Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
30.11.2018 година
Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 30.10. 2018
година
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
РУМЯНА
ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТАНЕВА
в.т.д. № 1288 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
667/11.06.2018 г., постановено по гр. д. № 200/2018 г. по описа на Районен съд – С.З.,
с което е признато за установено по отношение на “Е.” АД, че „Р.-Ж. И С.“ СД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., Община и Област С.З., не му
дължи сумата от 1072.64 лева, представляваща цената на 8285 кВтч електрическа
енергия по фактура № **********/16.11.2017 г., с която е коригирана сметката му
за миналия период от 01.11.2015 г. до 12.01.2016 г. и е осъден ответника да
заплати на ищеца разноски в размер на 350 лв.
Въззивникът “Е.” ЕАД
излага подробни съображения, с искане да бъде отменено изцяло обжалваното
решение и да се постанови ново такова, с което да се отхвърли изцяло като
неоснователен и недоказан предявеният иск. Претендира за разноски. Направено е
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения
срок не е постъпил отговор от Р.-Ж. И С.“ СД. В писмени бележки оспорва жалбата
и моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З.,
в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Безспорно е установено, че ответното дружество разпространява и продава
електрическа енергия, а ищецът е потребител на такава енергия с клиентски №
**********.
По делото са представени писмени доказателства - констативен протокол №
227220/12.01.2016 г., фактура № **********/ 16.11.2017г.
От приетото по делото заключение на съдебно – техническата експертиза
се установява, че процесният електромер е отварян и манипулиран, като в
измервателната му верига е монтирано допълнително устройство, непринадлежащо
към схемата му, с дистанционно управление, поради което електромерът
несъответства на техническите и метрологичните изисквания и неотчита реално
консумираната ел. енергия, а използваните поради това от ответника при
корекцията в случая на сметката на ищеца за посочения минал период - метод за
изчисляване на прогнозната неотчетена ел. енергия и методика за
остойностяването й, са приложени правилно, в съответствие с чл. 48, ал. 1, т.
2, б. „б” и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи :
По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригира сметките на потребителите в периода след влизане в сила на
промените на чл. 98а,
ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г., при
условие, че корекцията се извършва при действието на заварените Общи условия, е
налице задължителна съдебна практика. Съгласно задължителните разяснения, дадени
с решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от
16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановени по реда на
чл. 290 ГПК,
със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако е изпълнил
задълженията си по чл. 98, ал.2,
т.6 и по чл. 83, ал.,
т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на
ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят е вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвижда до приемането на подзаконови нормативни
актове и общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагат действащите, доколкото не
противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставляват подзаконов
нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199,
ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намира приложение по отношение на тях. С
изменението на чл. 98а ЗЕ
в сила от 17.07.2012 г. е предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1,
т.6 ЗЕ. Такова изискване не е предвидено в предходните редакции на
ЗЕ, както и за заварените от новата уредба Общи условия на ответника. В чл. 28,
ал.2 от действащите Общи условия на последния е предвидено задължение на
последния за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо и с оглед
задължителните разяснения, дадени с горепосочената съдебна практика, следва да
се приеме, че не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2,
т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия, чието съдържание да
отговаря на изискванията в посочената норма, доколкото в заварените Общи
условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента, при наличие на основание
за корекция. Ето защо предявеният от ищеца иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
гореизложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът следва да заплати на въззиваемия разноски
в размер на 300 лева съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, предвид възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА решение
№ 667/11.06.2018 г., постановено по гр. д. № 200/2018 г. по описа на Районен
съд – С.З..
ОСЪЖДА ,,Е.” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК ***, с
адрес на управление гр. П., ул. „***, да заплати на „Р.-Ж. И С.“ СД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К., Община и Област С.З. сумата
от 300 лева /триста лева/, представляваща разноски пред
настоящата инстанция.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.