РЕШЕНИЕ
№ 21525
гр. София, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. Ф.А
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. Ф.А Гражданско дело №
20251110129145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Н. Ф. Ч. против „К.“ ЕООД осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата в размер на 4609,46 лева, представляваща
получена от ответника във връзка с Договор за паричен заем №
*****************/************ г. без правно основание сума. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответното
дружество.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните по спора бил сключен
Договор за паричен заем № **************/*************** г., по силата на който
ответното дружество отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 3200 лева. На
19.03.2025 г. кредитополучателят пожелал да погаси предсрочно задълженията,
произтичащи от кредита, във връзка с което се снабдил със справка относно извършени и
дължими плащания по договора. Ищецът поддържа, че заплатените по договора в полза на
ответника суми възлизат общо на 7809,46 лева. В исковата молба са изложени твърдения, че
договорът за заем съдържа клауза, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при
непредставяне на обезпечение по кредита, което влече недействителност на цялата сделка.
Ищецът поддържа, че на основание чл. 23 ЗПК при недействителност на кредита
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на заема, като заплатената
сума в размер на 4609,46 лева е получена от ответника без правно основание.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Х. М.
оспорва поддържаните от ищеца доводи за недействителност на договора за кредит, респ. на
клаузата, предвиждаща задължение за представяне на обезпечение по заема. В отговора на
исковата молба са изложени твърдения, че нормативно определеният лимит на годишния
процент на разходите по сделката към датата на сключване на договора възлиза на 68,9 %, а
ГПР по процесното съглашение възлиза на 62,99 %. По изложените доводи е направено
искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
1
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал.
1, пред. 1 ЗЗД е да установи, че е заплатил на ответника процесната сума, а в тежест на
ответната страна е да установи основанието, на което е получено плащането.
Страните не спорят, че между Н. Ф. Ч. и „К.“ ЕООД е сключен Договор за паричен
заем № ****************/************** г., по силата на който ответното дружество
отпуснало в заем на ищеца сумата в размер на 3200 лева, като сумата е получена от
заемателя. Ответникът не оспорва, че договорът за кредит предвижда задължение за
кредитополучателя за представяне на обезпечение на заема, като при неизпълнение в тежест
на задълженото лице бива начислена неустойка. Като писмено доказателство по делото е
представено извлечение за извършени и предстоящи плащания по процесния договор за
кредит, в което е инкорпориран и погасителния план по сделката, видно от който общият
размер на задължението на кредитополучателя с включено задължение за неустойка за
непредставяне на обезпечение възлиза на 10962 лева, като задълженията са разпределени
както следва: 3200 лева главница, 1621,24 лева възнаградителна лихва и 6140,76 лева
неустойка. Видно от погасителния план задължението за заплащане на неустойка е
разсрочено, като вземането е дължимо ведно с погасителната вноска, включваща главница и
възнаградителна лихва.
От приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено се установява, че при включване на
всички вземания по договора месечната вноска е в размер на 609 лева, като годишният
процент на разходите възлиза на 620,81 %. Експертът разяснява, че общо извършените
плащания по договора възлизат на 7809, 46 лева, като получената от ответника сума е
отнесена по следния начин: 3200 лева главница, 1127,71 лева възнаградителна лихва, 3490,16
лева неустойка и 56,30 лева такси.
Процесният договор за заем е потребителски – страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои
лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за
потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано
сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска
дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по
договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност
на потребителя, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Предвид изложеното процесният
договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б
ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи
служебно.
Съгласно трайната съдебна практика уговорка за заплащане на неустойка за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за кредит е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава
имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от
негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава
клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
2
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
С уговаряне на сочената неустойка по договора е нарушено изискването по чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, тъй като макар според ответника в съглашението да е посочен ГПР в същия
като разход не е включено допълнителното задължение в тежест на потребителя. В ГПР
следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които
длъжникът ще направи и, които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Съгласно
чл. 21, ал. 1 ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В този смисъл, като не е включил
дължимата неустойка в годишния процент на разходите по сделката кредиторът е
заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за
длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за погасяване и
годишният процент на разходите, са нищожни. Съдът намира, че посредством начисляването
на неустойка се заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като действителният годишен
процент на разходите надвишава нормативно допустимия. Макар ответникът да поддържа,
че годишният процент на разходите по кредита възлиза на 62,99 %, то при включване на
задължението за заплащане на неустойка действителният ГПР е 620,81 %. С формалното
посочване в договора на годишен процент на разходите по сделката без включването на
обсъжданата неустойка в размер на 6140 лева не може да бъде изпълнена отредената
функция на ГПР, а именно да бъде дадена възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз
основа на което да вземе информирано решение за сключването му. Липсата на разход в
договора за кредит или стандартния европейски формуляр при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до
недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК – в този смисъл Определение №
50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г. на III г. о. на ВКС, както и Решение № 261440
от 4.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 13336/2019 г. и Решение № 3321 от 21.11.2022 г. на СГС
по в. гр. д. № 8029/2021 г. Доколкото не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, респ.
потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, а именно сумата в
размер на 3200 лева. Разликата над чистата стойност до пълния заплатен от потребителя
размер от 7809,46 лева или сумата в размер на 4609,46 лева подлежи на връщане от
ответника като получена без правно основание, поради което предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
бъдат възложени направените по делото разноски за внесена държавна такса за разглеждане
на спора в размер на 184,37 лева и за внесен депозит по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 350 лева или общо сумата в размер на 534,37 лева.
По направеното от процесуалния представител на ищеца адвокат Д. Г. искане за
присъждане на съдебни разноски за предоставена безплатна правна помощ съдът намира
следното:
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана безплатна
правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция, е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
3
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума.
Съдът намира, че по делото не са събрани категорични доказателства за уговорена
между страните безплатна правна помощ по конкретното производство. Представеният в
настоящото дело договор за правна защита и съдействие действително включва уговорка за
предоставяне на правната помощ безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в хипотезата
на материално затруднено лице, но като основание и предмет на договора е посочено
„правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и депозиране на искова молба във
връзка със сключени договори за кредит и връщане на изначално платеното при липса на
правно основание, включително и образуване на изпълнително дело“. В договора не е
посочено конкретното дело, нито е индивидуализиран договора, по който ищецът поддържа,
че недължимо е извършил плащания над чистата стойност. От извършена от съда служебна
справка в ЕИСС се установява, че по искови молби на ищеца чрез адвокат Д. Г. пред
Софийски районен съд са образувани следните искови производства със сходен на
настоящото дело предмет: гр. д. № 20199/2025 г.; гр. д. № 20223/2025 г.; гр. д. № 42841/2025
г.; гр. д. № 44533/2025 г. и гр. д. № 46176/2025 г., като по всички е представен един и същ
договор за правна защита и съдействие напълно идентичен с представения по настоящото
дело. От изложеното следва, че не може да бъде установено наличието на уговорка между
ищеца и процесуалния му представител за предоставяне на безплатна правна помощ по
настоящото производство. В подкрепа на изложеното е и Определение № 19912/15.10.2025 г.
по в. ч. гр. д. № 10345/2025 г. по описа на СГС, ЧЖ-III-А състав. Предвид изложеното съдът
намира, че на процесуалният представител на ищеца не се следва адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в
гр. ******************, да заплати на Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.
********************************, на основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 4609,46 лева, представляваща получена от ответника във връзка с Договор за
паричен заем № ***************/*********** г. без правно основание сума.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в
гр. *************************, да заплати на Н. Ф. Ч., ЕГН **********, с настоящ адрес в
гр. ************************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 534,37
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
ПРИ ПОСТЪПВАНЕ в срока за обжалване на съдебното решение на молба по чл.
248 ГПК за изменение на постановения съдебен акт в частта относно разноските препис от
същата без да се докладва на съдията-докладчик да се изпрати за отговор на насрещната
страна в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото
да се докладва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4