Определение по дело №990/2020 на Окръжен съд - Бургас

 

 

                              О  П  Р  Е   Д  Е  Л  Е   Н  И Е       № 1261

                                    

 

 

                                   град Бургас ,15.05.2020 година     

 

 

Бургаският      окръжен     съд ,     гражданска колегия    ,

в   закрито      заседание  

на ............. 15.05. .…..през

две хиляди и  двадесета    година ,             в състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                             ЧЛЕНОВЕ  :Пламена Върбанова        

                                                  мл.с. Марина Мавродиева                                                 

                                                                                              

при  секретаря …………….      като   разгледа  докладваното

от.съдията  М.Карастанчева.в.гр.д. №  990      по описа  за

                    2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

         

 

                                               Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано  по повод въззивната жалба на  процесуалния  представител на К.Д.К.       –ищец   по гр.д. № 4995  /2019 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 258/20.01.2020 год. постановено по същото дело ,с което е отхвърлен иска на въззивника против „ЕОС Матрикс“ЕООД-гр.София  за приемане за установено по отношение на ответника ,че ищецът не му дължи сумата от 18 893,39 лв.-представляваща главница,сумата 12 056,74 лв.-лихва ,самата 8 405,55 - неолихвяеми вземания ,сумата 481,23 лв. – разноски ,сумата 3 481,99 лв. – такси –или общо сумата 43 418,90 лв. – по изп.дело № 701/2019 г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова –поради изтекла погасителна давност  и поради това ,че не е уведомен за договор за цесия  на вземането

                                                 Въззивникът      изразява недоволство от решението , като счита същото за неправилно и  необосновано,постановено при  неотчитане и неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства  .

                                          Сочи се ,че  на първо място,че  неправилно е тълкувана разпоредбата на чл. 429 ал. 1 ГПК и че  в хипотезата на законна суброгация  правоприемството по чл. 429 ал. 1 ГПКпринадлежи единствено на поръчителя ,респ.на солидарния длъжник ,щоито са платили дълга , а не на всяко трето лице ,което по силата на закона се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор в изпълнителния процес.За да събере дължимата сума всяко друго трето лице ,което твърди ,че се е суброгирало в правата на кредитора  по изпълнителния лист ,следва да инициира съответното съдебно производство по снабдяване с изпълнително основание –да предяви осъдителен иск  или заявление за издаване на заповед за изпълнение.Затова се счита ,че в случая няма  материално-правни предпоставки за съществуването на дълга  поради липса на допустимост на изпълнителния процес-тъй като  ответникът се легитимира като взискател въз основа на изпълнителен лист ,в който той не фигурира като такъв ,не е нито поръчител,нито солидарен длъжник  и не е провел редовно изпълнително производство за процесните вземания.Затова се счита и че постановлението на ЧСИ Т.Маджарова ,с което е допуснато правопроимството в изп.процес по първото изпълнително дело   и е конституиран ответника като взискател по второто изпълнително дело  не произвеждат правно действие поради несъществуването на изпълняемото право .

                                      Цитирайки задължителна съдебна практика ,въззивникът счита ,че първоинстанционният съд в противоречие с чл. 429 ал. 1 ГПК не е приел ,че искът е предявен на това правно основание и като не е спазил задължителното тълкуване на разпоредбата  неправилно е отхвърлил исковата претенция за установяване ,че за ответното дружество не съществува срещу ищеца правато на принудително изпълнение за парични притезания  по ч.гр.д. № 2012/2013 г. на БРС.

                                      Твърди се ,че обжалваното решение е постановено и при допуснати съществени процесуални нарушения,тъй като липсват мотиви по въведените от ищеца доводи  във връзка с възражението за недействителност на договора за цесия /като отново се излагат аргументи в тази връзка /;с възражението за приложение на т. 2  от ТР № 3/2017 г. от 27.03.2019 г.  на ОСГТК на ВКС –съгласно която при предсрочно  изискуеми кредити следва да се претендира само главницата ; както и с  възражеието ,че последното  валидно изпълнително действие  е наложената възбрана на 02.06.2016 г.  и че погасителната давност за вземанията започва да тече от тази дата,поради което за лихвите и разноските ,предмет на договора за банков кредит ,следва да се приложи чл.111 б.“в“ ЗЗД  и че същите са погасени по давност

                                      Затова се  моли за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което се уважат  изцяло  предявените искове  .Не се сочат нови обстоятелства и доказателства по делото .    

                                      В писмения си отговор по реда на чл. 263 от ГПК  въззиваемият ищец оспорва въззивната жалба  .Поддържа становището си ,че ответното дружество попада в кръга на лицата по чл.429 ал. 1 ГПК.По отношение на  твърдението за недействителност на договора за цесия се сочи ,че  от една страна ищецът не е страна по този договор и не може да възразява против него , а и  твърденията за липса на предмет,цена и индивидуализация на вземането няман отношение към производството .

                                      Проследяват се  предприетите принудителни действия по повод събирането на вземането ,които прекъсват давността ,като се сочи ,че след прекратяване на  изпълнително дело 597/2013 г.  взискателят е поискал образуването на ново  преди изтичането на петгодишния давностен срок.Към момента на образуване на изп.д.№ 597/2013 г. е било в сила ППлВС № 3/1980 г. ,според което погасителната давност не тече ,докато трае изпълнителния процес  относно принудителното  осъществяване на вземането /новото разрешение на този правен въпрос  се прилага след постановяване на ТР № 2/2015 г.,като решението е обявено на 26.06.2015 г. /.Следователно давността е спряла да тече  след образуване на изп.д. № 597/2013 г. ,а нов давностен срок е започнал да тече след обявяването на ТР № 2/2015 г. на 26.06.2015 г. Давността е спряла да тече ,след като е образувано изп.д. № 597/2013 г. ,а втори път  давността е прекъсната с подписването на споразумението от 26.05.2017 г.

                                      Моли се за спиране на настоящото производство до приключване  и произнасяне с тълкувателно решение на ВКС по висящото тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК .Моли се за потвърждаване на решението .

                                      Искането за спиране на настоящото производство е неоснователно .Висящността на тълкувателно дело не е основание за спиране на гражданския процес по реда на чл. 229  ал. 1 т. 4 ГПК/с тълкувателното решение не се решава спор по същество ,за да може решението да има значение за правилното решение на настоящия спор –какъвто е смисълът на цитираната разпоредба/. 

                                        С оглед на горното и на осн.  чл.  267 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                               О   П   Р   Е   Д   Е   Л     И :

 

 

 

 

 

                                      ДОКЛАДВА  въззивната жалба на процесуалния  представител на К.Д.К. ,ЕГН ********** ***       –ищец   по гр.д. № 4995  /2019 год. по описа на Бургаския   районен съд против решение № 258/20.01.2020 год. постановено по същото дело       .                                     ПРЕПИС от настоящата определение да се връчи на страните .

                                      ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                            ЧЛЕНОВЕ :1.

 

 

                                                                                                    2.