Р Е
Ш Е Н
И Е № 260294
гр. С., 06.10.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
окръжен съд, търговско отделение, пети състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди двадесет и първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО РОДОПСКИ
при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 494,
по описа за 2020 година на СОС и за
да се произнесе, взе предвид следното:
М.Х.М., ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат С.К.Н. от Софийска
адвокатска колегия е предявила срещу З. „А.“ АД,
ЕИК., със седалище и адрес на управление:*** иск, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер
на 200 000,00 (двеста хиляди) лева за причинените й неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва от датата
на ПТП – 17.11.2019 година до окончателното изплащане, настъпили вследствие на
ПТП, осъществило се на 17.11.2019 година, около 18.00 ч. на второкласен път в участъка
между с. Л. и с. Д., при което починала нейната майка Х. П. Х., която при
движение крайно вдясно по пътното платно била ударена отзад от лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ с рег. № СА 3465 СХ, управляван от Т.И.Н..
Виновен за ПТП бил водачът на автомобила, който управлявал с несъобразена с
конкретната пътна обстановка скорост.
Към
момента на ПТП виновният водач е притежавал валидна задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника, по силата на която и на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ застрахователят е
длъжен да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди.
Сочи, че починалата е нейна майка и били
свързани с дълбока емоционална връзка и обич. Изключително тежко приела нейната
смърт и понастоящем продължавала да изпитва постоянна скръб.
Претендират се и направените по делото разноски и
заплащане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за
предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за
процесуално представителство по делото от адв. Н. от САК.
С
отговора ответникът признава следните твърдени с и.м. обстоятелства: наличието на действаща към датата на ПТП
полица № 1111119001904713 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена със застрахователна
полица между него и собственика на МПС - лек автомобил марка „Хюндай“ с peг. № СА 3465 СХ, валидна към 17.11.2019 година, както и настъпването
на застрахователното събитие, описано в и.м. – ПТП, но оспорва механизма на
настъпването му и причинно-следствената връзка с настъпилата смърт на майката
на ищцата, като твърди, че за водача на МПС ударът е бил непредотвратим. Оспорва
иска с възражението, че не е извършен деликт от
водача на лекия автомобил, като не оспорва наличието на сключен договор за
застраховка „гражданска отговорност“. Оспорва отговорността на водача Н., като
счита, че същата не е реализирала ПТП виновно; оспорва и да е налице
причинно-следствена връзка между ПТП и уврежданията, получени от пострадалата;
оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП; прави възражение, че е
налице случайно деяние, като ударът е бил непредотвратим за водача на
автомобила; оспорва също така да е причинена вреда на ищцата. Твърди, че
пострадалата внезапно, без водачът Н. да е имала видимост към нея, се озовала
пред автомобила, като пешеходката е попаднала в опасната зона за спиране на
МПС. Предвид обстоятелството, че събитието е настъпило в тъмната част на
денонощието, както и извън населено място твърди, че за водача е било обективно
невъзможно да възприеме пешеходеца. Счита, че в момента на удара пострадалата
не се е движела плътно вдясно по платното, а е пресичала същото, без да
преминава по пешеходна пътека, с което е нарушила разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП. Същевременно, в нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП пешеходката е
предприела пресичане, без да се съобрази с преминаващите превозни средства,
като е имала видимост и е предприела внезапно навлизане на пътното платно, с
което е нарушила чл. 114, т. 1 от ЗДвП. Сочи още, че в момента а удара същата
се е движела по платното по посока на движението на пътните превозни средства в
нарушение на чл. 108, ал. 2 от ЗДвП. Счита, че водачът на лекия автомобил Н. е
управлявала автомобила с допустимата за пътния участък скорост и не е нарушила
правила за движение по пътищата, като ударът е бил непредотвратим. Твърди, че
единствената причина за ПТП е неправомерното поведение на пострадалата, а ако
се приеме и виновно поведение на водача, то пострадалата има значителен принос
за произшествието – поне 90%, т.е. налице е съпричиняване.
Оспорва като прекомерно завишен и размера
на претенцията, като счита, че претендираното
обезщетение не е съразмерно на претърпените болки и страдания.
Оспорва и началния момент на претендираната законнна лихва.
Софийският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
С определението си по чл.140 от ГПК
съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищцата да докаже: настъпване на процесното
ПТП в резултат на виновното и противоправно поведение
на водача на л.а. „Хюндай Матрикс“ с рег. № СА 3465
СХ - Т.И.Н.; настъпването на претендираните
неимуществени вреди за ищцата в резултат на смъртта на Х. П. Х. при процесното ПТП, тяхната интензивност и техния вид (болки,
страдания, психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие
и претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички
изгодни за него твърдения, както и положителните факти, на които ги основава, а
именно: твърдяното съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата.
За безспорно между страните е прието наличието на
действаща към датата на ПТП полица № 1111119001904713 за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със застрахователна полица между него и
собственика на МПС - лек автомобил марка „Хюндай“ с peг.
№ СА 3465 СХ, валидна към 17.11.2019 година – датата на деликта.
От предоставените материали по ДП № ЗМ 104/2019
година, на ОДМВР-С., пр.пр.№ 3416/2019 г., по описа на
СОП, както и от заключенията по назначените СМЕ и СМАТЕ, изготвени след запознаване с медицинската документация,
представена по делото, се установява, че в резултат на удара при пътнотранспортното произшествие пешеходецът Х.
Х. – майка на ищцата е получила тежка и несъвместима с живота гръдна трамва с множествени счупвания на ребра, пълно прекъсване
на аортата с излив на голямо количество кръв в
гръдната кухина и контузията на белите дробове, като установените увреждания и
начина на получаването им в резултат на удара при ПТП са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилата й смърт. Според САТЕ лекият автомобил
се е движел по пътното платно с несъобразена с пътните условия (превишена)
скорост от около 80 км/час, при намалена видимост, поради което не е могъл да
избегне удара. Но ако се е движел със съобразена скорост от около 50-60 км/час, е могъл да предотврати инцидента, като
е щял да има достатъчно време да възприеме пешеходеца и да го заобиколи. Междувременно пешеходецът се е движел в дясната
част на пътното платно, с гръб към наближаващото МПС, но движението му по
банкета е било невъзможно, поради лошото му състояние. Според изложеното от вещото
лице в САТЕ и в о.с.з.на 11.02.2021 година, вида, характера и размера на
вредоносния резултат за майката на ищцата не би настъпил, ако водачът на лекия
автомобил го е управлявал със съобразена с пътните условия и видимост скорост.
От показанията на свидетелите Т.Н. (водача на лекия автомобил) и Е.Н. – неин съпруг и спътник в МПС по време на ПТП, автомобилът им се е движел бавно, със скорост около 40-50 км/час, като по пътя имало насрещно движещи се автомобили според Н., а според водача Н. – нямало, като внезапно върху предното стъкло в дясно на л.а.Хюндай видели силуета на пострадалия пешеходец, когото ударили.
Според показанията на св.Ц., по същото време и място той управлявал лекия си автомобил със скорост около 60-70 км/час, като процесният Хюндай се движел пред него на около 100 метра. Видял в последния момент как човешки силует на възрастна се претърколил на предния десен капак на колата пред него, след което мъж и жена слезли от автомобила и отишли при пострадалата. Твърди, че преди удара се е виждало, че по пътното платно, до банкета се движи пешеходец.
От показанията на св.Г. – близък и дългогодишен приятел на ищцата и загиналата й майка, преди смъртта на последната, двете живеели заедно, като Х. се намирала в добро здравословно състояние, майка и дъщеря се намирали в отлични взаимоотношения, като взаимно си помагали и грижели, били силно привързани една към друга. Ищцата приела много тежко смъртта на майка си и към настоящия момент продължавала да скърби за нея.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380, а именно – лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция, като с предявяването на претенцията следва да предостави пълни и
точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна
на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички доказателства по
чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15 работни дни
– чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може
да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи
и изплати размера на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените
претенции, когато : а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е
било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата
на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ, освен в
случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне
на данни за банкова сметка. ***-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са
представени всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496,
ал.1 от КЗ – тримесечен, приложим за
настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта
на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца
– вх. № 100-155/29.04.2020 година, по описа на З.„А.“ АД, по която на
21.07.2020 година застрахователят е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение при наличните документи по случая и с оглед етапа на ДП, като е
възразил и срещу претендирания период за дължими
лихви, съгл.чл.496, ал.1 и ал.2 и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.
По основателността на
предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1
от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на пострадалото лице срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител,
като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител – застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и писмени доказателства (СМЕ, САТЕ, материали по ДП и прокурорската преписка, показанията на св.Ц.), че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач на л.а. „Хюндай Матрикс“ с рег. № СА 3465 СХ, управляван от Т.И.Н. и че в резултат на настъпилото ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в СМАТЕ травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената връзка със смъртта на майката на ищцата. Съдът кредитира заключенията на вещите лица и тези, изложени в о.с.з. на 11.02.2021 година от експерта по САТЕ, като компетентни, обективни и обосновани, поради което приема за неоснователно възражението на ответника за наличие на 90 % съпричиняване от страна на пешеходеца за настъпилия вредоносен резултат и получените смъртоносни травматични увреждания от майката на ищцата, Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но частично по размер.
Съдът не кредитира в тази насока показанията на свидетелите Т.Н. (водача на лекия автомобил) и Е.Н. – неин съпруг, тъй като от една страна същите са категорично опровергани от заключенията на експерта по САТЕ относно несъобразената скорост на движение на процесния л.а.“Хюндай“, изчислени съгласно технически формули и изчисления, а от друга страна - показанията на свидетелите Н. съдържат противоречия относно това, дали преди ПТП е имало движение на други автомобили по пътя и не могли да възприемат движението на пешеходеца Х. Х. до момента на удара, като този факт се опровергава от св.Цанов, който е карал автомобила си зад тях и е видял силуета на възрастната жена по пътното платно до банкета на пътя преди и непосредствено след сблъсъка. Наред с горното, водача на лекия автомобил „Хюндай“, причинил ПТП и неговия спътник са съпрузи, което поражда основателно съмнение у съда относно безпристрастността на техните показания.
В случая обаче съдът счита, че съгл.чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице съпричиняване от страна на починалия пешеходец за настъпване на вредоносния резултат и последващия летален изход, но в процентно съотношение, различно от инвокираното с възражението на ответника. По делото няма данни процесният автомобил да се е разминавал с друго, насрещно движещо се или извънгабаритно ППС, нито да е бил заслепен или засечен от него преди момента на удара, което да е наложило внезапно изместване плътно в дясно, до банкета на пътя. Пешеходецът не се е движел по средата на пътя, а е ходел в дясно, до банкета, където е било невъзможно да се върви по обективни причини. Тъй като от една страна пешеходецът не се е придвижвал по означените от ЗДП места (тротоар, пешеходна пътека) и се е намирал с гръб по посока на идващите към него превозни средства, а от друга страна – процесното МПС се е движело с превишена скорост, без да спазва задължително отстояние от банкета, а при съобразено шофиране водачът е могъл да предотврати сблъсъка, съдът приема, че в настоящия казус е налице съпричиняване от пострадалото лице към настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 1/3 за пешеходеца и 2/3 за водача на МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното
проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото
деяние в патримониума на увреденото лице. В настоящия случай неимуществените
вреди са във формата на емоционални и психически болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от причинената смърт на майка й при пътния
инцидент, по вина на водача на лекия автомобил „Хюндай“. Двете жени живеели заедно, намирали
се в отлични взаимоотношения, грижели се
една за друга, помагали си и били силно привързани. Починалата възрастна жена се
намирала в добро здравословно състояние преди ПТП, причинило смъртта й. От този
ден към момента ищцата изпитва постоянна скръб и преживява тежко и трудно
случилото се с майка й.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищеца увреждания налагат определяне на обичайния определян в
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици
от увреждащото събитие в неговия патримониум, а
именно – обезщетение в размер на 150000,00 (сто и петдесет хиляди) лева.
С оглед
приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото
лице към настъпилия вредоносен и фатален за него резултат, в съотношение 1/3 за
пешеходеца и 2/3 за водача на МПС, справедливият и точен размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да се редуцира на сумата в размер на
100000,00 (сто хиляди) лева, а предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 200000,00
(двеста хиляди) лева.
Върху присъдената сума от 100000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да присъди и законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до
застрахователя е заведена на 29.04.2020 година, дължимата лихва следва да се
присъди от 29.07.2020 година, до окончателното й изплащане, като за претендирания период от датата на деликта
– 17.11.2019 година до 28.07.2020 г., вкл.следва да се остави без уважение,
като неоснователно.
По
отношение на държавните такси и разноски :
Тъй
като с определение № 2146/01.10.2020 година, на САС, на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК ищецът е бил освободен от заплащане на такси и разноски по
настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска – ДТ в размер на 4000.00 лева.
В
хода на производството по делото ищецът е направил съдебни разноски от 150,00
лева – за вещо лице (въпреки че е бил освободен и от заплащане на съдебни
разноски), поради което ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата
от 75,00 лева, съобразно уважената част от исковата претенция, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Тъй като видно от представения
договор за правна помощ, сключен между ищеца и адвокат Н. от САК, същият е за оказване, на осн. чл.38, ал.1, т.2
от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото,
то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на адвокатското
възнаграждение съобразно правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – в размер на 3530,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2, т.4
при уважен интерес от 100000,00 лева/, като осъди ответника да я заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска.
Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт и е сторил разноски по производството,
съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника общата сума от 317,50 лева от общо претендираните
635,00 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ З.
„А.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Х.М., ЕГН **********,*** сумата от 100000,00 /сто хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие за причинените й
неимуществени вреди – болки и страдания,
настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 17.11.2019 година, около 18.00 ч. на второкласен път в участъка
между с. Л. и с. Д., при което починала нейната майка Х. П. Х., която при
движение крайно вдясно по пътното платно била ударена отзад от лек автомобил
„Хюндай Матрикс“ с рег. № СА 3465 СХ, управляван от Т.И.Н.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от изтичане на тримесечния срок
по чл.496, ал.1 от КЗ- 29.07.2020 година, до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за
разликата до пълния му предявен размер от 200000,00 /двеста хиляди/ лева, както и в частта за
периода на претендирани лихви, считано от датата на деликта – 17.11.2019 година до 28.07.2020 г., вкл.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК З. „А.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 4000.00 /четири хиляди/ лева, съставляващи дължима за
производството по делото държавна такса.
ОСЪЖДА
на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК З. „А.“ АД, ЕИК ., със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на М.Х.М. сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева, съставляващи сторени
разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2
от ЗА З. „А.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:*** да
заплати на адвокат С.К.Н.
от Софийска адвокатска колегия сумата от 3530,00 /три хиляди
петстотин и тридесет/ лева, съставляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК М.Х.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на З. „А.“ АД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление:*** сумата от 317,50 (триста и седемнадесет лева и петдесет стотинки) лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :