Номер 267917.11.2020 г.Град Стара Загора
Районен съд – Стара ЗагораIII-ти граждански състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Емилия Енчева
като разгледа докладваното от Емилия Енчева Гражданско дело №
20205530103410 по описа за 2020 година
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от С. И. И. и Д. С. В. , в която твърдят, че с ответника
сключили договор за наем от 29.12.2017 г. със следния предмет - възмездно отдаване под
наем на 1/2 идеална част от сграда представляваща Игрален клуб, находящ се в --.
Ищците се легитимирали като собственици на отдадената под наем 1/2 идеална част с
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 85, том V, рег. № 10750, дело
699/12.12.2017 г. на нотариус Бойко Георгиев, в район на действие РС-Стара Загора.
Придобили имота в режим на СИО.
Съгласно договора за наем наемателят следвало да заплаща в брой на Наемодателите
уговорената наемна цена в размер на 500 лв. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 год. от
1-во до 10-то число на месеца. Наемодателят не заплатил наемните вноски за целия период
на 2019 г. от януари до декември месец включително.
На наемателя била изпратена нотариална покана рег. № 1443, том 1, акт №
70/16.10.2019 г. чрез нотариус Росица Руканова с рег. № 669 и в район на действие РС-Стара
Загора. С поканата му било указано да заплати дължимите наемни вноски в тридневен срок
от получаването на поканата, както и че дължал неустойка в размер на един месечен наем,
поради виновно неизпълнение на задълженията на Наемателя по договора.
На 29.10.2019 г. нотариалната покана била връчена срещу разписка на длъжника,
като този факт бил удостоверен от нотариуса върху самата покана. До момента Наемателят
не изпълнил задължението си по договора за наем и не бил заплатил нито една наемна
вноска за цялата 2019 г. Не освободил имота и продължавал да го ползва, без да заплаща
наем.
Общото задължение по договора за наем бил 6000 лв. - за периода от 01.01.2019
г. до 31.12 .2019 г. представляващи незаплатени наемни вноски, законна лихва за забава
1
върху всяка дължима наемна вноска в общ размер на 620.83 лв. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, както следва: - сума в размер на 74.86 лева представляваща
законна лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.01.2019 г. до 01.07.2020 г.
/датата на подаване на заявлението/; - сума в размер на 70.56 лева представляваща законна
лихва за забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.02.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 66.67 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.03.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 62.36 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.04.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 58.19 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.05.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 53.89 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.06.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; -сума в размер на 49.72 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.07.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 45.42 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.08.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 41.11 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.09.2019 г. до 01.07.2020 г./ датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 36.94 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 32.64 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.11.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/; - сума в размер на 28.47 лева представляваща законна лихва за
забава върху сумата от 500 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2020 г. /датата на
подаване на заявлението/, както и неустойка от 500 лв. на основание раздел IV, чл. 3 от
договора за наем от 29.12.2017 г.
Ищците декларирали в данъчната си декларация по чл.55 ЗДДФЛ за 2019 г. доходи
от наем, като за всеки един от ищците декларирания доход от
наем бил в размер на 3000 лв. и били заплатили дължимите данъци.
Подали заявление на основание чл.410 ГПК до Районен съд-град Стара Загора, за
което било образувано ч.гр.д.№ 2254/2020 г. по описа на РС- Стара Загора за присъждане на
сумата от 6000 лв. - главница на основание чл. 3 от договор за наем от 29.12.2017 г.,
мораторна лихва по договор за наем върху всяка дължима вноска, начислена за периода от
10.01.2019 г. до 01.07.2020 г. в размер на 620.83 лева, както и неустойка за забава на
основание чл. 3 от договора за заем в размер на 500 лева и съдебните разноски по събиране
на вземането. Длъжникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение на
парично задължение № 997/02.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 2254/2020 г. по описа на РС-Стара
Загора, с оглед на което съдът разпоредил предявяването на настоящия иск на основание
2
чл.422 ГПК.
Към момента на предявяване на настоящата искова молба, сумата била ликвидна и
изискуема. Ответникът не изпълнил задължението си да я заплати и облигационните
отношения между страните по договора за наем не били уредени.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
С. И. И. , ЕГН **********, с адрес: -- и на ---, ЕГН **********, с адрес: --, че ЕТ „ДЕНИ -
ДЕНКА ВЕЛЕВА - СТЕЛА ВЕЛЕВА” С ЕИК: *********, с адрес: град Стара Загора,
ул.“Майор Кавалджиев“73, ет.3, ап.5 дължи на ищците сума в размер на 6000 лв. /шест
хиляди лева/ главница по договор за наем от 29.12.2017 г., мораторна лихва по договор за
наем върху всяка дължима вноска, начислена за периода от 10.01.2019 г. до 01.07.2020 г. в
размер на 620.83 лева до подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и неустойка за
забава на основание раздел IV, чл. 3 от договора за наем от 29.12.2017 г. в размер на 500
лева, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
Молят съда да ОСЪДИ ЕТ „ДЕНИ - ДЕНКА ВЕЛЕВА - СТЕЛА ВЕЛЕВА” С ЕИК:
*********, с адрес: град Стара Загора, ул.“Майор Кавалджиев“73, ет. 3, ап.5, да заплати на
С. И. И. , ЕГН **********, с адрес: -- и на ---, ЕГН **********, с адрес: -- направените в
заповедното производство по ч.гр.д. 2254/2020 г. по описа на РС-Стара Загора съдебно
деловодни разноски в размер на 142.41 лева (сто четиридесет и два лева и четиридесет и
една ст./ - държавна такса за образуване на заповедно производство; 2.42 лв.- за банкова
комисионна и 550 лв.-адвокатско възнаграждение; държавна такса за водене на настоящото
производство в размер на 144.83 лева, както и адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество ЕТ „Дени-Денка Велева-Стела Велева“, в който заявяват, че във връзка с
постъпилата искова молба от С. И. И. и Д. С. В. , въз основа на която било образувано гр. д.
№ 20205530103410/2020 г., III г.о. PC Стара Загора, подава настоящия отговор в следния
смисъл:
Заявява, че предявеният установителен иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Изцяло оспорва предявения иск. Заявява, че същият е неоснователен и недоказан.
С исковата молба се твърдяло наличието на наемно правоотношение между ищците и
ЕТ „Дени - Денка Велева - Стела Велева“. Ищците твърдели също така, че ответникът не
бил заплатил наемната цена в размер на 6000 лв. общо за цялата 2019 г.
На първо място, оспорва наличието на наемно правоотношение между страните.
Заявява категорично, че не била сключила договор за наем с ищците, а представеният като
доказателство от ищците писмен документ (договор за наем от 29.12.2017 г.) не бил
3
подписан от ответницата --. В тази връзка, оспорва автентичността на документа досежно
подписа, за който се твърдяло, че бил положен от --. На основание, чл. 193 ГПК оспорва
истинността на писмен документ - договор за наем от 29.12.2017 г. и моли съда на
основание, чл. 193 ГПК да откриете производство за проверка на истинността на този
документ. В случай, че в рамките на това производство, ищците заявят, че ще се ползват от
това писмено доказателство, моли съда на основание чл. 190 ГПК да задължите последните
да представят в оригнал - договор за наем от 29.12.2017 г.
Настоящото доказателствено искане се правило, тъй като с доказване на
неистинността на договора за наем, щяло да се докаже и липсата на наемно правоотношение
между страните, което логично щяло да доведе и до неоснователност на предявения иск.
Оспорва качеството на собственици на ищците на твърдяната 1/2 и.ч. от процесния
имот. Макар да твърдели, че били такива, ищците не ангажирали доказателства досежно
твърдяното от тях право на собственост. С настоящия отговор информира съда, че по
отношение на собствеността на въпросната 1/2 и.ч. от недвижимия имот между същите
страни бил налице друг висящ съдебен спор, а именно т. д. № 347/2019 г. по описа на
Окръжен съд - Стара Загора. Евентуално съдебно решение, с което се отричало
претендираното право на собственост на ищците, би се оказало от съществено значение за
крайния изход и на настоящия спор. Ако ищците не били собственици на твърдяната 1/2
и.ч., за тях не възниквало право да претендират наем в качеството си на наемодатели.
На основание чл. 229, ал. 1, т 4 ГПК било налице предпоставка за спиране на
настоящото гр. д. № 20205530103410/2020 г., III г.о. PC Стара Загора до приключване на т.
д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. В рамките на това дело щяло да се
реши със сила на присъдено нещо между страните спорът за собствеността досежно
процесната 1/2 и.ч. от недвижимия имот.
Извън гореизложеното, оспорва и останалите твърдения, както и представените
писмени доказателства с исковата молба. Представените декларации по чл. 50 ЗДДФЛ били
неотносими към настоящия спор — същите не доказвали нито право на собственост в полза
на ищците, нито наличието на валидно сключен договор за наем, нито твърдяното
неплащане на наемната цена. Точно обратното, налице било съществено вътрешно
противоречие между претенцията, твърденията на ищците и представените от тях
доказателства.
От една страна същите твърдели, че не получили наемната цена по спорния договор
за наем. В пълно противоречие било това, че били декларирали получените наеми и били
включили същите в декларациите си по чл. 50 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл. 44 и 45 ЗДДФЛ
предвиждала начисляването на данък само и единствено, след като въпросният доход бил
вече получен. ЗДДФЛ не предвиждала включването в декларацията на дължими, но
неизплатени суми. Противоречието в твърденията и действията на ищците било очевидно -
4
от една страна се претендирали неплатени суми, но от друга страна, се правило
конклудентно признание, че същите били получени, за което можел да се направи извод в
резултат на включването им в декларацията по чл. 50 ЗДДФЛ.
Представят отговор на нотариална покана, изведен под акт № 72, том III, peг. №
11142/04.11.2019 г., връчена на ищците на 06.11.2019 г. чрез нотариус Цвета Атанасова,
вписана под № 458 в регистъра на НК, с район на действие - PC Бургас. С този отговор
ищците били уведомени, че ответницата никога не била подписвала подобен договор за
наем и оспорвала съществуването на същия, както и оспорвала правото на собственост на
ищците върху процесната 1/2 и.ч. от имота.
В обобщение, въпреки липсата на валидно сключен договор за наем и въпреки
наличието на спор относно собствеността на въпросната 1/2 и.ч. от имота предмет на този
договор за наем, ищците предявявали настоящия иск, с които претендирали заплащане на
наемна цена.
По изложените съображения, предявеният иск се явявал изцяло неоснователен и
недоказан и моли съда изцяло да отхвърли същия.
Моли съда да й присъди сторените в рамките на настоящото производство съдебни и
деловодни разноски.
По изложени в настоящия отговор на искова молба мотиви и на основание чл. чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК моли съда да спре настоящото исково производство до приключване на
т.д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд Стара Загора. Между страните по делото бил
налице спор за собствеността за въпросните ид.ч. от имота, а изходът от този спор е от
съществено значение за правилното разрешаване и на настоящото дело.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск
е с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2254/2020 г. по описа на РС – Стара Загора
съществува. Страните следва да докажат всички твърдени от тях факти и обстоятелства в
исковата молба и отговора. Ищците следва да докажат фактите, от които произтича
вземането им- наличие на право на собственост на върху ½ ид.част от недвижимия имот,
отдаден под наеме и валидно сключен договор за наем, а ответникът възраженията си срещу
вземането.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както
следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради
5
което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.
НАПЪТВА страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите
страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за
доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да приеме като писмени доказателства приложените към
исковата молба и отговора документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по смисъла на ГПК. Относно искането за спиране на производството по
настоящото дело, съдът ще се произнесе след изслушване становището на ищците и
представяне на надлежни доказателства за висящ спор между страните пред ОС Ст.Загора, и
на какъв етап са съдопроизводствените действия по делото, а по направеното оспорване на
договора за наем, следва да даде възможност на ищците да заявят дали ще се ползват от това
доказателство
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за наем от 29.12.2017 г.;
Нотариална покана рег.№1443, том 1, акт 70/16.10.2019 г. на нотариус Росица Руканова;
Декларации по чл.50 ЗДДФЛ на ищците; Удостоверение за издаване на лиценз за
организиране на хазартни игри № 000030-9654 / 22/07/2019 г.; Отговор на нотариална
покана изведен под акт № 72, том III, peг. № 11142/04.11.2019 г., връчена на ищците на
06.11.2019 г. чрез нотариус Цвета Атанасова, вписана под № 458 в регистъра на НК.
На основание чл. 193, ал. 2 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищците да заявят дали ще се ползват
от оспорения документ - договор за наем от 29.12.2017 г., като в случай, че ищците заявят,
че ще се ползват от този документ, то на основание чл. 190 ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищците да
представят в оригинал договор за наем от 29.12.2017 г.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ищците да вземат становище по искането за спиране на
производството по настоящото дело.
6
ИЗИСКВА справка по т.д. № 347/2019 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора
относно между кои страни и с какъв е предмет е образувано делото, налице ли е постановен
съдебен акт и ако е налице такъв, влязъл ли е в сила.
ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 27.01.2021 г.
от 10.30 ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните, а на ищците и копие от
отговора.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7