихвата за забава, считано от завеждане на иска до окончателното й изплащане.

Относно движимите вещи: безспорно е, че същите са погинали и е налице пълна щета. Правилно е прието от районния съд, че следва да се съобрази Решение №209/30.01.2012 г. по т.д.№1069/2010г., II т.о.,ТК на ВКС и разпоредбата на чл.208, ал.3 КЗ отм., а именно – обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие и на стойността, за която може да се закупи имущество със същото качество. Оттук следва заключение, че както законодателят, така и съдебната практика отчита естественото овехтяване на вещите за срока на договора. След като тяхната стойност, обаче, бъде определена посредством специалните познания на вещи лица, застрахователят няма основание да приспада допълнителна обезценка като овехтяване.

По тази причина съдът възприе заключението на тройната СИЕ, изпълнена от В.л. Хр. Периклиев, В. Чанков и Д. Гарелова, според което стойността на увреденото имущество – съоръжения, оборудване и машини, определено след съобразяване с година на производство, марка, модел, цена на придобиване по инвентарен опис и овехтяване, възлиза на 8 048.74лв.

Тази сума, според съда, е дължимата от застрахователя и като е изплатил от нея само 2713лв. застрахователят е останал задължен и за остатъка.

На въззиваемото дружество се следва сума в размер на 5335.74лв. До този размер настоящият състав приема, че е основателен искът в частта относно обезщетението за погинали движими вещи и следва да бъде уважен. Като е присъдил сума в по-голям размер, а именно – 7287лв. районният съд не се е съобразил със заключението на В.л. За горницата над 5335.74лв. до 7287лв. решението следва да бъде отменено и искът – отхвърлен, със съответните последици за акцесорния иск за законната лихва.

По отношение на дължимата мораторна лихва: съгласно ОУ на въззивника за сключване на застрахователни договори „Комфорт за дома и бизнеса“, чл.37: „При настъпване на застрахователно събитие Застрахованият е длъжен: чл.37.2: в срок до 3 дни от узнаването да уведоми писмено Застрахователя чрез попълване на уведомление за щета по образец; чл.37.6 да представи на Застрахователя писмено поискана информация, данни, документи и други доказателства, във връзка с установяване на събитието и размера на вредата“.

Страните не спорят, че застрахователят е уведомен в срок за настъпване на застрахователното събитие. Също така не се спори, че е извършил няколко огледа, както и че застрахованото лице е представяло писмени документи, каквито „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД е изисквало. Видно от уведомлението за щета, обаче – стр.96 по делото, застрахованото лице е подписало изявление, че е запознато със задължението си по условията на чл.207, ал.3 КЗ да представи следните документи, изисквани от застрахователя: 1. Уведомление за застрахователно събитие; 2. Полица; 3. Документ за платена премия; 4. Документ за ППО и Прокурорско постановление; 5. Документ за собственост; 6. Други.

До въззиваемото дружество е изпратено и уведомително писмо от 19.03.2015г. – стр.131 по делото, с което са изискани конкретни документи, включително и заключително постановление от прокурор. Следващо писмо е изпратено на 05.05.2015г. – стр.139, няколко писма са изпращани и до РП Несебър.

Постановлението на РП Несебър е от дата 05.01.2016г. и на същата дата то е депозирано при застрахователя – стр.149 по делото. Срокът за изплащане на обезщетението, съгласно чл.208, ал.1 КЗ отм. и чл.51 от Общите условия, е 15-дневен от деня, в който застрахованият е изпълнил задълженията си. Срокът изтича на 01.02.2016г., понеже 30 януари, 2016г. е ден събота – неработен. От 02.02.2016г. застрахователят изпада в забава.

Така, като е изплатил обезщетението на 05.02.2016г. застрахователят е изпаднал в забава. Пресметнато по реда на чл.162 ГПК, съдът определи обезщетението за забава върху сумата от 45 488лв., изплатена от застрахователя по сметката на застрахованото лице след изтичане на срока. Същото възлиза на 37.98лв. за периода 02.02. – 04.02.2016г. До този размер искът е основателен. За горницата следва да бъде отхвърлен.

За неизплатената част от обезщетението - 14 258.29лв. за търговския обект и 5335.74лв. за движимите вещи: бойлер – 80л., бар плот в кухня 1 бр., скара - ел.печка 1 бр., редуцил вентил 1 бр., телевизор „Samsung“ - 1 бр., телевизор „Samsung“ - 1 бр., музикална уредба - 1 бр., машина за кафе професионална - 1 бр., шкаф дървен - 1 бр., хладилник - 1 бр., фризер - 1 бр., фризер 5/97 -1 бр., фризер кухня 1 бр., ракла замърсител - 1 бр., хладилник - 1 бр., хладилник - 1 бр., хладилна камера - 1 бр., светеща реклама - 2 бр., пейки дърво - 2 бр., компютър - 1 бр., монитор 17 LCD - 1 бр., вентилатор - 1 бр., вентилатор ТД200/15 1 бр., фритюрник - 1 бр., фритюрник - 1 бр., осветителни тела – 8бр., микровълнова печка – 1бр., луминесцентни пури 8бр. и сателитен приемник – 1 бр., лихва се дължи за периода от 02.02.2016г. до 13.05.2016г. Тя възлиза на 556.27лв. В частта, с която районният съд е присъдил сума над горната, решението следва да бъде отменено.

Относно разноските: съобразно уважената част в полза на въззиваемото дружество за първоинстанционното производство са дължими 3253.65лв., а на въззивника – 1302.49 лв., от които 116.43 лв. са присъдени с първоинстанционното решение и са дължими 1186.06 лв.

За настоящата инстанция на въззивника се следват разноски в размер на 331.17лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1846/15.11.17г. по гр.д.№ 2823/16г. по описа на БРС, в частта, с която е уважен предявеният от „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2, вх.2, ет.3, иск против „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, ЕИК: *********, рег. по ф.д.№ 5215 на СГС, представлявано от К.Чолаков и М.Глушков, чрез Регионален клон Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, бул.”Ст.Стамболов” № 26, адв.Великова, за заплащане на обезщетение по застрахователна полица № 111214021000370 за погиването на следните движими вещи: бойлер – 80л., бар плот в кухня 1 бр., скара - ел.печка 1 бр., редуцил вентил 1 бр., телевизор „Samsung“ - 1 бр., телевизор „Samsung“ - 1 бр., музикална уредба - 1 бр., машина за кафе професионална - 1 бр., шкаф дървен - 1 бр., хладилник - 1 бр., фризер - 1 бр., фризер 5/97 -1 бр., фризер кухня 1 бр., ракла замърсител - 1 бр., хладилник - 1 бр., хладилник - 1 бр., хладилна камера - 1 бр., светеща реклама - 2 бр., пейки дърво - 2 бр., компютър - 1 бр., монитор 17 LCD - 1 бр., вентилатор - 1 бр., вентилатор ТД200/15 1 бр., фритюрник - 1 бр., фритюрник - 1 бр., осветителни тела – 8бр., микровълнова печка – 1бр., луминесцентни пури 8бр. и сателитен приемник – 1 бр. за размера над 5335.74лв. до размера от 7287лв., ведно със законната лихва за разликата от 1951.26лв., считано от предявяване на иска на 17.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2, вх.2, ет.3, против „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, ЕИК: *********, рег. по ф.д.№ 5215 на СГС, представлявано от К.Чолаков и М.Глушков, чрез Регионален клон Бургас, с адрес за призоваване: гр.Бургас, бул.”Ст.Стамболов” № 26, адв.Великова, в горната част.

ОТМЕНЯ решение № 1846/15.11.17г. по гр.д.№ 2823/16г. по описа на БРС, в частта, с която „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, ЕИК: *********, рег. по ф.д.№ 5215 на СГС, представлявано от К.Чолаков и М.Глушков е осъдено да заплати на „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова направените пред БРС разноски по делото за размера над 3253.65лв. до размера от 4 484.48лв.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1846/15.11.17г. по гр.д.№ 2823/16г. по описа на БРС в останалите обжалвани части.

ОСЪЖДА „Богородица“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Морска“ № 16, представлявано от Управителя М.Инджова, с адрес за кореспонденция: гр.Бургас, ул.“Сливница“ № 2, вх.2, ет.3, да заплати допълнително на „ДЗИ – Общо застраховане” АД, гр.София, ЕИК: *********, рег. по ф.д.№ 5215 на СГС, представлявано от К.Чолаков и М.Глушков, направените пред БРС разноски, съобразно отхвърлената част от исковете в размер на 1186.06лв., както и направените в настоящата инстанция разноски в размер на 331.17лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	311
Дата:	20 април 2018 г. (в сила от 7 февруари 2019 г.)
Съдия:	Кремена Илиева Лазарова

Дело:	20182100500114
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	23 януари 2018 г.

Решение по дело №114/2018 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА