Решение по дело №913/2019 на Районен съд - Елин Пелин

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 26.08.2020г.

                                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

  ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

 при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 913 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

С исковата молба  ищецът твърди, че на 11.07.2018г., Изпълнителна агенция „В.к. и в.- п. д." /ИА „ВКВПД"/, е подала заявление, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, срещу Е.А.Н. с ЕГН: **********- длъжник по заповедното производство и ответник в настоящия процес, за следните суми: 588,00 лв., представляваща неплатен наем, за периода от 25.10.2015-25.11.2017 г., обезщетение за ползване на ведомственото жилище за периода от 28.12.2017-25.04.2018г. в размер на 500,74 лева и неустойка в по договор ВИ-66-105/20.03.2015г. за периода 25.10.2015 - 25.11.2017г. в размер на 3175,20 лв., ведно със законната лихва от 11.07.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и направени разноски : 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 85,27 лв. държавна такса.

Образувано било ч.гр.д. № 1427/2018 г., по описа Районен съд - Лом, по което са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение  въз основа  документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за посочените суми.

Във връзка с издадената заповед постъпило възражение от длъжника, за което в едномесечния срок ищецът по настоящото производство  депозирал искова молба  пред  районния съд.

 

Твърди се, че на 20.03.2015г., Министерство на отбраната, в качеството на наемодател, е издало заповед за настаняване № ЗС-167/20.03.2015г., с която Е.Н. е настанен под наем в жилище от жилищния фонд на Министерство на отбраната в апартамент№.., бл…. вх. А ет…., гр. Г..М.обл. .

Сключен бил Договор за наем ВИ-66-105/20.03.2015г., с който уредени намените отношения с Н.. Договорената наемна цена  била в размер на 23,52 лв. месечно.

Твърди се, че с едномесечно писмено предизвестие, изх. № 13924/17.10.2017г., на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д." ответника е уведомен, че договора за наем се прекратява и Н. поканен да освободи апартамента, като предизвестието било връчено лично на 27.11.2017г..

С предизвестието с изх. № 13924/17.10.2017г., наемателят бил  уведомен, че считано от 28.12.2017г. договорът му за наем е прекратен и дължи обезщетение при ползване на имота на отпаднало основание в размер на  94.08 лв. месечно до предаване на имота, който размер изчислим  по Наредба № Н-10/2010г. за ползване под наем на имоти от жилищния фонд на МО.

Твърди се още, че  съгласно чл. 12 ал. 1 от Договора за наем при виновна забава в плащането на наемната цена наемателят дължи неустойка в размер на 1% от наемната цена за всеки просрочен ден.

   Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по издадената в полза на заявителя по заповедно производство по ч.гр.д. № 1427/18 по описа на РС- Лом  Заповед № 909/12.07.2018г.г.., в т.ч. 588,00 лв.- неплатен наем за периода 25.10.2015-25.11.2017 г., обезщетение за ползване на имота за периода от 28.12.2017-25.04.2018г. в размер на 500,74 лева, неустойка по договора за наем на процесния имот за периода 25.10.2015 - 25.11.2017г. в размер на 3 175,20 лв., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2018 г., до окончателното изплащане, както и направени в заповедното производство разноски в размер на 235.27 лева, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.

 

    Претендират се и сторените в настоящото  производство разноски.

 

    В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор. Намира исковата претенция за неоснователна.

    Прави възражение за нищожност на уговорената в Договора клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави. В този смисъл твърди се, че уговорената неустойка е била 36,5 пъти повече от установената законна лихва за забава, и в разрез с присъщата по закон обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В тази връзка ответникът се позовава на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС и моли съдът да приеме, че съдържащата се в чл. 12, ал. 2 от Договор ВИ-66- 105/20.03.2015 г. клауза за неустойка е нищожна.

     При условията на евентуалност моли да бъде намален размерът на неустойката поради неправилното й изчисляване от страна на ищеца.

                

     Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:         

             На 20.03.2015 г. е сключен Договор №ВИ 66-105/20.03.2015 год. за ползване под наем на неджим имот - частна държавна собственост, включен в жилищния фонд на Министерство на отбраната /Договора/, по  който Министерство на отбраната, в качеството му на НАЕМОДАТЕЛ е предоставило  на редник / към онзи момент, което обстоялество не се оспорва от  странинте в процеса/ Е.А.Н. в качеството му на НАЕМАТЕЛ, за временно ползване под наем апартамент, за срока на военната служба, намиращ се в обл. Софийска, Община Г. М., спирка - с. Г. М., бл. …, вх. „…", ет….., ап…... Страните са договорили наемна цена в размер на 23,52 лева месечно, платима  по банков път за следващия месец най- късно до 25-то число на текущия месец.

Договорено е било между страните, за обезпечаване на редовното плащане на наемната цена , в деня на сключване на договора наемателят да внесе депозит в размер на двукратния размер на определената месечна наемна цена или сумата общо от 47,04 лв., по банкова сметка ***.

      Прдвидена е за наемателя по Договора и неустойка в чл. 12 от Договора, при виновна забава  плащането на наемната цена , която неустойка в размер на 1% от наемната цена за всеки просрочен ден.

Страните са договорили също и  дължимо се от  наемателя обезщетение, съгласно чл. 17  от Договора, при прекратяване на договора и ползване на имота на отпаднало основание, която неустойка  в размер определен съгласно оценителен протокол № 3/04.03.2015 г., утвърден от и.д. началник отдел „РИО – София.

На 17.10.2017г. до ответника е изпратено предизвестие, с което поканен да освободи процесния апартамент и  е определен месечен срок, считано  от получаване на предизвестието.Указано му е, че с изтичане на срока за освобождаване, но не освободено от наемателя жилище, ще бъде начислявано обезщетение в размер на 94,08 лева месечно за ползване на имота на отпаднало основание. Не се спори между страните, че предизвестието е получено от наемателя  на 27.11.2017 година.

Не са ангажирани в процеса доказцателства  за извършени към онз имомент плащания от страна на наемателят  на каквата и да е част от сумите отразени по полученото на 27.11.17г. предизвестието.

На дата 11.07.2018 г. Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно почивно дело", е депозирала пред  РС- Лом заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжник Е.А.Н.- ответник по настоящия процеси за следните суми: 588,00 лв. - неплатен наем за периода 25.10.2015-25.11.2017 г., обезщетение за ползване на имота за периода от 28.12.2017-25.04.2018г. в размер на 500,74 лева, неустойка по договора за наем на процесния имот за периода 25.10.2015 - 25.11.2017г. в размер на 3 175,20 лв., заедно със законната лихва върху главницата , считано от 11.07.2018 г., до окончателното изплащане, както и направени в заповедното производство разноски в общ размер на 235.27 лева, от които юрисконсултско възнаграждение-150.00лв  и държавна такса- 85.27лв..

   От приета по делото, като компетентно дадена и неоспорена от страните  Съдебно-счетоводна експертиза е видно, че сумата за неплатен наем  е  588.00 лева. Размерът на обезщетението, общо за 119 дни , респ. за периода 28.12.17г. до 25.04.18г. е в размер на 368.06 лева, а размера на претендираната  неустойка по чл.12 от Договора е изчислен на  2 329.89 лева/л.73-л.85 от делото/.

 

 

Видно от приложено  към отговора на исковата молба  и прието по делото платежно нареждане  от  11.04.2019г./вж. и л.30 от  ч.гр.д. № 1427/18г.  по описа на РС -Лом/, длъжникът по заповедното производство и ответник в настоящия процес е заплатил по посочената  от  заявителя със заявлението по заповедното производсто банкова сметка ***.00 лева. Плащането е извършено преди датата на депозиране на исковата молба пред съда. Общият размер на дължимата се от ответника сума / съобразно заключението на приетата по делото ССчЕ изготвена от в.л.  Т. С. / по образуваното спрямо него заповедно производство – ч.гр.д. № 1427/18г.  по описа на РС -Лом, е в размер на 3 521.22 лева, в т.ч. разноските сторени по  заповедното производство. Видно от приетото по запоредното производство платежно нареждане за извършеното  от ответника плащане  на 11.04.2019г., сумата от 1 133.00 лева е постъпила по сметка на  
ИА „ ВК и ВПД“. В този смисъл  настоящият състав намира, че предявения иск следва да бъде отхвърлен, като погасен чрез плащане по отношение на претендираните суми за  дължими наем за обезщетение, както и частично отхвърлен, като погасен чрез плащане по отношение претендираната неустойка за сумата от  176.94 лева.

За разликата  до пълния размер на неустойката установен със заключението на вещото лице , а именно в размер на  2  142.95 лева следва искът да бъде уважен.Тук следва да се отбележи с оглед възражението на ответника  за нищожност на договорната клауза- чл.12 от Договора, че съгласно чл. 92  ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер. Видно от процесния договор между страните неустойка  е договорена в размер - 1 % от наемната цена за всеки просрочен ден. В този смисъл настоящият съста намира, че така договорената неустойка не поставя насрещната страна, в лицето на наемателя и ответник в настоящия процес,  в неравностойно положение спрямо контрагента си по договора за наем. От друга страна  така договорената неустойка  не  би могла да обоснове неоснователно обогатяване на наемодателя и ищец в настоящия процес  и това е така, тъй като  нейното формиране  във времето / съгласно  възприетата от  страните по Договора клауза - чл.12 от Договора / изцяло е поставено в зависимост  от поведението на  наемателя по процесния договор и длъжник в последвалото  заповедно производство. В този смисъл  претенцията за неустойка не подлежи и на редуциране в размер по-нисък  от  установения със заключението на в.л. по приетата, като компетентно дадена и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза изготвена  от в.л. Т.С..

 Тъй като ищецът в процеса не е доказал в пълния размер  от  3 175.20 лева претендираната неустойка, следва в тази част над сумата от 2 142.95лв. до 3 175.20 лв.  искът да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

 

Следва да се уважи и претенцията относно разноските сторени от  заявителя в заповедното производство по ч.гр.д. № 1427/18г.  по описа на РС –Лом.

 

Предвид изхода на спора следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответинкът да бъде осъден за заплати на ищеца  разноски по производстовто в  общ размер на 348.50 лева, в т.ч. разноските  за  експертиза , дъражвна такса и юрисконсултско  възнаграждение.

 

На основание чл.78, ал.3 ГПК  ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника   разноски  по делото в общ размер на 490.00 лева, в т.ч.  и възнаграждение за един адвокат.

 

  По изложените съображения, съдът

 

                                                                         Р   Е   Ш   И :

 

  ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  Е.А.Н. ***, с ЕГН **********, че по Договор № ВИ-66-105/20.03.2015г. за ползване под наем  на недвижим имот-частна държавна собственост, включен в  жилищния фонд на  МО, ДЪЛЖИ НА  Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.“, с адрес на управление гр. София, с ЕИК *********  сумата в размер на 2 329. 89 лв. ( две хиляди триста двадесет и девет лева и 89 стотинки)- неустойка по Договора за периода 25.10.2015г. до 25.11.2017 година, както и разноски в общ размер на 325.27 / триста двадесет и пет лева и 27 стотинки/ лева по заповедно производство – ч.гр.д. № 1427/2018г. по описа на РС- Лом.

  ОТХВЪРЛЯ, като погасен чрез плащане, предявения от Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.о“, с адрес на управление гр. .С с ЕИК ……,  против Е.А.Н. *** , с ЕГН **********, иск за установяване по отношение на ответника Е.А.Н., че дължи на Изпълнителна агенция „Военни клубове и воено-почивно дело“ по Договор № ВИ-66-105/20.03.2015г. за ползване под наем  на недвижим имот-частна държавна собственост, включен в  жилищния фонд на  МО, както следва: сумата от 588,00 лв., представляваща неплатен наем, за периода от 25.10.2015-25.11.2017 г., обезщетение за ползване на ведомственото жилище за периода от 28.12.2017-25.04.2018г. в размер на 500,74 лева и неустойка по договор ВИ-66-105/20.03.2015г. за периода 25.10.2015 - 25.11.2017г. в размер на 176.94 лева., ведно със законната лихва от 11.07.2018 г. до окончателното изплащане.

 

    ОТХВЪРЛЯ предявения от Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.“ , с адрес на управление гр. София, с ЕИК .   против Е.А.Н. *** , с ЕГН **********,   иск за установяване  по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор № ВИ-66-105/20.03.2015г. за ползване под наем  на недвижим имот-частна държавна собственост, включен в  жилищния фонд на  МО, неустойка за периода 25.10.2015 - 25.11.2017г. за разликата над сумата  от 2 142.95лв. до пълния предявен размер  от 3 175.20 лева.

 

    ОСЪЖДА Е.А.Н. ***, с ЕГН **********, да заплати на ИА „В. к. и в.-п. д.“, с адрес на управление гр. С., с ЕИК ….. сторени разноски в производството по чл.422 ГПК в общ размер на 348.50/ триста четиридесет и осем лева и 50 стотинки/ лева.

 

    ОСЪЖДА ИА „В. к. и в.-п. д.“, с адрес на управление гр. С., с ЕИК …….., да заплати на Е.А.Н. ***, с ЕГН **********, разноски в производството по чл.422 ГПК в общ размер на 490.00/ четиристотин и деветдесет / лева.

 

                Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок  от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: