№ 334
гр. Смолян , 09.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на девети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело
№ 20215440100040 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:10 часа се явиха:
Ищецът И.Ю., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От
пълномощника му адв. * е постъпила писмена молба, с която моли делото да се гледа в
негово отсъствие. Моли да се приеме заключението на вещото лице и моли да бъде
уважен предявения иск.
Ответникът „*“ ООД, редовно призован. За него се явява адв.*, редовно
упълномощена отпреди.
Вещото лице ЕЛ. К., редовно призована, налице.
АДВ.* – Да се даде ход на делото, като пристъпите към изслушване на вещото
лице.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и
затова
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на вещото лице, на което се сне
самоличността, както следва:
* К. – 51 г., бълг.гр., неомъжена, неосъждана, без родство и дела със страните по
делото.
1
СЪДЪТ напомни на вещото лице отговорността по чл. 291 НК и същото обеща
да даде заключение по знание и съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. – Поддържам представеното заключение. Само искам да
уточня, че съм допуснала една техническа грешка, но тя не влияе на общия сбор. За
месец март 2020г. в таблицата +87,15 го няма, а просто ми е останало от горната
таблица. Това + 87,15 да не се чете, а сумата е 401,70 лв. Разликата, която се е
формирала е при начисляване на обезщетенията за платен отпуск и за болнични, които
не са изчислявани съгласно ТСО и КД. Подробно съм посочила по месеци във втората
таблица от заключението, колко би трябвало да е начислението. Платеният годишен
отпуск е бил определен на база текущ месец, а съгласно чл.177 от КТ е трябвало да
бъде заплащан на база средно-дневна заработка на предходния месец и тъй като в
случаите предходния месец той е бил на работа в чужбина и е бил на по-високо
възнаграждение, когато преизчислих полагаемото му се възнаграждение за платен
отпуск получих посочените разлики във втората таблица.
АДВ.* – Моля да се приеме заключението на вещото лице.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението на вещото лице, на което да се изплатят
180,00 лв. от внесения депозит.
АДВ.* – Представям договор за правна защита, платежно нареждане за
изплатения адвокатски хонорар и списък с разноски. Считам делото за изяснено. Моля
да се даде ход по същество.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.* – Моля от името на доверителя ми да се произнесете с решение, в което
да вземете предвид възраженията, които съм направила в отговора на исковата молба.
Освен тях накратко излагам следното: доказа се, че е невярно твърдението на ищеца, че
той в период от около три години е работил при доверителят ми, защото видно от
представените писмени доказателства и заключението на вещото лице ищецът е в
трудови правоотношение с нас едва от 03.01.2020 г., а не както е заявено от 2018 г. Не
е вярно и наведеното твърдение, че доверителят ми не бил изплатил всички полагащи
се трудови възнаграждения на ищеца пак за посочения период и сочените в исковата
2
молба размери, които общо са близо 22 000 лв. Посредством заключението на вещото
лице се доказа, че неплатената разлика, която не е била и начислена възлиза на сумата
около 1 500 лв., като това начисление допълнително от вещото лице е формирано при
преизчисляване на възнаграждението, което работникът е следвало да получи за онези
дни, в които е бил в отпуск. И ако е вярно, както казва вещото лице, че това не било
възнаграждение, а обезщетение за отпуска, то би следвало да се приеме, че искът не е
основателен дори за сумата от около 1 500 лв., тъй като тази сума се претендира, като
възнаграждение, а не като обезщетение. Ако съдът прецени, че следва да присъди
някаква сума, то тя е само, като разлика за неполучено възнаграждение, то тя е
единствено посочената от вещото лице, а не както е заявена с исковата молба за сумата
от 21 384 лв. По идентичен начин неоснователно по основание и по размер се указва и
претендираното обезщетение за неизползван отпуск. Представих молби на работника и
Заповеди на работодателя, видно от които ищецът е ползвал платеният си годишен
отпуск, а обезщетение следваше да му се плати при прекратяването само за онези дни
определени пропорционално за съответната година или предходни, които е отработил.
Доказаната по размер сума е само посочената от вещото лице 22,54 лв., а за останалата
разлика до претендираните около 5 000 лв. искът подлежи на отхвърляне. По тези
съображение, моля да се произнесете с исканото от нас решение за отхвърляне на
претенциите, като в молбата си до Вас колегата е казал, че не претендира за лихва и в
тази връзка такава не следва да бъде присъждана. В молбата си от 04.06.2021г., която
цитирах току що ищецът също казва, че поддържа претенцията си само за сумите
установени от вещото лице, но изменение на иска не е правено, не е искано и не е
допускано. Моля да присъдите разноските в пълният претендиран от мен размер, за
което представих списък по чл.80 от ГПК.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 22.06.2021год., от която дата
започва да тече двуседмичния срок за обжалването му на основание чл.315 от
ГПК.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 11.30 ч.
Издадена служебна бележка
за вещо лице
за сумата от 180,00 лв.
Секретар:
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
3