Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 16.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на втори декември две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Е. Панайотова разгледа т.д. № 1234 по описа за 2020 г.
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят „Ф.“ ООД
твърди, че е длъжник на изискуеми публичноправни задължения в размер от
514 601,58 лв., които не е в състояние да погаси поради влошеното си
финансово състояние и за събирането на които е образувано изпълнително
производство. Поддържа, че в последните три години не е подавал годишни
финансови отчети, както и че неплатежоспособността му има траен характер, тъй
като не притежава никакви активи. Ето защо моли съда да открие спрямо него производство по несъстоятелност.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Молителят е търговско дружество, което
съгласно вписания предмет на дейност осъществява дейност в областта на ресторантьорството
и търговията (а според Класификацията на икономическите дейности – „дейност на
питейни заведения“, код 5630). На 13.03.2019 г. е издадено постановление за
налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на публичноправни вземания на
държавата към молителя в размер от 57 597,90 лв. (от които 56 362,04
лв. главница и 1235,86 лв. лихва), за чието събиране е образувано изп.д. №
*********/2019 г. Същевременно от заключението на СИЕ се установява, че по
отношение на молителя е извършена ревизия по ЗДДС за периода 20.05.2018 г. –
31.01.2019 г., приключила с РА № Р-22221718008115-091-001/12.07.2019 г. с
резултат 293 190,50 лв. – главница и 19 048,23 лв. лихва. Към
настоящия момент размерът на задълженията на дружеството към държавата възлиза
на 462 633,60 лв. главница и 86 123,45 лв. лихва. Тези задължения са от
вида, посочен в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ, изискуеми са и към настоящи момент
няма данни да са погасени.
Следва да се даде отговор на въпроса неплатежоспособен
ли е молителят. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни изискуемо задължение от горепосочения вид, като това
състояние не е временно (арг. чл. 631 ТЗ) и именно то е в причинна връзка с
неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по себе си не сочи на
състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако неизпълнението се
дължи на влошеното финансово състояние на длъжника. Съгласно презумпцията на
чл. 608, ал. 3 ТЗ, неплатежоспособността се предполага, когато търговецът е
спрял плащанията на задължения от посочения в чл. 608 ТЗ вид.
В настоящия случай спиране на плащането по
изискуеми парични задължения е налице. Презумпцията за неплатежоспособност не е
оборена от служебно събраните писмени доказателства и от заключението на
приетата СИЕ. Установява се, че дружеството не притежава право на
собственост върху недвижими имоти и върху МПС, както и че е било титуляр на
банкова сметка ***, която е закрита на 22.01.2019 г.
Съгласно заключението на СИЕ в годината на
учредяване на дружеството е обявена в търговския регистър декларация по чл. 38,
ал. 9, т. 2 ЗСч. за липса на осъществявана търговска дейност. През следващата
година е декларирана данъчна печалба, а за 2019 г. не е подавана данъчна
декларация. Според данните от НАП дружеството е извършвало дейност до м.
02.2019 г., когато трудовите му правоотношения с работници и служители (готвач,
чистач, оперативен счетоводител, салонен управител, сервитьор, барман и др.) са
прекратени. Прекратена е и регистрацията на притежаваните от молителя три
касови апарата, считано от 21.02.2019 г. Поради липса на счетоводни документи
вещото лице не е изчислило коефициенти за ликвидност и за финансова
автономност, но при обясненията си в о.с.з. уточнява, че при липса на активи и
осъществявана търговска дейност коефициентът за ликвидност би бил нулев.
Изложеното сочи, че по отношение на молителя
е налице състояние на неплатежоспособност като икономическо понятие. Съдът счита,
че е осъществен и юридическият критерий за трайност на състоянието – молителят
не осъществява търговска дейност, която да е източник на доходи, нито има
активи, с които да възстанови осъществяването й. Тези факти дават основание на
съда да заключи, че състоянието на неплатежоспособност не е временно, а трайно,
като обстоятелството дали то е настъпило по обективни причини или по волята на
самия молител, е ирелевантно при преценката относно необходимостта от откриване
на производство по несъстоятелност.
Относно началната дата на неплатежоспособността:
С аргумент от чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се приеме, че началната
дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил в състояние
да изпълни изискуемо парично вземане от посочения в разпоредбата вид. Доколкото
самото неизпълнение не е достатъчно за този извод, то за определяне на
началната дата съдът следва да издири този времеви момент, в който едновременно
са налице и двата елемента на неплатежоспособността – непогасено
изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 ТЗ и трайна финансова невъзможност за
погасяването му.
В настоящия случай от заключението на СИЕ се установява,
че най-старото непогасено задължение на молителя е по декларация обр. 6 с падеж
25.09.2018 г., но според данните от данъчната декларация за 2018 г. през тази
година молителят е реализирал печалба в значителен размер (около 1 млн.лв.),
което изключва извода за неплатежоспособност. Ето защо съдът счита, че датата
на неплатежоспособността следва да се отнесе към момента, в който дружеството със
сигурност е изпаднало в такова състояние с траен и необратим характер,
а именно – към момента на преустановяване на търговската му дейност. За такъв
съдът приема момента на прекратяване на регистрацията на притежаваните от
молителя касови апарати, доколкото това е сигурна индиция за липса на стопанска
дейност, а оттук – за изпадане в трайна невъзможност за подобряване на
финансовото състояние. Ето защо за дата на неплатежоспособността следва да се
определи датата 21.02.2019 г.
По приложението на чл. 632, ал. 1 ТЗ:
С аргумент от чл. 639б, ал. 4 ТЗ на този етап от
производството „налично имущество“ по смисъла на чл. 629б, ал. 1 ТЗ са само
наличните парични средства, а не други активи, подлежащи на осребряване,
доколкото възможността за предварително осребряване е ограничена с
предварителното съгласие на събранието на кредиторите, т.е. предполага такова
да е възможно да бъде сформирано. Наред с това, с аргумент от чл. 193 ДОПК за
налично не може да се счита това имущество, което е запорирано по реда на ДОПК (тъй
като изпълнението срещу него не се спира с откриване на производството по
несъстоятелност).
В настоящия случай длъжникът не разполага с налични
парични средства за покриване разноските в производството по несъстоятелност,
което се установява от справките за открити банкови сметки. В указания с
определение от 02.12.2020 г. срок не е внесена определената сума за покриване
на началните разноски. Ето защо съдът следва да приложи разпоредбата на чл.
632, ал. 1 ТЗ.
Така мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф.“ ООД, ЕИК ********.
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността 21.02.2019 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „Ф.“ ООД, ЕИК ********.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „Ф.“ ООД, ЕИК ********.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ф.“ ООД, ЕИК ********.
СПИРА производството по т.д. № 1234/2020 г. по описа на СГС, ТО,
20 състав.
УКАЗВА на кредиторите, че ако в едногодишен срок от вписване на
решението производството не бъде възобновено, същото ще бъде прекратено и ще се
постанови заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, ЕИК
********, да заплати по сметка на съда сумата от 250 лв. държавна такса, която
на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ да бъде събрана от масата на
несъстоятелността при разпределение на имуществото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в търговския регистър и може да се
обжалва в седемдневен срок от вписването му в търговския регистър пред
Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията
за вписване на решението в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: