№ 1337
гр. Русе, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105872 по описа за 2022 година
С. Л. – юрисконсулт на ЗК „Лев инс“ АД заявява, че на 04.08.2018г., около 16 часа, на
път ІІІ-501, преминаващ км 19+100, по време на движение, лек автомобил марка „БМВ“
модел Х3“ с рег.№..............., управляван от П. И. Л. навлязъл в необозначена, необезопасена
и несигнализирана неравност (дупка) на пътното платно, вследствие което било реализирано
ПТП с материални щети по автомобила.
Произшествието било посетено на място от полицейски служители, които изготвили
протокол №1587293/04.08.2018г.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пред ЗК „Лев инс“ АД била
образувана щета №0017-1261-18-451519 по имуществена застраховка „Каско“, полица
№93001810002479 със срок на валидност от 09.01.2018г. до 08.01.2019г.
При извършен оглед на увреденото МПС, ищецът констатирал щети, установени като
вид и степен на база опис, експертиза и оценка, които оценил на 1798.33 лева, която сума
застрахователят изплатил на собственика посочената сума.
С писмо изх.№3267/17.12.2018г. ищецът поканил Агенция „Пътна инфраструктура“
да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но последната не изпълнила
задължението си.
Молителят мотивира правния си интерес от предявяване на настоящия иск с
разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение №2844/25.01.2022г., издадена по
ЧГД №68488/2021г. по описа на СРС срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумите:
1798.33 лева – регресно вземане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
1
30.11.2021г. до окончателното й изплащане; 548.03 лева – мораторна лихва за периода
27.12.2018г. – 30.11.2021г. и 96.93 лева – разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
По изложените съображения, С. Л. моли съда да постанови решени, с което да
признае за установено, че Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Македония“№3, дължи на Застрахователна компания
„Лев инс“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67А сумите: 1798.33 лева – главница, ведно със законната лихва,
считано от 30.11.2021г. до окончателното й изплащане и 548.03 лева – мораторна лихва за
периода 27.12.2018г. – 30.11.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение №2844/25.01.2022г., издадена по ЧГД №68488/2021г. по описа на СРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока от чл.131 от ГПК ответникът - Агенция „Пътна инфраструктура“ –
Областно пътно управление – Русе е депозирал отговор на исковата молба, в който излага
доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Поддържа, че не са налице доказателства, установяващи настъпване на
произшествието по описания от ищеца начин.
Оспорва твърдението, че на пътното платно в посочения участък е имало
несигнализирана и необезопасена неравност (дупка).
Сочи липсата на годни доказателства относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение. Приема, че застрахователят е изплатил обезщетение по
непокрит риск, т.е. при липса на основание за плащане.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като твърди, че
щетите резултат от виновното поведение на водача, който управлявал МПС със скорост над
разрешената за съответния пътен участък.
По отношение експлоатационното състояние на визирания в исковата молба пътен
участък заявява, че към 04.08.2018г. експлоатационното състояние на пътната настилка в
процесния участък е било добро. В периода 30.03.2017г. – 05.04.2017г. били проведени
ремонтни дейности. Нямало сигнали за наличие на дупка/и или други неравности на пътната
настилка. Максимално допустимата за пътния участък скорост била 90 км/ч. По данни на
водача, събитието настъпило веднага след излизане от населеното място – с.Иваново, което е
на км 18+100, а в протокола за ПТП било посочено, че инцидентът настъпил на км 19+100.
Отделно от това сочи, че на 26.11.2014г. между Агенция „Пътна инфраструктура“, в
качеството на възложител и Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“, в качеството на
изпълнител бил сключен договор за срок от 48 месеца, за възлагане на обществена поръчка
по ТРП и ЗП за извършване дейности по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските пътища на
територията на Областно пътно управление – Русе. Консорциумът включвал „Хидрострой“
АД и „Пътинженеринг“ АД – дружества, които съвместно следвало да изпълняват работите,
2
свързани с поддръжка на републиканските пътища, стопанисвани от АПИ – ОПУ – Русе. В
периода м.май – м.август 2018г. ответникът възложил на изпълнителните месечни задания.
Счита, че ако искът е основателен, то инцидентът се дължи на неизпълнение задълженията
от страна на „Хидрострой“ АД и „Пътинженеринг“ АД, произтичащи от договора.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
„Пътинженеринг“ АД – трето лице, помагач на страната на ответника излага
аргументи относно неоснователността на иска. Счита, че не са ангажирани доказателства,
установяващи твърденията свързани с описаното застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 04.08.2018г. Сочи, че не е ясно мястото на инцидента, което лишава, ответната
страна и третите лица, от възможността да установят състоянието на пътната настилка.
Ищецът не ангажирал доказателства, от които е видно, че е спазил разпоредбите,
визирани в общите условия, преди да вземе решение за изплащане на обезщетението по
съответния застрахователен продукт.
Оспорва размера на претендираното обезщетение, предвид липсата на достатъчно
данни относно начина на формирането му.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 08.01.2018г., между ЗК „Лев инс“ АД и П. И. Л. е сключен договор за застраховка
„Каско на МПС“ под формата на застрахователна полица №93001810002479 за лек
автомобил БМВ Х3 с ДК№ ..............., със срок на валидност от 09.01.2018г. до 08.01.2019г.
Представен е протокол №1587293/04.08.2018г., в който са описани видимите щети по
застрахованото МПС, причинени вследствие ПТП настъпило на същата дата на път ІІІ-501,
км 19+100, посока гр.Две могили. В документа са посочени обстоятелства, при които е
настъпил инцидента: „Водачът на лек автомобил с рег.№Р1711 КВ преминал през
непреодолимо препятствие – 2 бр. дупки с размер 120/60/10 см; 120/40/7 см, настъпило ПТП
с материални щети по предната част на МПС.“.
Застрахователят образувал преписка по щета №0017-1261-18-451519 въз основа
уведомление от 04.08.2018г. за настъпило застрахователно събитие, депозирано от
собственика на застрахованото МПС. След извършен оглед и оценка на материалните щети,
молителят констатирал, че техният общ размер възлиза на 1798.33 лева, която сума изплатил
на П. Л. (преводно нареждане от 25.09.2018г.).
На 17.12.2018г. ищецът изпратил до ответника покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение. В отговор, АПИ уведомила застрахователя, че изложените в
поканата обстоятелства не са изяснени по безспорен и категоричен начин, с оглед което
отказала да заплати процесната сума.
Агенция „Пътна инфраструктура“ е ангажирала писмени доказателства досежно
твърдението за предприетите мерки във връзка с поддържане на пътната настилка на
територията на област Русе.
Прилага: Договор за възлагане на обществена поръчка за „определяне изпълнител за
извършване на поддържане на републиканските пътища на територията на Северен
централен район, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от ЗП“; Допълнително
3
споразумение към Договор №РД-37-45/26.11.2014г., сключено на 30.11.2018г.;
кореспонденция по повод изпращане на сертификатите за текущ ремонт и поддържане на
РПМ на област Русе, ведно с гаранционните протоколи.
По повод искането на третото лице, да бъдат представени документи,
удостоверяващи констатирано некачествено изпълнение на месечните задания в периода
м.май – м.август 2018г., уведомява, че такива документи не са налични и не е задействана
процедурата за налагане санкция по договора за възлагане на обществена поръчка
„Пътинженеринг“ АД представя сертификати за приети от АПИ ремонтни работи,
изпълнени от Консорциум „Пътно поддържане Русе 2014“ в периода м.май 2018г. –
31.07.2018г.
С оглед установяване релевантни за спора факти е допуснат разпита на: П. И. Л., Т.
Великов С., Д. Борисов Й.
П. Л. заявява, че през лятото на 2018г. (месеца и датата не помни), в С.та част на
деня, пътувала с личния си автомобил – „БМВ“ с рег.№Р ..................... КВ от с.И. към гр.Д.
м.. Времето било слънчево. Движейки се по третокласния, двупосочен път забелязала две
дупки, които нямало как да избегне и при преминаване, гумата на автомобила пропаднала и
се спукала. Била увредена и ходовата част на МПС, поради което спряла на първата отбивка
в ляво. Пояснява, че не могла да избегне неравностите на пътя, тъй като имало движещи се
автомобили в насрещното платно. Звъннала на телефон 112 и уведомила за инцидента.
Произшествието било посетено от служители на полицията и представители на
застрахователя, които извършили оглед. По-късно гумата била сменена и свидетелката се
придвижила с автомобила.
Т. С. поддържа, че е изготвил и подписал Протокол за ПТП №1587293/04.08.2018г.
Посетил местопроизшествието, което се намирало на пътя с.Иваново посока гр.Две могили,
след десен завой. Указал на водача на увредения автомобил да се оттегли на отбивката
вляво, тъй като участъкът бил опасен. Изчакал на място, докато пристигне мобилна група на
застрахователя и заедно констатирали щетите. Измерил дупките, през които преминал
автомобила и вписал размерите в протокола. Неравностите на пътното платно били много
дълбоки и с остри ръбове. Дупките били две, последователно една след друга. Не си спомня
дали са били преди или след десния завой. Уточнява, че инцидентът е настъпил извън
населено място. Пояснява, че 18-ти километър е ЖП прелеза на с.Иваново. Занулил
километража на служебния автомобил и измерил разстоянието до мястото на произшествие
и към него прибавил 18 км. По този начин определил мястото, на което е настъпило
събитието.
Д. Й – главен специалист, отдел „Инвестиционни ремонти и дейности“ при Окръжно
пътно управление – Русе заявява, че към 04.08.2018г. състоянието на републиканската пътна
мрежа в процесния участък е било добро. След излизане от с.Иваново километричното
положение на участъка било 18+000. Оспорва твърдението на св.С. като твърди, че ЖП
прелеза се намирал на километър 16+331 – общински път. Километър 17+986 се явявал края
на с.Иваново. Поддържа, че в ОПУ нямало данни за налични дупки в процесния участък към
м.август 2018г. В тази връзка сочи, че веднъж седмично служителите обхождали участъците
4
и при констатирани нарушения целостта на пътното платно уведомявали „Пътинженеринг“
АД, за да ремонтира съответния участък. Според документация на ОПУ пътят, на който е
настъпило ПТП, бил изкърпен в периода 30.03.2017г. – 05.04.2017г. Твърди, че към 2018г.
всички задания на Консорциум „Пътно поддържане“ – Русе са изпълнени и не са налични
процедури за неизпълнение на заданията от страна на консорциума.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
автотехническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и компетентно.
Вещото лице е описало механизма на настъпване на ПТП, съобразно приетите по делото
доказателства. Установило е наличието на причинно – следствена връзка между описаното в
протокола за ПТП и настъпилите щети. Констатирани са видът и степента на увреждане на
отделните части и системи на автомобила и е определена действителната стойност,
необходима за възстановяване на щетите – 2102.21 лева с ДДС.
В открито съдебно заседание експертът пояснява, че е посетил мястото, но не могъл
да определи точно местопроизшествието, тъй като според показанията на полицейския
служител ЖП прелеза на с.Иваново е на километър 18, а местопроизшествието – на 19+100
след десен завой, а при тези измервания имало ляв, а не десен завой. За изясняване това
несъответствие, ответникът представя схема: „Постоянна организация на движението“ на
път ІІІ-501 ............................ от км 15+904 до км 20+144.
Ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение №2844/25.01.2022г., издадена по ЧГД №68488/2021г. по
описа на СРС срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумите: 1798.33 лева – регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди по лек автомобил „БМВ“ с рег.
№..............., нанесени при пропадане в необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно на път ІІІ-501, км 19+100, ПТП настъпило на 04.08.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.11.2021г. до окончателното й изплащане; 548.03 лева –
мораторна лихва за периода 27.12.2018г. – 30.11.2021г. и 96.93 лева – разноски по делото.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът депозирал възражение, с оглед което заповедният
съд указал на молителя възможността да предяви иск за установяване вземането и го
уведомил за последиците при непредявяване на иска.
Установеното, фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – положителен установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата: 1798.33
лева – регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за вреди по лек
автомобил „БМВ“ с рег.№..............., нанесени при пропадане в необезопасена и
необозначена дупка на пътното платно на път ІІІ-501, км 19+100, ПТП настъпило на
04.08.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2021г. до
окончателното й изплащане, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
№2844/25.01.2022г., издадена по ЧГД №68488/2021г. по описа на СРС.
От приложеното в настоящото производство цитирано частно гражданско дело е
видно, че в срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с оглед което, на 18.07.2022г.
5
заявителят е уведомен за възможността, в едномесечен срок, да предяви иск относно
вземането си. Съдът намира искът за допустим, тъй като е предявен от взискателя в
законоустановения срок, при наличие на правен интерес - запазване действието на
издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
Претенцията на ЗК „Лев Инс“ АД произтича от разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ,
която предвижда, че с изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу възложителя, за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД, до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
В настоящия казус не се оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищцовото дружество. В тази
връзка е представена застрахователна полица, която към датата на инцидента, е покривала
съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на ПТП.
Правото на застрахования, което застрахователят упражнява, е във връзка с
обезщетение за имуществени вреди по чл.49 ЗЗД. По своя характер, отговорността за чужди
действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително –
гаранционна функция. За да възникне обезпечително – гаранционната отговорност на
възложителя за имуществени вреди, трябва в обективната действителност да са настъпили
следните юридически факти: деяние (действие или бездействие); противоправност
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); вреди
(неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения); причинно – следствена
връзка между противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди, които следва
да са закономерна, естествена и присъща последица; вина на деликвента, която съобразно
уредената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презупция се предполага и виновното лице да е
причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената работа. Възражението за
съпричиняване, както и степента следва да се докажат от деликвента.
За да е налице фактическият състав, обуславящ безвиновната отговорност на АПИ,
следва да бъде установено, че инцидентът е настъпил на място, което агенцията е длъжна да
стопанисва и управлява. В конкретния случая спорен е въпросът дали участъкът, на който е
настъпило ПТП е част от пътната републиканска мрежа. В тази връзка съдът съобрази
констатациите на полицейския служител, отразени в протокол №1587293/04.08.2018г. Св.С.
описва начина, по който е локализирал местопроизшествието. При оглед на място установил
наличието на десен завой, факт, който според св.Й и вещото лице не е достоверен.
Експертът сочи, че след измервания, идентични с тези на полицейския служител има ляв, а
не десен завой. От приетата по делото схема, изискана от АПИ е видно, че левия завой
започва от км 17+970, но след км 18+671 пътят е дъговиден, като дъгата наподобява десен
завой. Възприятия на отделните индивиди са различни, но релевираните в хода на
производството писмени и гласни доказателства, обосновават категоричен извод, че
произшествието е настъпило извън населеното място, на път ІІІ-501, км 19+100, който е част
от републиканската пътна мрежа. Съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 ЗП следва да се
6
приеме, че той е изключителна държавна собственост, а на основание чл.19, чл.29 и чл.30
ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ е длъжна да го стопанисва и управлява, включително
да го ремонтира и поддържа. В § 1, т.14 от ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на
понятието „поддържане на пътищата” - „дейност по осигуряване на необходимите условия
за непрекъснато безопасно и удобно движение през цялата година…”. От изложеното
следва, че отговорността на АПИ за процесното произшествие е ангажирана поради
неизпълнение на задълженията, произтичащи от разпоредбите на чл.29 и сл. от ЗП.
От представените по делото писмени доказателства, заключението на приетата АТЕ,
показанията на свидетелите П. Л. и Т. С. (които са логични и безпротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира изцяло), безспорно се установява, че ПТП е настъпило по
описания в исковата молба механизъм.
Съдът намира претенцията за доказана и по размер. Застрахователят изплатил
обезщетение в размер на 1798.33 лева, а според заключението на вещото лице, разходите
необходими за отстраняване на вредите възлизат на 2102.21 лева с ДДС.
Предвид възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача, следва да се отбележи, че в хода на производството Агенция „Пътна
инфраструктура“ не установи наличието на различен механизъм на произшествието, нито
такова поведение на лицето, управлявало автомобила, което да се намира в причинно-
следствена връзка с настъпилото събитие или последиците от него. Съдът счита, че
непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната настилка са единствената
предпоставка за възникване на инцидента, в резултат на което е увредено застрахованото
МПС. Действително чл.20, ал.2 ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта
на движение, наред с други фактори и със състоянието на пътя, с оглед възможността да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Легална дефиниция на "препятствие на пътя" е
дадена в § 1, т.19 от ДР на ППЗДвП - всяко нарушаване целостта на пътното покритие. За да
е предвидимо това препятствие, обаче, съответно за да се породи задължение по чл.20, ал.2
ЗДвП е необходимо ответникът да е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние като сигнализира незабавно препятствията и ги отстранява във
възможно най-кратък срок. При тази конкретна ситуация, за водача на автомобила не е
налице неизпълнение на задълженията, визирани в чл.20 ЗДвП, което да съставлява
съпричиняване на вредите от негова страна. Да се приеме обратното би означавало да се
разреши на ответника да черпи права от собственото си неправомерно поведение като се
уважат противопоставените възражения за съпричиняване на вреди, настъпили именно в
резултат на бездействието му при изпълнение на посочените по-горе задължения.
Следователно, единствената предпоставка за възникване на инцидента е
непредприетите от ответника действия за поддържане на пътната настилка.
Установено бе, че на 30.11.2018г. между АПИ и Консорциум „Пътно поддържане
Русе 2014“ (състоящ се от „Пътинженеринг“ АД и „Хидрострой“ АД) е подписано
Допълнително споразумение към Договор №РД-37-45/26.11.2014г., съгласно което на
консорциума е възложено извършване на дейности по поддържане (превантивно, текущо,
зимно и ремонтно-възстановителни работи при аварийни ситуации) на републиканските
7
пътища на територията на Областно пътно управление Русе. Дейностите по поддържане
републиканските пътища, които са включени в предмета на договора, са възлагани от
ответника с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл.5), като в чл.9, ал.3
представянето на заданията е вменено в задължение на възложителя, който съобразно
разпоредбата на чл.9, ал.4 следва да упражнява цялостен и непрекъснат контрол върху
качеството при изпълнението на работите. От приетите в хода на производството писмени
доказателства: месечни задания; гаранционни протоколи и сертификати е видно, че
възложените до м.август 2018г. дейности по поддържане на процесния участък са изпълнени
с необходимия обем и качество. В тази насока са и показанията на св.Д. Й, който твърди, че
консорциума е изпълнил възложените задания и не са били предприети процедури за
неизпълнение от страна на ответника.
Предвид изложените съображения, съдът намира претенцията за доказана по
основание и размер.
Върху главницата следва да се присъди мораторна лихва за периода 27.12.2018г.
(датата, на която ответникът е получил регресна покана) до 30.11.2021г. в размер на 548.03
лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 96.93
лева, които ответникът следва да заплати.
В исковото производство направените от ищеца разноски възлизат на 814.94 лева
(заплатена държавна такса – 74.94 лева, възнаграждение за процесуално представителство –
400 лева, депозит за свидетел – 40 лева и депозит за вещо лице – 300 лева), които са в тежест
на ответника.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Агенция „Пътна
инфраструктура“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Македония“№3, дължи на Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А сумите:
1798.33 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2021г. до
окончателното й изплащане и 548.03 лева – мораторна лихва за периода 27.12.2018г. –
30.11.2021г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №2844/25.01.2022г.,
издадена по ЧГД №68488/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* сумата 96.93 лева – разноски по
8
ЧГД №68488/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на
Застрахователна компания „Лев инс“ АД , ЕИК ********* направените в настоящото
производство разноски в размер на 814.94 лева.
Решението е постановено при участието на трети лица, привлечени на страната на
ответника: „Хидрострой“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Средец“, бул.“Цар Освободител“№6, представлявано от Н. П. и
„Пътинженеринг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе,
ул.“Олимпи Панов“№14, Комплекс „Евас“, вх.Б, ет.4, представлявано от П. Н..
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9