Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание, при закрити врата,
на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при участието на
секретар Диляна Цветкова, разгледа търг. дело № 2469 по описа за 2020 година и
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба
на длъжника „Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***, за откриване на
производство по несъстоятелност, поради настъпила неплатежоспособност.
Молителят
излага твърдения, че към 15.11.2020 г. останал без налични парични средства и
преустановил всякакви плащания към кредиторите си, съответно с оглед преустановяване
на търговската му дейност в резултат на въведените забрани за туристически
пътувания не се очаквало това състояние да бъде преодоляно.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по
делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното.
Дружеството-молител
е капиталово търговско дружество с правно-организационна форма – ООД, с капитал
2000 лева, внесен изцяло и вписан основен предмет на дейност обслужване на
самолети и услуги и дейности, свързани с тях.
В представен
списък на кредиторите молителят изрично признава, че към 14.12.2020 г. в
правната му сфера са налице задължения към кредитори възлизащи на 9174,47
щатски долара и 1800 лева, включително изрично признава, че не разполага с
никакви активи.
От
извършена служебна
справка в ИИСКИР ИКАР не се установява молителят „Д.“ ООД да е носител на
вещни права върху недвижими имоти.
Справка
в централизираната база за собственост върху МПС установява, че „Д.“ ООД не е регистрирано
като собственик на ППС.
В
производството не е изготвено заключение на съдебно-финансово икономическа
експертиза, поради невнасяне на определения депозит, затова анализът на
финансово-икономическото състояние на молителя съдът извършва на база
представените с молбата счетоводни баланси към 31.12.2019 г. и въз основа на
обявените по партидата на дружеството в търговския регистър годишни финансови
отчети за 2015 и 2017 г..
За
финансовите 2015 г. и 2017 г. дружеството разполага с краткотрайни материални
активи, формирани основно от вземания в размер, съответно на 241000 лева и 318000
лева, като през 2019 г. тези активи нарастват до 1939000 лева и запазват
характера си да са формирани основно от вземания, които са краткосрочни. Притежаваните
от предприятието на търговеца дълготрайни материални активи не участват при
изчисляване на показателите за ликвидност, с оглед това, че участват
многократно в осъществяваната търговската дейност и осребряването им би я
препятствало, а това означава да е невъзможно генерирането на парични
постъпления, поради което и съдът не ги обсъжда.
Пасивите
на дружеството се формират само от краткосрочни задължения, които през 2019 г. нарастват
до сумата 2392000 лева, от които 2155000 лева – краткосрочни. През 2017 г.
краткосрочните задължения са в значително по-малък размер – 631000 лева, а през
2015 г. задълженията са с най-малък обем – 328000 лева, на са изцяло
краткосрочни.
Анализът
на обявените годишни финансови отчети за 2015 г. и 2017 г. сочи, че още през
2017 г. предприятието на „Д.“
ООД не разполагало с краткосрочни активи, достатъчни за покриване на текущите
му задължения, тъй като всички задължения (631000 лева) търговецът е отчитал
като краткосрочни, а притежаваните краткосрочни активи са само 318000 лева,
което означава, че показателят за обща ликвидност е бил 0,504 (318000/631000),
което е много под референтната стойност от 1. През 2019 г. този показател достига
до 0,899 (1939000/21550000), което означава, че е налице благоприятно изменение
във финансовото състояние на дружеството, но то не е било достатъчно за преодоляване
на състоянието на недостатъчност на краткотрайните активи да обезпечат пълното изпълнение
на текущите задължения. При отчитане на факта на преустановена търговска
дейност в резултат на ограничените полети през 2020 г., който молителят изрично
признава в депозираната молба по чл. 625 ТЗ, е ясно, че и към приключване на
устните състезания финансово-икономическото състояние на „Д.“ ООД е неблагоприятно,
като показателите за ликвидност не съответстват на референтните стойности и е
налице необратима тенденция за допълнителното им влошаване.
Други доказателства от значение за разрешаване на молбата
не са ангажирани.
Молбата
на „Д.“ ООД с правна
квалификация чл. 625 ТЗ, е подадена от процесуално легитимирано лице - търговец,
който твърди да е неплатежоспособен. Разгледана по същество молбата е основателна.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност са две имуществени състояния на длъжника: 1).
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове търговци
и 2). свръхзадълженост - специално основание, приложимо само спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ, каквото е и настоящото,
но искане за откриване на производство по несъстоятелност поради наличието на
това състояние не е релевирано.
Според чл. 608,
ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо: 1). парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска
сделка, 2). публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с
търговската му дейност, или 3). задължение по частно държавно вземане.
Посочената разпоредба не е единствената относима към понятието
"неплатежоспособност", тъй като по негативен начин елементите му са
очертани и в чл. 631 ТЗ, според която молбата се отхвърля, когато се установи,
че затрудненията на търговеца са временни или че той разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите.
Затова
уеднаквената съдебна практика по чл. 290 ГПК, изразена в решение №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на ВКС, І Т.О., решение №
54/8.09.2014 г. по т. д. № 3035/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
201/11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202 от
10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 143 от
16.10.2015 г. по т. д. № 937/2015 г. на ВКС, І Т. О. и други, приема, че
неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на
длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено
в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и
реално ликвидни активи.
Състоянието на неплатежоспособност следва да е налице към
приключване на устните състезания по делото, но изискването за трайния му
характер по необходимост предполага извършване на цялостен
финансово-икономически анализ на дейността на търговеца в достатъчно
продължителен период назад.
Както
се посочи, неплатежоспособността е обективно трайно икономическо състояние,
което е правно дефинирано в чл. 608, ал. 1 ТЗ и се изразява в невъзможността на
търговец да изпълни определени от закона изискуеми парични вземания. Предприятието трябва да може да
посрещне плащанията на т. нар. краткосрочни, съответно текущи задължения.
Краткосрочните задължения са тези, които са изцяло изискуеми, а текущите
задължения включват освен краткосрочните и тази част от дългосрочните
задължения, които са с настъпил или настъпващ през отчетния период падеж. В
конкретния случай, всички задължения за финансовите 2015 г. и 2017 г., за които
са налице счетоводни данни, са краткосрочни и изискуеми, като през 2019 г.
обемът на задълженията прогресивно нараства макар част от тях да са отнесени
като нетекущи.
Преценката
за способността на предприятието да погаси тези задължения следва да се направи
посредством анализ на активите, чрез които едно действащо предприятие поема
плащанията си. Принципът е, че дълготрайните активи (т. нар. постоянен капитал),
не служат за извършване на плащанията на краткосрочните/текущите задължения,
тъй като предвид предназначението им, без тях предприятието не би могло да
осъществява своята дейност, поради което, ако ги осребри, би я преустановило. Краткотрайните (текущите) активи на предприятието (т. нар. оборотен капитал),
за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един
отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес, при
което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите
задължения при едно действащо предприятие.
Предвид горното, с оглед установяване на състоянието
на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, следва да се извърши анализ дали
предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне
краткосрочните/текущи задължения, на база реалната ликвидност от икономическа
гледна точка на тези активи - възможността им да се преобразуват за кратък
период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна
стойност.
Ето защо, от икономическите показатели водещи относно
преценката за състоянието на неплатежоспособност, свързано с невъзможността на
длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се
формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена
част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Същевременно, фактът, че предприятието притежава краткотрайни активи не
означава сам по себе си, че посредством тях то може да формира входящи парични
наличности, защото тези активи може да не са реално ликвидни, заради липсата на
търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции,
съответно поради несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. Ето
защо, ако актив от оборотния капитал не може да бъде трансформиран в парични
средства, показателят ликвидност, при изчисляването на който е включен този
актив, не дава реална картина на способността на предприятието да осъществи
текущите плащания към кредиторите си. В този случай, предприятието следва да
може да посрещне краткосрочните/текущите си задължения чрез останалите елементи
на краткосрочните активи. С оглед отчитане на различната ликвидност на
краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на
предприятието се формират 4-ри коефициента (показателя) на ликвидност: обща,
бърза, незабавна и абсолютна. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне)
към краткосрочните задължения (текущите задължения) на определена част или на
всички краткотрайни активи, диференцирани според тяхната ликвидност.
Така коефициентът на обща ликвидност е съотношение на
всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при
другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от
няколко групи краткотрайни активи. Разликата между коефициента за бърза
ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от
краткотрайните активи се изключват материалните запаси, които длъжникът е
характеризирал като предоставени аванси, но няма реални данни за ликвидността
на този актив. Няма доказателства и за събираемостта на отчетените „други
вземания“, който са в най-значителен обем към 2019 г..
Тази
финансово-икономическа картина, установена за отчетната 2017 г. бележи леко
подобрение през 2019 г., но цялостната тенденция е към влошаване, макар да не
са налице публично-правни задължения – същите са изцяло погасени чрез плащане,
съгласно писмо на НАП от 12.01.2021 г., тъй като дейността на търговеца е
прекратена в резултат на пандемията Ковид-19. При това положение, е налице
трайна невъзможност търговецът-молител да погасява краткосрочните си задължения,
която невъзможност не е преодоляна към приключване на устните състезания в
настоящото производство.
Действително, при спиране на плащанията, законът въвежда
презумпция за неплатежоспособност, но само ако спирането е по отношение на
някое от задълженията, изчерпателно изброени в ал. 1 на чл. 608 ТЗ. Няма
съмнение, че „Д.“
ООД е спряло плащанията на задължения
към посочените в молбата кредитори, което обосновава прилагането на
презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, включително фактът-презумпционна
предпоставка се признава от самия молител. Ето защо, следва да се приеме, че е
налице състояние на неплатежоспособност и с оглед приложение на въведената
законова презумпция, което изисква съдът да определи началната дата на това
състояние.
По въпроса за начина на определяне на началната дата на неплатежоспособност
на длъжника в производството по несъстоятелност е налице трайна практика на ВКС
- в решение № 33 от
07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г., II т. о., решение № 115
от 25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., II т. о., решение № 90
от 20.07.2012 г. по т. д. № 1152/2011 г., I т. о., решение № 13 от
23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2435/2014 г., II т. о., ТК и други, е изразено
категоричното становище, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана
като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява свои
изискуеми парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал.
1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се определя от неговото
цялостно икономическо състояние, при отчитане на най-ранния момент на спиране
на плащанията като външен белег на неплатежоспособността. Или началната дата е
най-ранната, установена по делото дата, към която са налице всички елементи от
фактическия състав на неплатежоспособността.
Съдът
приема, че още към 31.12.2017 г. показателят за обща ликвидност е много под референтната стойност от единица, а
именно 0,504, като краткосрочните активи на „Д.“ ООД не са били достатъчни
за покриване на краткосрочните му парични задължения. Затова като начална дата
на неплатежоспособността съдът приема датата 31.12.2017 г., към която
затрудненията на молителя имат траен характер и не представляват проявление на
временни затруднения в дейността на предприятието, тъй като това състояние не е
преодоляно през следващите отчетни периоди.
Предвид липсата
на данни за наличието на имущество на молителя, което да е достатъчно за
покриване на началните разноски за производството по несъстоятелност (паричните
суми по банкови депозити са запорирани от публичен изпълнител), и при
неизпълнено задължение от молителя, респ. от неговите кредитори за внасяне на
сумата 6000 лева, указано им с определение от 18.12.2020 г., са налице всички
предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност при условията на
чл. 632, ал. 1 ТЗ, едновременно с което дружеството да бъде обявено в несъстоятелност
и производството да бъде спряно. В тази хипотеза временен синдик не се
назначава, нито се определя дата за провеждане на първо събрание на
кредиторите.
Съгласно чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, „Д.“
ООД следва да бъде осъдено да заплати в
полза на съда дължимата за производството държавна такса в размер на 250 лева,
която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.
Така
мотивиран и на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Д.“
ООД, ЕИК *******, със седалище *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 31.12.2017 г..
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ, по отношение на „Д.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище ***.
ОБЯВЯВА В
НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Д.“
ООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване
на дейността на предприятието на „Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***.
СПИРА производството по
т. дело № 2469/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-16 състав.
УКАЗВА, на основание чл.
632, ал. 2 ТЗ, на КРЕДИТОРИТЕ и на ДЛЪЖНИКА „Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в
1-годишен срок от вписването на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
ако се удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако се депозира по
сметка на СГС, а именно: BG39BNBG96613300173403, BIC *** – BNBGBGSD, необходимата сума за предплащане на началните
разноски по чл. 629б ТЗ в размер на 6000 (шест
хиляди) лева.
УКАЗВА, на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, че ако
в 1-годишния срок от вписването на решението за откриване на производство по
несъстоятелност не бъде поискано възобновяването му, същото ще бъде прекратено,
като се постанови заличаване от търговския регистър на „Д.“ ООД, ЕИК *******, със седалище ***.
ОСЪЖДА „Д.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище ***, на основание чл. 620,
ал. 1 вр. чл. 621 ТЗ, да заплати в полза на бюджета на Софийски градски
съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева – държавна такса за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от
вписването пред Софийския апелативен съд.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на решението в
ТРРЮЛНЦ, на основание чл. 622 ТЗ.
СЪДИЯ: