Решение по дело №4410/2014 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

06.02.2015г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА

 

          При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа докладваното от председателя гр.д.№4410/2014г. по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:

         Иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

          Пред ПлРС е депозирана искова молба от Г.Й.К., чрез адв. В. У., против  И.Х.Х., с която се твърди, че страните са осъществявал съвместна дейност, за целта която ищецът е закупил два броя автомобила-„Фиат Дукато”- товарен, с рег.№ ЕН 8679 ВВ и л.а.Фолксваген Голф, с рег.№ ЕН 2903 ВВ, като за закупуването, ремонти и регистрация, ищецът е заплатил сумата от 8000лв. твърди се, че автомобилите са във владение на ответника. Твърди се, че  от 01.01.2010г. ищецът е лишен достъп до автомобилите, като се посочва, че съвместна дейност не е извършвана.  Твърди се, че  с нотариална покана от 03.04.2014г., рег.№ 2269 на Нотариус Савина И., връчена на ответника на дата 11.04.2014г., при условията на чл.46, ал.1 от ГПК, отв.Х. е поканен да заяви в 14 дневен срок по какъв начин и в какви срокове ще върне сумата от 8000лв. Твърди се, че ответникът не е взел отношение на поканата. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата от 8000лв., получена въз основа на неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ. Претендират се разноски.

В срока за отговор по реда на чл.133 от ГПК, ответникът, чрез адв. И.Н., изразява становище за неоснователност на иска. Твърди се, че между страните не са съществували уговорки за съвместна дейност. Твърди се, че товарният автомобил е закупен от ищеца с негови средства, а лекият- със средства на ответника. по отношение на товарният автомобил се посочва, че същият се намира в двора на вилата на ответника/без да се уточнява къде/, в неизправност е, но е на разположение на ищеца, и същият може да го вземе когато пожелае. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

         Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото доказателства и закона, намира за установено следното:

         С протоколно определение от дата 09.12.2014г., е постановено за безспорни и ненуждаещи се от доказване, факът, че процесният л.а. Фолксваген Голф, е регистриран в КАТ на името на ответника И.Х., а процесният товарен автомобил Бус Фиат Дукато- на името на ищеца. За безспорен между страните е признат и фактът, че процесните автомобили,  са във владение на ответника. В с.з., процесуалният представител на ищеца твърди, че на ответника е предадено само владението на процесните автомобили, като пари в брой  на ръка на ответника не са давани. По делото, като писмено доказателство, е представено търговско споразумение, в превод от немски език, касаещо л. а Фолксваген Голф, от дата 15.05.2007г, от което се установява, че купувач на същият е И.Х., като в споразумението изрично  е посочено, че сумата от  900 евро, е заплатена от купувача изцяло. По делото се установява  също, от отговорите на ответника Х., на въпросите, поставени по реда на чл.176 от ГПК, че същият е присъствал на закупуването на процесният товарен автомобил, като същият е заплатен от ищеца, и е регистриран на негово име. Ответникът посочва също, че този автомобил не е в движение от 2008г, и се нуждае от допълнителен ремонт; ответникът посочва също, че след закупуването е правен ремонт, който е заплатен от ищеца. Ответникът посочва също,че действително автомобила се намира в двора на вилата му, но твърди, че автомобила е там със съгласието на ищеца. Ответникът посочва също, че ищецът К. многократно е бил гост във вилата му, но не изразявал желание да си вземе автомобила, или части от него. По отношение на нотариалната покана, отв. Х. посочва, че не е предприел действия, след консултация с адвокат по този въпрос.

         При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

         По делото, с определение № 4286/11.11.2014г, съдът е разпределил между страните по делото доказателствена тежест, съобразно дадената правна квалификация на предявения иск. Съобразно същата, в тежест на ищеца е да да докаже, че факта на съществуването на уговорки между страните са осъществяване на съвместна дейност, в изпълнение на което са закупени автомобилите и факта на тяхното неосъщствяване; факта на закупуването на посочените автомобили от ищеца, с негови средства и на негово име; съществуването на уговорки за връщане на автомобилите, размер и изискуемост на претенцията си. С определелението си, съдът изрично е указал на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти. По делото, обаче, от страна на ищеца, не са ангажирани никакви доказателства, за посочените от съда факти, като елементи от състава на чл.55, ал.1, предл.2 от ЗЗД. По делото, не се събраха доказателства, установяващи съществуването на каквито и да уговорки между страните, за  осъществяване на съвместна дейност, в изпълнение на което са закупени автомобилите, както и факта на тяхното неосъщствяване. Не се установява и факта, че и двата автомобила са закупени от ищеца с негови средства, и на негово име. Напротив, по делото бяха представени категорични доказателства, че процесият лек автомобил Фолксваген Голф, е закупен и регистриран в КАТ на името на ответника Х.. По делото не се ангажираха доказателства и относно съществуването на  уговорки за връщане на владението на автомобилите, за които съдът е постановил за безспорно,че са във владение на ответника. Не се установи ответникът по никакъв начин да пречи на ищеца да получил владението на товарният автомобил, находящ се в двора на вилата му. Що се отнася до изпратената и получена от ответника нотариална покана за връщане на сумата от 8000лв., и съдържащото се в нея изявление на ищеца, че неявяването на ответника да заяви по какъв начин и в какви срокове ще върне сумата, ще бъде прието като признание на иска, съдът счита, че  същото не обвързва по никакъв начин ответника, и не моди до твърдените от ищеца правни последици. Основателността на претенцията се преценява въз основа на събрани в настоящето производство доказателства, като извънсъдебно признание на факт, има правно значение, само ако изхожда от самият ответник, и същият е неизгоден за него. Изявлението на ищеца- кредитор, обективирано в представената нотариална покана, и сочените благоприятни правни последици за самият него, не обвързва съда.

         На основание гореизложеното, съдът намира, че по делото не се събраха доказателства, които да обусловят основателност на предявеният иск за връщане на даденото, поради неосъществено основание, поради което, предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. 2 от ЗЗД, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.    

         Следва в полза на ответника да бъдат присъдени направените от него разноски, в размер на 600лв, съобразно представеният списък.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

         ОТХВЪРЛЯ, предявеният от Г.Й.К., ЕГН **********,***, против И.Х.Х., ЕГН **********,***,  иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 8000лв. съставляваща стойността на товарен автомобил „Фиат Дукато”, с рег.№ ЕН 8679 ВВ и л.а.Фолксваген Голф, с рег.№ ЕН 2903 ВВ, като получени от ответникана неосъществено основание, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

         ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК,  Г.Й.К., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Х.Х., ЕГН **********,***,  сумата от 600лв- разноски по делото.

         Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред ПлОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: