РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Етрополе, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100505 по описа за 2024 година
Подадена е искова молба от Ц. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес в гр.
*************– чрез пълномощника му адв. Е. В. Т. - К. от САК, против Ц. И.
Ш., с ЕГН ********** с адрес в гр. ***********; П. Ц. И., с ЕГН **********
с адрес в гр. ***********; П. И. Т., с ЕГН ********** с адрес в гр.
************* и Ц. П. И., с ЕГН ********** с адрес в гр.
***********************, с която, спрямо ответниците, са предявени
обективно кумулативно съединени искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, с искания
съдът да постави следното:
-Да признае за установено по ответниците, евентуално – по отношение
на техните наследници, че ищецът е собственик на 58 кв.м., представляващи
част от имот № 1682, кв. 126 по плана на гр. Етрополе, придаваеми към имот,
представляващ УПИ XI – 1934 по плана на гр. Етрополе, и да осъди
ответниците да предадат владението на горепосочената реална част от
процесния имот на ищеца – чл. 108 ЗС.
- Да осъди ответниците, евентуално - техните наследници, да премахнат
постройката, намираща се в югозападната част на имот с пл.№ 1682 по плана
на гр. Етрополе, а именно: стопанска постройка – чл. 109 ЗС.
1
В молбата се твърди, че на 05.12.1984 г., ищецът е придобил правото на
собственост /по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот №
96, том I, дело № 204/1984 г. на С.М. Етрополски районен съдия/ върху
следния недвижим имот: дворно място с площ 790 кв.м., съставляващо парцел
XII за имот с пл. № 1682 по плана на гр. Етрополе и построена в него
жилищна сграда при граници: улица, наследници на В. М., В.П.Б..
Твърди се, че по силата на нотариален акт № 3, том I, дело № 2/1962 г. на
Етрополски районен съдия Ц. И. Ш., с ЕГН **********, е признат за
собственик, на основание покупка и делба, на парцел XI – 1481 в кв. 111 по
плана на гр. Етрополе, с площ 536 кв. м.
Посочва се, че на 28.03.1975 г. е сключен договор за дарение /скрепен с
нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 16, том II, дело № 508/1975
г./ между Ц. И. Ш. /от една страна/ и синовете му – И.Ц. Ш. и П. Ц. И., с който
бащата е дарил на последните двама двуетажна жилищна сграда, находяща се
в парцел № XI за имот пл. № 1934, в кв. 126 по регулационния план на гр.
Етрополе, с площ от 512 кв.м.
Твърди се, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот
с № 163, том I, дело № 164/1996 г. на В.А. – Етрополски районен съдия, И. Ц.
Ш. е дарил на Ц. И. Ш. втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в парцел XI за имот пл. № 1934, в кв. 126 по регулационния план на
гр. Етрополе, с площ 512 кв. м., с неуредени сметки по регулация за 58 кв. м.,
придаваеми от имот с пл. № 1682, в кв. 126.
Навеждат се доводи, че на 01.03.2008 г. Ц. И. Ш. е починал, като е
оставил за свои наследници: Ц. П. Ш.а, с ЕГН ********** /съпруга/, П. Ц. И.,
с ЕГН ********** /син/; И. Ц. Ш., с ЕГН ********** /син, починал на
23.09.2002 г./; Ц. И. Ш. с ЕГН ********** /син/ и П. И. Т., с ЕГН **********
/дъщеря/.
Твърди се, е по силата на Решение № 86/03.08.2023 г., постановено по гр.
д. № 21/2023 г. по описа на РС – Етрополе, потвърдено с Решение №
105/19.03.2024 г., постановено по възз. гр.д. № 674/2024 г. по описа на СОС,
което е влязло в сила, са отхвърлени предявените от Ц. И. Ш., П. Ц. Ш., П. И.
Т. и Ц. П. И. искове, срещу ищеца Ц. И. Ц. за признаване на установено, че са
придобили правото на собственост върху 58 кв. м. , представляващи част от
имот 1682, кв. 25 по плана на гр. Етрополе, придаваем имот към собствения
2
им такъв, представляващ УПИ XI – 1934 по плана на гр. Етрополе, като се
навеждат доводи, че по делото е установено, че е отпаднало отчуждителното
действия на регулационния план, предвиждащ придаване на горепосочената
част от процесния имот. Навеждат се доводи, че поради спецификата на
спорното материално право, следва да се приеме, че когато предмет на делото
е правото на собственост върху спорна площ, намираща се на границата
между два съседни имота, без, обаче, да представлява самостоятелен отделен
имот на трето лице, силата на пресъдено нещо, при отхвърляне на иска за
принадлежността на тази площ към имота на ищеца се разпростира върху
правното положение, че площта е част от имота на ответника и следователно
негова собственост. В този смисъл се твърди, че ищецът е собственик на
процесните 58 кв.м., които ответниците по делото владеят без правно
основание. Твърди се, че към настоящия момент върху тази част от имота има
построена сграда, като ответниците по настоящото дело, и след влизане в сила
на решенията по горецитираните дела, продължават да я надстрояват и
пристрояват, респ. осъществяват фактическа власт върху процесните 58 кв. м.
от имота като по този начин нарушават правото на собственост на ищеца и
възможността му той да ги владее.
С горепосочените аргументи ищецът е предявил съответните, посочени
по – горе искове, с цитираните основания и петитуми.
В срока на отговор ответниците са депозирали такива – инкорпорирани в
един такъв – за ответниците П. Ц. И. и Ц. П. И., и в един такъв – за
ответниците Ц. И. Ш. и П. И. Т.. И четиримата ответници навеждат доводи, че
те не оспорват правото на собственост на ищеца върху процесната част от
имота, както и че са премахнали стопанската постройка, изградена върху тази
част, като по никакъв начин не препятстват правото на ищеца да владее
процесната част от имота и са в готовност да се спогодят.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява като се
представлява от неговия пълномощник – адв. Е. Т. от САК, която поддържа
исковата молба, по наведените в нея аргументи и доразвива същите във връзка
с релевираните /в първото по делото съдебно заседание/ от страна на
ответниците възражения относно това, че процесните 58 кв. м. не са
собственост на ищеца, а на неговата сестра П. Ф. В този смисъл адв. Т.
навежда доводи, че процесната прехвърлителна сделка от 1995 г., сключена
3
между ищеца и систра му, не е произвела правно действие, предвид
обстоятелството, че е сключена в противоречие с действащия към този момент
ЗТСУ, алтернативно – че ако се приеме, че е произвелна правно действие –
между ищеца и неговата сестра е възникнала съсобственост, респ. че ищецът е
летимиран да предяви настоящите собственически искове. В допълнително
представените от адв. Т. писмени бележки същата доразвива своите
твърдения, излагайки пространни аргументи относно основателността на
предявения иск по чл. 108 ЗС, като допълва, че предвид установеното в хода
на съдебното дирене, че ответниците не владеят процесните 58 кв. м. към
момента, съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае правото
на собственик на нейния доверител по отношение на същите, но да отхвърли
искането за предаването на владението им. В този смисъл адв. Т. претендира и
присъждането на разноски за осъществената от нея правна помощ във връзка с
този иск, за което представя и списък по чл. 80 ГПК. По отношение на иска по
чл. 109 ЗС, адв. Т. излага становище, че с оглед установеното в хода на
съдебното дирене за премахването на процесните постройки след
предявяването на исковата молба и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът
следва да го отхвърли, но да присъди в полза на нейния доверител сторените
по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание отв. Ц. П. И., редовно призован, се явява лично и с
пълномощника си адв. Х. Я. от САК /същият – пълномощник и на отв. П. Ц.
И./, като двамата поддържат отговора и навеждат допълнителни доводи
относно това, че ищецът не е процесуално и материално лигитимиран да
предяви процесните искове срещу ответниците, тъй като не е собственик на
спорните 58 кв.м. от процесния имот, понеже те са прехвърлени от ищеца на
неговата сестра П.Ф.по силата на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот с № 5, том I, дело № 13/1995 г., съставен на 26.01.1995 г. от М.
Н. – съдия при РС – Етрополе. В този смисъл се излагат аргументи, че така
предявените искове са нодопустими и производстводството по делото следва
да бъде прекратено. Алтернативно, се излагат аргументи за неоснователност
на предявените от ищеца искови претенции, като се посочва, че спорните 58
кв.м. не са собсвеност на ищеца, а на ответниците, респ. предявения от него
иск по чл. 108 ЗС се явява неоснователен и недоказан. В същия смисъл се
обосновава и неоснователността на предявения иск по чл. 109 ЗС, като се
4
посочва още, че от събраните в хода на делото доказателства /най – вече
показанията на разпитаните свидетели/ по безспорен начин се установява, че
процесните навеси са били премахнати от ответниците преди датата на
подаването на исковата молба. В допълнително представените писмени
бележки посочените по – горе доводи относно недопустимостта и
неоснователността на предявените искове се доразвиват в пълна степен.
Претендират се разноски, за което се представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответниците Ц. И. Ш. и П. И. Т., редовно
призовани, не се явяват, като се представляват от адв. Б. Б. от САК. Същата
поддържа отговора и се присъединява към заявеното от адв. Я. относно това,
че ищецът не е процесуално и материално легитимиран да предяви
съответните собственически искове срещу нейните доверители, тъй като той
не е собственик на процесния имот, понеже го е прехвърлил на сестра си по
силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот с № 5, том
I, дело № 13/1995 г., съставен на 26.01.1995 г. от М. Н. – съдия при РС –
Етрополе. Излагат се доводи, че имотът на ответниците Ц. Ш. и П. Т. няма
обща граница с имота на ищеца; че границата между тези имоте следва да
съдпада с двирищната регулция между УПИ XX л. № 1682 и УПИ – XII- 1682,
съгласно действащия регулиционен план на гр. Етрополе, както и с
калканните стени на сградите, изгредени в нея; че при попълването на
кадастралния план, одобрен със заповед № 0676/12.04.1977 г. на ОНС –
Етрополе е допусната грешка в резултат на погрешно отразена обща имотна
граница; че от заключението на приетата по делото експертиза се установя, че
няма неуредени сметки по регулация. В този смисъл се излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск по чл. 108 ЗС. Застъпва
се и мнението за неоснователност на иска по чл. 109 ЗС, със същите като
посочените от адв. Я. аргументи относно това, че процесните постройки са
премахнати от ответниците преди завеждането на исковата молба.
Адв. Я. и адв. Б. правят възражение за прекомерност на претендираните
от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: извадка – разпечатка /от интернет – сайта на ВКС/ на Решение №
20/20.02.2017 г., постановено по гр. дело № 6179 по описа на ВКС за 2015 г.;
извадка – разпечатка /от интернет – сайта на ВКС/ на Решение №
5
388/28.02.2012 г., постановено по гр. дело № 983 по описа на ВКС за 2010 г.;
заверено копие на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96, том I,
дело № 204 от 05.12.1984 г. на С.М. – съдия при РС – Етрополе; копие на
констативен нотариален акт за право на собственост на недвижим имот с № 3,
том I, дело № 2 от 22.01.1962 г. на В.Н. В. – съдия при РС – Етрополе; копие на
нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 16, том II, дело № 508 от
28.03.1975 г. на Б.К. – съдия при РС – Етрополе; копие на нотариален акт за
дарение на недвижим имот с № 103, том I, дело № 164 от 31.07.1996 г. на В. А.
– съдия при РС – Етрополе; копие на удостоверение с рег. № АБ –
03.08.176/29.07.1996 г., издадено от кмета на Община Етрополе; копие на
Решение № 105/19.03.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №
20231800500674 по описа на СОС за 2023 г.; копие на Решение №
86/03.08.2023 г., постановено по гр. дело № 20231830100021 по описа на Рс –
Етрополе за 2023 г.; копие на удостоверение за наследници на Ц. П. Ш., с ЕГН
********** /б.ж. на гр. П./ с изх. № ГР – 917/17.12.2024 г., издадено от
Община Етрополе; заверено копие на удостоверение за наследници на Ц. И.
Ш., с ЕГН ********** /б.ж. на гр. Е., обл. Софийска/ с изх. № ГР –
916/17.12.2024 г., издадено от Община Етрополе; копие на удостоверение за
данъчна оценка с изх. № **********/19.12.2024 г. на Община Етрополе; копие
на удостоверение за данъчна оценка с изх. № **********/19.12.2024 г. на
Община Етрополе; копие на скица на процесния имот; нотариален акт №103,
том 1, нотариално дело № 164/31.07.1996 г. на съдия В.А. към РС – Етрополе;
заверено копие на строително разрешение №17 от дата /не се чете/ издадено на
Ц. И. Ш. за построяване на стопанска сграда и лятна кухня върху 40 кв.м. на
собственото си място в кв. №111, парцел 11, в гр. Етрополе; заверено копие на
акт за непълноти /грешки/ издаден на 12.12.2022 г. от Община Етрополе, ведно
с приложена към него скица за геодезическо заснемане извършено от
правоспособно лице; - заверено копие на заповед – № РД-15-631/14.12.2022 г.
на Община Етрополе, заверено копие на протоколно определение на АС -
София област 17.12.2023 г., постановено по административно дело
№1107/2023 г., заверено копие на определение №8475/08.07.2024г. на ВАС,
Второ отделение, постановено по административно дело №6398/2024 г.;
нотариален акт №5, том I, дело 13/95 г. на съдия при РС – Етрополе, ведно с
план; строително разрешение №17; копие на удостоверение с рег. №
643/29.12.1993 г. издадено от МФ - Софийско данъчно управление, заверено
6
копие на удостоверение от 29.12.1993 г. издадено от кмета на Община
Етрополе, копие на скица №256/28.04.2025 г. издадена от Община Етрополе;
материалите по гр. дело № 21/2023 г. по описа на РС – Етрополе; адвокатски
пълномощни и квитанции за платени държавни такси и депозити по делото.
В съдебното заседание по делото са допуснати до разпит петима
свидетели, както следва: Р. В. Ц. и И.И. Н. /при режим на довеждане от страна
на ищеца/; Г.Ц.Г. и В. Н. О. /при режим на довеждане от ответниците П. И. и
Ц. И./ и В.Д. Д. /при режим на довеждане от ответниците П. Т. и Ц. Ш./.
В показанията си св. Р. Ц./съпружески съжител на дъщерята на ищеца/ и
И. Н./съсед на страните/ излагат своите възприятия относно фактическото
положение в процесните имоти и спорните 58 кв.м., като заявяват, че в тях са
били изградени навеси и гараж от ответниците, които са премахнати от тях
през месец март тази година /2025 г./.
В показанията си св. Г.Г. /познат на ответниците/ и В.О. /съсед на
страните/ също заявяват своите възприятия относно фактическото положение
в имотите и по – конкретно спорните 58 кв.м., като заявяват, че навесите и
гаража, които са били изградени от ответниците там, са били премахнати от
тях, като причината за това са някакви дела, които са водили с ищеца и които
са загубили. Св. Г. посочва, че постройките са премахнати през лятото на
2024 г. Св. В. О. заявява, че са премахнати миналата година /без да уточнява
точно кога/ и допълва, че къщата на П./сестрата на ищеца/ е разположена
точно до мястото, на което са се намирали въпросните навеси; че нейната
къща е построена на санър; че тя е искала разрешение да строи там преди
много години, като Ц.Ш. му е казвал, че някога й е подписал да строи на санър
и че през годините П. и Ц. не са възразявали по никакъв начин на ответниците
да ползват въпросното място, на което са били изградени тези навеси.
В показанията си св. В.Д. също посочва, че процесните временни
постройки са премахнати от ответниците през миналата година /не посочва
точно кога/; че между страните по делото не е имало спорове за ползването на
имотите и че такъв е възникнал след като са започнали съдебните дела между
тях; че в непосредствена близост до границата на имота на ответниците е
разположена къщата на Пенка – сестрата на ищеца и че не знае ответниците да
са въпрепятствали или пречили на нея или на брат й по някакъв начин да си
ползват имота.
7
В хода на съдебното дирене по делото е допусната и изготвена съдебно-
техническа експертиза, от заключението на която е установено следното: че
съгласно регулационния план на гр. Етрополе, одобрен със Заповед №
0676/12.04.1977 г. към парцел XI-1934, кв. 126 са придадени 58 кв.м. от ПИ с
пл. № 1682, което е отразено и в комбиринирата скица, приложена и
представляваща неразделна част от заключението; че към настоящият момент
спорните 58 кв.м. са заснети като част от ПИ с пл.№ 1682, но по кадастър са
придадени и попадат в имот XI-1934, кв. 126; че от извършените справки и от
приложените по делото документи за собственост няма данни за уреждане на
сметки по регулация за процесните 58 кв.м.; че от данните по делото се
установява, че Община Етрополе е издала разрешение за строеж с №
1714.05.1984 г. на стопанска сграда и лятна кухня върху 40 кв. м. на
собственото си място в кв. 111, парцел XI, при съседи бул. „Р.“, парцели X и XI
на името на Ц. И. Ш., но не е представени скица за даване на строителна
линия и ниво на сградата, поради което не може да бъде установено къде
точно е дадена тази линия и че частта от имота, прехвърлена от Ц. Ц. на П. Ф.
с нотариален акт № 5, том I, дело № 13/1995 г. на М. Н. – съдия при РС –
Етрополе отговаря на минималните изисквания за площ и лице, предвидени в
действалите към 26.01.1995 г. редакции на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ и чл. 54, и
чл. 54а ППЗТСУ /отм./. В приложената към заключението и представляваща
неразделна част от него, комбинирана скица на процесните имоти, вещото
лице е обозначило подробно всеки един от тези имоти, както и точното
местонахождение на процесните спорни 58 кв.м.
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени и
гласни доказателства, съдът приема за установено, от фактическа страна,
следното:
На 05.12.1984 г. между ищеца по делото Ц. И. Ц. и неговата майка В.
Н.К. бил сключен договор за продажба /по силата на нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 96, том I, дело № 204/1984 г. на С.М.
Етрополски районен съдия/ на недвижим имот: дворно място с площ 790
кв.м., съставляващо поземлен имот с № 1682, за който, по действащия
регулационен план на гр. Етрополе /утвърден през 1977 г./ са отредени ПИ XII
-1682 и ПИ XX- 1682, ведно с построена в него жилищна сграда при граници:
улица, наследници на В. М., В.П. Б.
8
На 26.01.1995 г. ищецът Ц. Ц. продал на сестра си П.И. Ф. част от
собствения си недвижим имот, посочен по – горе, представляващ незастроен
парцел - имот ХХ-1682 в кв. 126 по регулационния план на гр. Етрополе, с
площ 340 кв. м., при съседи: улица, Ц. Ц., Ц. Ш., В. О. и С. В. Покупко –
продажбата била скрепена с нотариален акт № 5, том I, дело № 13/1995 г. на
М.Н. – районен съдия при Етрополски районен съд. По този начин между
ищеца и сестра му възникнала съсобственост по отношение на имот с пл. №
1682.
Ответниците по делото П. Ц. И., Ц. П. И., Ц. И. Ш. и П. И. Т.
притежавали, в режим на съсобсвеност, разположения в съседство на
горепосочения имот - имот XI – 1934, отреден за имот с пл. № 1934, в кв. 126
по регулационния план на гр. Етрополе, с площ 512 кв. м., ведно с
построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, с неуредени сметки
по регулация за 58 кв. м., придаваеми от имот с пл. № 1682, в кв. 126, при
съседи: от двете страни улици, парцел Х – 1481 и парцел XII – 1682.
През годините, от страна на праводателите на ответниците на границата
между двата имота /с пл. № 1934 и с пл. № 1682/ върху посочените 58 кв.м.,
били изградени временни постройки – два навеса и гараж, които се ползвали и
стопанисвали от ответниците. Називисимо, че сметките по регулация между
собствениците на имотите не били уредени, и процесните 58 кв.м. реално
съставлявали част от имота – собственост на ищеца и неговата сестра,
ответниците третирали този поземлен участък като свой. Предвид
обстоятелството, че смятали, че границата между двата имота е погрешно
отразена в регулационния план на гр. Етрополе, отв. Ц. И. Ш. инициирал
производство за установяване на непълноти /грешки/ в одобрения кадастрален
план, подавайки заявление в Община Етрополе, с вх. № УТ-09-69/22.11.2022 г.
Във връзка с това била извършена проверка и бил постановен акт за
установяване непълноти /грешки/ в одобрения кадастрален план, в който било
отразено, че отразената в плана имотна граница на място не съществува, като
тази граница съответства и съвпада с дворищната регулация между двата
имота, както и с калканните стени на сградите, изградени по нея. Актът не бил
подписан от ищеца и неговата сестра, тъй като те били категорични, че
процесните 58 кв.м. са част от техния съсобствен имот. С оглед на това било
прието, че е налице спор за материално право, като със Заповед № РД-15-
9
631/14.12.2022 г. на кмета на Община Етрополе било отказано изменение в
кадастралния план и отстраняване/премахване на допусната грешка.
С оглед горното, на 23.01.2023 г. ответниците по настоящото делото
подали в РС – Етрополе искова молба, с която предявили против ищеца по
това дело Ц. И.Ц. установителен иск за собственост /на основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР и чл. 124, ал.1 ГПК/ по отношение на процесните 58 кв. м.,
представляващи част от имот с пл. № 1682 в кв. 126 по плана на гр. Етрополе,
придаваеми към техния съсобствен такъв с № XI-1934, и установителен иск
за собственост на основание давностно владение по отношение на същия
поземлен участък, в условията на евентуалност. Във връзка с това било
образувано гр.д. № 21/2023 г. по опоси на РС – Етрополе. С Решение №
86/03.08.2023 г., постановено по същото дело исковите претенции на
ответниците спрямо ищеца били отхвърлени. Това решение било потвърдено с
Решение № 105/19.03.2024 г., постановено по възз. гр.д. № 674/2024 г. по
описа на СОС, което не било обжалвано и влязло в сила на 14.06.2024 г. И в
двете посочени съдебни решения било прието, че ответниците по настоящото
дело не са собственици на процесните 58 кв. м., тъй като е отпаднало
отчуждителното действие на регулационния план, предвиждащ придаване на
горепосочената част от процесния имот, както и че същите не са могли да
придобият по давност същите 58 кв. м., предвид императивните забрани на чл.
59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ.
С оглед изхода на горепосоченото дело ищецът по настоящото такова
поискал от ответниците по него да премахнат изградените в спорните 58 кв. м.
временни постройки. Тъй като те се забавили във времето с осъществяването
на тази дейност, на 15.11.2024 г. Ц. И. Ц. подал настоящата искова молба
срещу тях. В последствие, в края на годината ответниците прамахнали
окончателно всички постройки, изградени на мястото.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе. Съдът кредитира изцяло и заключението на изгответната по
делото съдебно – техническа експертиза, както и показанията на разпитаните
в хода на съдебното дирене свидетели, досежно факта на окончателното
премахване на временните постройки, изградени в спорните 58 кв.м. от
праводателите на стопанисващите ги ответници. В този смисъл настоящият
10
съдебен състав счита за нужно да уточни, че приема, че тези постройки са
окончателно премахнати в края на 2024 г., респ. кредитира показанията на
свидетеля Васил Начев Овчаров, в частта, досежно периодът на окончателното
премахване на процесните постройки. Неговите показания са еднопосочни,
пълни и непротиворичиви и с тях цялостно се изясняват и установяват
посочени факти. По делото безспорно се установи, че св. Овчаров е съсед на
страните по делото, имал е преки и ежедневни възприятия относно
случващото се на мястото, като излага твърдения, които допринасят за
обективното изясняване на фактическото положение. Съдът кредитира и
показанията на св. В.Д. Д., които подкрепят тези на св. Овчаров в най – пълна
степен. Тук съдът счита за нужно да посочи, че и двамата гепосочени
свидетели са доведени за разпит от ответната по делото страна, но излагат
твърдения за факти, които не са в нейна полза, което идва да покаже, че те не
са заинтересовани от изхода на делото и техните показания следва да се ценят
като напълно обективни и безпристрастни.
С оглед горното съдът не кредитира показанията на свидетелите Р.Ц.и Г.
Г., в частта им от относно времето на окончателното премахване на
процесните постройки. В хода на делото безспорно се установи, че св. Н. е
съпружески съжител на дъщерята на ищеца. Установи се и това, че св. Г. има
близки дългогодишни приятелски отношения с отв. П. И. и сина му Ц. И.. В
този смисъл съдът счита, че тези двама свидетели могат да се считат за
предубедени от изхода на делото и изложените от тях факти, под формата на
показания, следва да бъдат критично анализирани от съда. Нещо повече – и
двамата свидетели не живеят в близост и/или постоянно в процесните имоти.
По делото се установи, че св. Ц. живее преимуществено в чужбина и отсяда в
дома на ищеца само за кратките периоди от време когато се прибира в страта, а
св. Г. дори не посочва името на улицата, на която се намират процесните
имоти. С всички тези аргументи съдът счита, че показанията на тези
свидетели, досежно момента на окончателното премахване на процесните
постройки не следва да се кредитират.
Съдът счита, че не следва да бъдат кредитирани и показанитя на св. И.
Н., досежно периодът на премахването на процесните постройки, най – вече с
оглед обстоятеството, че същите, досежно тези факти се явяват изолирани и
неподкрепени с други доказателства по делото /най-вече с оглед другите
показания на свидетелети, кредитирани от съда и некридитирането на
11
показанията на св. Ц./.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с два осъдителни иска – по чл. 108 и чл. 109 ЗС. С оглед
на това по така предявения иск по чл.108 ЗС, в тежест на ищеца, при условията
на пълно и главно доказване, е да установи правото на собственост върху
имота, респ. съответните 58 кв. м. – част от него, на твърдяното от него
основание /договор за покупко-продажба на целия имот, част от който са
същите/, както и че ответниците владеят процесните части от неговия
имот,без да имат право за това. По иска по чл. 109 ЗС ищецът отново следва
да докаже, че е собственик на имота, както и че владението му върху него,
респ. върху процесната част от него, е нарушено в резултат на
неоснователните действия на ответниците, които са изградили /или техните
праводатели/ сграда върху тази част, която стопанисват и ползват, и по този
начин му пречат да упражнява правото си на собственост върху нея.
В тежест на ответниците, при условията на обратно доказване,
съобразно релевираните от тях възражения по делото /макар и не с отговора на
исковата молба, а в първото по делото съдебно заседание, за които съдът е
приел, че не са преклудирани/ е да установят липсата на материална и
процесуална лигитимация у ищеца да води посочените по –горе искове срещу
тях, т.е. факта, че същият не е собственик на процесния имот, част от който са
процесните 58 кв.м., с оглед на което предявените от него искове са
недупостими, респ. /с оглед алтернативните им възражения/ да установят, че
те са собственици на процесната спорна площ, че върху нея не е било налице
владение от тяхна страна, което да препятства пълното и ефективно
упражняване на правото на собственост на ищеца, с оглед на което
предявените от него искове се явяват неоснователни и недоказани.
От приетата от съда фактическа обстановка, описана по-горе, базирана
на кредитираните от него доказателства, по безспорен начин се установява /а и
между страните не се спори/, че по силата на нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 96, том I, дело № 204/1984 г. на С.М. Етрополски районен
съдия, на 05.12.1984 г. между ищецът по делото Ц. И. Ц. и неговата майка В.
Н.К. е сключен договор за продажба на недвижим имот, представляващ
дворно място с площ 790 кв.м., съставляващо поземлен имот с № 1682, за
12
който, по действащия регулационен план на гр. Етрополе /утвърден през 1977
г./ са отредени ПИ XII -1682 и ПИ XX- 1682, ведно с построената в него
жилищна сграда при граници: улица, наследници на В.М., В.П.Б.. Установявя
се също така и не е спорно между страните, че по силата на нотариален акт №
5, том I, дело № 13/1995 г. на М.Н. – районен съдия при Етрополски районен
съд на 26.01.1995 г., ищецът е продал на сестра си П. И. Ф. недвижим имот,
представляващ незастроен парцел - имот ХХ-1682 в кв. 126 по регулационния
план на гр. Етрополе, с площ 340 кв. м., при съседи: улица, Ц. Ц., Ц. Ш., В. О.
и С. В..
Спорни между страните остават факта относно вещно-прехвърлителния
ефект на посочената по – горе сделка, сключена между ищеца и неговата
сестра, т.е. наличието на качеството на собсвеност на ищеца по отношение на
имота, част от който са спорните 58 кв.м., дали са уредени регилационните
сметки между страните, респ. дали ищецът е собственик на спорната площ и
дали върху нея е било налице владението от страна на ответниците,
изразяващо се в изградени временни постройки, поради което ищецът не е
могъл да реализира в максимална степен собственическите си права.
От приетата от съда фактическа обстановка се установява, че по силата
на нотариален акт № 5, том I, дело № 13/1995 г. на М.Н.– районен съдия при
Етрополски районен съд на 26.01.1995 г., ищецът е продал на сестра си П.И. Ф.
част от собствения си недвижим имот /придобит чрез покупко – продажбата от
1984 г. от неговата майка, представляващ дворно място с площ 790 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с № 1682/, а именно незастроен парцел - имот
ХХ-1682 в кв. 126 по регулационния план на гр. Етрополе, с площ 340 кв. м.,
при съседи: улица, Ц. Ц., Ц.Ш., В. О. и С.В. Съдът приема, че този имот
представлява част от имота, придобит от ищеца през 1984 г. Незавасимо от
обстоятелството, че в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 96,
том I, дело № 204/1984 г. на С.М. Етрополски районен съдия, е посочено, че
процедсния имот представлява парцел с XII за имот с пл. № 1682, видно от
приложените по делото писмени доказателства /съдебно-техническата
експертиза, изготвена в хода на производството по гр.д.№ 21/2023 г. по описа
на РС – Етрополе и приложените по същото дело материали – копия от
действащия кадастрален и регулационен плат на гр. Етрополе от 1977 г./ по
безспорен начин се установява, че за имот с пл. № 1682 са отредени ПИ XII -
1682 и ПИ XX- 1682. Същите фактически твърдения са наведени и в съдебно
13
решение № 86/03.08.2023 г., постановено по гр. д. № 21/2023 г. по описа на РС
– Етрополе, което е потвърдено с решение № 105/19.03.2024 г., постановено по
въззивно гр.д. № 105/19.03.2024 г., което не е обжалвано и установеното с
което има сила за пресъдено нещо.
Видно от заключението на приетата по настоящото дело съдебно-
техническа експертиза процесната част от имота на ищеца, която той е продал
на сестра си, отговаря на минималните изисквания за площ и лице,
предвидени в действащия към момента на сключването на сделката
/26.01.1995 г./ чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм/, и чл. 54 ичл. 54а ППЗТСУ /отм./. С
оглед на това настоящият съдебен състав счита, че процесната прехвърлена
част от общия имот не попада в забраната на посочените законови текстове,
тъй като отговаря на изискванията за площ и лице за прехвърлянето й. Ето
защо съдът не приема за основателни доводите на ищцовата страна, досежно
това, че въпросният договор, сключен между ищеца и сестра му не е породил
правни последици, поради противоречие със закона. Със същите аргументи
съдът споделя алтернативно релевираните доводи на ищеца за това, че между
него и сестра му е налице съсобственост по отношение на имот с пл. № 1682.
В този смисъл съдът счита за неоснователни и необосновани възраженията на
ответниците относно това, че ищецът не е материално и процесулно
легитимиран да води собственическите искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС срещу
тях за процесните 58 кв. м., за които по делото е безспорно установено, че са
придаваеми към неговия съсобствен имот. Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин, който да не пречи на другиге съсобственици да си
служат с нея според правата им. По делото не се твърди и не са представени
доказателства за извършена делба или разпределение на ползването между
съсобствениците на процесния имот с пл. № 1682, с оглед на което настоящият
съдебен състав счита, че всеки един от тях може да предяви собственически
иск /ревандикационен или негаторен такъв/ спрямо третото лице, което го
владее или държи без правно основание /в този смисъл и Решение №
774/10.02.2011 г., постановено по гр.д. № 643/2009 г. на ВКС, IVг.о./. С всички
посочени аргументи съдът счита, че двата предявени иска за защита правото
на собственост на ищеца се явяват допустими и следва да се разгледат по
същество.
14
Относно основателността на иска по чл. 108 ЗС съдът счита за
безспорно установено по делото, че регулационните сметки по отношение на
процесните 58 кв. м. не са уредени. Този извод се налага, както от
заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, така и
от останалите писмени доказателсва по делото, в това число материалите по
гр.д. № 21/2023 г. по описа на РС – Етрополе и постановеното по него влязло в
сила решение, имащо силата на пресъдено нещо за отразените в него факти и
обстоятелства. Настоящият съд приема за безспорно установено по делото, че
отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен
дворищнорегулационен план за заемане на придадените към имота на
ответниците 58 кв.м., е отпаднало автоматично и, че след изтичането на
сроковете по § 6 ПРЗУТ придаваемите 58 кв.м. са се върнали в патримониума
на собственика на имота, от който са били отчуждени. В настоящия случай
това е имот с пл. № 1682, за който, с оглед изложеното по – горе, настоящият
съдебен състав приема, че е съсобствен на ищеца и неговата сестра. По
делото, от страна на ответниците, не са релевирани никакви убедителни и
преки доказателдства за това, че регулацията е била приложена по един от
трите, приети в практиката /съгл. ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС/ начина – чрез
плащане, чрез заемане на имота по смисъла на чл. 111 ЗТСУ /отм./ или чрез
съставянето на констативен нотариален акт по чл. 134, ал. 3 ЗТСУ /отм./. В
този смисъл съдът не приема за основателни възраженията на ответниците Ц.
И. и П. И., че предвид обстоятелството, че, както по отношение на Пенка
Филипова, така и по отношение на ответниците по делото са издавани
разрешителни за строеж, са налице косвени доказателства за законното
заемане на въпросната придаваема част от тях и придобитото от тях право на
собственост по отношение на нея.
С всички горепосочени аргументи, както и с оглед наличната
съсобственост по отношение на процесния имот от страна на ищеца и сестра
му и осъществяваното от тях общо владение върху него /без извършена делба
и разпределение на ползването за всеки един от тях/, съдът счита, че по делото
безспорно се установи, че ищецът Ц. И. Ц. се явява собственик на процесните
58 кв.м., представляващи част от имот № 1682, кв. 126 по плана на гр.
Етрополе, респ. че това обстоятелство следва да бъде установено спрямо
ответниците по делото. Теорията и практиката приема, че при уважаване на
иск по чл. 108 ЗС съдът задължително се произнася с два диспозитива, като
15
първо установява правото на собственост на ищеца по отношение на
конкретната вещ и след това осъжда ответника да му предаде владението
върху нея. В настоящия случай, обаче, в хода на производството по делото
безспорно се установи, че след предявяването на исковата молба /в края на
2024 г./ ответниците окончателно са премахнали процесните временни
постройки, изградени върху спорните 58 кв.м. с неуредени сметки по
регулация, т.е. че те фактически не осъществяват неправомерно владение
върху тях. Съдът счита, че този факт има значение за спорното право и на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК следва да го съобрази при постановяване на
решението по отношение на този иск. В този смисъл настоящият съдебен
състав счита, че следва да бъде отхвърлено искането на ищеца за осъждането
на ответниците да му предадат владението върху процесните 58 кв.м. – негова
собственост.
С горепосочените аргументи съдът счита, че се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен и иска по чл. 109 ЗС, предявен от ищеца срещу
ответниците, тъй като по делото /макар и след подаването на исковата молба/
безспорно се установи, че към настоящия момент не е налице каквото и да е
действие /сгради, прегради, временни постройки/, което да пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху процесните 58 кв.м.
С оглед изхода на делото и предвид обстоятелството, че отхвърлянето на
част от исковите претенции се дължи на обстоятелства, настъпили след
подаването на исковата молба, ответните по делото следва да бъдат осъдени
да заплятят на ищеца сторените от него разноски в производството. Същият
претендира разноски в общ размер на 2970,00 лева, от които: 570,00 лева за
заплатени държавни такси за образуване на делото, издаване на съдебни
удостоверения и вписване на исковата молба, както и платен депозит за вещо
лице, и издаване на скица, и 2400,00 лева адвокатско възнаграждение. От
страна на ответниците е направено възражение за прекомерност на
последното. Съобразно чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази
претендирания размер на адвокатските възнаграждения от страна на
ответниците с този, визиран в чл. 36 от Закона за адвокатурата и приетата във
връзка с него Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно чл. 7, ал. 5, вр. ал. 2 от
същата наредба, за процессуално представителство, защита и съдействие по
искове по чл. 108 ЗС, адвокатското възнаграждение се определя съобразно
16
материалния интерес по делото. Видно от приложените по делото
доказателства материалният интерес по този иск е в размер на 547,11 лева
/съгласно данъчната оценка на спорните 58 кв. м./ . Предвид на това и на
основание чл. 7, ал.2, т. 1 от цитираната по – горе наредба минималното
адвокатско възнаграждение по този иск възлиза на 400,00 лева. По отношение
предявения иск по чл. 109 ЗС, с оглед липсата на извършена оценка на
разходите за премахването на временните постройки, изградени върху
спорните 58 кв.м. и дадената предполагаема оценка на същите от съда по реда
на чл. 70, ал. 3 ГПК /съобразно т.1 от ТР № 4/06.11.2017 г. по т.д. № 4/2014 на
ОСГК, ВКС/ в размер на 5000,00 лева, и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Нередбата – минималното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на
860,00 лева. С оглед на това минималното адвокатско възнаграждение за
оказаната на ищеца правна защита и съдействие по двата иска е в общ размер
на 1260,00 лева. Видно от приложените по делото доказателсва същият е
заплатил сумата от 2400,00 лева за процесуалното представителство на адв. Е.
Т.. По делото са проведени общо 4 /четири/ съдебни заседания, във всичките
от които адв. Т. е взела активно участие, изпълнявайки поетите от нея /към
ищеца/ задължения за оказване на правна защита и съдействие. Наред с това
адв. Т. е била и изключително активна и извън рамките на проведените по
делото съдебни заседания, с оглед обстоятелсвото, че своевременно е
изпълнявала указанията на съда, преди даване ход на делото и е подавала
нарочни молби, с които е правила искания и възражения, касаещи защитата на
интересите на нейния доверител в най – пълна степен. С оглед на това
настоящият съдебен състав счита, че независимо от почти двукратното
завишаване на адвокатския хонорар на адв. Т. /съобразно минимално
определения размер на възнаграждението й за оказаната от нея защита по
двата посочени искове/, релевираното от страна на ответниците възражение за
прекомерност на този хонорар не следва да се уважава, респ. претенциите на
ищеца за извършени от него разноски за адвокатско възнаграждение следва да
бъдат уважени в цялост. Същото се отнася и за останалите претендирани от
него разноски най – вече с оглед обстоятелството, че за извършването им по
делото има приложени доказателства.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
17
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Ц. И.
Ш., с ЕГН ********** с адрес в гр. ***************; П. Ц. И., с ЕГН
********* с адрес в гр. ***********; П. И. Т., с ЕГН ********** с адрес в гр.
*********** и Ц. П. И., с ЕГН ********** с адрес в гр. *****************,
че ищецът Ц. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес в гр. **************** е
собственик на 58 кв.м., представляващи част от имот № 1682, кв. 126 по
плана на гр. Етрополе, придаваеми към имот, представляващ УПИ XI – 1934,
кв. 126 по плана на гр. Етрополе, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за
осъждането на ответниците да му предадат владението върху горепосочената
реална част от процесния имот, тъй като те вече не осъществяват фактическа
власт върху нея.
НЕ УВАЖАВА и ОТХВЪРЛЯ, предявения иск, с правно основание чл.
109 ЗС, от Ц. И. Ц., с ЕГН ********** с адрес в гр. **************** против
Ц. И. Ш., с ЕГН ********** с адрес в гр. *******************; П. Ц. И., с
ЕГН ************** с адрес в гр. **********; П. И. Т., с ЕГН ********** с
адрес в гр. ************* и Ц. П. И., с ЕГН ********** с адрес в гр.
******************, с искане за осъждането на ответниците да премахнат
временните постройки /два броя навеси и гараж/, намиращи се в югозападната
част на имот с пл.№ 1682, в кв. 126 по плана на гр. Етрополе, изградени върху
процесните 58 кв. м., представляващи част от този имот, тъй като същите са
премахнати в хода на производството по делото.
ОСЪЖДА Ц. И. Ш., с ЕГН ********** с адрес в гр. ****************;
П. Ц. И., с ЕГН ********** с адрес в гр. *******************; П. И. Т., с
ЕГН ********** с адрес в гр. ****************** и Ц. П. И., с ЕГН
********** с адрес в гр. *************, да заплатят солидарно на Ц. И. Ц., с
ЕГН ********** с адрес в гр. ****************** паричната сума в размер
на 2970,00 /две хиляди деветстотин и седемдесет/ лева, представляваща
разноски, сторени от него в производството, включително и за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните за постановяването му, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
18
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
19