№ 1168
гр. Варна , 08.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осми септември, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20203100901187 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. №13662/09.07.2021г. от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Г, № 258, с която
се иска изменение на постановеното по делото Решение № 187 от 22.06.2021г.
в частта за разноските. Претендира се разликата над присъдените в полза на
ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 454 лева до
претендираните 9 768 лева.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от
насрещната страна „УП България 3“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. Позитано № 2, ет. 5.
Молбата е депозирана в предвидения преклузивен срок, поради което
същата е процесуално допустима. От страната, претендираща изменение, е
представен списък на разноски на л.125 от делото.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, по следните
съображения:
В съдебното решение настоящият съдебен състав се е произнесъл по
разноските в процеса, посочвайки, че на основание чл.78, ал.3 и 5 ГПК, с
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства, в полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като претенцията е за сума от
1
9 768 лева с ДДС, за която са представени договор за правна защита и
съдействие, фактура и доказателство за заплащане на възнаграждението по
банков път. От ищцовата страна е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, което предвид
липсата на правна и фактическа сложност на спора и размера на
претендираното адвокатско възнаграждение, съдът е преценил за
основателно. Съобразявайки разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, на база материалния
интерес по делото, съдът е определил, че разноските следва да бъдат сведени
до 7 454 лева с ДДС.
Преценявайки отново всички релевантни за изводите си обстоятелства,
съдът не намира основание да измени горните изводи. Като съобрази
доводите на молителя, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
определено поотделно за всеки от исковете и предписанията на визираната в
чл.2 ал.5 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения разпоредба, съдът намира, че във визираната разпоредба от
Наредбата е посочено, че адвокатските възнаграждения се определят не
единствено спрямо броя, а следва да се отчете и видът на исковете. A в
случая, те са идентични, доколкото ищецът е претендирал определени суми
на едно и също основание с единствена разлика относно периодите, като
исковете за обезщетения за забава са изцяло в зависимост от иска за
дължимост на главницата. В тази връзка, отделно възнаграждение би се
дължало, в случай, че по всяка от претенциите са налице различни
правопораждащи факти, съответно и необходимост от различни процесуални
усилия за защита на съответното вземане. Ирелевантен за настоящия случай е
наведеният от молителя въпрос за начина на определяне на дължимата
държавна такса, доколкото законът не предвижда приложение на тези
правила при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение.
Предявените по делото обективно кумулативно съединени осъдителни искове
изхождат от едни и същи правопораждащи факти, като и осъществената по
тях защита е еднаква, поради което и интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове. В този смисъл е и Определение №29/20.01.2020г. по
ч.т.д. №2982/2019г. на ВКС, II т.о., в което е разяснено, че когато с една
искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в
2
обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение,
е сборът от цената на всички искове. Отделният интерес по отделните искове
се отчита, когато с една искова молба са предявени в субективно съединяване
искове от няколко ищци срещу определен ответник, като всеки ищец
претендира защита на свои права, в който случай адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие се
определя на база интереса на всеки отделен ищец по делото.
Гореизложеното налага извод за неоснователност на молбата, поради
което същата следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 13662/09.07.2021г. от
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“, ВАРНА ТАУЪРС – Г, №
258, за изменение на решение № 187/22.06.2021г. по т.д. №1187 по описа за
2020г. на ОС – Варна, в частта за разноските, на осн. чл.248 ГПК.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд - Варна.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3